Хумор, Шеги, Вицове

[gogol]

Случайно попаднах на това в svode.com
ПЧЕЛИТЕ ------ Пенчо Минчев беше обикновен човек. Работеше като поддръжка на електрически машини и инсталации и определено си разбираше от работата. Страстта му обаче бяха пчелите. Беше започнал от малък да се занимава с това си любимо занимание, започвайки от два подарени му от починал роднина кошера. Сега вече имаше трийсетина и с удоволствие и внимание се грижеше за тях. Беше известен в цялата околност, като един от най-добрите пчелари. И тай като кошерите му бяха хоби, той беше станал известен като производител на най-добрия екологично чист мед в района. Разбира се, тъй като основно не с кошерите си изкарваше хляба, а като електромонтьор, произвеждаше ограничени количества мед, които продаваше на ценители, които идваха в дома му от цялата страна или подаряваше за лекарство на знайни и не толкова знайни съседи и познати.
И едва ли щеше да има нещо интересно в цялата история, ако незнайно защо пчелите на Пенчо започнаха да измират. Без видим болест, не особено бързо ...но осезателно Пенчо губеше все повече кошери. Не, че не се грижеше достатъчно, не че не следеше внимателно какво се случваше със пчелните семейства.....но бавно и сигурно пчелните му семейства отслабваха, и въпреки подхранването измираха. През целият си живот Пенчо такъв случай не беше имал. Ходи при по-стари пчелари, размишляваше какво ли не....но резултат нямаше. Фактът, че и другите пчелари губеха пчелните си семейства не го успокояваше и загубата на всеки кошер го правеше все по-мрачен и неразговорлив. Докато един ден Пенчо разбра причината от едно предаване по телевизията. Това бяха генно модифицираните култури, които масово бяха засаждани в района на пчелина му. Явно пчелите му не понасяха прашеца от модифицирана със свински гени царевица, а предпочитаха обикновената такава....и то до такава степен че масово измираха, след като имаха досег с модифицираната. Същото беше положението със соята с розите и какво ли не в района. Пенчо беше отчаян. Въпреки, че едва ли не познаваше всичките си пчели, нямаше как да ги накара събират мед само от нормалните култури. Какво да прави беше за Пенчо въпросът, който непрекъснато го измъчваше. Да остави ли хобито си? Нима можеше да остави пчелите си да измрат? Та нали това за него означаваше да остави да умре част от себе си?
Притиснат от този тежък избор, Пенчо взе едно особено дръзко и може би най-смелото решение в живота си. По душа той си беше скромен свит и сговорлив човек и не можеше да си представи да участва в митинги и протести....а и нали на работа трябваше да ходи....а през останалото време да се грижи за кошерите си.и Реши да поиска среща с министъра на земеделието, белки му даде съвет какво да прави. Това му решение срещна подкрепа от всички в района....едно че искаха да видят стария готов да помогна на всички усмихнат и спокоен Пенчо, второ да се намери решение на проблема с кошерите на всички в района. И така, в уречения ден, облечен в грижливо изгладения от жана му костюм (беше си го купил за сватбата на дъщеря си), изпратен с надежда от половината село Пенчо тръгна с най-ранния автобус за София.
Както е известно, на новаците им върви и поради скърцане в колелата на бюрократичната машина, или поради носталгичното настроение на министъра на земеделието в този ден, а може би заради неколцината репортери заградили кабинета на министъра Пенчо беше приет без да има предварително уречен ден и час за среща с министъра. Разбира се Пенчо никога не осъзна, какъв късмет е това да влезеш при министъра без уговорки, лоби, а просто защото последния беше решил да подкрепи Пи – АР-а си с уж случайна среша с обикновени хора. Както и да е, Пенчо се представи както почти по казармено му и беше поканен да седне и разкаже за проблема си, както и направи. Бавно с прости думи и Пенчо описа положението си и мъката си. За да подкрепи твърденията си, даже извади и подари няколко буркана от най –добрия си мед на министъра като акцентира на качествата и срещу какви болки помага. Министърът през цялото време го гледаше и слушаше с тренирано внимание и Пенчо започна да вярва, че това е човекът, който ще му помогне и беше много учуден, когато министърът си записа нещо в едно тефтерче и каза че ще го изпрати при едни хора, които ще му помогнат...защото и той ще вземел под внимание проблема, но – по-бързо щяло да стане ако идел там. В интерес на истината министърът, очаквайки нападки и критични забележки относно използването на генно модифицирани организми беше срещнал искрена, спокойна и човешка молба за помощ. И беше направил наг-доброто което можеше – бе изпратил Пенчо при представителя за България на най-голямата фирма за ГМО той да реши проблема на младия труженик.
След като получи адреса на фирмата, Пенчо нае такси и след половин час беше вече в кабинета на представителя на фирмата за ГМО в България. Там отново обясни проблема си, като разказа и болката си подкрепи отново с бурканче чист пчелен мед, който предвидливо беше запазил. Представителя на фирмата за ГМО учтив го слушаше и след края на разказа се обади на секретарката си и я помоли да му донесе нещо, което Пенчо не разбра, какво е. След минути секретарката донесе грижливо затворен, вакуумиран пакет, който директорът за България му даде, и обясни че това е един специален бял прах, който Пенчо да давал на пчелите майки, така и на тях щели да се променят гените и те ще започнали да снасят генно манипулирани яйца, от които да се излюпят генно манипулирани пчели....устойчиви на генно манипулираните растения, даващи генно манипулиран мед и да му решат проблема. Пенчо Бавно прие пакета....и преодолявайки фрустрацията си попита, дали като ядат медът от генно манипулирания пчели, на хората няма да им станело нещо. Тогава, представителя на фирмата за ГМО се плясна по челото, обади се на секретарката си, която бързо дотърча със втори вакуумиран пакет.....със бял прах дето да се дава на хората дето ядат от меда от генно манипулирани пчели.....да се дава на хората дето ще ядат от меда, за да е сигурно, че след време като имат генно манипулираните деца те ще са устойчиви на генно модифицирания мед. Иначе нямало проблеми.

[Владо-Gillan]

Един пич влиза в кръчма, сяда на бара и казва:
- Барман, шест водки с лимонче !
Бармана му отговаря:
- Защо шест бе, да нямаш някакъв повод?
- Ами първа свирка!

- Е, щом е така, айде и една водка от мен!
- Абе не се обиждай, ама ако шест водки не ми оправят вкуса, то седмата ли!

Дядо поп цяла вечер прави секс с младо момиче.
На сутринта момичето го пита.
- Дядо попе кажи не те ли изтормозих с тази моя тясна п... а.
Дядо поп и отговорил.
- Не се притеснявай чадо, Дядо поп за мъки е роден.

[volodq]

Брюнетка казва на блондинка:
-Пак повишиха цената на бензина.
Блондинката:
- За мен няма значение, аз винаги зареждам за 30 лв.

[зуница]

-Какво правят брюнетките през самотните си нощи?
-Разказват си вицове за блондинки.
-А блондинките?
-Те просто нямат самотни нощи!

[volodq]

- Ало, Софийска вода ли е?
- Да, какво обичате?
- От чешмата ми тече вода!
- А... вие какво очаквахте?
- Еми, като гледам сметката, очаквах да е поне Хайнекен!
:giggle:

[volodq]

Съпругът:
- Трябва да си призная нещо - като правя секс със теб, си мисля за други жени...
Съпругата:
- Мръсник! А аз като правя секс с други мъже, винаги си мисля за теб!
:D

[зуница]

Спор между съпрузи.
Мъжът:
-Ти ли ще ми кажеш?Виж се, че си последната дупка на кавала!
Жената след известно замисляне:
-А ти си последния кавал на дупката, да знаеш!

[Тодор Тодоров]

Малко е мръсен.......

Срещнало магарето лъва в гората и му казало:
-Защо ти да си цар на животните? И аз мога да бъда цар.
Лъвът го погледнал насмешливо и му отвърнал:
-Аз имам големи зъби.
Магарето: Аз също.
–Аз имам голяма грива.
Магарето:Аз също.
-Аз мога да е*а много време.
Магарето: Аз също.
Лъвът се усъмнил и предложил да се състезават.Ще се е*ат един друг и който свърши по-бавно ще е цар на животние. Магарето се съгласило..
Първи бил лъвът помпал, помпал и на 30-тата минута свършил.
След това дошъл ред на магарето. Почнало то лъвът и си прави кефа.
10 минути....15 минути....20 минути.Лъвът се уплашил че магарето ще го бие и си помислил:
"Какво правеше лъвицата за да ме накара да свърша? А, да драскаше ме по гърба" И започнал да драска магарето.На него пък му станало готино и почнал още по-яко да помпа лъва. 23-та минути....
Лъвът пак:"Какво правеше лъвицата? А, да шепнеше ми в ушите." И започнал да шепне на магарето в ушите.. Марчо пак се разкефил и продължил 26-та минута...
Лъвът вече умирал от болка и накрая се сетил че лъвицата си въртяла заднка за да го накара да свърши по-бързо. Почнал той да си върти задника и тогава, точно на 29-тата минута магарето свършило и лъвът от кеф, че е спечелил извикал:
-Аз съм царя! Аз съм царя!
А магарето с блажена физиономия му отвърнало:
–Лъвчо ти не си цар, ти си БОГ бате!

[volodq]

Кола се движи по магистралата, в нея - майка и син.
В един момент от предната кола изхвърча вибратор и се забива в стъклото.
Майката и детето се споглеждат, то пита
- Мамо, какво е това?
- Ми кво е... това е... това е... насекомо!
- Бахти насекомото, как лети с тоя х*й?
:D

[aleko]

На зъболекарския стол жена на ревнивец!Мъжът, се скъсва да й звъни, а тя с отворена уста няма начин да му вдигне.След поредното влудяващо звънене, на зъболекаря му писнало, вдигнал и му казал:- Свършвам, плюе и тръгва!