Според мен проблема е в 80 % че нищо не правят за да подобрят жизненият си стандарт.В моите очи тези 80 % са като куче на което са му завързали консерверна кутия на опашката и то обикаля в кръг за да я отхапе.Всеки който се доближи до него за да му помогне бива ухапан.По правилно е кучето да разбере кой му вързва кутиите и него да хапе.И не само него а и този който дава идеите.Тези горе казват така: „След десет години хората ще са забравили всичко “.Това е вярно защото тези които са били на 7 години след 10 години вече ще вземат решенията.Те не знаят каво е било преди 10 години а и не искат да знаят.Те продължават да живеят по начина по който са живели техните родители. С една дума няма излизане от омагьосания кръг. До 17 годишна възръст техните родители са им промивали мозъците че за да живеят довре трябва да изкарват много пари. Да на една част от тях им провървява в живота но на по голямата не. Те се чустват нещастни защото няма как да се върнат тяхното градче с ръце в джобовите.И тогава започва истенската сеч. Просто повтаря това което са научил от по големите.Наемат хора на работа и след време си сменят телефона и квартирата .Естествено децата на потърпевшите родители си казват „ За каво е отишъл там след като неможе два лева да искара? “ Да но ецата вече са пълнолетми и сами вземат решение.Момиченцата си намират „ богат чичко “ а момчетата смъркат трева по таваните. Ето как родителите сами са унощожили пенсиония си фонд. А след това се оплакват колко малки били заплатите в БГ. И че отново се връщаме на момента - Кой ми завърза консервена кутия ? И да се спрем да се въртим в кръг.Първоначално публикувано от зуница
Малък преразказ на думите на един познат .