Да съм написал, че съм по-различен? Каквото са правили всички, това и аз. Може и да се повторя:
„не могат да те бутнат в калта — ти сам нагазваш в нея. Какъвто и да е животът около теб, оправдания няма и не може да има. Но оправдания се търсят и се намират. Всички хора са ги учили така и те са се оказали прилежни ученици.“ ( Сергей Лукяненко, „Нощен патрул“ )
Истината не винаги е приятна, но трябва да се казва, когато е обществено значима. Когато не знаеш или не искаш да знаеш къде е общественият проблем, решение за него няма, освен случайно. Както и тук е видно, реагира се на истината по парадоксален, но характерен начин. Вместо мисъл по проблема се явява следното:"Кой, ти ли бе, ще ми казваш, я се виж - да не си по-хубав..."
С това въпроса се счита за приключен, но проблемът си остава.