Цитат Първоначално публикувано от julian103 Виж публикацията
Днес за пръв път излязох… За ракия! Щото хляб имам за три години. То, ракия имах за повече, aма напрежение… Всеки път, като ми спрат филма да ми кажат: -Няма паника и ... отива половинка. На екс!
На етажа срещам комшията. Дължа му 300 кинта. Не за тока, за ракията.
Тръгвам към него, свалям маската, a той бам – не ти ща парите!
Мил човек. Не ми даде да го целуна. Даде ми още 100 лева.
Домоуправителят. Пред входа на блока. С гръб. Учтиво се изкашлях , да се обърне.
Обърна се. Викам -да платя за входа? Лицето му – дъга! Изкачи единадесет стъпала назад. Виждал ли си лебед от Болшо̀й театър?
- Нищо няма да плащаш! - чувам седем етажа по-нагоре.
Отивам пред магазина. Всички през два метра. Последните двама са в съседния град...
Изкашлях се общо три пъти. Отстъпиха ми ред. Веднага! Всичките! Но в магазина не ме пуснаха.
Дариха ми 3 каси ракия. Безвъзмездно! Отвън! Мили хора!
Казвам ви - Ще оцелеем!
Има солидарност в тоя свят...
Айде, че отивам да кихам за домати и магданоз.
Ти ли си автора?