Ако говорим на кратко (по нашата пчеларска тема)- всички ние искаме някаква финансова печалба за себеси, и това е нормално. Обаче когато искаме "емоционална/морална/нравствена печалба" (на някой нещо даваме, уж от сердцето...) - тука навлизаме във посложни неща. Принцип - практика. Даваме със различни МОТИВИ - осещаме РАЗЛИЧЕН резултат. Избираме (естествено) това, което на нас най харесва. Едно и също внешно действие може на нас как допренесе удоволствие/благо, така и жестоко навреди.
Пример - даваме на Църква тенекия мед. Вопрос - за какъв чет, какво искаме във крайна сметка? Да нас благодорят, да чувствамсе "по добре", реализираме жалост за някой и т.н.т.? Или просто защото "така трябва" и не просто направим, а така че и не вспоминаваме никога за това ("да не знае лява ръка това, което прави дясна"). При моя пчеларски живот това било само един път - изобщо не останаха във памет че нещо хубаво направил (само ми расказвали после, аз чистосердечно отричал напълно че това изобщо било).
А когато правим милосердие ("дай на манастир") и одновремено някого "да подмажем" (после нещо искаме - или от него, или стане нам хубаво от нашия поступок) със буркан мед - това много тревожен звонец. Това означава че в нашето сърдце, абсолютно спокойно живеят противоположни неща, те вече станали като НРАВ/характер - и това не е добре за нас. Ако внимаваме - веднага осетим.
В тези произведения автор показва конкретика/примери - как това се проявява във нашия всекидневен живот и каде може нас докара...