Този старец го казва с по разбираеми думи.
Ученика попитал учителя .Ти винаги си в добро настроение и си в добро отношение с другите.Как го постигаш това?Учителят му казал.Донеси няколко картофа и един човал.След това му казал че когато пбиди някого или се обиди на някого да взземе4 един картоф и от едната страна да напише своето име а от другата името на този на когото се е обидил.След това да постави кртофа в чувала. И винаги да носи чувала със себе си. Чувала скоро се напълнил и започнал да мйтише неприятно .Ученикът казл на учителя.Предложи ми нещо друго.Но учителят му отговорил.Абсолютно същото се случва и стеб когато се разсърдиш или ядосаш на някого и в душата ти се появява тежък камък.Ти отначало не го забелязваш .С времето камъка става все по тежък.Постъпките се превръщат в привички . Привичките в характер.Характер поражда лоши пороци .И тежеста се забравя когато постояно я носиш със себе си.Аз ти дадох възможност да се погледнеш отстрани . И да прецениш когато някой те обиди или ти обидиш някого нужен ли ти е този камък .Нашите пороци си ги създаваме ние самите. Ти сам реши дали е нужно да носиш чувал със развалени картофи на гърба си ?
https://www.youtube.com/watch?v=X4Rt5XnolO0