Цитат:
Първоначално публикувано от различен
Това , не са рибки в аквариум .
Пишеш за обем , а задаваш глупав въпрос .
Горният ми пост бе за този Господин, ама още не съм ви свикнал със сайта! delta.e
Преглед за печат
Цитат:
Първоначално публикувано от различен
Това , не са рибки в аквариум .
Пишеш за обем , а задаваш глупав въпрос .
Горният ми пост бе за този Господин, ама още не съм ви свикнал със сайта! delta.e
Матеев, изключи фризера и ги остави на топло, пък да видим дали няма пак да умрат( май няма да е от студ) !
ПП Все ми се струва, че ще дойде време и това мнение да си промениш . Човек се учи докато е жив!
До Матеев!
За който не знае, топлия въздух над кълбото се издига нагоре. И ако над рамките има място (достатъчен е дори и 1 мм), то тогава този топъл въздух се придвижва настрани, и после пада надолу покрай студените стени на кошера, където се охлажда. В долната част на кошера той вече е охладен до нивото на външната температура, и именно поради тази причина в този кръговрат няма никакво значение дали дъното на кошера е мрежесто или плътно. И в двата случая там въздуха е с температура, равна на външната. Този студен въздух се засмуква нагоре и заема освободеното място от издигащия се топъл въздух.
Специално с мрежестото дъно и мнението Ви за него не съм съгласен.
Изключваме зимуването на семействата в природата, където има случаи на роеве презимуващи на клони, подложени на дъжд, сняг и дори обледени, но така е в природата и естествения подбор.
При кошера, ако оставиш дъното мрежесто, то постъпващото количество студен въздух в кошера е с пъти по-голямо, отколкото ако си с плътно дъно и стеснен вход и миши предпазители на него.
При духането на вятър, а то зимъска си духа майсторски, кошера се обтича от всички страни, включително и от долу. Все пак кошерите би трябвало да са на някакви крака, трупчета или нещо подобно. Та този преминаващ въздух би трябвало да засмуква въздуха от кошера /принципа на инжекторите/. И съответно да предизвиква постъпването на доста по-голямо, като количество, студен въздух, сиреч и повече необходимост от енергия за затоплянето му. За това и много пчелари практикуват зимуване на горна прелка. Пчелите тогава са в среда на завишено количество въглероден двуокис, но те самите имат възможност да издържат десетки и стотици пъти по голяма концентрация на въглероден двуокис, отколкото човека и топлокръвните животни.
Това е моето скромно мнение.
Аз съм човек със строго изградено ЛОГИЧЕСКО и ТЕХНИЧЕСКО мислене. И когато кажа числото 5, наистина разбирам 5, а не някъде около 5, ама може и 3, ако е понеделник, или 7, ако извънземните кацнат на земята.Цитат:
Първоначално публикувано от boris
Та в първата част на изречението се казва, че ПЧЕЛИТЕ НЕ УМИРАТ ОТ СТУД, което от логическа гледна точка е ПЪЛНА ЛЪЖА. Всяко едно живо същество може да умре от студ при достатъчно ниска температура, извън контекста на всички останали фактори, които локумджиите веднага ще започнат да вадят от 1001 кладенеца....... :)
Та ако искате да спорим логически - няма смисъл, защото аз съм прав. Ако обаче искате да започнете да разтягате локуми като жена, която казва че я боли главата, а всъщност иска да каже, че не и се прави секс, тогава започвайте, но аз няма да ви отговарям. :)Просто животът ме е научил, че със женската локумена "логика" не може да се спори ....... :)
Ако искате да проверите дали имате ЛОГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ, попълнете следния тест и кажете какъв резултат сте получили: http://onlinetestove.com/test/test-z...hno-mislene-82
В зависимост от резултата ще преценя дали въобще си струва да споря или не ...... :) Ако на спорещия опонент му куца логиката, всякакви доводи в спора са напълно безсмислени, и е по-разумно да обявя, че ме боли главата. :)
Аууу темата се е разгорещила все едно са и хакнали 2 преградни дъски отстрани. За трети път питам и никой не отговаря. Какво трябва да прегражда тази преградна дъска щом са я превели преградна?
Между другото превода е неточен на английски е follower board от "follow" = следвам.
Когато работиш по Блинов поне при мен е така, преграждам гнездото и питите с храната за ДБ а за ЛР свивам гнездото за да заработят и на вториЦитат:
Първоначално публикувано от m_pchelari
Егати теста. Само като ми забеляза непоклатимото логично мислене и в червен цвят ми изписа - СИСТЕМНА ГРЕШКА - аз съм до тук. И то само на два въпроса от 12. :bigsmile:Цитат:
Първоначално публикувано от Mateev
Чудя се аз що руснаците са такива дураци та строят зимовници (между другото и канадците), а тръвните ги копаят в земята та да ги затрупа снега ами не вземат да им сложат по една преградна от фибран та да ги стоплят. Северняшка работа.
Възоснова на това съждение би трябвало вместо да си облицовам къщата с фибран да я вкопая в земята и да я затрупа снега. Българска му работа - по точно българско мислене.:bigsmile:Цитат:
Първоначално публикувано от Георги 1974
Едно е да облицоваш къщата с фибран а съвсем друго да сложиш един фибран на едната стена отвътре.Цитат:
Първоначално публикувано от solaris60
Така като седя, чета и си мисля, че Матеев е прав за кладенците.;)Цитат:
Първоначално публикувано от m_pchelari
Зимовка пчёл
Зимовка пчёл – недостаточно изученный процесс, а недостаток знаний неизбежно порождает различного рода предположения, домыслы, противоречивые рекомендации. Один из главных показателей в оценке качества зимовки – расход мёда. “Износ пчёл зимой пропорционален количеству съеденного корма”, – утверждает А.Д.Комиссар. Какой же расход мёда за зимовку можно считать оптимальным?
По расчётам А.Д.Трифонова при зимовке на воле семья пчёл съедает 15 кг корма. Буркеев указывает, что у семей силой 9-10 улочек минимальные затраты корма зимой составляют 1,4 кг на улочку, а у семей силой 4 улочки – почти вдвое больше. По расчётам Комиссара, которые он сделал исходя из суточного потребления мёда зимой одной пчелой (3 мг), семье силой 2 кг на 150 дней потребуется 8-10 кг корма.
Итак, названа величина – 10-15 кг. С ней можно было бы согласиться, но в пчеловодной прессе хоть и редко, но встречаются и совсем другие цифры.
В 1894 г. Старобогатов сообщил свои феноменальные результаты. В Мариупольском районе Донецкой области его пчёлы зимовали в неотапливаемой комнате с открытыми окнами. Регулированием температуры в гнезде он добился того, что насекомые находились в состоянии глубокого покоя в течение 45 суток и на стук по улью не реагировали. При осмотре в конце февраля ни сырости, ни плесени, ни подмора не обнаружил. Расход мёда за 186 дней (с 15 сентября по 20 марта) составил: в сильных семьях 3,6 кг, в средних – 2,5 кг, в слабых – 1,5 кг. Во всех семьях был расплод: в сильных и средних – три рамки, в слабых – две. Пчёлы были вполне здоровы, бодры, не агрессивны.
Варакин сообщает, что при зимовке при температуре 10-14 0 С в жилой комнате с открытыми форточками его пчёлы за зиму съедают 1-3 кг мёда из маломёдных рамок. Весной они бодры, семьи хорошо развиваются, в них много расплода.
Янцен (Свердловская обл.) сообщает, что его пчёлы отлично зимуют дома, расходуя приблизительно 1,5-2,0 кг мёда на 1 кг пчёл. Такие же цифры называет и учёный-пчеловод Кияшко: “Каждая семья (всего их 150) за зиму съедает от 2,5 до 3,5 кг мёда при силе 9-12 рамок пчёл.
Я привёл эти примеры для того, чтобы читатель понял, что проблемы пчеловодства №1 – зимовки – не существует. Существует инерция мышления, амбиции, нежелание серьёзно заниматься этим вопросом.
А разрастаться она стала после выхода статьи “О вентиляции в ульях и зимовниках” (1982 г.), в которой правильные факты сопровождали совершенно ошибочные выводы и рекомендации. Судите сами. Вот факты: “Пчёлы в дупле тщательно замазывают прополисом потолок, а в летке оставляют небольшое отверстие. В таких условиях не может проходить вентиляция, достаточная для удаления водяных паров. В процесс удаления излишков воды включается само дерево. В рамочных ульях следует по возможности создавать такие же условия, к которым приспособились пчёлы в дупле, т.е. беспрепятственно удалять водяные пары”.
И вот рекомендации: “Усиливает вентиляцию улья, кроме обычного нижнего, ещё и верхний леток. Действительно, опыты показали, что при двух летках уменьшается накопление сырости, что улучшает зимовку. Наиболее благоприятные условия, приближающиеся к тем, которые в дуплах деревьев, даёт устройство щели шириной 5 мм у задней стенки улья. Верхнее утепление должно пропускать влажный воздух из улья”.
Таким образом, с одной стороны, небольшое отверстие в дупле, обеспечивающее вентиляцию, с другой – усиленная вентиляция улья через летки и потолок, противоречащая природе зимовки пчёл. А ведь эта статья стала практическим руководством и вошла во все учебники.
Крахотин практикует закрытые летки, а чтобы пчёлы не задохнулись в атмосфере избыточной влажности и недостатка кислорода, применяет адсорбент – силикагель.
Не могу согласиться о вреде закрытых летков, так как на самом деле, если на зиму закрыть летки, пчёлы не погибнут. Факты, подтверждающие это, приводят многие учёные. Ш.Дадан, например, писал: “Когда пчёлы находятся в спокойном состоянии в условиях низкой температуры и в воздухе содержится до 5% углекислого газа, а кислорода содержится менее 10% (аноксибиоз – жизнь в отсутствие свободного кислорода), они потребляют очень мало воздуха. Это позволяет зимой сохранять семьи пчёл в ямах, засыпанных землёй. По этой же причине можно пчёл пересылать в ящиках без вентиляции”.
А.Берлепш считал: “Пчёлы совсем не страдают от недостатка воздуха; пока они не потревожены во время зимнего покоя, они живут скорее подобно растению, а не как теплокровное животное, и потребляют крайне мало воздуха”.
Проверил на практике это положение и получил положительный эффект И.П.Малахов: “Несколько лет назад, по совету Л.И.Перепёловой, у нескольких семей пчёл, убранных в зимовник, я плотно закрыл нижние и верхние летки, боковые утеплительные подушки вынул, а сверху гнёзд оставил только тоненькие ватники. В таком состоянии пчёлы находились всю зиму. Верхние летки я открыл только незадолго до выставки пчёл, когда семьи начали волноваться – в гнёздах появился расплод и для его развития потребовался кислород. Результатами зимовки я очень доволен. С этих пор мои пчёлы зимуют при закрытых летках”.
Тему зимовки с закрытыми летками разрабатывали и в НИИ пчеловодства. Использовали пчёл среднерусской породы и многокорпусные ульи. В 1966 г. В.П.Белоус писал: “Хорошо прошла зимовка в многоярусных ульях, составленных попарно и обёрнутых толем. Летки этой группы до февраля были закрыты, в конце месяца открыли верхние летки. Семьи этой группы израсходовали кормов на семью и на улочку пчёл меньше, чем в других группах, в том числе и зимовавших в зимовнике. В сравнении с группами, зимовавшими на воле, в них было меньше всего подмора”.
Почему же выживают пчёлы при зимовке с закрытыми летками? Чем объяснить огромную разницу в расходе корма за зиму? Какова роль углекислого газа в жизни пчёл вообще и при зимовке в частности? Чтобы ответить на эти вопросы, рассмотрим, как зимуют пчёлы в дуплах деревьев. По существу, зимовка в дупле проходит в замкнутом пространстве, когда всякий обмен через границы жилища прекращён. Куда же деваются пары воды и углекислый газ? Пары воды впитываются ситовиной внутренних стенок дупла, поглощающей влагу в 4-5 раз больше, чем здоровая древесина, а углекислый газ накапливается в клубе. В.Коришев пишет: “Экспериментально установлено, что концентрация углекислого газа в клубе составляет 4-8% (в атмосфере – 0,03%), кислорода – 18% (в атмосфере – 21%)”. По данным Еськова, в центре зимнего клуба содержание углекислоты достигает 11%, кислорода – 4%, на периферии – 1,6 и 14% соответственно. Как же живут пчёлы при такой высокой концентрации углекислого газа? Наиболее распространённый ответ на вопрос тот, что даёт В.Коришев: “Естественно, высокая концентрация СО 2 в клубе зимующих пчёл угнетает их жизнедеятельность, а поэтому при повышении температуры корка клуба разрыхляется, и концентрация СО 2 уменьшается, условия жизни пчёл становятся более комфортными”. Но такое положение, к сожалению, также из разряда домыслов. В основе его – отождествление пчёл с теплокровными животными. Однако мир насекомых устроен совершенно по-другому. “У пчёл в зимний период изменяется тип дыхания. Если у летних пчёл основные процессы образования тепла совершаются при участии окислительных ферментов оксидаз, разлагающих в клетках тела сахара с использованием кислорода воздуха, то у зимних – возрастают процессы обмена веществ при участии ферментов дегидрогеназ, которые используют кислород, связанный с жиром, накопленным в теле пчёл с осени. Смена типа дыхания связана с большим скоплением пчёл в плотном клубе, куда затруднён свободный доступ кислорода. Замена аэробного обмена анаэробным и степень этой замены во многом определяют выживаемость насекомых в зимний период”.
Итак, пчёлы могут находиться в двух состояниях: в активном и в состоянии покоя (диапаузы). В первом случае они потребляют кислород воздуха, выделяют пары воды и углекислый газ. Активное состояние характерно для периода, когда семья имеет расплод. Через леток идёт широкий обмен воздуха с окружающей средой – в улей поступает свежий воздух, нектар, обножка, вода, прополис; из улья удаляются пары воды, углекислый газ, ульевой мусор. Такая система называется открытой.
Перед зимовкой пчёлы сокращают просвет летка. В гнезде из-за отсутствия вентиляции увеличивается концентрация углекислого газа, что способствует переходу пчёл в состояние покоя (диапауза – характеризуется временной приостановкой формообразовательных процессов и снижением общего уровня обмена веществ). И здесь я согласен с В.Коришевым: “Углекислый газ за счёт парникового эффекта поглощает инфракрасное излучение – тепло, выделяемое пчёлами при поедании мёда, и нагревает воздух, находящийся в клубе пчёл”. Тепловые потери незначительны, мёд расходуется только на поддержание физиологических потребностей насекомых. Далее, согласно данным Я.Л.Шагуна, “интенсивность дыхания сильно снижается и на фоне резкого снижения обмена веществ преобладающими становятся процессы анаэробного дыхания, управляемого дегидрогеназами”.
Справка. Дегидразы – группа ферментов, отнимающих водород от окисляемого органического вещества в промежуточных реакциях гликолиза , брожения, дыхания и при некоторых других окислительно-восстановительных процессах в организме; гликолиз – ферментативное анаэробное (без участия кислорода) расщепление углеводов в животном организме с образованием молочной кислоты; освобождающаяся при этом энергия используется организмом в процессе жизнедеятельности.
Именно эта способность пчёл позволяет проводить зимовку под снегом, в ямах и траншеях, засыпанных землёй, пересылать маток в герметически закрытой таре. Во всех случаях мы имеем дело с замкнутой термодинамической системой. Пчеловоды ХIX-XX вв. знали об этом феномене, и умело использовали его. Подтверждает это сообщение И.А.Игошина (1929): “Выясняется, что есть надежда создать такие условия зимовки, что пчёлы всё время будут как бы спать; мне удавалось эти условия создавать на длительный срок и удивляло меня то, что при наблюдении через стеклянный потолок я видел, как некоторые пчёлы, сидевшие на дереве рамок отдельно от клуба, находились в одном и том же положении недели и, по-видимому, не питались”.
Это говорит о том, что наше представление о зимнем клубе как о плотном шарообразном образовании с верхней и нижней корками нуждается в уточнении.
Устройство зимнего клуба, созданное фантазией В.Коришева, сильно отличается от данных, полученных в результате исследований. Он пишет: “Температура в его центре 27-34 0 С и на периферии остаётся положительной. Так как плотность углекислого газа значительно выше плотности воздуха, а водяных паров меньше, то СО 2 уходит из клуба через нижнюю часть, а пары воды – через верхнюю. У находящихся в зимнем покое пчёл нижняя часть корки клуба плотная, что препятствует уходу углекислого газа, а верхняя – рыхлая, через неё уходят пары воды и поступает кислород”.
По данным исследования, проведённого В.А.Гайдаром и др. (1993) клуб устроен по- другому: Плотная корка вокруг клуба и рыхлая середина; в каждой улочке снизу отверстие для вентиляции и оттока тепла, вентиляция внутри клуба принудительная, снаружи клуб обогревается выходящим из него воздухом; температура клуба меняется в течение суток от 20(24) до 28(35) 0 C в зависимости от наружной температуры.
Роль углекислого газа в жизни пчёл, к сожалению, до конца не понята и не оценена.
Результаты многочисленных исследований уже сейчас дают возможность ответить на непростые вопросы зимовки, но поскольку все они получены в разных условиях, обобщения и выводы делать надо очень осторожно.
Из сказанного следует, что назрела необходимость на основе последних достижений науки и техники определить параметры всех факторов, соответствующие наилучшим условиям жизни и развития пчелиных семей: температуры, влажности, газового состава, запаса кормов, акустического фона и т.п. Только комплексные исследования с применением компьютерных технологий смогут дать полную картину жизни пчелиной семьи.
Я.Серебриер
Преградната дъска не намалява ли обема, или за Вас обем е само над, а не отстрани в кошера? Лежаците, как им разширяваш обема? Не ги ли разширяваш настрана?? Макар че има и магазини за лежаци, ама това вече е друга бира!Цитат:
Първоначално публикувано от m_pchelari
Ролята на преградната дъска е друга. Някой бе писал вече май, че зад нея можеш да сложиш пити с мед, за да ги доизпразнят /почистят/ пчелите, или по-важното е пролетно време да стесниш кошера и да предизвикаш изкуствено рояване и залагане на маточници. Макар че при по-силни семейства почват да градят зад преградната дъска, та трябва да слагаш няколко една до друга, за да постигнеш желания ефект!
А през пролетта, при намален обем на семейството, то логически е и то да се развива по-бавно, защото няма накъде да расте. А ако има голямо и незаето пространство, то пчелите са стимулирани да го запълват с пити и мед, което довежда и до по-бързото им развитие!
Това го писах сутринта, но явно сте го пропуснали.
И при мен така.Цитат:
Първоначално публикувано от solaris60
Говорил съм с хора работили в Коми казват че в къщите на хората в тайгата са много ама много по топли от колкото в града.Цитат:
Първоначално публикувано от solaris60
Били от дървени трупи и облицовани с някакъв блатен мъх.
Ползват го този мъх и за кошери ама като възглавници отстрани и най вече отгоре ама проблема идвал на пролет с влагата подобно на валенките (само те вършат работа при минус 40 ама не и когато снегът е мокър.
Голям обем рано на пролет не знам дали ограничава семейството ама май го предпазва от ЕГ и други такива.
Гоше , ти си говорил , а аз съм живял там .Цитат:
Първоначално публикувано от Георги 1974
Да , в дървените къщи температурата бе отлична .
Има голяма разлика в снега ,който вали там от този в България .
Там е сух , а при нас е мокър .
Вярно на пролет всичко прогизва от вода , но е за 20 дни .Почвата е песъчлива и е добър дренаж .
Направи си напролет един експеримент. Един кошер дръж на 10 рамки без преградна и без магазин а друг кошер дръж на 4-5 рамки плътна преградна, ХР отгоре и магазин/и и виж кой ще се изрои пръв.Цитат:
Първоначално публикувано от различен
Какво означава няма накъде да расте. Това е една снимка от 14.02, преградната дъска е на 5-та рамка.Цитат:
Първоначално публикувано от различен
Прикачен файл 7818
До Георги 1974
Цитираното от Вас само потвърждава моите думи, че зимуването на мрежесто дъно е нежелателно. Дава и отговор, за предимствата на зимуване на горна прелка, а не на долна и влиянието на въглеродният двуокис върху пчелите.
А цитираните от вас руски източници не трябва да се приемат букувално. Първо, породите пчели в Русия и у нас би трябвало да са различни. Второ, климата тук и там е доста различен. При тях зимата може да е от 3-6 месеца, а в някой райони на България още през януари и февруари имаме вече паша и започва летеж и отглеждане на пило, което категорично отхвърля възможността за зимуване при затворени прелки! Остава всеки да си избере на горна или долна прелка ще зимуват пчелите му, или и на двете! И трето, цитираното за зимуването при затворени прелки е за един доста отдавна отминал период на пчеларстване / началото и средата на миналия век/, а тогава болестите по пчелите не са били токова разпространени, а и е нямало и главният враг в момента и разпространител на болестите, какъвто се явява Акара!
Цитат:
Първоначално публикувано от m_pchelari
Какво означава няма накъде да расте. Това е една снимка от 14.02, преградната дъска е на 5-та рамка.
Пак нещо объркахме понятията.
Тези рамки след преградната какви са?? Не увеличават ли обема на кошера? Готови и изградени. А сега си представи, че ги няма. Кога ще успеят да изградят нови рамки, да ги осеменят, напълнят с мед, да им стане тясно и тогава да се роят! Колко време ще им е необходимо за това??? Второ. Какви са тези магазини отгоре??? Те не увеличават ли обема и не създават ли условия за развитие на семейството??
И ти си направи експеримент. Зазими на 6 рамки семейство, сложи му преградна, може и две, но след нея не слагай други рамки. И зазими друго на същите рамки, но не махай другите излишни, а го остави да презимуват в семейството и ще видиш, кое ще се развие по-добре и бързо!
Как стесняваш ЛР? Би ли казал, какво правиш, кога, колко. Доволен ли си?:yo:Цитат:
Първоначално публикувано от Remi
На всички руски клипове в тубата (изгледал съм хиляди) дъната им са ниски и без отвори (прозорчета). До порода пчели ли е, до климат ли...ама не ползват дълбоки дъна и мрежести.:yo:
Не че разбирам много от пчели, но ако са отворени всички прелки още от пролетта на цяло и после не се затворят, какво се случва? По това което съм видял от мойте дървените кошери на пролет е, че пчелите затварят всички дупки с прополис и кадето те си решат оставят малки дупчици да влиза въздух. На пролет от най старите кошери вадя най- много прополис. Друмев може да потвърди, беше писал тази година, колко много прополис взел от кошер.
Бях копнал руската статия защото идеята ми бе че през зимата много неща оказват влияние (които не са добре проучени да не говорим за регулиране на параметрите им) та преградните дъски едва ли са някакъв съществен фактор в сравнение с тях.
Честно казано започвам да се чудя що разчесвам клавиатурата с тези дъски толкова много ама скука.
Миналата зима, изпробвах издръжливоста на 30 - на отводки. Пчелите от тях, заемаха по три, четири междурамия. Дъната, са с мрежа на 1/3 от площа. Отворени. Имаха преградни дъски. Само от фазер. Някои имаха изградени рамки отстрани, други нямаха. Горната прелка беше затворена. А отдолу входа стеснен. Май месец, всичките бяха пълноценни семейства.
Имам 1 ЛР8. Сега есента на 2 корпуса и магазин отдолу. Отворите на корпусите няколко пъти сега есента ги затваряха с клей, и после ги отваряха. Последно са ги оставили 5-6мм колкото да мине 1 пчела. ЛР 10 на 2 корпуса, пак с магазин отдолу не обръщат внимание на входовете по корпусите. А върви ги разбери. До тамазлък ли е... Едните по студеливи ли са...
Е, аз сега пробвам с деветдесет такива, все едно моите си описал, само преградните са ми гореописаните от фибран. Ще пиша напролет за резултата.Цитат:
Първоначално публикувано от бат тянко
Ей....й много писане,много бришане за 10–12 часа. Седем страници. Това е постижение.Нямате ли си работа/ремонт на кошерчета,сковаване на рамки,восъчец да претопите и какво ли не друго/,та само зад клавиатурата седите.Докато прочета тези страници,много от тях бяха пометени от някой,но все пак успях да прочета ,че Чанко има хубав чарнокоп–обожавам го,особено като е наложен като сауш. Това беше лирично отклонение.А сега по същество–Решихте ли?–Има ли полза от преградни дъски?
Чета ,че има хора с 50 годишен стаж,нека те да кажат.Аз се занимавам с пчели от няколко месеца.
Адаш моля те кажи си мнението (твоите коментари винаги съм ги четял с интерес) тия пусти преградни дъски когато са като каубойска врата а не като берлинската стена имат ли значение за температурата в кошера.Цитат:
Първоначално публикувано от Гогол
С удоволствие бих отговорил на теб с една дума,но е още рано.Нека и други си напишат тежкото мнение на капацитети/ с по 2–3 години експерименти в тази насока, т.е. пчеларстване/ Не визирам теб,така че........споко. Сигурен съм,че ти си направил точно което е необходимо–Руската школа е много полезна,но......не прилагай всичко 1:1. Пречупи го и го вкарай в българската призма.Цитат:
Първоначално публикувано от Георги 1974
Цитат:
Първоначално публикувано от zapstojan
Твоето е нищо.Аз ако споделя как слагам по 3,4,5 преградни на полу кошера колегите сигурно ще ме помислят за луд:bigsmile:или как с преградни качвам пчелите в магазина пролетта.
Ако споделиш и после как ги сваляш отново в плодника, два труда ще станат.;)
В полу кошера когато свалям майката на плодниковите рамки съм забелязал ,че ако сложа над 4 преградни слиза до 10 дена,а иначе 20 дена ако са само рамки.
Цитат:
Първоначално публикувано от Гогол
Според мен на 101% има полза от преградната дъска.След като прочетох тоя въпрос и се замислих колко неща правя с нея друго мнение нямам,а сигурно и Ачката ще е на моето мнение щото не виждам как ще може да си надебели медните венци без дъска.
Преградни дъски ползвах само 1вата година, но не можах да намеря смисъл в използването им и от тогава не съм ползвал. Но има толкова метода на пчеларстване, че със сигурност може да им се намери приложение.
Четох за работа с по 9 рамки и 1 преградна за ЛР10, но така и не пробвах да видя резултата. На пръв поглед 20 рамки са много за плодник и тази идея ми изглежда добра, но като не съм пробвал няма как да кажа.
Цитат:
Първоначално публикувано от zapstojan
Идеята е друга , но както кажеш .
Радвам се че си съгласен.Цитат:
Първоначално публикувано от delta.e
Здравейте , аз като неграмотен и не можещ да пише, следих дискусията след , като бях изтрит след спора за правописа. До колкото разбрах , никой не знае практически за какво се използва преградната дъска. Основното и действие в кошера е контрол на пилото. Какво означава това.Да се контролира пълното осеменяване на пити , а не на всички по малко. С поздрав от неграмотният.
Цитат:
Първоначално публикувано от мухозол
Е ти направо унищожи темата. Ама кой знае...
Видя ли майка да снася по малко в много пити, директно се мачка, а семейство се прехвърля на други кошери.Цитат:
Първоначално публикувано от мухозол
Добре де, като знаеш за какво толкова служи преградната дъска вземи, че го напиши. А аз си мисля, че ограничаването на пилото не е чак толкова основно действие. Ако желаеш може малко да я поразтегнем темата.Цитат:
Първоначално публикувано от мухозол
Цитат:
Първоначално публикувано от m_pchelari
Какво означава няма накъде да расте. Това е една снимка от 14.02, преградната дъска е на 5-та рамка.
С риск да го приемеш за заяждане, а не искам да е така, тази снимка не ми дава мира! Малко съм попрекъснал с пчеларстването за едни 10-15 години и сега пак се връщам там. Та ми е интересно това някаква нова технология ли е или що? Готов съм и да почерпя за информацията, по една ракия, няколко пъти!
Та анализа ми е следния. Това е кошер Дадан-Блат, или лежак, или поне на такъв изглежда. Какво търси тази преградна дъска, аджеба на 5-та позиция????
Вариант едно: Или си стеснил прекалено много гнездото /ЗАЩО?/, Или при зазимяването си имал пило поне на две-3 рамки, /една рамка пило дава две междурамия с пчели/, което след излюпването е минало след преградната. Не си отчел този факт, или просто не си обърнал внимание, ако имаш много кошери и работа.
Второ:Ако снимката е от посочената дата, а не от март или април, при едно застудяване, а то е нормално за февруари и може да е едни 10-15 дена и то при минус 10-15 градуса, то тази преградна Ви разделя семейството на две и играе ролята на едно мъртво тяло, което не само че не топли, а и трябва И да го топлят. Ако след тази преградна няма пити с мед, то тогава риска е да загубиш доста пчели от глад. В тази ситуация, за да върши изобщо някаква работа, то преградната трябва да е на 9-та позиция, за да може при застудяване всички пчели да минат зад нея и да си направят нормалното кълбо.
Та по дяволите, какво прави изобщо тази преградна там??? Със сигурност е препятствие за майката, да мине и осеменява зад преградната. И пак има ли изобщо смисъл от преградна в този кошер,или е за да пречи там??
Иначе поздравления за доброто семейство!
В случая подозирам "Блинов".
Има преградни дъски и преградни дъски някой са обикновени други не с едните се работи лесно а за другите е нужно знание и опит достойни за управление на космическа совалка.
Като например тази вентилационна преградна дъска:
http://www.pchelar-probvaisambg.com/.../St571_SN1.png
Студеният, пресен въздух, постъпващ чрез прилетния отвор, като правило съдържа по – малко влага (Сп. „Пчеловодство” N6, 1996), отколкото отработеният от пчелното кълбо. Затова за сметка на парциалното налягане, част от излизащата от кълбото влага дифундира в пресния въздух, като изравнява концентрацията на водната пара, а така също попива в дървесината на кошера и затоплящите материали. Тъй като в отработения от кълбото въздух се съдържа значително повече въглероден двуокис, отколкото в пресния, то част от него също дифундира. Съгласно закона на Фик тези процеси винаги вървят в направление на намаляването на концентрацията на количеството вещество, а поради силата на действието на закона на дифузията на Грем в свежия въздух въглеродния двуокис се внедрява в малко количество (проявява се влиянието на молекулярното тегло). При това на пресния въздух вследствие на брауновското движение на молекулите се предава и топлина. По – нататък относително топлия и лек въздух, съдържащ водни пари и въглероден двуокис в по - голямо количество отколкото пресния обтичащ повърхността на кълбото по междините се премества нагоре към входа на кълбото със скорост, определяна от средната скорост на дифузията на кислорода в трахейната пчелна система. Излиза извода: вентилацията на гнездото над центъра на кълбото, препоръчвана от отделни автори, е нерационална, тъй като се губи много топлина. При дихателен коефициент RxQ=I, кълбото отделя въглероден двуокис в същия обем, както и консумирания кислород, но с по – голяма маса. Затова на изхода от кълбото обеднения въздух, съдържащ смес от продукти на разпадане на храната и азота, се спуска надолу, и допирайки се до пресния въздух, частично се внедрява в него и му отдава топлина. С това се обяснява увеличеното съдържание на въглеродния двуокис и относителното постоянство на нивото на влажност вътре в кълбото, тъй като част от продуктите на разпадане, вторично попадат в него. Разтичайки се по дъното на кошера, незначителна част от сместта излиза през прилетния отвор навън, а голяма част се натрупва на пода и до стените. Известно е, че въглеродният двуокис добре се разтваря във водата, затова подчинявайки се на закона на Хенри, реагира с водните пари, образувайки, въглеродна киселина с голяма молекулярна маса, но с по – малък обем, отколкото нейните съставляващи. Устойчивостта на киселината се повишава с понижението на температурата близо до пода на кошера. Затова тя там може да се натрупва в течен вид, ако постъпва достатъчно влажен въздух. За да се избегне това, в кошера трябва да има вентилационни изтеглящи отвори. За тази цел служи преградната дъска. Влагата, достигайки до нея се адсорбира от мъха. Този процес протича с отделянето на топлина.
Поради различната плътност на топлия въздух в кошера и студения извън него в преградната дъска възниква въздушен ток, който е насочен отдолу на горе. За това способстват изпарението на влагата (десорбция), попита от мъха, и се съпровожда от поглъщането на топлина.
С потока на въздуха през тръбите в подпокривното пространство отива и въглеродния двуокис в смес с отработения въздух. Скоростта на потока зависи от плътността на мъха и температурния напор в преградната дъска. При постоянни стойности на температурата, влажността и атмосферното налягане настъпва адсорбционно равновесие за всеки от тези параметри.Сорбционните процеси се подчиняват на принципа на Ле Шателье. При ниска температура по – интензивно се извършва адсорбцията, а с повишението на температурата, преобладава процеса на десорбция, то ест при ниска обкръжаваща, външна температура в разделителната дъска се задържа влага повече, а испарението е по – малко. При повишаване на външната температура в кошера постъпва относително топъл въздух, и в преградната дъска изпарението на влагата става по – интензивно. По такъв начин, тя изглажда резките скокове на температурата и влажността на въздуха в гнездото.
http://www.pchelar-probvaisambg.com/...571_spisak.htm
П.П. Много хора казват чети чети чети, то лесно се чете а малко трудно е да се разбере.
Здравейте, да продължим по темата. Преградната дъска не служи за ограничаване, а за контрол върху пилото. То трябва да се развива върху цяла пита, а не върху няколко от едната страна.С това действие се избягва ротацията.Хората , които използват преградна дъска успяват да подготвят кошерите си една или две идеи по-рано за ранна паша.Основния принцип по който се развива пчелното семейство е -тъмно, тясно и топло, като с млада булка.Вероятността за изстиване на пилото е минимална , количеството на затопленият мед в кълбото е по-голямо. Това всичко е описано в старите книги от миналият век. Наздраве с по една ракия.
Зад преградната какво предлагаш да има?:yo:Цитат:
Първоначално публикувано от мухозол
Преградни ползвам. На някои основни семейства като последна за по-лесно вадене. Есента и пролетта. Лятото НЕ. И на почти всички отводки, рояци т.н. за да ги стеснявам.
Може би друга майкаЦитат:
Първоначално публикувано от Валентин.
Има една стара приказка за пчеларството. " За да си пчелар трябва да си и малко богат". Аз добавям. "За да си пчелар трябва да си и малко умен/начетен/"Цитат:
Първоначално публикувано от Георги 1974
Пита мед и то разпечатан , ако е необходимо.
Разбирам логиката на изложените аргументи. Ако мога ще си позволя един въпрос икономически оправдано ли е тази работа с преградната дъска.
Едно добро семейство в кондиция рано напролет усвоява една пита за 3-4 дни та ако имаме няколко кошера няма проблем ама ако имаме няколкостотин гоненето на тази една идея за по ранно развитие заслужава ли си вложените усилия. Много трудоемка ми се вижда - ще трябва много да ровичкаме в пч. с-во.
Значи всичко опира до биологията и живота на семейството.:yo: Всеки трябва да си знае състоянието, сезона, сила на семейство и т.н.:yo:Цитат:
Първоначално публикувано от мухозол
Георги при добро семейство мисля, че няма нужда от преградна.:yo: Най-много като последна за по-голямо удобство при вадене на другите пити.:yo:Цитат:
Първоначално публикувано от Георги 1974
При добро семейство има нужда единствено и само от центрофуга.;)Цитат:
Първоначално публикувано от Валентин.;
Защо ти беше нужно да пишеш това, сега обиди повечето пчелари. Макар, че за мен това е истината, само истината и цялата истина.Цитат:
Първоначално публикувано от Трендафил Дончев
Уф!
Тази тема хептен я разчепкахме.
Какво мисля аз за преградните дъски?
Есенно време, да сложиш рамки за дообиране от меда и подхранване-да.
Зимно време рамки с мед зад преградната? Безсмислено! Ако пчелите са свити на кълбо, преградната допълнително отдалечава меда от тях. По-добре е да им сложиш питка с мед, над кълбото.
Пролет, пита с мед зад преградната??? Пак безсмислено. По-добре директно питата до кълбото, или в кълбото и то частично разпечатана, в зависимост от силата му. А най-добре, за развитието му, е да разпечаташ участъци с мед над самото пило, като така хем го подхранваш, хем увеличаваш площта с пилото, хем няма опасност да изстудиш пилото, защото тези участъци и без това се покриват от кълбото, а просто пчелите нямат сила и желание да ги усвоят, а ти ги принуждаваш.
Пролет, да принудиш семейството да заложи маточници, като му ограничиш площта? ДА, и да изпадне в роево състояние. Но не е ли по-добре просто да НЕ му сложиш втори-трети корпус или магазин?
Да го принудиш, да се качи майката в горния корпус? ДА.
Функция затопляне? Според мен никаква. Даже обратното. Допълнително охлаждане, защото трябва и да я топлят тази дъска пчелите. Колко енергия ще отделят за да я стоплят и колко за въздуха, ако тя липсва??
Ограничаване и забавяне на развитието? Да!
Ако семейството е кекаво например в 12так и сложиш дебел фибран от двете страни то въздуха намалява за изолация не знам ама може би ще е по топло по малък обем ама това не е преградна дъска.
Другото ако зазимиш две майки в един кошер и ги разделиш с плътна преграда и пролет обединяваш или продължаваш ама нарича ли се тя преградна
Това, според мен е вярно и много важно! С преградната дъска принуждаваме пчелите да заемат по-малко място в корпуса(в определени моменти), а с преградната СТЕНА намаляваме обема на корпуса. Използвайки фибранна СТЕНА, променяме съществено температурните условия на мястото заемано от кълбото(обем, една стена без температурни загуби). Правейки тези разлики, идват и различните ефекти от двете прегради. Когато си поставяме цел, трябва да изберем и правилната преграда. Използвах преградни стени в точния момент и мисля,че без тях нямаше да се получи. Съгласен съм, че силните нямат нужда от такива маневри, но поради ред причини зимуват и слаби, а при тях правилното използване на такъв инвентар дава голям шанс да се постигнат целите. Така виждам нещата, след всички тези изчетени страници и малкото си опит.Цитат:
Първоначално публикувано от Mateev
A,незабравяме ли,че пчелите могат да контролират и създават въздушни потоци в кошера.....
Цитат:
Първоначално публикувано от Mateev
Не трябва да забравяме! Според това, което съм научил, рисковете за слабите семейства, отводки, резервни майки... зазимени с малко пчели, настъпват когато започнат да гледат пило в ранна пролет и са особенно уязвими от рязки и продължителни застудявания. Ако държиме да оцелея е добре да облекчим тяхната работа. Няма как да се борим срещу Главния метереолог, не е удобно и не е наша работа да топлим кошерите, но можем да променим условията в кошера, при които малкото пчели се опитват да оцелеят. С поставянето на преградната СТЕНА на подходящо място и осигуряване на достатъчна вентилация, можем да намалим времето и ресурсите на малкото пчели, необходими да поддържат оптимални за тях условия(създавайки и контролирайки въздушни потоци) за да се възпроизвеждат. Ако бъркам някъде, моля за пояснения, че ей сега ще се търкулне времето и може пак да се окажа в ситуация.Цитат:
Първоначално публикувано от Ангел Йосифов
Пак омешахме любовта и секса. Ужким е едно и също, а не е!
Та и разликата между преградни дъски и стени е същото!
Една е , преградната дъска !
Може и втора.
Да , тя се използва по предназначение.
От опита който имам използвам преградна дъска за ограничаване пространството на пчелите,било то за да се развият по бързо младите семейства , било то за по добро зимуване на по-слабите семейства.Използвам класическата дървена преградна дъска, смятам , че ако използвам фибран той задържа повече влага в сандъка.
От една книжка :) Прикачен файл 7922
Това пробвал ли си го?
Кое от всичко?Цитат:
Първоначално публикувано от zapstojan
Здр,аз имам 8 бр 10 рамкови Рутови кошера.Зазимих ги на два корпуса с напълно открито мрижесто дъно.Някои са с по 5,други с по 7 рамки на корпус.Нямам никакви преградни дъски и на горния корпус под покривното платно съм сложил перпенди кулярна пръчка спрямо рамките.Целта ми е да има някакъв кръговрат на въздуха за да не се задържа влага.Да видим какво ще се получи!!!?
Туй го е писал някой, тапанар и би трябвало да се казва "Как да си уморим пчелите напролет"!Цитат:
Първоначално публикувано от aleksandrov
Д-р Наско Кирилов се казва писателятЦитат:
Първоначално публикувано от Remi
Благодаря!Цитат:
Първоначално публикувано от aleksandrov
Обичам да ругая конкретно!
Доктора Кирилов по-добре да напише труд, за това ,как се въдят мишки, вместо как се душат пчели !
Защо мислиш така?Цитат:
Първоначално публикувано от Remi
Всички клипове в Ю ТУБ на Руски или украински пчелари показват, че работят по този начин. Без покривни табли като при нас, само с найлон и възглавници или плат (бризент) и пак същите възглавници.
Не знам дали първо те са чели споменатия автор или той е писал по видяното от тях, но тази практика е факт!
Аз съм със покривни табли и преградни от фибран, но всеки сам решава след проби какво да избере.
Ако си пробвал този вариант с възглавниците сподели при нашата географска ширина какво се случва.
На нашата ширина ,ДБ тече отвсякъде, мухъл и плесен без кислород!Цитат:
Първоначално публикувано от галин
И не всички в Русия правят нещата сложни
https://www.youtube.com/watch?v=HrNNGsJEwqE
Защо , само ДБ ?Цитат:
Първоначално публикувано от Remi
Или , ти работиш с друга система и при нея няма влага ?
Имам 5 вида системи, най добре зимува тръвната!;)Цитат:
Първоначално публикувано от delta.e
Няма значение каква е системата, ако я натъпчеш с всичките тез буклуци, ефекта ще е същия. Всъщност ми е омръзнало от драскачи и преписвачи на книги от балканската война, че и по-рано.
Д-р Наско Кирилов почина преди 2 години. Лека му пръст.Цитат:
Първоначално публикувано от Remi
Мога да потвърдя че беше добър пчелар и обичаше да експериментира. А писането на книги му беше страст.
...
Съвременните ДБ кошери не текат както архаичните. Проблема не е дали е ЛР, ДБ или Фарар. Пчелите се стремят да заемат тясно пространство. Затова естествено формират кълбото си върху 6-7 рамки. Останалите остават незаети. Няма значение дали е ЛР или ДБ, Цандер, Украинка и т.н. Премахването на излишни рамки се прави когато имаш малко пчелни семейства, когато са повече е практически невъзможно и трудоемко да се прави.
Аз работя с ДБ 10-тки.Заземявам ги на 10 рамки и края на февруари ги стеснявам на 7-8 когато времето ми позволи.Започвам да подхранвам с твърда храна която поставям директно върху рамките.
Добре де,като стесняваш не прехвърляш ли зад преградата за дообиране.
И осмаците стеснявам след последа паша и използвам преградни дъски..