Седят си Крали Марко и Ламята и си шорат ракийчица. По едно време Ламята достига фаза липса на говор и картина и започва да буйства. Крали Марко взема тухла и със спокойствие избива всички зъби на Ламята и вече доволен сяда да си допива.
На другата сутрин, гонен от бесен махмурлук, се събужда от бурно чукане по вратата, сънен стига до нея и пита:
- Кой е?
- Сте фидис ти кой е, сте фидис.