Добре дошли в Българският форум за пчелари.
Страница 2 от 4 ПърваПърва 1234 ПоследнаПоследна
Резултати от 11 до 20 от общо 31

Тема: ПОЕЗИЯ

  1. #11
    +111111111111111111111111111111

  2. #12
    Наблюдател
    Регистриран
    27.10.2010
    Мнения
    7
    ПЪТЕКА
    Тъжен залез кърви над гората
    като прясна отворена рана.
    С тъжен ромон звъни на житата
    светозарната сребърна пяна.
    Умореният ден догорява,
    плаче вятърът - сбогом навеки!
    Свечерява сега, свечерява
    над смълчаните бели пътеки.
    Всеки своя пътека си има,
    всяка бърза и търси човека...
    И аз имах пътека любима,
    и аз някога имах пътека!
    Още крачка - и ето го края! -
    Извървяна е тя, извървяна...
    Какво с мене ще стане, не зная,
    но едва ли пак пътник ще стана!
    Много мили неща аз разлюбих,
    дори погледа кротък на мама.
    Имах всичко... и всичко загубих -
    няма щастие, щастие няма!
    Сам да бъдеш - така по-добре е,
    нищо в нашите дни не е вечно!
    И най-милото ще отмилее,
    и най-близкото става далечно.
    Всяка клетва е само измама,
    всяка нежност крий удари груби. -
    Нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи.
    Всеки огън гори-догорява,
    никой извор во век не извира.
    Туй, което цъфти - прецъфтява,
    туй, което се ражда - умира.
    Всеки друм става тесен за двама,
    всяка радост е бременна с мъка.
    Нека никога срещи да няма,
    за да няма след тях и разлъка.
    ...Догорелия ден над гората
    нека само кърви като рана...
    Нека тъжно звъни на житата
    светозарната сребърна пяна...


    © Пеньо Пенев

  3. #13
    МОЯТА УЧИТЕЛКА

    Контейнерите за боклук до блока -
    тук всяка сутрин идваше жена
    във вехти дрехи, слаба, не висока
    с количка, а през зимата с шейна.

    Преглеждаше в сместа добре нещата
    отделяше полезните на вид.
    Изглеждаше ми странно тя позната
    в походка, маниер, гърба превит.

    Бях все зает, началник в общината,
    до службата ме караха с кола.
    И само сутрин, точно до вратата
    я виждах, беше с очила.

    Веднъж обаче тя ме заговори -
    попита ме с усмивка за часа.
    Невероятно близка ми се сторu
    и я познах- познах я по гласа.

    Бе моята учителка любима
    в последния гимназиален клас.
    Заместваше почти една година.
    Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

    Цял ден на работа за нея мислих -
    учителката моя станала клошар.
    В бюрото нещо търсех, нещо чистех -
    бях станал ученикът Божидар.

    Не бе познала в мене ученика -
    самият аз бях доста променен -
    солиден, тежък, лика и прилика
    с мастит, авторитетен бизнесмен.

    На заранта я чаках много рано.
    Прекрасно утро. Неработен ден.
    В боклука ми на дъното прибрано
    лежи кашонче, дар голям от мен.

    Усетих зад гърба си, че пристига.
    Изсипах кофата с боклук завчас.
    И без дори главата да повдигна
    прибрах се бързо на бегом у нас.

    В кашончето бях сложил триста евро,
    кафе, парфюм, кутия с шоколад.
    Вълнувах се и бе ми малко нервно,
    но в себе си се чувствах много млад.

    Закусих и полегнах на дивана.
    На входната врата се позвъни.
    Излязох да отворя – никой няма.
    Пред прага – плик, кашончето встрани.

    „Не те ли учих, драги Божидаре,
    че всяка работа краси човек!
    Дори и бедността от Бога дар е,
    дори и в двадесет и първи век!

    Нима в очите ти съм просякиня?
    Срамуваш се да поговориш с мен.
    Обратно връщам твойта милостиня
    и знай - ще легна гладна този ден.

    Не прося милост, бедността не крия.
    Клошар съм, няма как. Не върша грях.“
    Това прочетох. Щях да се убия!
    Учителката вече не видях. / автор - неизвестен /
    Тази земя, по която тъпча сега,
    тази земя, която пролетен вятър пробужда,
    тази земя – не е моя земя,
    тази земя, простете, е чужда.

  4. #14
    Почетен Автор
    Регистриран
    28.03.2011
    Мнения
    505
    Без време няма,има само време,
    не спира,нито връща се назад.
    За някой то си е банално бреме,
    за други е небесна благодат.

    Животът ни изтича като пясък,
    а дните като изворна вода-
    какво ни ползват суета и блясък,
    тях хваща ги от времето ръжда.

    Тече като пробита кофа,
    но никой не налива в нея пак-
    за всички нас това е катастрофа,
    опитваш да е да спреш,но няма как.

    Секунди и минути са стрелите,
    с които времето от нас краде,
    тревожим се че глупостта на дните
    душите ни на търг ще продаде.

    Легни,стани, храни се,огладнявай,
    отивай и се връщай пак назад-
    живота си без смисъл не оставяй!
    това си е на лудите парад.

    Зора и залез също се повтарят,
    красиви са, но стават на рефрен
    и чувствата ни в своя кръг затварят,
    до миг във който ставаш отегчен.

    А колко време трябва да се учим
    и колко време ,за да разберем,
    че от живота няма да получим,
    ако не знаем как да му дадем!

    Даниела Динкова
    Цитат Първоначално публикувано от Charles Bukowski
    У някои хора няма и грам лудост. Представете си какво противно съществуване водят!

  5. #15
    Почетен Автор
    Регистриран
    28.03.2011
    Мнения
    505
    От памтивек – все нищо ново.
    Под септемврийското небе
    мъжете чистеха дворове,
    жени простираха пране.

    Добрата вест дойде по тъмно –
    не беше блъф. И призори
    на мама селото осъмна
    със бели лястовици – три!

    Като в черупката на орех
    животът тихо бе се сврял –
    с очи, поглеждали нагоре
    само на празнична заря.

    Душите, скрити под чембера
    на траурното битие,
    деляха мера според мера.
    А мярата – око за две.

    Но сякаш, че дочул повеля,
    човекът брадвата си скри –
    че беше хем Света неделя,
    хем с бели лястовици! Три!

    И всеки, същ Тома неверни,
    повярва чак като видя.
    Надеждата да не очерни
    във девет възела я свря.

    И не, че после гръм не падна
    от същото това небе,
    и не, че гарван не открадна
    отгледаното с две ръце –

    мъжете пак кадят с цигари,
    жени простират пак пране
    на път към село Манджилари.
    А пътят – кал до колене.

    Галена Воротинцева
    Цитат Първоначално публикувано от Charles Bukowski
    У някои хора няма и грам лудост. Представете си какво противно съществуване водят!

  6. #16
    Почетен Автор
    Регистриран
    28.03.2011
    Мнения
    505
    Брей, голям дебил си бил,
    ти, негоднико Април !
    Вместо да ни стоплиш вече,
    студ и дъждове довлече !
    А, че шубата замина
    в гардероба с нафталина,
    виждам, никак ти не дреме !
    Да оправяш пусто време !
    Стига блещи се сърдито,
    за гуляи на открито
    стягай родната Природа,
    че намъчи се Народа !!!
    Цитат Първоначално публикувано от Charles Bukowski
    У някои хора няма и грам лудост. Представете си какво противно съществуване водят!

  7. #17
    Почетен Автор
    Регистриран
    28.03.2011
    Мнения
    505
    ЖИВОТЪТ снощи зверски се напи.
    Със всички извинителни причини.
    Tака поне преминахме на "ти" -
    дистанцията се скъсява с вино.

    На първа фаза беше страшно мил:
    Недей, любов, не се хаби напразно...
    Не става Аполон от крокодил...
    повехнали цветя не правят празник...

    На втора фаза, вече свил юмрук:
    ти докога така ще ме живееш!
    Споделяш ме с поредния боклук -
    без мисъл, без сърце. И без идея!

    На трета фаза и прегърнал стол,
    Животът със езика си преплетен
    изфъфли, че човек се ражда гол
    - росата по тревата да усети.

    И после падна под една дъга
    /от виненки - на вместо пеперуди/.
    Усмихнат като детството заспа.

    Проклета да съм, ако го събудя!

    Камелия Кондова
    Цитат Първоначално публикувано от Charles Bukowski
    У някои хора няма и грам лудост. Представете си какво противно съществуване водят!

  8. #18
    Автор
    Регистриран
    30.10.2012
    Мнения
    156
    Днес докато стягах Московича за новия пчеларски сезон и се почесвах чудейки се какъв български лаптоп,телефон,телевизор,ф тоапарат,мотор и автомобил да си взема,че да помогна на България ,ми дойдоха на ум няколко стихчета.
    Посвещавам ги на родолюбеца,чаровника,смели я бизнесмен,човека ухаещ на восък и мед г-н МАТЕЕВ.



    Ех, Матеев да ми беше дядо,
    че да видите тогаз,
    как със щракане на пръсти
    чудеса ще правя аз.

    Нямаше да ходя мръсен,уморен
    а секретарка щеше да се грижи
    за настроението ми, всеки ден.
    А от восъка събран,
    само пържоли щях да ям.

    За Олигарх-дядо си мечтая
    и ще забравя и за Рая.
    Ама нали съм си от село аз,
    продължавам да нагъвам хляб и праз.

    Господ здраве да ни дава
    на селяните като мен.
    Друго утро се задава
    ще дойде и наший ден.

    Ех,Матеев да ми беше дядо....

  9. #19
    Карам си колата,хвърлям поглед към нивята
    де погледна се стеле рапицовото море.

    Щом пристигам на пчелина и отварям си вратата
    чудя се от де да мина,че налитат ми в главата.

    Слагам си гащеризона шарен,заприличвам на Гагарин
    със пушалка във ръка тръгвам,като на война.

    Пускам пушек аз отпред,викам"всичко е на ред",
    да ама не би цял рояк около мене се върти.

    Ах,кога ли рапицата,ще узрей,да изчезнат тез злодеи
    и да седна аз на мира,да изпия чаша бира.

  10. #20
    Почетен Автор
    Регистриран
    28.03.2011
    Мнения
    505
    КАК СЕ ПРАВИ СЛАДКО ОТ АКАЦИЯ

    Стисна небето юмруци и после заплака,
    смрежи окото си в цвят на кобалт,
    плисна сърдито и висна внезапни ръкави,
    чак до ленивия градски асфалт.
    Май се разшета, оставил на мира за кратко,
    шлейфа на новата цветна дъга,
    за да приготви от дъжд и акации сладко -
    шефът-сладкар си го бива в това.

    Два чифта стъпки, задъхани по тротоара,
    счупен в пороя сгъваем чадър,
    стряхата от аромат под акация стара,
    моето токче сред шепа чакъл.
    Грапав и леко смутен смях, на ситни кристали,
    твоите длани по мокрия ствол,
    гроздове цвят, от проливния дъжд натежали
    в дъхав, акациев, бял ореол.
    Устни до устни и тръпка до шепот се сипва,
    с жеста на моята дълга коса,
    твоите мигли, припърхали мамещо близко,
    буза в парфюма на майска вода.
    Кипнали люляци, с погледи от любопитство,
    празната улица клоква в реки,
    гъстите клони, приведени толкова ниско,
    че да не видим кога превали.

    Май преброи след проливния дъжд по паважа,
    всяко изронено бяло цветче.
    Двеста цветчета за сладко му стигат, и даже,
    с нас ако смята - сме двеста и две.

    Радост Даскалова
    Цитат Първоначално публикувано от Charles Bukowski
    У някои хора няма и грам лудост. Представете си какво противно съществуване водят!

 

 
Страница 2 от 4 ПърваПърва 1234 ПоследнаПоследна

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))

Разрешения за писане

  • Вие не може да да публикувате нови теми
  • Вие не може да публикувате мнения
  • Вие не може да публикувате прикачени файлове
  • Вие не може да редактирате вашите мнения
  •