"-Дъската и хлопа на моята каруца, господине. Плеще като учен човек: ни сама разбира, ни другите й разбират." / Елин Пелин - Андрешко/
Та чудя се - да се смея ли, да плача ли на Андрешковския ни манталитет? Нашия народ не си обича властта открай време, не, направо я мрази. Тя винаги му е била спусната отгоре, чужда, един вид. Дали турска или руско-германска, никога не я е приел като своя. Там някъде се е скрило и онова презрение към по-умния, който е успявал да се издигне над блатото. Не случайно лекари караха таксита след 89-та. Вследствие на това умните почтени бяха натикани в ъгъла и нагоре се устремиха само умните мошеници. Пак следствие на Андрешковския ни манталитет. Поколения ще трябва да се сменят, но дали ще има време?