Някой работи ли с оксаловата киселина посредством опушване с газова пушалка?
Преглед за печат
Някой работи ли с оксаловата киселина посредством опушване с газова пушалка?
Не ми е пред очите "варомор" - а, но на него има написана рецепта за опушване с оксалова киселина, разтворена в спирт, ако не се лъжа. Досега не се решавах да опушвам с нея, че е токсична за бъбреците, но маската ми е добра и мисля да се престраша и да пробвам на контролна група кошери. Та затова подпитвам ако някой използва този метод, да сподели с каква рецепта работи.
Работя с пистолет за горещ въздух с терморегуларор, така се постига необходимите условия ОК да не прегори, а да се изпари. Не се слага нищо към ОК.
Пробвал съм със спирт и изпарителя. Правих го един път и при липса на пило. Пада акар, но не съм правил задълбочени опити, колко е ефективен метода. Отказах се точно заради опасността за здравето ми. Това което си спомням е, че при тази рецепта парата която излиза е почти безцветна.
Точно рецептата написана на Варомор съм използвал - ОК, тимол и спирт. Правил съм разтвора и като съм заменял тимола с равно на него количество ОК. Падат кърлежи, но и аз не съм проверявал ефективност. Броил съм падналите кърлежи в тавичките под мрежестите дъна и броя им е бивал от 30 до 200. Използвам хубава маска с филтри и нищо от киселината не преминава през нея. Случвало се е да вдишам от изпаренията при махната маска и е доста неприятно.
Тук да похваля изпарителите за МК на Георги Куров. Взех 1 комплект, за проба. Поставих ги на 2 кошера 1 месец след като двукратно накапвах с Тактик. На единия кошер паднаха 350 акара, а на другия 900.
Опушвал съм през октомври с газова пушалка по сръбската рецепта: 35гр. ОК в 0,5л. дестилирана вода. Водата предварително се затопля. Проблеми със семействата не съм забелязал.
Абе работят, ама като гледам се ошумуляват. :bigsmile:Язък, тъкмо щях да питам за рецептата, че не мога да я намеря. Не помня 25г. или 35г. беше О.К. разтворена в спирт- 100мл. Аз слагах и малко течен парафин ( не се разтваря ) та да гледам долу-горе, какво димя.
:help:
Пак задълба до дъно. Много важно как и какво се случва, важно е да пада акара.:bigsmile:
пп. ето за такъв пушек пиша (мечтая ).:(
https://www.youtube.com/watch?v=3T__eH_PK9s
Тоя клип е точно показател на това, което се опитвам да ти кажа - как не бива да се прави! Виж колко пушек и пари се отделят при първия, втория и третия кошер и помисли за какво дозиране може да се говори! Личните предпазни средства, които ползва няма да коментирам. Те са си за сметка на пчеларя!
Тази Х доза е сметната на базата на някакви изследвания. Убеден ли си, че с този метод внасяш Х доза или 2Х, или 3Х? Тези дози дали са безвредни за пчелите?
Изгледай това видео особено внимателно след 19 минута и си прави сам изводите: https://www.youtube.com/watch?v=QkRLgY7f4mc
А после прочети безпристрасно и цялата тази тема: https://pchelari.com/forum/showthread.php?t=3240
А това го е писал пчелар. при това опитен: https://kapkamed.com/pcheli/oksalova...li-sublimirane
Този опитен пчелар е написал да се слага по 1-2 грама на кошер. В инструкцията на "варомор" пише 1 куб.см от разтвора, т.е. от 0,15 до 0,30 грама активно вещество. Кой е прав и кой не е? Тия с "варомор"-а са си написали кои са и от кой институт към коя академия, постарали са се да покажат и експериментални резултати. Това, което цитираш, дори не е подписано от автора - просто "събрано от различни източници". Освен това е ясно, че всички, които работят със селскостопански отрови / и не само/, трябва да внимават и да се предпазват. А това, че някаква част от оксаловата киселина щяла да се разложи до мравчена поради прегрятата изпарителна спирала /макар че се съмнявам/ - няма лошо, мравчената също има противоакарен ефект. Та, в крайна сметка, ако опушването с разтвор на оксалова киселина е ефективно поне наполовина спрямо накапването, си струва да се работи по този начин, защото се спестява много труд по отваряне на кошерите. Е, ако така и така ще се отварят за друго, не пречи да се комбинират задачите, но не бих разчитал на това.Нали се борим за икономия на труд, а чрез това за по-ниска себестойност. Ако те пратя да накапеш 200 кошера, докато аз ги обиколя с пушалката, ще разбереш за какво говоря.
Тсц-то има от доста време идея за ултразвуков изпарител и за това се яде с фогъра.
Смесил си две неща - звуковия трепач на акари с изпарителя. Фогера е полезна. но и опасна вещ. Арго е прав, че от гледна точка на печелене на време и труд той е най-ефективен. Но има един съществен недостатък - липсата на възможности за регулиране на температурата и точно определяне на дозата на активното вещество, вкарвано в кошера. За мен по-добрия за нашето пчеларство е сублиматор с термостабилизация, в който да се поставят готови таблетки ОК с точен грамаж.
Защо си мислиш, че не може да се дозира? Ясна е концентрацията на разтвора и е ясно едно натискане на спусъка колко разтвор изпраща към серпентината.
Нагряването на серпентината също може да се регулира, просто липсва обратна връзка. Ако се намери подходящ начин да се мери температурата там всичко ще е ОК.
Не мисля че не може, а че сега не е направено. Изгледа ли клипа? Виж колко пушек влиза на първия кошер, когато серпентината още не е нагрята, виж на втория, когато вече е нагрята и виж на третия, когато се е охладила. Температурата не е проблем да се мери, а да се създаде изпълнителен механизъм, които да регулира дебита на газа, който се подава в зависимост от тази температура.
Клипа не съм го гледал, но гледам какво се случва при работа с моята газова пушалка. Както спомена и Рости, количеството от изпаряващата се течност се дозира с помпата и то е едно и също. Нагряването е почти еднакво, с малки разлики, не оказващи кой знае какво влияние при изпаряването, защото намотките са достатъчно на брой, така че при едно натискане на помпата, се инжектира такова количество от течността, че се запълва/изтластква част от серпентината. С пушалката, с която разполагам аз, го няма този ефект за който говориш - охлаждането.
Ето клипа
https://www.youtube.com/watch?v=3T__eH_PK9s
Ползвай си я със здраве!
Не се хващай за този клип. Аз имам оригиналната "пушилка " на Анел и няма такива дивотии.
Тук не става дума за термометър, а за термодатчик, с който да се затвори отрицателната обратна връзка. Това може да стане с промяна на количеството изгарян газ за единица време - т.е. електрически управляем клапан на дебита на газ.
Температура горения пропан-бутана — 800–1970 °С.
Именно защото отдавна съм стигнал до ключа от бараката правя това сравнение. И в двата случая имаме открит огън, кислорода за който идва от атмосферата и ние не можем да го регулираме. И в двата случай не ни трябва прецизно регулиране, а само да ограничим силата на огъня дотолкова, че да не ни загори мармалада. Това можем да направим, като регулираме количеството на горивото. В случая с пушалката температурата на серпентината не бива да надхвърля 200грС за да имаме само изпарение и сублимация, но не и горене вътре в серпентината.
Това е лично мнение и не карам никой да се съобразява с него. Давам фактите и тяхното обяснение - за останалото всеки си има глава.
Излишно се притесняваш за неща, които нямат нужда от чак такава прецизност. Горене вътре в спиралата няма да се получи, няма кислород. Може да има термична деструкция, но няма да е в съществени мащаби, защото съдържащата се в течността вода се изпарява почти взривно от свръхнагрятата повърхност и поглъща голямо количество топлина, охлаждайки спиралата.
Дано си прав! Аз разсъждавам по най-простия начин:
- преди да постъпи течността в спиралата има въздух, час от който е кислород
- спиралата е нагрята до над 600грС и масата и е поела определено количество енергия
- влиза някакво малко количество течност, което при допира с нагрятата спирала се изпарява ударно и продължава да се нагрява вече от цялата спирала.
Виж какво се случва с ОК при различните температури и ми обясни какво става по нататък.
Разглеждаш случая много статично. При постъпване на течността в нагрятата спирала се образува пара. Увеличаването на обема е мисля, около 1000 пъти. Тази пара излиза с голяма скорост от спиралата и едва ли има време да топлообменя със стените. Със сигурност се образуват продукти на термичен разпад, но основно ще са СО2 и Н2О. Ще има и междинни съединения, но количеството им ще е пренебрежимо малко. Така поне си го представям аз. Доказателства йок. Ако има голям процент термично разлагане, отвътре по повърхността на тръбичката ще се натрупва въглерод, като в по-студените участъци ще предизвика запушване.
По аналогия с тютюнопушенето, където се отделят разнообразни смоли, катрани и цианиди, човешкия организъм издържа на това много десетилетия, преди да се проявят болестни признаци. А пчелите често-често ги опушваме с отровния пушек на пчеларската пушалка, пък нищо им няма. Че щели сме да ги опушим още 5 - 6 пъти с газовата опушвачка, акар ги ухапал.
Имам една отводка, вече семейство, на която в последната седмица всеки ден намирах по 5-6 мъртви акара на дъното. Престраших се и ги накапах с ОК по рецептата на Дони, 50мл. 48 часа по-късно на дъното няма вече нито 1 акар. Защо така след накапването спряха да падат акари?
С VarroMed® :)
Обсъждахме го в темата С какво ще третирате тази година.
Как ще е малко времето, 48 часа и нищо. Преди това имаше по няколко акара всеки ден.
Така, ще обясня пак а и ти помисли.
В продължение на 7 дни намирам по няколко мъртви акара на дъното. Накапвам с ОК и 48 часа по-късно няма нито един акар. Как точно са намалели пчелите от днес до утре? Активността на пчелите си е все същата като преди 9 дни щото времето си е едно и също - хладно нощем и сутрин, топло през деня.
След накапване с ОК акара пада активно след 4-ия ден. Случва се по-бързо само в много влажно време. Мравките обожават падналите акари и често упорочават резултатите на контролните намазки.
Вчера накапах с ОК, но...
Но в рецептата 900/100/35 добавих и 6 грама тимол, разтворен в спирт и... чесън на прах - едно пакетче от цели осем грама. В началото миризмата на чесъна преобладава, чак след това тимолът мирише приоритетно. Ръсих средно по 50 милилитра. До сутринта тимолът не изчезна от обонянието ми.
Ефекта... Непосредствено след накапването доста пчели, почти обезкосмени и с надути кореми, тръгнаха на разходка из пчелина като изпадваха от прелките, не можеха да летят и се чудих, къде да стъпя, че да не ги изпомачкам. Визуално, на око, прецених, че няма страшно, защото не бяха повече от 30 до 50 пчели от кошер. Предполагам, че бяха най-старите. Тази сутрин отидох и всичко беше наред. Нямаше мъртви пчели по почвата повече от преди третирането, като не намерих и скупчени да се топлят за през нощта и съответно изстинали. Вчера доста ми се разхлопа машинката, като видях, какво пада от прелките, но в момента всичко е спокойно, мирно и тихо. Отварях дъна, но видях само няколко акара, по принцип тази година пчелите ми нямат акари.
Пашата обича смелите.Ама не си прави опити.Ще си измориш пчелите.Това са недоказани и неприлагани заедно смесени компоненти който по-отделно можеш да използваш за приложими и доказали се рецепти.Нищо лично.Поздрави.
На Амитраза ефекта е моментален и действието му е едва няколо часа. Това го прави изключително не ефективен когато се прилага с "пушалката" или чрез накапване. Да убива почти всичкия акар до който има досег, но този пилото остава, а той е десетки пъти повече от този който е върху пчелите за няколко часа. Тази година яко се ползва чувам и всеки се хвали колко е съборил по намазката и никой не си дава сметка колко акар остава. На пролет ще има яко рев.
Много колеги го прилагат след изваждането на меда/август/месец.Прилагат го 3 пъти през 7 дни=21 дни.Да обхванат целият цикъл от излюпването на новите пчели.Трайноста му бил 6 месеца като остатъчна стойност в меда и восъка който остава в плодника.Така съм чувал от колеги които го използват. Миналата година го използвах,и наблюдавах как акара излиза навън по-прелката след третиране. На пролет нямах нито една загуба.Тази година пак го използвах.Ако има колеги да го прилагат моля за мнения.
Виждал съм на колеги пчелините им как се променят по-време на медосбор след третиране с Амитраз, преди това линеят и не работят.След това светват и се променят.Аз не съм привърженик по-време на медосбора да ги третирам.За това нямам обяснение.А не е от липса на паша.Пример за това е че съседен пчелин работи и има стокова продукция.
На лекциите в Плевен стана въпрос за Амитраз. Едното беше на презентацията на "Апивар". Това е филма, след 34 минута:https://www.youtube.com/watch?v=V44SxCBb39I Другата лекция беше на сръбския лектор, който потвърди горе - долу същото за амитраза, с който масово третират в Сърбия. Не знам какво толкова му се плашите, щом се третира след ваденето на меда.
- Изключително вреден за хората. - Амитразът е класифициран като притежаващ потенциален канцерогенен ефект (US EPA 1996 ). На базата на тези изследвания е забранен в САЩ. Употребата му в земеделието е забранена в рамките на ЕС поради неговата екотоксичност (OB L 46, 17.2.2004 г). Разрешен е в отделни страни от ЕС, където е получено разрешение за употреба на отделни търговски марки.- Не оставя остатъци във восъка, това обаче не важи за меда – „според Европейската Агенция за оценка на медицинските продукти, остатъци от него могат да бъдат намерени до четири месеца в мед съхраняван при температура20 градуса”. - „ Амитразът се разлага на стабилни химични съединения в пчелния мед, които могат да бъдат открити, като остатъци в храната и на повърхността на водни проби (Corta et al.1999).” (Radakovich et al. 2013 )."... „ За разлика от самия амитраз неговите метаболитни продукти са стабилни в мед и могат да бъдат открити като остатъци в храната и на повърхността на водни проби (Cortaetal.1999)." (Radakovichetal. 2013 )- Амитразът има изразена генотоксичност (увреждащо ДНК действие) спрямо хора при всички тествани концентрации. Причинител за това са неговите метаболитни съединения получени след разпада на препарата. Най-важното е че тестваните концентрации амитраз са много по-ниски от тези които се използват в пчеларството (най-ниската тествана концентрация е 5, 75 пъти по-ниска от допустимите количества остатъчно вещество).- На най-голям риск е изложен самият пчелар, тъй като той влиза в директен контакт с този продукт. (Radakovich et al. 2013 ).
Ай, честито.
Това съм го срещал много пъти из пчеларските източници, винаги едно и също, винаги без да е ясен първоизточникът му. Кой го е написал и кога, не можах да открия. Дали е вярно, също не се знае. Друг подобен текст не съм срещал. Че е екотоксичен и затова забранен в Европа - естествено, че ако пръскате с него ниви и гори, ще е екологично вреден за насекомните популации. За останалото - трябва да се прочетат изследванията, на които се базират твърденията. Ето това изречение е безсмислено, според мен цитиращия се е изгубил в превода - „ За разлика от самия амитраз неговите метаболитни продукти са стабилни в мед и могат да бъдат открити като остатъци в храната и на повърхността на водни проби (Cortaetal.1999)." (Radakovichetal. 2013 ) Французинът на лекцията ви казва - 3 часа полуразпад. Не се открива в меда. Метаболитните му продукти са под границата на допустимост във восъка. Каза и на кои научни изследвания се основава.
Хитрия балканец знае какво да направи. Проблема е с тъпия балканец.
Хитрия балканец също има проблем, защото много често се оказва хитра сврака. Не чувам отговори а въпросите са много:
-Защо лентите апивар стоят в кошера 42 дена а не 21 или 12 дена?
-Колко амитраз има в една лента?
-Колко амитраз се отделя за един ден?
-Колко амитраз остава в лентата след 42-я ден?
-Каква е минималната ефективна доза чрез накапване?
-Каква е минималната ефективна доза чрез опушване?
-За колко време се разпадат метаболитите при всеки от случаите?
-Колко амитраз се натрупва в кошера при 3 опушвания през 7 дена?
Това може би повечето сте го чели, но има колеги които не са наясно какво намъкват в кошера при третиране с амитраз:
Амитразът е класифициран като притежаващ потенциален канцерогенен ефект (US EPA 1996 ). На базата на тези изследвания е забранен в САЩ. Употребата му в земеделието е забранена в рамките на ЕС поради неговата екотоксичност (OB L 46, 17.2.2004 г). Разрешен е в отделни страни от ЕС, където е получено разрешение за употреба на отделни търговски марки.
Не оставя остатъци във восъка, това обаче не важи за меда – „според Европейската Агенция за оценка на медицинските продукти, остатъци от него могат да бъдат намерени до четири месеца в мед съхраняван при температура 20 градуса”.
Амитразът се разлага на стабилни химични съединения в пчелния мед, които могат да бъдат открити, като остатъци в храната и на повърхността на водни проби (Corta et al.1999).” (Radakovich et al. 2013 ). "... „ За разлика от самия амитраз неговите метаболитни продукти са стабилни в мед и могат да бъдат открити като остатъци в храната и на повърхността на водни проби (Corta et al.1999)." (Radakovich et al. 2013 )
Амитразът има изразена генотоксичност (увреждащо ДНК действие) спрямо хора при всички тествани концентрации. Причинител за това са неговите метаболитни съединения получени след разпада на препарата. Най-важното е че тестваните концентрации амитраз са много по-ниски от тези които се използват в пчеларството (най-ниската тествана концентрация е 5, 75 пъти по-ниска от допустимите количества остатъчно вещество).
На най-голям риск е изложен самият пчелар, тъй като той влиза в директен контакт с този продукт. (Radakovich et al. 2013 ).
Странични ефекти и проявления върху пчелите:
Усилва действието на други пестициди при смесването им.
Той е „малко по-токсичен за пчелите отколкото флувалинатът и по време на третиране спира яйцеснасянето на майката (Henderson 1998; pers comms). Това не е учудващо след като Bloomquist (1996) посочва „ Амидините /от която група вещества е Амитразът/ причиняват свръхстимулация на октопаминергичните синапси при насекомите, което води до тремор, конвулсии и продължителен летеж при възрастните насекоми. Освен това, тези химични съединения имат способността да причинят истинска анорексия /загуба на мастното тяло/ при насекоми и също да подтиснат репродукцията.” Randy Oliver (2007, Fighting Varroa – The Arsenal Chemical Weapons).
По-тая логика и лекарствата които ни изписват лекарите за лечение имат странични действия,ама ги пиеме когато ни ги изпишат.Всяко лекарство за едно помага,а за друго има страничен отрицателен ефект.А дали с билки ще се оправим е другият момент.А кажете на кой да вярваме и как да се лекуваме както нас така и пчелите ни.А да видим някой умен и мислеш балканец да се изходи по-въпросите който колегата е написал и задава преди мен.
Колега, не ми е било за цел да те засегна или обидя.Ако си го приел много лично,моля да ме извиниш.Но аз споделям нещо което съм го видял при крупни пчелари с 400/500бр кошери,и за това питам и мисля че тук във форума му е мястото да коментираме и споделяме тези неща.Аз се опитвах да използвам природни с/ва с/у акара но ударих на камък 2016г.Още се въстановявам.Много колеги използват Амитраза ,но си мълчат и не споделят,крият и не изказват мнения за определени лекарства и начини за борба с/у акара и ноземата.В крайна сметка пчелите са си негови на всеки и да си ги прави каквото иска.И аз не съм много превърженик на това третиране но като виждаш че този който третира с него,и са му живи пчелите и ти процедираш като него.Дано съм бил изчерпателен за да ме разбереш правилно.Винаги съм споделял опита си и не съм крил нищо,но сега за втора година го прилагам и още не съм на ясно за него и ме вълнува.Поздрави.
Разпада се бързо според лектора, защото средата в кошера е с подходяща за целта киселинност. В лентите си стои изолиран и запазен и бавно се излъчва.
За вредата от амитраза всички цитират един и същи текст, копиран в незнайно колко сайта. Да не стане като спанака, дето уж съдържал много желязо, пък после се оказало печатна грешка. Според мен е нужно подробно запознаване с наличните изследвания. Тогава би могло /може би/ да се отговори на въпроса каква е разликата при опушване, накапване и амитраз на ленти. Всичко останало са приказки без аргументи. За резистентността също трябва да се провери. Всеки лектор ще пее за фирмата, която го е пратила, това е ясно. Но все пак тези лекции ги слушат и четат всички, които правят научна работа по пчелите. Досега щяхме да сме чули конкретни аргументи "за" и "против", ако беше съвсем левашка обосновката. Това, че аз не си гледам пчелите по правилата, защото нямам време, не означава, че не мисля по същество. Когато има нужда, питам, пък как ще постъпя - зависи от множество странични фактори.
Защо е нужно да се използва препарат, който е забранен за използване в ЕС, щом има препарати, които също действат добре и са разрешени за употреба? Какво е предимството на този амитраз пред да кажем ОК?
Аз не го използвам и съм нямала загуби миналата зима. Сега използвах ОК и засега ми се струва, че върши добра работа.
@rosty_sz изглежда си прав за действието на ОК, започна да дава резултат и семейството доста живна. Накапах всички семейства ама само тази отводка беше много опаразитена. Семейството е силно, събрало си е запаси, но беше някакво анемично и не се движеше много, сега е съвсем различно, днес се облита :)
Добре е че изяснихме някои подробности и да даваме по същество. Тези дни ми обещаха някои нови статии по въпроса за третиранията и с амитраз и с оксалова. Ще ги вземе прочета и ако наистина има нещо важно ще споделя. Иначе на част от въпросите поставени по-горе имам отговор на други едва ли въобще ще получим. В лентите Апивар има 0,5 гр. във всяка или за третиране на едно семейство се ползва 1 гр. Това е мноооооого повече от колкото се прилага с накапване или напушване. Определено това е нужно за да се освобождава веществото. За пример давам Чекмейт и Перицин където също има огромна разлика в количеството вещество в полза на лентите, същото наблюдаваме и при аржентинската рецепта и оксалис примерно. Лентите със сериозни активни вещества стоят повече от 12 дни за да създават защитна стена, иначе работата си свършват за 12 дни. Колко активно вещество остава след 42 дни или след всеки ден не съм срещал като инфо, но при пвц лентите това подлежи на изследване от всеки чрез притегляне с чувствителна везна. Минималната ефективна доза при опушване 7-8 милилитра за 100 сем. а съм чувал и има в нета рецепти с над 20 милилитра за 100 сем. това е така, защото пчелите могат дост добре да "задържат дъха си " и бързо да издухат мъглата от "пушилката" и за това могат да понесат сериозни концентрации. Колко е време е разпада могат да отговорят хора с сериозна техника и знания (научни работници). За съжаление нашите в БГ нямат интерес за изследвания в такава посока и дори нямат интерес за никакви изследвания и затова сме на тоя хал. Само искам да ми кажете на няколкото известни имена с титли пред тях , които всяка година изнасят лекции в Плевен и обикалят БГ къде са им пчелините на които провеждат своите опити и изследвания?
Тактик е 125 г/л амитраз. За опушване слагаме 5 мл от него, т.е. 0,625 г и допълваме до 105 милилитра. За един милилитър готов разтвор се получава 0.006г / милилитър. Едно впръскване е 1 до 2 мл или от 0,006 до 0,012 г / кошер. Сравнено с 2 г при лентите Апивар, разликата е колосална - повече от 100 пъти. И десет пъти да третираме с пушалката, няма да достигнем и десета от тази доза. Но пък не се знае колко от амитраза в лентите успява да се отдели, това никой не го казва. Има мегдан за мислене.
Да, така е. Пак казвам поглеждайки Чекмейт и Перецин положението е същото. Нямам толкова чувствителна везна да измеря чекмейта, защото имам нови ленти имам стоели в кошери 40 дни. Апивар нямам и не съм виждал на живо все още.
В една лентичка Чекмайт има 1.36 g активно вещество. За един кошер се препоръчват 2 лентички или 2.72 g (кумафос на прах). В същото време при Perizin-а, който се употребява посредством накапване, дозата за 1 семейство е само 36 mg (разтворен кумафос), а действието е същото. Следователно в 2 лентички Чекмайт има достатъчно кумафос за 75 кошера
Лентите са някакво ПВЦ и едвали абсорбират.
Здравейте колеги. Третирам за първа година с ОК и искам да попитам за мнение за зимното третиране.
Третирах началото на септември с разтвор с ОК с пулверизатор само по горната част на рамките и подпокривната табла. Идеята ми е да третирам пак с накапване към края на октомври и началото на ноември с накапване, когато ще накапя междурамията. Сега третирах по-малко (само горната част на рамките) защото вероятно при следващото третиране октомври ще засегна отново същото поколение пчела (част от зимните пчели вече са се излюпили) и да ги предозирам с киселината.
Има ли резон в идеята ми и добре ли е отново да третирам в края на октомври ?
http://scientificbeekeeping.com/exte...ress-report-4/
Който се интересува от оксалова киселина с удължено действие от тук.
:icon_question:
Стана тя каквато стана, изтървах третирането тази година... Обикновенно третирам с накапване с ОК август месец началото, но работата не ми остави никакво свободно време и укъснях. За да наваксам мисля да направя един фогър хоум мейд и чрез сублимиране да направя есенното третиране. Понеже времето ми е много накъсяло а магазините са на кошерите а нямам време да ги махна, да третирам и да ги сложа пак обратно върху кошерите питам баш разбирачите:
1. Ако третирам чрез сублимиране на ОК ще имам ли проблеми с качеството на меда който ще бъде събран догодина?
2. Имам 8 кошера с неизваден мед, ако ги третирам и догодина през медосбора извадя този мед ще има ли останала ОК или тя ще бъде изчистена от пчелите? Безопасно ли ще бъде употребата на такъв мед? Все пак най-важно е човешкото здраве!
Въпросите са породени от последствията до които може да доведе поемането на ОК от човек.