Парна восъкотопилка

Здравейте колеги.От много години се наказвам и си топя восъкът от разпечатките в разни казани на огън,та напоследък се замислих за парна восъкотопилка от неръждавейка.Може ли някой да каже къде се продават по евтини варианти,или евентуално , ако някой си е направил такава да сподели някакъв чертеж.Доста се рових,но най евтината която намерих беше около 430 лв,която събира 13 рамки Дадан-Блат.И друг вариант,който е с вместимост 15 литра,от алуминии и вероятно става само за разпечатки,на цена около 150 лв,но не ме устройва заради малкият капацитет.
Ще съм благодарен ако споделите някакъв по нискобюджетен вариант за направа или за закупуване на парна восъкотопилка.

http://vbox7.com/play:956dca184c
Виж това,може да ти даде някаква идея.

Виж това,,, http://www.youtube.com/watch?NR=1&v=...ture=endscreen
Виж и това,,,http://www.youtube.com/watch?v=WrSc813v9qc

Благодаря колеги.Клипчетата са много добри.Чудя се само дали дупките на ситата могат да бъдат по малки,за по добро филтриране на восъка.Ако са по ситни дали ще има някакъв проблем ?
Остава само да намеря читав майстор ,който да работи с неръждаема ламарина,на сносна цена.Ако познавате някой такъв в радиус около 100 тина километра от шумен,дайте кординати.

Нямам идея как да се направи евтина парна восъкотопилка, но имам богат опит от използването на най-различни видове и модели купешки восъкотопилки. От всички видове технологии тази с топенето на восъка с пара е най-скапаната. Във восъка остава прекалено много мед. Пчелите го надушват и няма оттърване от тях докато не го претопите втори път или не го затворите в чували от дебел найлон.

Най-добрата технология е тази, при която се използва много вода, за да разтвори напълно остатъците от мед. Говоря за СВАРЯВАНЕ на восъчните пити във вода по един или друг способ. Казан или автоклав или каквото и да е друго - важното е водата да е много, буквално трябва да е 1:1 или дори 1:2 съотношението на восък към вода.

Благодаря.Основното предназначение на восъкотопилката ми ще е за топене на разпечатки,и в доста по малка степен на пити.Поне за разпечатките се надявам да няма проблеми с остатъка от мед,понеже те се киснат във вода минимум 24 часа и след това се сливат отново.
Днес ходих до вторични суровини.Имаше доста стари перални неръждавейка,на добра цена,но са прекалено малки.Сдобих се с една професионална мивка от неръждавейка с размери 70 по 50 по 30,която с известни доработки би ми свършила добра работа.Ще побира около 20 плодникови рамки ДБ.Въпросът е,че е малко ниска,само 30 см,и трябва някак да я надградя.Мисля си за вариант с алуминиеви листи.Ако не греша алуминия би трябвало да става за контакт с восъка,или греша ?

Цитат:

---

Първоначално публикувано от Mateev

Нямам идея как да се направи евтина парна восъкотопилка

Най-добрата технология е тази, при която се използва много вода, за да разтвори напълно остатъците от мед. Говоря за СВАРЯВАНЕ на восъчните пити във вода по един или друг способ. Казан или автоклав или каквото и да е друго - важното е водата да е много, буквално трябва да е 1:1 или дори 1:2 съотношението на восък към вода.

---

Значи става дума за восъкопреса ,малко данни от мен-при парната восъкотопилка в троптината остава 40-45% восък,при восъкопресата в троптината остава 4-5% восък.
Ти избери дали да си правиш парна восъкотопилка или восъкопреса .

Мене не ме гледайте. Аз имам казан за топене на восък от хромникел с водна риза, която съм я напълнил с пропиленгликол, за да мога да загрявам и над 100 градуса. Казана си има и електронен терморегулатор - чук-чук по клавиатурата и готово. Какъвто и восък да прекарам през казана, на изхода излиза с перфектно качество. Тайната - ами на дъното на казана се слага вода, като в зависимост от мръсотиите слагам повече или по-малко.

Ако искате съвет как да си решите всички проблеми с топенето - ами направете си подобен казан. Всичко останало е някакъв компромис с един или с друг параметър на восъка или на топилката. Ако прилагате някаква друга технология на топене, то този казан винаги е завършващата фаза, след която можете да сте сигурни, че восъка ви е с перфектно качество.

Защо с водна (пропиленгликолова) риза?
Ами защото тази риза ви дава възможност ВИЕ ДА КОНТРОЛИРАТЕ ТЕМПЕРАТУРАТА (по точно терморегулатора). Каквато и температура да настроите, можете да сте абсолютно сигурни, че тя няма да бъде превишена дори и с 1 градус. Ако я няма водната риза и просто навиете проводник от подово отопление около вашия съд, то тогава ще се появят големи хистерезиси в процеса на регулиране, което може да повреди восъка. Той е много чувствителен към високи температури и деградира много бързо, ако не работите внимателно с него. Вече имам една партида, която се изхитрих да я изгоря. От жълт восъка стана тъмно кафяв и замириса на изгоряло. Въпреки това го направих на основи и най-интересното е, че пчелите ги изградиха без много-много да се мръщят.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от Mateev

Мене не ме гледайте. Аз имам казан за топене на восък от хромникел с водна риза, която съм я напълнил с пропиленгликол, за да мога да загрявам и над 100 градуса. Казана си има и електронен терморегулатор - чук-чук по клавиатурата и готово. Какъвто и восък да прекарам през казана, на изхода излиза с перфектно качество. Тайната - ами на дъното на казана се слага вода, като в зависимост от мръсотиите слагам повече или по-малко.

Ако искате съвет как да си решите всички проблеми с топенето - ами направете си подобен казан. Всичко останало е някакъв компромис с един или с друг параметър на восъка или на топилката. Ако прилагате някаква друга технология на топене, то този казан винаги е завършващата фаза, след която можете да сте сигурни, че восъка ви е с перфектно качество.

---

Да ама казана ти не пресова ,нали?И е на ток,нали?И е от хромникел,нали,което значи много пари !? Колко от нас са като теб ,мисля никой.А и щом не пресова восъка значи остава в троптината много восък и при твоите пчеларски мащаби губиш много ,знам ,че времето ти е скъпо затова си се примирил със загубата,но за обикновенния пчелар няма по -добро от восъкопресата.

Опитах се да вадя восъка от чернилката и шлюпините, която остават (не знам как ги наричате). Двама човека напалиха огън и цял един ден се въртяха около един ръждив казан, с който жена ми вари компоти. Всичката чернилка мина през него, като старателно беше разбърквана, смачквана, изцеждана и всякакви други простотии, които тогава ни хрумнаха. Накрая на деня претеглихме получения восък и се оказа, че като пари е три пъти по-малко от надника, който заплатих на тези двама човека. Оттогава насам си знам - всички чернилки и мръсотии се слагат в чували и периодично с камион се изхвърлят на сметището. Чиста работа и най-важното - излиза ми по-евтино. Ако и вие си направите сметка на собствения си труд, който влагате, може би и при вас ще се получи нещо подобно.