Добре дошли в Българският форум за пчелари.
Страница 2 от 5 ПърваПърва 1234 ... ПоследнаПоследна
Резултати от 11 до 20 от общо 50
  1. #11
    Super Moderator
    Регистриран
    17.08.2016
    Мнения
    6,024
    Пчеларски район
    Страната на чудесата
    Безспорно българите са древен народ. Официално страната ни е призната за една от най-старите държави в Европа. Произходът на самия народ обаче е обвит в мъглата на времето и представлява загадка, над която си блъскат главите учени от цял свят. Има много теории за това какви са били и откъде идват нашите предци. Някои са абсурдни, други звучат смислено. Ето най-разпространените от тях.

    Българите са тюрки

    Доскоро най-разпространена теория за произхода на българите беше тази за тюркския им произход. Учените предполагаха, че етносът се е формирал в Централна Азия (Източен Казахстан) между Каспийско море и планината Имеон (Памир, Тяншан и Хиндукуш). Други възможни райони са Алтай или Западен Сибир, Таримската котловина, Западна Монголия, Южен Сибир и горното течение на Иртиш.

    Българите са иранци

    В последните година все по-голяма популярност придоби теорията за иранския произход на българите. Смята се, че нашата първа прародина се е намирала на територията на днешен Иран и Афганистан. Много учени посочват, че именно там се формирала и първата българска държава – Бактрия или Балхара.

    Българите са траки


    Теорията, че българите не идват отнякъде, а винаги са живеели по тези земи, набира популярност. В нейна подкрепа в последните две години излязоха няколко генетични изследвания, които показват, че при голям процент от съвременните българи има ДНК на хора, живеели на Балканите преди повече от 6000 години.

    Българите са славяни

    Тази теория не е толкова разпространена. Тя твърди, че след първите две вълни на Великото преселение на народите земите на днешна България били напълно обезлюдени. В тях се заселили славяните. Дошлите по-късно прабългари били просто поредното славянско племе, идващо от земите на Украйна.

    Българите са арийци

    В последните години все по-сериозно се дискутира арийският произход на древните българи. Освен езиковите и антропологичните сходства на жителите на България с жителите на Таджикистан, в подкрепа на теорията влиза и ДНК анализът, който показва, че българите са генетично много близки до някои от жителите на Памир.

  2. #12
    Почетен Автор
    Регистриран
    27.05.2014
    Мнения
    984
    Пчеларски район
    русе
    Със сигурност НЕ сме славяни....руснаци, поляци и др. славянски народи са светли, руси, високи, синеоки....ние не сме такъв народ като генотип...не знам откъде ни е коренчето, но не сме славяни със сигурност...това, че сме им дали на останалите славянски народи азбуката и писмеността, не ни прави автоматично славяни!!

  3. #13
    Наблюдател
    Регистриран
    17.01.2018
    Мнения
    7
    Цитат Първоначално публикувано от Илиев Виж публикацията
    Със сигурност НЕ сме славяни....руснаци, поляци и др. славянски народи са светли, руси, високи, синеоки....ние не сме такъв народ като генотип...не знам откъде ни е коренчето, но не сме славяни със сигурност...това, че сме им дали на останалите славянски народи азбуката и писмеността, не ни прави автоматично славяни!!
    И откъде е тази сигурност ? По същата логика ние от южна България етнически не сме свързани със съвремените българи от Северна България. Затова и турците не са взимали еничари зад Балкана. А не са взимали българчета от там, защото турците не са търсили "българска" кръв а византийска, която са считали за имперска. Затова и са взимали деца само от пределите на Византия. Едно е българската нация формирана в последните векове, като амалгама от най-различни народности а съвсем друго е етническият произход. Затова да се доверим на швейцарските iGENEA“ днк изследвания от 2009г. : българите - 40% тракийска кръв, 15%-славянска, 15%-елинска, 11%-македонска и 8 %-финикийска. И да благодарим за 20-те думи които са ни оставили "пра"българите в езика ни - корем, шиле, бисер, бъбрек ...

  4. #14
    VIP Автор
    Регистриран
    27.03.2015
    Мнения
    3,560
    Пчеларски район
    Криводол и Враца
    Цитат Първоначално публикувано от Трендафил Дончев Виж публикацията
    Безспорно българите са древен народ. Официално страната ни е призната за една от най-старите държави в Европа. Произходът на самия народ обаче е обвит в мъглата на времето и представлява загадка, над която си блъскат главите учени от цял свят. Има много теории за това какви са били и откъде идват нашите предци. Някои са абсурдни, други звучат смислено. Ето най-разпространените от тях.

    Българите са тюрки

    Доскоро най-разпространена теория за произхода на българите беше тази за тюркския им произход. Учените предполагаха, че етносът се е формирал в Централна Азия (Източен Казахстан) между Каспийско море и планината Имеон (Памир, Тяншан и Хиндукуш). Други възможни райони са Алтай или Западен Сибир, Таримската котловина, Западна Монголия, Южен Сибир и горното течение на Иртиш.

    Българите са иранци

    В последните година все по-голяма популярност придоби теорията за иранския произход на българите. Смята се, че нашата първа прародина се е намирала на територията на днешен Иран и Афганистан. Много учени посочват, че именно там се формирала и първата българска държава – Бактрия или Балхара.

    Българите са траки


    Теорията, че българите не идват отнякъде, а винаги са живеели по тези земи, набира популярност. В нейна подкрепа в последните две години излязоха няколко генетични изследвания, които показват, че при голям процент от съвременните българи има ДНК на хора, живеели на Балканите преди повече от 6000 години.

    Българите са славяни

    Тази теория не е толкова разпространена. Тя твърди, че след първите две вълни на Великото преселение на народите земите на днешна България били напълно обезлюдени. В тях се заселили славяните. Дошлите по-късно прабългари били просто поредното славянско племе, идващо от земите на Украйна.

    Българите са арийци

    В последните години все по-сериозно се дискутира арийският произход на древните българи. Освен езиковите и антропологичните сходства на жителите на България с жителите на Таджикистан, в подкрепа на теорията влиза и ДНК анализът, който показва, че българите са генетично много близки до някои от жителите на Памир.
    Глинени плочки отпреди 16 века, открити на територията на македонския град Виница, може да се окажат едно от доказателствата за хипотезата на наш историк за българските корени на Ахил.

    „Ахил Пелеев бил скит от градчето Мирмикион, което се намира на Меотидското езеро. Той бил изгонен от скитите заради своята жестокост, свирепост и надменния си дух и след това се поселил в Тесалия“ Цитата е на Флавий Ариан - очевидно е че Ахил е наричан българин поради скитския му произход.Всички средновековни автори са единодушни че българите са от скитски произход.

    ,,Да не се бърка със св. Ахил Александрийски и св. Ахил Лариски (неговите мощи е пренесъл Самуил), които са били не воини, а епископи.,,
    ,,
    Въпреки раннохристиянския характер на плочките, вниманието им е приковано към две - едната с надпис Ахил и една с конник и надпис „Болгар". Според повечето специалисти това е е Ахил - героят от Троянската война.

    На другата плочка е бил изрисуван един конник, до когото пишело - „Болгар".

    „Още македонският археолог Балабанов, който разкопава обекта, изказва предположението за връзка между двете плочки, т.е. това не е моя хипотеза, че в една тракобългарска среда е съществувал култ към митичния предтеча или прародител Ахил - предводителят на мидонците, за който в най-малко два византийски източника - единият от 6-ти, другият от 12-ти век има данни, че е бил предводител на българи", твърди Александър Мошев.

    „Другата възможност е това да е Свети Ахилий - едни ранно християнски светец от 4-ти век. Култът към него е развиван по времето на управлението на Самуил. Чисто иконографски няма как да бъде християнски светец по този начин изобразен", допълни още Мошев.,,

  5. #15
    Почетен Автор
    Регистриран
    28.05.2013
    Мнения
    784
    Пчеларски район
    Карлово,Своге,Храбърско
    Хайде и мойте "5 стинки": На няколко места съм чел, че идваме от днешния район на Иран. А още по странната хипотеза, която съм чел, че ние сме "деца" на Давид. От някоя от многото му жени. Имаме еврейска жилка!

  6. #16
    Заслужил Автор
    Регистриран
    11.06.2014
    Мнения
    277
    Пчеларски район
    с. Черни осъм, общ. Троян
    Според някои нови проучвания, нашия народ не идва от никъде, а сме местни(траки). Учените смятат, че около 200 г. сл. хр. по нашите земи започва да върлува смъртоносна болест, тогава народа се изнася на север отвъд р. Дунав в района на Украйна и около река Волга (Болга). Там 400 г. на кръстопътя от Азия към Европа точно по времето на великото преселение на народите се случват кръвосмешения с други народи и се оформят днешните българи. Това се случва до времето на Кубрат, който решава да изпрати синовете си по всички краища на познатия свят, а един от тях трябва да се върне в родните земи. Затова след като се връщат по родните земи "бившите" траки започват постоянни битки с Византийската империя, която въобще не е съществувала докато Траките са си стояли на мястото. Както е видно от днешните разкопки всеки се е боял от траките, докато са живели по родните си земи, войниците, а дори и конете им са били покрити със злато, владеели са военното изкуство до съвършенство. Едва около 300-400 г. сл. хр. започва да има сведения, че по нашите земи се появяват римски легионерски селища, но тяхната главна задача е била да отвеждат роби(от останалите тук Траки, все пак е имало хора които са решили да останат по родните земи), с които да попълват армията си. Една от теориите гласи, че дори по времето когато напускат днешна България, местното население е било християнско.
    Този пост е редактиран от viktor tit; 02.08.2019 в 08:46.

  7. #17
    VIP Автор
    Регистриран
    27.03.2015
    Мнения
    3,560
    Пчеларски район
    Криводол и Враца
    Източник:
    http://macedonia.kroraina.com/bg_ap/dp_43.html

    Стара българска литература. Апокрифи

    Донка Петканова
    Българско творчество в традициите на апокрифите
    БЪЛГАРСКИ АПОКРИФЕН ЛЕТОПИС

    Творбата възниква през периода на византийското робство в България. Известна е само в един препис под заглавие: “Сказание на пророк Исая, как бе възнесен от ангела до седмото небе.” По-голямата част от апокрифа има летописна форма и легендарно-историческо съдържание. Като исторически документ той има минимала стойност. Изхождайки от съдържанието му, Й. Иванов го озаглавява “Български апокрифен летопис”, както е известец днес в науката.И з д а н и я: Л. С т о я н о в и ч, Споменик III, 1890, с. 193—194; И в а н о в, Богомилски книги, с. 280—287 (с обяснителни бележки).
    Новобългарски преводи: С. А р г и р о в, Географическите имена на българското видение на пророк Исай. Пер. сп. Х—XI, 1989, с. 261 — 267; Д у й ч е в, Из старата 1, с. 154—161. Тук помествам превода на Дуйчев без промени. Използувам бележките на Й. Иванов с малки изменения и допълнения.
    1. Аз, пророк Исая, възлюбен в пророците от бога господа наш Исуса Христа, дойдох по божие повеление да кажа онова, което ще стане в последните дни на рода човешки по цялата земя. Не аз разказвам това, братя, но небесният отец чрез своя дух свети ми разказва. Тогава изпрати при мене своя ангел и вдигна ме от земята на висотата небесна, и там видях пеене на ангели, пеещи и славещи господа. И въведе ме отново на второто небе, и там видях много други наредби и възрадвах се много за онова, което видях, й се смутиха всичките мои кости. И рече ми ангелът, който ме водеше: “Повдигни се, Исайе, да видиш великата и неизречена божия слава.” И въведе ме пак оттам на третото небе, и на четвъртото, и на петото, и на шестото и достигнахме даже до седмото небе. И там видях съдия, който седеше на висок и превъзвисен престол, а около него видях да тече горяща и клокочеща огнена река и хиляди, хиляди ангели му служеха, и безброй други стояха пред него. И отново видях отдясно нему ангелско пение, а от лявата му страна плач на грешниците. Тогава запитах ангела, който ме водеше, и му рекох: “Господине, покажи ми господа мой, който ме е призовал от утробата на моята майка.” И рече ми ангелът на силите господни: “Слушай, избрани божи пророче, Йсайе, невъзможно е да видиш в тяло своя господар, но ще чуеш само неговия глас, отправен към тебе.” И след това прочее чух гласа на господа бога мой, който ми говореше: “Исайе, Исайе, възлюблени мой, иди и разкажи на човешкия род по земята всичко това, което видя и чу, и какво ще бъде в последните времена на последния род.” Аз му казах: “Господи, добре ми е да бъда тук и не ме възвръщай там, откъдето дойдох.” Тогава чух гласа на господа мой, който ми говореше: “Исайе, възлюблени мой пророче, та как ще се поучат живеещите на земята люде? След тебе не ще има друг пророк, нито ще възлезе на [небесата], нито ще разкаже тези мои слова.” И след това веднага ангелът господен ме свали от небесата и ме постави долу на земята.
    2. И след това чух глас, който друго ми разказваше: “Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, [1] която опразниха римляни и елини.” Тогава аз, братя, по божия повеля дойдох от лявата страна на Рим и отделих третата част от куманите, и поведох ги по път, посочвайки с тръст, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса [2], и при друга река, наречена Ереуса. [2] И тогава имаше три големи реки. И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав [3]. И този цар, прочее, насели села и градове. Няколко време тези люде бяха езичници. И този цар сътвори сто могили в земята българска. Тогава му дадоха име “стомогилен цар”. В тези години имаше обилие от всичко. И имаше сто могили в неговото царство. И той беше първият цар в българската земя и царува 119 години и почина.
    3. И тогава след него се намери друг цар в българската земя, детище, носено в кошница 3 години, на което се даде име Испор [4] цар, той прие българското царство. И този цар създаде велики градове: на Дунава Дръстър [5] град; създаде и велик презид от Дунава до морето. Той създаде и Плиска град. И този цар погуби голямо множество измаилтяни. Този цар насели цялата Карвунска земя, имаше прочее преди това етиопи. И роди Испор едно отроче и го нарече Изот. Цар Испор царува на българска земя 172 години и след това го погубиха измаилтяните на Дунава. И след погубването на Испора, царя български, нарекоха куманите българи, а по-рано бяха при Испора царя езичници и безбожни и в голямо нечестие. И бяха всякога врагове на гръцкото царство през много години.
    4. И след това отново прие българското царство синът на Испора царя — името му бе Изот [6]. И този цар погуби Озий, цар на изток, със своите войски и Голиат, франка помирени. И в годините на българския цар Изот имаше много велики градове. И роди цар Изот две отрочета: едното назова Борис, а другото Симеон. Цар Изот царува 100 години и 3 месеца и в града, наречен Плиска, почина.
    5. И след смъртта на царя Изот пак прие българското царство син му Борис, и бе благочестив и много благоверен. И този цар покръсти цялата българска земя и създаде църкви по българската земя и на река Брегалница [7], и там прие царството. На Овчо поле създаде бели църкви и отиде на Добрич и там завърши своя живот. И царува 16 години, без да има грях, ни жена [8]. И бе благословено царството му, и почина с мир в господа.



  8. #18
    VIP Автор
    Регистриран
    27.03.2015
    Мнения
    3,560
    Пчеларски район
    Криводол и Враца
    Източник:
    http://macedonia.kroraina.com/bg_ap/dp_43.html

    Стара българска литература. Апокрифи

    Донка Петканова
    Българско творчество в традициите на апокрифите
    БЪЛГАРСКИ АПОКРИФЕН ЛЕТОПИС

    6. След това пак прие българското царство Симеон, неговият брат. И създаде градове велики по морето, и великия град Преслав той създаде, и там в него прие царството, [което се простираше] до града Звечан и до Солун. И Преслав град той гради и съзида за 28 години. И много знамения сътвори цар Симеон. Царува 130 години и роди свети Петър, царя български, мъж свет и напълно праведен. И тогава, в това време, когато царуваше цар Симеон, той вземаше данък от цялата своя земя по всяка област на своето царство: едно повесмо и лъжица масло и яйце на година. Това бе неговият данък от неговата земя, от неговите люде и нищо друго не искаше той. И много изобилие имаше в онова време при този цар Симеон.
    7. И след неговата смърт пак прие българското царство син му цар Петър, и той бе цар на българите, още и на гърците. И царува на българската земя 12 години, без да има грях, ни жена и благословено бе неговото царство. Тогава, прочее, в дните и годините на св. Петър, царя български, имаше изобилие от всичко, сиреч пшеница и масло, мед, мляко и вино, и вреше и кипеше от всяко божие дарование, и нямаше скъдност от нищо, но имаше ситост и изобилие от всичко по изволение божие. И тогава, в годините на св. Петър, царя български, намери се една жена вдовица, млада и мъдра, и много праведна, в земята българска, на име Елена. И роди цар Константин, мъж свят и праведен. Този, прочее, бе син на Константин Зелени и на майка Елена и този Константин [бе] наречен Багренородни, цар Римски [9]. И поради завист неговата майка Елена избяга във Виза град от римските елини, понеже се намери непразна и там роди цар Константин. И на този се яви ангел господен и му благовести за честния кръст на изток. Обичаха се цар Петър и цар Константин. И събра своята войска, и взе своята майка, и отиде на изток, по море, в Крайниево място [10]. Там, гдето бе цар Константин, имаше малък град на име Византия. И дойде Константин до това място, и видя пусто място от море до море, и помисли в себе си: ако отида в Крайниево място и намеря честния кръст Христов, и а който бе разпънат Христос, и пак ще се възвърна тук, на това мясото, и ще съградя град, и ще му дам име Нови Йерусалим, покоище на светии, а на царе украшение. Но докато отиде цар Константин в Крайниево място, тогава дойдоха някакви насилници като исполини [11] и погубиха българската земя по морето и Петър, цар български, мъж праведен, остави царството и избяга на запад в Рим и там завърши своя живот.
    8. След това се издигна друг цар на име Селевкия [12], а неговото прозвище [бе] Симеклит. И този, прочее, излезе из планините, наречени Витоша, и отиде на полето, наречено Романия, и там прие царството. И този създаде 5 града по българската земя: 1. Пловдив, 2. Срем, 3. Брезник, 4. Средец, 5. Ниш. И царува цар Селевкия в града Средец и по българската земя 37 години. И там цар Селевкия завърши своя живот под града Брезник. Докато създаде Селевкия пет града по българската земя, през това време цар Константин намери честния кръст Христов. Върна се пак и отиде във Византия, и като помисли в себе си, рече: “Къде е това пусто място? Аз ще съградя град и ще го нарека Константин-град.” И изпрати цар Константин в Рим един зъл куратор: “Иди, каза, изгони римската войска за шест години.” Този отиде и ги изгони за три години. Зъл бе кураторът и се бе съвещавал с елините да погубят цар Константин и майка му Елена. Тогава видя господ тяхното високоубийство и ги порази с невидима палица. И станаха невидими. Злият куратор нямаше ни жена, ни деца. И взети бяха римляните в Новия Йерусалим. Тогава св. Константин устрои цялото Йерусалимско царство, царските палати, и тръгна с войска на Дунава, и създаде град, наречен Бдин, а прозвището му [бе] Седмовърхи Вавилон. И пак Константин насели българската земя от западните земи. И съзида цар Константин 9 града след заемането на всички тези земи. И там прекара, царствувайки 62 години и почина.
    9. След него пак настана друг цар в българската земя. Неговото име бе Симеон [13]. И царува 12 години и почина.
    10. И след това пак се намери друг цар на име Никифор [14], и прие българското царство. И той погуби беззаконния цар Максимиан [15] и неговата войска. И той създаде Мотик [16], и Морунец[17] и Сер, а на запад Белград и Костур, и на Дунава Никопол. И той царува 42 години и почина.
    11. И той имаше отроче, чието име бе Симеон Премъдри. И прие българското царство, бидейки непочтен и зъл за людете, и погуби българската, йерусалимската и римската земя, областта на царя Константина. И тогава въззоваха всички люде на цар Симеон: “О, горко ни, братя, от този цар!” Прекара цар Симеон в царството си 4 години и почина.
    12. И след това се намери цар от друго коляно на име Василий [18]. Тогава падна венецът на благочестивия и христолюбив цар Константин на неговата глава. И прие Василий царството и погуби всички вражески земи и езически народи като някакъв храбър мъж. В дните на царя Василия много блага имаше всред людете. Прекара Василий в царството си 30 години, без жена, ни грях, и благословено беше царството негово.
    13. И в дните на цар Василий намериха се царе трима братя от вдовица пророчица: Мойсей, Арон и Самоил. Имаше един отрок Самоилов, на име Августиан [19], и той прие българското и гръцкото царство и царува 37 години.
    14. И след това се въздигна друг цар от същата вдовица, прие царството, царува 3 години и почина.
    15. И след това се въздигна друг цар на име Роман [20], пак от това коляно, и прие българското царство. И той събра своята войска и се разсърди на източния цар и отиде по море на изток, като да погуби два царя, а своята войска погуби. И възвърна се от изток в град Преслав. И прекара в царството си Роман 9 години и почина.
    16. И след това се намери друг цар, син на праведната Теодора, благоверен и благочестив цар. И той създаде велики манастири по българската и гръцката земя. И в неговото царство имаше всички блага. И прекара в царството си този цар 23 години и почина.
    17. И след това излезе друг цар на име Гаган, а прозвището му беше Оделян [21], много красив. И този прие българското и гръцкото царство. И погуби в Кумида два града, които бяха оттатък морето. И създаде три града на българската земя: 1. Червен [22], 2. Несебър, 3. Щип. И там царува 28 години, и бе посечен от другоплеменник на Овчо поле.
    18. И след това се яви друг цар от Константиновия град на име Арев, седна на престола на царя Константина, царува 7 години и почина.
    19. И след това се яви друг цар от южните страни на име Тургий. И този взе венеца на цар Константин, и взе цялото българско и гръцко царство, царува 17 години и почина.
    И след това пак излязоха някакви насилници и измамници, наречени печенеги, неверни и беззаконници.

    [

  9. #19
    VIP Автор
    Регистриран
    27.03.2015
    Мнения
    3,560
    Пчеларски район
    Криводол и Враца
    Източник:
    http://macedonia.kroraina.com/bg_ap/dp_43.html

    Стара българска литература. Апокрифи

    Донка Петканова
    Българско творчество в традициите на апокрифите
    БЪЛГАРСКИ АПОКРИФЕН ЛЕТОПИС

    1. Южна Добруджа; в дубровнишката грамота на Иван Асен II областта е наречена “карьвунска хора”; като Карвона—Карвуна се означава от византийците дн. гр. Каварна.
    2. Затиуса, Ереуса — легендарни реки, подобни реки се споменават в апокрифа “Видение на пророк Варух”.
    3. Незасвидетелствуван в исторически извор цар, сведението почива на легенда.
    4. Испор = Исперих.
    5. Дръстър — староб. название на Силистра.
    6. Легендарен, незасвидетелствуван исторически, цар.
    7. Река в Македония. За дейност на Борис край Брегалница, а също така и на Константин—Кирил, разказват и др. старобълг. и гр. паметници (повече у Иванов, с. 283).
    8. Както е известно, сведението, че Борис не е женен и няма деца, не отговаря на историческата действителност. Не е изключено творбата да е написана от богомил. Знае се, че богомилските идеолози отричат брака. По-нататък за безбрачен и бездетен е обявен и цар Петър, който е имал двама сина.
    9. Константин Багренородни (912—959), византийски император, съвременник на цар Петър. Той е смесен с римския император Константин Велики, син на Елена.
    10. Крайниево, в др. извори Кранйево място = Голгота.
    11. Допуска се, че тези исполини са русите, които през 870 г. превземат Преслав.
    12. Също легендарен цар. Името му е взето от апокрифни извори. Към него са присъединени и някои отгласи от дейността на Самуил — прави впечатление, че Селевкий действува в Западна България.
    13. Симеон е измислено лице.
    14. Никифор Фока, виз. император (963—969).
    15. Тук отново виждаме смесване на средновековни събития с раннохристиянски под въздействие на предания. Римският император Максимиан (285—305) е изобразен в ред жития на раннохристиянски светци като яростен гонител на християните, като “безаконен”, “нечестив” цар наред с Диоклитиан, с когото заедно управлява.
    16. Мотик — Димотика.
    17. Морунец — славянското име на Кавала.
    18. Василий II Българоубиец (976—1025).
    19. Предполага се, че Августиан е Алусиан, внук на Аарон — Самуилов брат.
    20. Под това име навярно се крие Роман Аргир (1028—1034) или спомен от Петровия син Роман.
    21. Оделян — Делян, внук на Самуил, който през 1040 г. въстава срещу Византия и е провъзгласен за цар.
    22. Следите на гр. Червен личат днес недалеч от Русе. През Средновековието той е оживен град, седалище на епископ.

  10. #20
    Почетен Автор
    Регистриран
    21.10.2014
    Мнения
    722
    Пчеларски район
    Община Драгоман, Софийска област, 615м. надм.вис.
    Цитат Първоначално публикувано от Георги 1974 Виж публикацията
    .
    Не им е лесно на историците. От онова време, всеки фанатик с перо в ръката, може да забърка каша в хрониките.

 

 
Страница 2 от 5 ПърваПърва 1234 ... ПоследнаПоследна

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))

Разрешения за писане

  • Вие не може да да публикувате нови теми
  • Вие не може да публикувате мнения
  • Вие не може да публикувате прикачени файлове
  • Вие не може да редактирате вашите мнения
  •