м. СЕПТЕМВРИ


През септември пчелите сами се подготвят усилено за зазимяването-съсредоточават мед към центъра на гнездото, където площите от излюпващото се запечатано пило се освобождават всеки ден. Ако в магазините има мед, особено незапечатен, пчелите го свалят в плодника,като го разполагат в освободените от пилото площи.







Наред с това усилено събират и донасят прополис /пчелен клей/, с който замазват всички пукнатини и малки отвори, пред който може да нахлува студен въздух в гнездото, включително и в вентилационната мрежа на дъното. Те сами стесняват с прополис оставените широки отвори на входовете на кошерите-една част замазват изцяло, а над другата правят шахматно два реда колонки от прополис, с което ограничават достъпа на студения въздух през зимата към гнездото. Колкото по-малко пчели има в семейството, толкова по-малък отвор оставят на входа.







През септември пчеларят трябва да довърши подготвителните работи за зазимяването. Той трябва да определи на колко пити да зимува даденото пчелно семейство. Основният показател за това е количеството на пчелите в гнездото. Оставят се толкова пити, колкото пчелите плътно могат да покрият. Добре стеснено е гнездото тогава, когато пчелите покриват питите така, че при изваждането и по тях килийките да не се виждат-телата на пчелите са почти плътно едно до друго върху цялата площ на питата.







Сериозна грешка допускат пчеларите, които оставят пчелните семейства да зимуват в разширени гнезда. Не броят на питите, оставени в гнездото, а количеството на пчелите определят силата на семействата при зазимяването им. След като оредели броя на питите, на които ще зимуват семействата, пчеларят трябва да извърши и подпора им.







Всички новоизградени пити, в които не е отглеждано пило, и питите с негодни за използване площи трябва да бъдат извадени. Ако в тях има мед и той е необходим за допълване на запасите, пчеларят ги оставя зад преградната дъска, разпечатва меда и след пренасянето на меда ги изважда. Ако медът в избраните за зазимяването пити е достатъчен, всички излишни пити той изважда и поставя в склад, вкл. и питите, на който има мед, и ги използва през пролетта за активизиране на пролетното развитие. При стесняването на гнездата и подбирането на питите пчеларят трябва да остави необходимите хранителни запаси от мед и прашец за презимуването на пчелите. Когато в някои семейства медовите запаси не достигнат, те трябва да се попълват с готови от излишните на други семейства пити или чрез разпечатването на маломедни пити зад преградната дъска.







Съвсем неправилно е през септември хранителните запаси на пчелните семейства преустановили вече отглеждането на открито пило, да се попълват със захарен сироп. Подхранването на пчелните семейства със захарен сироп през есента, когато пчелите не използват цветния прашец за храна/ няма открито пило, на което да правят и дават кашица мед, прашец и вода, за да поемат и те от прашеца за храна/, води до тяхното силно физиологично изтощаване /белтъчно обедняване/.







Причината за физиологичното изтощаване на пчелите при преработването на захарния сироп през есента е следната: Захарният сироп е съставено от сложни захари, които пчелите не могат да използват за храна без предварителна обработка. Те трябва да ги разградят/инвертират/до прости захари, главно гликоза и фруктоза. Това разграждане се извършва с помощта на инертазата – ензим, който се отделя със секрета на горночелюстната и глътъчната жлеза на пчелите. За да се образува ензимът в жлезите на пчелите, необходими са белтъци, които те набавят единствено от цветния прашец. Когато пчелите не консумират цветен прашец, за да образуват инвертаза, те използват резервните си белтъци, натрупани в така нареченото мастно тяло, намиращо се около вътрешните им органи.







Колкото повече захарен сироп преработват пчелите, толкова белтъчни вещества изразходват те за разграждането на захарта н него. Изчерпат и се всички белтъчни запаси от организма им, пчелите не могат да отделят повече нито инвертаза, нито млечице за подхранване на майката и изхранването на младите личинки, нито да живеят дълго. Наблюденията показват, че дори и да донасят известни количества прашец през есента, щом е приключило отглеждането на открито пило, пчелите не консумират от пози прашец, а само го складират като запас. Преработването на сиропа в този случай става за сметка на белтъчните вещества от организма им, т.е. от резервите в мастното тяло, тъй като с храната само от мед белтъчни вещества не се набавят.







Зимният подмор на пчелите е тясно свързан с физиологичното им състояние. Ако на семейството с 2,5 кг. пчели /това е силно семейство с 8-9 плътни междини пчели/ при отсъствието на открито пило към 20 септември се даде за преработи 4-5 кг захар под формата на сироп, зимният подмор на пчелите се увеличава с 20-25 %. Ако се дадат 8 кг захар, подморът се увеличава с над 50%, а при 10-12 кг захар до края на март умират всички пчели, участвали в преработката на захарния сироп. В случай, че на такова семейство се даде през януари и 1,5-2 кг подбуда/ от готовата/, пчелите се изтощават напълно и загиват до края на февруари. Зле се отразява есенната преработка на захарта на по-слабите семейства.







Поради недостига на инвертаза за разграждането на захарта голямо количество захар остава в меда неинвертирана /неразградена до прости захари/ и когато пчелите се хранят през зимата с такъв мед, те трябва да го доизграждат, за да могат да го използват за храна. Това е възможно, докато се изчерпат белтъчните резерви в организма им. Свършат ли те, пчелите умират въпреки наличието на големи количества запасни от захарен мед в питите. Това е основната причина пред последните години зимно-пролетната смъртност при пчелите да взема такива размери...............