ЧЕРНИ ПЧЕЛИ !?

[s.gergowski]

пролеттта на 2011 година е един приятел нашега поставихме 2 преносни сандъчета върху стълбовете на портала на една къща която тои си купи и намазах с примамка за рояци
след няколко дни се бяха гванали по един рояк във всяко сандъче
пчелите бяха черни много големи и страшно агресивни
това става през маи когато рапицата е в силата си
за слънчогледа пчелите бяха изградили по 10 пити и дадоха по 3 магазина с медно ваденето на медъ беше кошмар
с отварянето на кошера всички пчели се изсипвха върху мен 2012та година освен че не ги сбърка студа съм извадил от тези семеиства по 70 килограма мед от всяко
в сравнение от другите семеиства съм извадил по около 40 кила
но есента след като почти ми унищожиха пчелина просто една вечер затворих прелките на 2та кошера със черни пчели и още не съм ги отварял

[nelly]

Аз също имам една маика която е абсолютно черна, много тъмна. И много трудно откриваема измежду другите пчели, понеже се слива с тях, докато другите се открояват.
Но нямам аблюдения за други отклонения.
При есенния преглед, ще я отбележа в пчеларския дневник за да мога да правя сравнение с другите за напред.

Черни са майките отгледани при неподходящи условия, слаб кошер, недостатъчен брой млади пчели, влажно и студено време.

Виждала съм семейства от черни пчели, бяха много агресивни, и малко по-дребни, но иначе си работеха нормално. wink;

[vankogos]

Черни са майките отгледани при неподходящи условия, слаб кошер, недостатъчен брой млади пчели, влажно и студено време. Виждала съм семейства от черни пчели, бяха много агресивни, и малко по-дребни, но иначе си работеха нормално. wink;

Миналата година имах случай на черна роева майка.

[Triballi]

Най-вероятно са кавказки мелези. Старите местни пчели също са били черни ( според всички прочетени от мен книги в които се споменават), но окосмяването при тях е било кафяво, докато при кавказките - сиво-кафяво. Някогашната местна пчела е била напълно изместена от последните преди около 50-ина години (по простата причина че това се е предлагало на пазара - кавказко-италианска кръстоска)

Според описанието на Л. Радоев: "По външни морфологични признаци пчелите и търтеите от местната порода имат сребристо сив цвят на власинките и тъмен цвят на хитина на коремните членчета.(т.н. тергуми)"
Използва се наименованието местна сива пчела.Казваш че в източниците които си чел се дава описанието за черни пчели с кафяви власинки.Предполагам черен хитин на коремните членчета имаш в предвид.Ако може да посочиш къде си срещнал това описание.Ако си спомняш източника.По това описание дадено от Радоев местните пчели са не различими от кавказките сиви пчели.Чел съм един материал на Пламен Христов където казва че разликата морфологически м/у кавказките и нашите местни пчели е в търтелте.Цитирам:"Кавказки� �е са матово-черни, сякаш посипани с въглищен прах, а не тъмно-сиви, с кафеникава седловинна ивичка образувана от власинки от ІІ,ІІІ и ІV гръбен сегмент на коремчето, както е при нашите."
Описанието ти за това как са изглеждали фенотипно пчелите с които са работели нашите дядовци или да върнем нещата за по-сигурно още на зад до пра дядовци ми напомнят повече за това

Карника(не помня от къде е свалена снимката)
Прикачен файл 3775

Аз имам черна майка с 1-2 тъмно кафяви пръстенчета или поне толкова забелязах в основата на коремчето и.Тънка и дълга е.Това е единственото семейство което ми оцеля след инвазията на акара.Помогнах му с ленти да се поизчисти.Поставих ги в началото на февруари.Останалите ми семеиства загинаха още през декември.Изглежда не угледна но за сметка на това има ген може би свързан с по-високо хигиенно поведение.

[Искрен Мутафов]

Карника(не помня от къде е свалена снимката)
Прикачен файл 3775

Линкакъм снимката не работи...

[scutellator]

Първо, в Сръбската Пчеларска Библия (мисля че така се казваше книгата) разделя Карниките на 4 типа:
-Сиви - Словакия, Словения, Сърбия и т.н.
-Черни - Германия, Полша, Австрия...
-Жълти - Банат
-Кафяви - Северна Гърция, Македония и т.н.

Най-стария източник описващ фенотипа на българските пчели, който съм срещал, беше книга написана 40-те години ( или някъде тъкмо след победата на Социализъма) - не й помня името. Та именно в нея се споменаваше, че местните пчели са черни, което на пръв поглед противоречи на нормалната логика, стига в същата книга да не се даваха исторически сведения за съществуването и мащабите на пакетното пчеларство по времето на Османската империя.

Ето пък какво казва брат Адам за някогашната пчела (1954г.), обитавала люлката на пчеларството:

The indigenous honeybee of extreme south-eastern Europe has so far, for some inexplicable reason, never attracted any notice. True, it is not endowed with any of the glamour that would arrest attention — it lacks the bright colour and uniformity of appearance which are often so highly valued. But as a general business bee, it has perhaps no equal. It resembles the Caucasian in many of its characteristics — tendency to propolize, and the construction of brace-comb. Both these defects are less highly developed in the Greek bee, and in some strains they are negligible. Its most outstanding qualities are gentleness, breeding power, and disinclination to swarm. I came across no bad-tempered colonies, except in Crete. The Greek beekeeperhardly ever resorts to a smoker; a small piece of smouldering fungus is usually placed on top of the frames while an examination is in progress. The bees are as good tempered and quiet under manipulation as the average Carniolans. Their breeding power is truly phenomenal: I am inclined to believe that no other race will equal the numerical strength of a Greek colony, or particularly of a Greek queen crossed with an Italian or Carniolan drone. But unlike the Italian or Eastern races, breeding is severely restricted — too much so, to serve our purposes — after mid-July. The brood chamber may well be found chock-a-block with stores at the end of July. The brood is compact and faultless in every respect, and our experience suggests that the Greek bee is less disposed to swarming than any other race or strain we have tested in our apiaries. But it is definitely inclined to propolize and to build brace-comb freely, and the honey cappings are rather watery in appearance. Our preliminary tests and observations indicate that the Greek bee embodies the qualities required for a honey gatherer par excellence.
Aristotle observed that the bees of Greece are not uniform in colour; in his time the bees with yellow markings were considered best. The Greek bees of today are brown, with a yellow segment showing here and there. However west of the Pindus range, from Messolonghi to Janina, they are uniformly black. We were assured at Janina that near Konitsa, on the Albanian frontier, a pure yellow variety could be found, but our search there revealed a mere sprinkling of yellow, which is as commonly seen east of the Pindus range as in the heart of these mountains. In these regions one rarely finds a colony absolutely uniform in colour ; a small and varying proportion of the bees have one or two tawny segments. As would be expected, the queens show a wide range of coloration; drones, on the other hand, show practically none.

http://perso.fundp.ac.be/~jvandyck/h.../2voy/en.shtml
(Коментара за Критските пчели по-нататък не е съвсем точен, тъй като заключенията са били направени върху прекалено ограничено количество събрана информация)

Между другото има много видове Кавказки пчели: от
Черни/сиви Тези пък са на един майкопроизводител в Турция
А така пък изглеждат жълтите кавказки/арменски пчели (A.m. remipes)


Има и чисто черни търтеи на лигустика (като в случая жълтото се явява свръхдоминантно над черното) със дълги рядки власинки на щитчето така че то да изглежда катранено черно. Съжалявам че не си водех снимки за всяко нещо.

[Triballi]

Първо, в Сръбската Пчеларска Библия (мисля че така се казваше книгата) разделя Карниките на 4 типа:
-Сиви - Словакия, Словения, Сърбия и т.н.
-Черни - Германия, Полша, Австрия...
-Жълти - Банат
-Кафяви - Северна Гърция, Македония и т.н.

Най-стария източник описващ фенотипа на българските пчели, който съм срещал, беше книга написана 40-те години ( или някъде тъкмо след победата на Социализъма) - не й помня името. Та именно в нея се споменаваше, че местните пчели са черни, което на пръв поглед противоречи на нормалната логика, стига в същата книга да не се даваха исторически сведения за съществуването и мащабите на пакетното пчеларство по времето на Османската империя.

Ето пък какво казва брат Адам за някогашната пчела (1954г.), обитавала люлката на пчеларството:


http://perso.fundp.ac.be/~jvandyck/h.../2voy/en.shtml
(Коментара за Критските пчели по-нататък не е съвсем точен, тъй като заключенията са били направени върху прекалено ограничено количество събрана информация)

Между другото има много видове Кавказки пчели: от
Черни/сиви Тези пък са на един майкопроизводител в Турция
А така пък изглеждат жълтите кавказки/арменски пчели (A.m. remipes)


Има и чисто черни търтеи на лигустика (като в случая жълтото се явява свръхдоминантно над черното) със дълги рядки власинки на щитчето така че то да изглежда катранено черно. Съжалявам че не си водех снимки за всяко нещо.

В тази книга: РЪКОВОДСТВО ПО ПЧЕЛАРСТВО - (1958г.)
К. ДОНЧЕВ, д-р СТ. НЕДЯЛКОВ проф. Д-р АЛ. ТОШКОВ

http://www.scribd.com/doc/205573169/...8%D0%B3#scribd

е дадено това поисание:"Местната (балканската) пчела е разпространена главно у нас. В България се отглежда от най-далечно минало; тя има тъмен цвят. Поради честото внасяне на чужди породи пчели, особено от Италия, на много места у нас пчелите имат жълточервен или жълтосив оттенък на коремчетата си. При нашите условия тази пчела е дала доказателства за висока продуктивност. В зависимост от климатичните условия тя бързо ограничава пилото и обратно при подобряване на времето бързо развива силно семейство и успешно взима участие в главната беритба. Местната пчела е слабо ройлива и гради сравнително малко маточници. Майката живее 5—6 години и се поддава на тиха смяна (самосмяна). В благо-приятни години за пчеларството местната пчела е дала рекордни добиви — до 160 кг мед. Тя зимува добре на открито, брани успешно своето гнездо и мъчно допуска кражба. По външни белези нашата пчела е най-близка до краинската и другите пчели на Балканския полуостров."

Както се вижда не е задълбано в описанието а е обобщено - "тя има тъмен цвят.По външни белези нашата пчела е най-близка до краинската и другите пчели на Балканския полуостров."
Предполагам че пчелите в днешните граници на България са имали и локален типаж.Например на север от Стара Планина и на юг от нея.Нормално е да е имало и преходни зони където локалната униформеност да се е губела м/у популациите в по голяма степен.А и това дето споменаваш за пакетното пчеларство в Османската империя е интересно.Не бях се замислял в тази насока.Но както е имало търговия и разместване на сортове и породи животни в рамките на империята че и извън нея то е нормално и да има търговия и с пчели и евентуално преместване на семейства и на по-делечно разстояние може би.Макар че предполагам търговията с пчелни сенеиства е имала по локализиран характер.

[scutellator]

....Но както е имало търговия и разместване на сортове и породи животни в рамките на империята че и извън нея то е нормално и да има търговия и с пчели и евентуално преместване на семейства и на по-делечно разстояние може би.Макар че предполагам търговията с пчелни сенеиства е имала по локализиран характер....

Неоспорим факт е, че всяка есен по-тежките и силни пчелни семейства по тези земи са били убивани за да им се вземе меда. Друг неоспорим факт е че Османската империя е изнасяла толкова восък, колкото цялата останала Западна Европа не е произвеждала. Обаче не се бах замислял за друго - може наистина да се окаже, всяка пролет българите са ходели със волските каруци до хайван пазара в Тесалоники (български град) за да презаредят голяма част от празните си кошници, където всеки си занасял са излишните рояци от южна Гърция и островите. Добре че османската империя е била доста педантична във воденето на всякакъв вид документация, касаеща събирането на данъци.

Във старите книги наистина се описват рекордни (или по-скоро обичайно-рекордни, в това число и средни) добиви от по над 100кг.
В старите книги се говори за пчела, която е възможно най-неройливата (или поне на места) от почти всички останали пчели по Света и със сигурност най- неройливата в цяла Европа. Пълната противоположност на Карниките по онова време. Говори се за пчела, която се е работела без було и пушалка (вместо това в повечето пъти се е използвал пушек от разпалена праханова гъба, поставяна върху рамките). И аз съм убеден, че всичко това е било истина.


Брат Адам съобщава, че в годините когато той започнал да се занимава с пчеларство средния добив за цяла Англия бил около 5 кг от кошер! Внедряването на Италианските пчели, въпреки че са били тотално неподходящи за тяхния влажен климат и въпреки че повечето от това, което са си го събирали са го изяждали през останалата част от годината, е повишило средния добив на страната двойно - внимание на цели 10кг! Поради единствената причина че са били по-малко ройливи от местните.

Според брат Адам, истинската автентична Карника, такава каквато е била преди - вече не съществува.
Пак според него, Лигурийската пчела, такава каквато си я спомня отпреди Първата Световна Война - вече не е била същата след това.
Гръцката пчела, изиграла толкова важна роля в създаването на неговата пчела, 20 години по-късно, вследствие на разцвета в подвижното пчеларство благодарение на лесния транспорт след Втората Световна Война, вече била трудна за откриване, а 1980г е последната година, в която е взета последната Гръцка майка (от Света Гора/Атос), използвана за разплод. През 1988г. Рутнер обявява, вече официално, пчелата, намираща се в северна Гърция и т.н. и т.н. за А.м. мацедоника.

[Дамян Дамянов]

Не знам накое казвате черна пчела, но ето един клип от днес.

Не обръщайте внимание на пчелите с жълто, те са на съседа . Все пак в България се отглежда само Родопика.

[Triballi]

Неоспорим факт е, че всяка есен по-тежките и силни пчелни семейства по тези земи са били убивани за да им се вземе меда. Друг неоспорим факт е че Османската империя е изнасяла толкова восък, колкото цялата останала Западна Европа не е произвеждала. Обаче не се бах замислял за друго - може наистина да се окаже, всяка пролет българите са ходели със волските каруци до хайван пазара в Тесалоники (български град) за да презаредят голяма част от празните си кошници, където всеки си занасял са излишните рояци от южна Гърция и островите. Добре че османската империя е била доста педантична във воденето на всякакъв вид документация, касаеща събирането на данъци.

Във старите книги наистина се описват рекордни (или по-скоро обичайно-рекордни, в това число и средни) добиви от по над 100кг.
В старите книги се говори за пчела, която е възможно най-неройливата (или поне на места) от почти всички останали пчели по Света и със сигурност най- неройливата в цяла Европа. Пълната противоположност на Карниките по онова време. Говори се за пчела, която се е работела без було и пушалка (вместо това в повечето пъти се е използвал пушек от разпалена праханова гъба, поставяна върху рамките). И аз съм убеден, че всичко това е било истина.


Брат Адам съобщава, че в годините когато той започнал да се занимава с пчеларство средния добив за цяла Англия бил около 5 кг от кошер! Внедряването на Италианските пчели, въпреки че са били тотално неподходящи за тяхния влажен климат и въпреки че повечето от това, което са си го събирали са го изяждали през останалата част от годината, е повишило средния добив на страната двойно - внимание на цели 10кг! Поради единствената причина че са били по-малко ройливи от местните.

Според брат Адам, истинската автентична Карника, такава каквато е била преди - вече не съществува.
Пак според него, Лигурийската пчела, такава каквато си я спомня отпреди Първата Световна Война - вече не е била същата след това.
Гръцката пчела, изиграла толкова важна роля в създаването на неговата пчела, 20 години по-късно, вследствие на разцвета в подвижното пчеларство благодарение на лесния транспорт след Втората Световна Война, вече била трудна за откриване, а 1980г е последната година, в която е взета последната Гръцка майка (от Света Гора/Атос), използвана за разплод. През 1988г. Рутнер обявява, вече официално, пчелата, намираща се в северна Гърция и т.н. и т.н. за А.м. мацедоника.

Това да се убиват пчелните семейства в тръвните съм го чувал но на дали е било повсеместна практика.Това което съм чел за работата с тръвна е подобна на работата с колодата например.Медовите пити се изрязват като се преценява и да остане храна за зимуването на семеиството.Също така се подменят периодично и останалите пити в тръвната.
А относно търговията с пчелни продукти и семейства може сигурно да върнем нещата доста преди времето на Османската империя.Предполагам човешкия фактор за вливане на свежа кръв при локалните популации пчели е съществувал от доста отдавна макар и в по-ограничен мащаб.
Попаднах на това за Apis Mellifera Cecropia и се вижда че е тъмна пчела макар че някъде ми попадна четиво че е подобна на Ligustica

http://www.huntsearch.gla.ac.uk/cgi-...&mdaCode=GLAHM

А относно Мацедониката не знам какво да мисля.Не си спомням фенотипно описание за нея.Все пак е различна от Карниката а и пчелите в България се причисляват към нея.Не знам как при положение че хибридизацията е огромна у нас иу наще съседи предполагам кашата е същата.Мелезите ли са така нар. Мацедоника ?
http://www.researchgate.net/publicat...A_polymorphism