Точно такава е логиката. По принцип изолирания оплоден пункт се ползва само 3-4 месеца през активния сезон. През останалото време на него няма кошери и семейства.
Пролетно време още в средата на март си подготвяш бащини семейства, слагайки по 2 изградени през предишния сезон търтееви пити от двете страни на кълбото. Изчакваш майката да ги осемени и след това пчелите да запечатат търтеевите ларви, и след това местиш бащините семейства в оплодния пункт. Местенето може да стане и по-късно, когато вече търтеите започнат да се излюпват. Това е защото се предполага, че оплодния пункт е някой високопланински пчелин (в България трудно ще намериш равнинен пчелин с 5 километрова изолация).
Докато в оплодния пункт (високопланинския пчелин) търтеите се развиват, в топлия равнинен пчелин правиш маточници, и ги отглеждаш. Като наближи времето за прехвърляне на маточниците, започваш да подготвяш оплодните сандъчета (нуклеусите). В общия случай подготовката се състои в направата на малки отводки (пило и млади пчели), с които се заселват нуклеусите. В деня на прехвърляне на маточниците прехвърляш и вече подготвените 2-3 дена преди това нуклеуси.
Ами това е. Новоизлюпените майки живеят в нуклеусите 2-3 седмици. Обикновенно в 8-мия или 9-тия ден те се оплождат, но трябва да поживеят в нуклеусите известно време, за да развият яйценосната си дейност с пълна сила. Ако много бързаш, можеш да ги извадиш и продадеш на 14-тия или 15-тия ден. Ако искаш да снесат достатъчно пило, за да се регенерира семейството в нуклеуса, трябва да изчакаш до 20-21-вия ден. Обикновено се практикува така - една майка се вади на 2-рата седмица, а следващата - на 3-тата, и после пак се повтаря на втората, на третата ......
Няма да продавам!!!!!! Мисълта ми е бащините и тези за майки кошери ще бъдат на стационарния пчелин. 1 седмица преди излюпването на майките закарвам бащините, да се облетят търтейте на пункта и да си направят сборища. В оплодните сандъчета ще бъдат заложени маточници. Излюпването ще бъде на стационарния пчелин. Това по план. След излюпването ме интересува стъпка по стъпка......майките къде се облитат напр..... Мястото мога да го ползвам месец примерно, 3-4 месеца са ми много да държа бащините там. Може ли да се съкрати престоя на бащините. оплодните е ясно-като пронесат-се прибират за придаване на майките.
Така е, вероятността в горите да има много диви роеве със "своите" търтеи е голяма! Преди години, пишещ тук майкопроизводител, ме убеждаваше, че със самолет, както е модерно да се казва сега- "опраскал" гората около пчелина си с "карате" и така си решил проблема, ама надали. По скоро мисля, че оплоден пункт в равнината ,с добра изолация, без гори край него , а само обработваеми ниви е вариант за търтеи от бащините семейства! Тук вероятност е пък арендаторите да "опраскат" със самолетите си всичко живо и в небето и на земята!
Последните две книги,които прочетох са на Стийв Тейбър-"Отглеждане на супер пчели" и на проф. д-р Йежи Палеолог-"Генетика и селекция на медоносната пчела".Едно от нещата,които със сигурност научих са,че селекцията и производството на пчелни майки всъщност са нещо доста сложно,което няма аналог в нито едно от другите въдства.Това което Матеев казва за инбрийдинга(близкородстве ото кръстосване)според тези автори не е точно така.И не само ами и дори понякога се прави целенасочено в изкуственото осеменяване на майки с цел получаване на някой желани качества.Понякога в селекцията желаните качества не се проявяват в 1-вото и 2-рото поколение,имай впредвид и това,казвам ти го защото споделяш че част от дъщерите на твоите добри майки не се представят особено добре.Цялата тази работа иска доста време и нужните познания за да се получи желания резултат,дори е добре да се ползват консултантски услуги на специалист по генетика за да се сведат възможните грешки до минимум.Да обаче ние искаме и мед да вадим в същото време с което да припечелим някой лев.Общо взето за себе си стигам до извода,че не може хем душата в рая хем......затова майките на Дони са на тези цени,той се е специализирал в производството на качествени майки,които си имат цена(съдя по коментарите на колеги от форума,аз не го познавам и никога не съм комуникирал с него).Така се работи по света едни произвеждат майки,други работят с тях,някой разчитат на медодобив,други на опрашване...само ние искаме да правим всичко това сами
За "дивите" семейства в 5-километровата зона на изолираните оплодни пунктове можем само да гадаем. България е малка държава и намирането на чисти 5 километра е почти невъзможно. ТОва, което можем да направим, е да нарисуваме в Google Earth Pro една 5-километрова окръжност, и да видим дали в нея има села с регистрирани пчелини (това го гледаме от пчеларския регистър). Всичко останало можем само да го гадаем.
Има един метод, при който изолираните оплодни пинктове СЕ ТЕСТВАТ ЗА НАЛИЗИЕ НА ИЗОЛАЦИЯ. Това са го правили едно време и за него ми е разказвал гл. асистент Христо Спасов. Той е най-известния селекционер от социалистическо време. Той е обучавал и доц. Пламен Петров и ми е разказвал какъв калпазанин е бил. Методът е много прост. Създаваш оплоден пункт и в него пускаш да се оплождат майки с предвариелно известно родословно дърво (известни гени по майчина линия). Същото важи и за башините семейства (предварително известен генетичен басейн). След това се изследват пчелите-работнички, и ако се появи дори и намек за чужди гени (напр. жълти петънца), значи изолирания оплоден пункт въобще не е изолиран.
За "дивите" семейства в 5-километровата зона на изолираните оплодни пунктове можем само да гадаем. България е малка държава и намирането на чисти 5 километра е почти невъзможно. Това, което можем да направим, е да нарисуваме в Google Earth Pro една 5-километрова окръжност, и да видим дали в нея има села с регистрирани пчелини (това го гледаме от пчеларския регистър). Всичко останало можем само да го гадаем.
Има един метод, при който изолираните оплодни пинктове СЕ ТЕСТВАТ ЗА НАЛИЧИЕ НА ИЗОЛАЦИЯ. Това са го правили едно време и за него ми е разказвал гл. ас. Христо Спасов. Той е най-известния селекционер от социалистическо време. Той е обучавал и доц. Пламен Петров и ми е разказвал какъв калпазанин е бил. Методът е много прост. Създава се оплоден пункт и в него се пускат да се оплождат майки с предвариелно известно родословно дърво (известни гени по майчина линия). Същото важи и за башините семейства (предварително известен генетичен басейн). След това се изследват пчелите-работнички, и ако се появи дори и намек за чужди гени (напр. жълти петънца), значи изолирания оплоден пункт въобще не е изолиран.
Балканджиите го правят много по лесно, с едно бурканче от мед. Ако в 5 километровата зона се появи пчела, после идва втора, трета.... Отлитат и идват в една посока. Малко по малко се движи в посоката на пчелите докато им намери гнездото. Така може да се изловят дивите роеве.
В момента има 5 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 5 гост (и))