Биологично пчеларство - тема ТАБУ

[Трендафил Дончев]

2. Основен проблем по т.2 - Вписан в сертификата нереално висок очакван добив, съществено надхвърлящ реално произведения от биологичните оператори пчелен мед.
Проведеният през 2015 г. от DG SANTE одит 2015-7357 - MR с цел оценка на системите за контрол на биологичното производство и етикетирането на биологични продукти отбелязва в констатация 48.: Двете КЛ проверяват прибраните количества, като сравняват декларираната продукция с приблизителните оценки на операторите. Не беше изяснено обаче как КЛ извършват проверки за правдоподобност като проверка на добивите. КЛ не използват официалните данни за добивите, които се публикуват на уебсайта на министерството. Данните се отнасят за конвенционални култури в различните региони на държавата и КО приема отклонение от 20 % в добивите, когато става дума за култури, произведени при спазване на принципите на биологичното производство. Освен това обикновено се проверяват съвсем малък брой фактури за продажби, което не е представително за общото годишно производство/обработка. Това противоречи на член 66, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 889/2008.

Отдел Агростатистика към МЗХГ от 2010 г. насам ежегодно провежда статистическо проучване с ясно установена методология относно пчеларството в България. Събраната и структурирана информация е общодостъпна на интернет страницата на Министерството (http://www.mzh.government.bg/media/file ... ey2017.pdf), а в методологическите бележки е записано, че „Резултатите от изследването се използват за изготвяне на анализи и програми за сектора, както и за вземане на управленски решения при провеждане на аграрната политика в пчеларството.“

Според проведените проучвания, средният за страната годишен добив на пчелен мед (статистиката не посочва разделение между конвенционално и биологично производство) е както следва:
2013 г. – 21.1 кг от семейство;
2014 г. – 18.1 кг от семейство; 2015 г. – 19.2 кг от семейство;
2016 г. – 16.7 кг от семейство;
2017 г. – 19.9 кг от семейство.

Средноаритметично за изброените 5 реколтни години средният добив от едно пчелно семейство е 19.0 кг.

За съжаление, надлежно събираната статистическа информация не се използва за определяне на правдоподобността на заложените в сертификатите биологични добиви. Този проблем не намира решение и в новия вариант на наредбата, въпреки цитираната по-горе констатация 48 в одитния доклад. Масова практика е в биологичното пчеларство да се записват нереално високи добиви в сертификатите. Това се прави умишлено, с цел извършване на измами – конвенционална продукция, която при лабораторен анализ не показва наличие на замърсители, да се реализира като биологична. Тази продукция се представя като произведена съгласно практиките на биологично пчеларство от производители, които всъщност реално са добили само част от количеството, за което имат сертификат. Например: даден производител има вписан в своето сертификационно писмо очакван добив от 6000 кг пчелен мед. Реално добитият в стопанството мед е 3000 кг., а останалите 3000 кг се използват от преработвателя, към когото пчеларят е подизпълнител, за „превръщането“ на конвенционален мед, закупен от другаде, в биологичен. Нещо повече, от много пчелари получаваме информация, че на производителите със „свободни“ количества в сертификатите се плаща в брой по 1 лев (€0,51) на килограм, за да се съгласят на тази измама и конвенционалният мед да бъде документално оформен като закупен от тях биологичен.

Друга форма на измама е извършвана от самите пчелари - възползвайки се от съществената разлика в цената на конвенционалната и биологичната продукция, биологично сертифицирани пчелари изкупуват без документи конвенционален мед от други производители и след това го реализират като биологичен собствено производство.

Трета форма на измама, породена от изкуствено завишени добиви в сертификатите, е в случаите, когато член от семейството е биологично сертифициран оператор, а документално друг член от семейството е собственик на конвенционални пчелни семейства. Добитият пчелен мед от конвенционалните пчелини се продава като биологичен, произведен в сертифицираните.

Напоследък забелязваме, че измамата се разширява и обхваща освен произведени количества пчелен мед, но и произведени пчелни отводки (нови пчелни семейства) и пчели майки. Съдим по това от вписването в сертификатите на очакван добив именно на такава продукция. Прилагам примери за горните твърдения:
1. Сертификат на оператор Искрен Георгиев Мутафов, No. BG-BIO-19-0412-2018
(Приложение 20), издаден от Маком Сертифициране ООД. В него виждаме количество биологична продукция както следва:
- 28 тона биологичен пчелен мед
- 0.5 тона биологичен пчелен прашец
- 0.00005 тона биологично пчелно млечице
- 800 бр. биологични пчелни майки
- 700 бр. биологични пчелни отводки.

[Трендафил Дончев]

Обичайно в писмените доказателства на Маком Сертифициране ООД е вписан броят на сертифицираните пчелни семейства, но конкретно в този документ той отсъства, найвероятно в опит да се прикрие дисбалансът. Справка в публично достъпния на интернет страницата на БАБХ регистър на пчелините в България показва, че г-н Искрен Мутафов има регистрирани 3 пчелина с общо 510 пчелни семейства. Вписаният в сертификата очакван добив от 28 000 кг биологичен пчелен мед означава среден добив от 54.9 кг от семейство (289% от средния за страната за последните 5 години), а в допълнение – създаването на още 700 отводки (нови биологични пчелни семейства), 800 биологични пчелни майки, добиването на 500 кг биологичен пчелен прашец и т.н., което е практически напълно невъзможно. Интересен въпрос е какво всъщност е биологична пчелна майка и биологична отводка и дали има правила и регулации относно това. В допълнение, показателен е фактът, че г-н Искрен Георгиев Мутафов към момента е вписан като представляващ и член на УС на „Сдружение на българските производители на биопродукти“ – организация, чиито устав твърди, че има за цел да работи в интерес на устойчивото развитие на българското биологично производство.

2.Сертификационно писмо на Бий Голд ЕООД, No. BG-BIO-19-0126-2018-EU (Приложение 21), издаден от Маком Сертифициране ООД. В него виждаме общо 2372 пчелни семейства и очакван добив от 83 000 кг биологичен пчелен мед, което прави средно 35 кг от кошер (184% от средния за страната за последните 5 години). Интересно е също наличието при извършената проверка на пчелини с по 300, 500, 550 и 600 пчелни семейства, разположени на една площадка – нещо в тотален разрез с пчеларската практика, разбира се, в случай, че всички тези кошери са наистина населени с пчели, а не празни, само с цел получаване на субсидии. Според нас, подобни индустриални мащаби изначално противоречат на концепцията за биологично производство, която Общостта подкрепя чрез компенсаторните плащания.

3. Сертификационно писмо на оператор Йълдъз Лютви Ниязи, No. BG-BIO-05-3002F-01240-2017-EU (Приложение 22), издадено от КЛ Лакон ООД. Брой пчелни семейства 394, очакван добив 11 100 кг. биологичен пчелен мед – средно 28.2 кг от семейство (148% от средния за страната за последните 5 години).

4. Сертификационно писмо на оператор Мурад Ясим Ереджеб, No. BG-BIO-05-3002F-01257-2017-EU (Приложение 23), издадено от КЛ Лакон ООД. Брой пчелни семейства 200, очакван добив 7500 кг. биологичен пчелен мед – средно 37.5 кг от семейство (197% от средния за страната за последните 5 години).

5. Сертификационно писмо на оператор Георги Георгиев Янков, No. BG-BIO-05-3002F01-274-2017-EU (Приложение 24), издадено от КЛ Лакон ООД. Брой пчелни семейства 130, очакван добив 5000 кг. биологичен пчелен мед – средно 38.5 кг от семейство (203% повече от средния за страната за последните 5 години).

6. Сертификационно писмо на оператор Пенчо Дянков Пенев, No. BG-BIO-05-3002F-01078-2017-EU (Приложение 25), издадено от КЛ Лакон ООД. Брой пчелни семейства 55, очакван добив 2500 кг. биологичен пчелен мед – средно 45.5 кг от семейство (240% повече от средния за страната за последните 5 години)

7. Сертификационно писмо на оператор Лидия Костадинова Георгиева, No. BG-BIO-190121-2018-EU (Приложение 26), издадено от КЛ Маком Сертифициране ООД. Брой пчелни семейства 300, очакван добив 12000 кг. биологичен пчелен мед – средно 40.0 кг от семейство (211% от средния за страната за последните 5 години).

Стотици подобни примери могат да се намерят в публичния регистър на биологичните производители, поддържан от МЗХГ. За съжаление, в мнозинството от сертификатите на биологични пчелари заложеният среден добив надвишава съществено средния за страната, който от своя страна обхваща и конвенционалното производство. Тези фалшиви количества в документите са почва за развитието на измами и резултатът е явен, поглеждайки статистиката на FiBL и нейната динамика в последните години. За честните биологични производители е практически невъзможно да бъдат конкурентни в така изкривената пазарна среда.

Предложение за решение:
Одиторите от DG SANTE са отбелязали в своя доклад от 2015 г., че „КЛ не използват официалните данни за добивите, които се публикуват на уебсайта на министерството. Данните се отнасят за конвенционални култури в различните региони на държавата и КО приема отклонение от 20 % в добивите, когато става дума за култури, произведени при спазване на принципите на биологичното производство.“

Считаме, че ключът към прекратяването на описаните по-горе измами с изкуствено завишени добиви е именно в реферирането към официалните статистически данни, които МЗХГ ежегодно изготвя. Очевидно, някои КЛ не ги взимат под внимание и поради тази причина Контролният орган трябва да направи задължително съблюдаването на статистическите данни на МЗХГ за определяне на очакваните добиви биологична продукция. Това може да стане именно чрез добавяне на съответните текстове в сега обсъжданата наредба. По наше мнение, трябва да се постави лимит на очаквания добив биологичен пчелен мед, който да не надвишава средния добив за страната за последните 3 реколтни години. В доклада е отбелязано, че КО приема отклонение от 20% в добивите, когато става дума за култури,произведени съгласно принципите на биологичното производство. Не става ясно в каква посока е допустимо това отклонение, но логиката сочи, че биологичното производство се характеризира с по-ниски добиви и именно затова стопаните се подпомагат с публични средства от бюджета на Общността и националния бюджет. Ако се определи лимит съгласно среден добив от минали години, следва да се помисли как да се процедира в случаите, когато оператор иска да докаже, че реално е произвел повече продукция. Смятам, че за такива случаи трябва да се предвиди конкретна процедура по стриктен контрол на документацията и проверка на място. Високите добиви в пчеларството могат да бъдат в резултат на благоприятни климатични условия, но и на нерегламентирано хранене на пчелните семейства и на измами с конвенционална продукция. Едва след положителен резултат от проверката и лабораторен анализ на произведената продукция, би следвало да се издава анекс към сертификата с вписани по-високи добиви от заложения лимит.

[Трендафил Дончев]

3. Основен проблем по т.3 – Дейност биологично производство като подизпълнител.

Регламент № 834/2007 и Регламент (ЕО) 889 / 2008 предоставят възможност за извършване на дейност като подизпълнител в обхвата на системата за контрол на биологичното производство, като такава възможност без допълнителни ограничения е предвидена и в сега действащото национално законодателство в България.

Справка в общодостъпният електронен регистър на биологичното земеделие, поддържан от МЗХГ, показва, че към момента съществуват 1665 производители с дейност пчеларство, като 710 (43%) от тях са подизпълнители на няколко преработвателни предприятия и са в обхвата на едно контролиращо лице – Лакон ООД. Тъй като понастоящем функционално и информационно биологичният регистър е непълен (липсващи вписвания на оператори, липсващи сертификати и т.н.) и общият брой, и този на подизпълнителите, вероятно е поголям. Съпоставяйки общия брой пчелни семейства в системата за контрол към настоящия момент – 250 000 бр., регистрирани 1665 оператора би означавало средно по 150 пчелни семейства на биологичен производител.

Проведеният през 2015 г. от DG SANTE одит DG(SANTE) 2015-7357 - MR отбелязва в Констатация 19.: Систематичните недостатъци обаче, наблюдавани от одитния екип и описани в няколко раздела на настоящия доклад, не бяха отбелязани от КЗ, inter alia:
- КЛ2 не извършваше подходящи годишни инспекции на оператори, осъществяващи дейност като подизпълнители;
- КЛ2 не извършваше никакви допълнителни посещения въз основа на риска и в повечето случаи подборът на операторите за целите на вземането на проби не се основаваше на риска;

Констатация 38. от одитния доклад гласи: КЛ2 не извършва едни и същи годишни инспекции на всички оператори. Операторите, осъществяващи дейност като подизпълнители, които извършват важни съществени дейности като производство, не са обект на същата степен на контрол от КЛ като сертифицираните оператори. КЛ използва различен контролен списък и извършва само кратки инспекции със значително по-ограничен обхват в сравнение с извършваните на сертифицираните оператори. КЛ посочи, че не считат риска, свързан с операторите подизпълнители, за толкова голям, тъй като те са обект на вътрешния контрол на клиента, на когото продават своите продукти. Този подход следват КЛ, когато издават сертификати на групи производители в развиващите се държави, но в ДЧ това противоречи на член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007, тъй като характерът на тези проверки не се определя въз основа на каквато и да било оценка на риска от възникване на нередности по отношение на съответствието. Това също противоречи на член 92в, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 889/2008, в който е посочено, че резултатът от анализ на риска предоставя основа за определяне на интензитета на годишните инспекции и посещения със или без предизвестие.

Заключение 43. от доклада гласи: Извършваният от КЛ анализ на риска не служи като добра основа за определяне на характера и честотата на посещенията при операторите. Задължителните изисквания като количества или отчетност за минали периоди не се вземат предвид по подходящ начин, не на всички оператори се прави оценка на риска и не всички дейности, които са възложени на подизпълнители, са обект на същото ниво на контрол.

Препоръка 9. от одитния доклад гласи: Контролните органи следва да гарантират, че извършваният от КЛ анализ на риска се използва надлежно като база за определяне на интензитета на годишните инспекции и посещения със или без предизвестие, както се изисква в член 92в, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 889/2008, и по-специално че:
- за оценката на риска се отчитат критерии като произведени
- количества и архивни данни относно съответствието, както се изисква в член 65, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 889/2008,
- оценка на риска се прави на всички оператори,
- всички дейности, възложени на външни подизпълнители, са обект на същото ниво на контрол в съответствие с член 28, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007

В своя отговор от 16.03.2016 Компетентните органи от МЗХГ относно препоръка номер 9. от доклада поемат следния ангажимент: 5. Ще бъде изменена „Процедурата за извършване на годишни надзорни проверки на дейността на контролиращите лица на биологичното производство“, с което да се гарантира, че всички възложени дейности на подизпълнители са предмет на същото ниво на контрол, в съответствие с член 28 (1) от Регламент (ЕО) № 834/2007; Срок: с влизането в сила на изменението и допълнението на Наредба 1 от 7 февруари 2013 г.

Считаме, че това не е достатъчно и не дава решение на констатирания проблем, който, както е видно от статистиката, има огромни мащаби – почти половината (43%) от производителите с дейност пчеларство в системата за контрол са в ролята на подизпълнители. В сегашната ситуация, няколко оператора (преработвателни предприятия) има сключени тристранни договори със стотици подизпълнители, в които е записано, че "Операторът е задължен да гарантира, че всички дейности, възложени на подизпълнителя от него/нея, са в съответствие със съответните биологични регламенти" (чл. 3а, 3b и 3c от тристранен договор за подизпълнител между Апимел Органик ООД, Лакон ООД и Айлин Селим Сали (Приложение 27). В одитния доклад 2015-7357 изрично е записано в Констатация 38, че "КЛ посочи, че не считат риска, свързан с операторите подизпълнители, за толкова голям, тъй като те са обект на вътрешния контрол на клиента, на когото продават своите продукти". Това е огромно противоречие, тъй като клиентът, който има икономически интерес да закупи максимално количество произведена биологична продукция на минимална цена, същевременно е натоварен с контрола върху производителя, от когото купува. Така се размива и отговорността за извършването на контрол – в резултат е установено, че самият производител на биологична продукция не е подложен на същия контрол от КЛ, а е "контролиран" от своя клиент.

[Трендафил Дончев]

Предложение за решение:
Тъй като Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008 дават генерална възможност за извършване на подизпълнителска дейност и същата не може да бъде забранена изцяло от националния нормативен акт предмет на настоящото обсъждане, считаме, че трябва да се помисли за забрана за извършване на подизпълнителска дейност само за „важни съществени дейности като производство“. Логично е всеки оператор да може да възложи на подизпълнител дейности като транспорт, съхранение, пакетиране, маркетинг и т.н. на биологична продукция. Първичното й производство обаче е най-ключовият момент от цялата верига и законодателството трябва да очертава рамка, която да гарантира максимален контрол върху тази дейност. Чрез добавянето на съответните текстове, съгласувани с правен отдел, може да се заложи, че подизпълнителската дейност е разрешена, с изключение на дейност производство.

В случай на правно становище, че предложената по-горе забрана противоречи на Европейското законодателство, предлагаме в Наредбата да се включи следният или сходен по смисъл текст:
„Физическите и юридическите лица, осъществяващи дейност като подизпълнители, които извършват важни съществени дейности като производство, задължително трябва да имат сключен двустранен договор с контролиращо лице по смисъла на чл. 49 от Наредбата, по силата на който да бъдат сертифицирани самостоятелно като оператори съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007“.
По този начин отговорността за контрола ще е директно в Контролиращите лица, а ако даден пазарен субект желае да възложи на подизпълнител дейност по производство на продукция, това може да се случи с отделен договор, който няма отношение към системата за контрол на биологично производство.

III Заключение:
В докладът от проведения през 2015 г. от DG SANTE одит DG(SANTE) 2015-7357 - MR двете проверени КЛ не се цитират поименно, а се реферират като КЛ1 и КЛ2. В своите коментари относно проекта за доклад от извършения одит, достъпни на интернет страницата на ЕК, компетентните органи заявяват следното по отношение на Констатация 20: „Около 50% от общия брой на операторите и подизпълнителите на КЛ2 са с дейност пчеларство, което обяснява обстоятелството, че пробите от един и същи продукт представляват по-голяма част от общо взетите за анализ.“

Констатация 63 от одитния доклад, също отнасяща се до КЛ2, гласи: Одитният екип отбеляза, че в няколко случая КЛ2 е взел голям брой проби от един преработвател в рамките на един ден и ги е счел за взети от доставчиците на съответните суровини. В резултат на тази практика общият брой на пробите е бил изкуствено завишен с 50 % през 2014 г. и 2015 г. Ако тази практика не се отчете, КЛ не би достигнал минималния брой на изискваните проби. Освен това шест от общо 11 КЛ са докладвали на КО, че през 2014 г. са взели проби, чийто брой не достига минималния изискван, като две КЛ изобщо не са вземали никакви проби. Това противоречи на член 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 889/2004, според който броят на пробите, които КЛ вземат и анализират всяка година, съответства наймалко на 5 % от броя на операторите, които се намират под техен контрол. Недостатъчният брой на проверките (в случая с двете КЛ — липсата на проверки) поражда загриженост, тъй като тези проверки са необходими за намаляване на съществени рискове.

В коментарите си относно тази констатация, Компетентните органи заявяват: „Големият брой проби са взети по време на годишна инспекция или по време на необявена инспекция от склада за входящи суровини на голяма фирма преработвател на пчелен мед, като са взети в един ден проби от 10-12 доставчици на пчелен мед, които са налични на отделни палети в склада и са ясно обозначени. При извършване на надзорните проверки КЗ задължително проверява изпълнението на изискването за вземане на проби на най-малко 5% от операторите в система на контрол.“
Препоръка 5. от одитния доклад гласи: „Контролните органи следва да гарантират предприемането на ефективни корективни мерки, когато бъдат установени систематични или сериозни недостатъци в работата на КЛ, включително отнемане на разрешението, когато такива лица не изпълняват надлежно задачите, които са им възложени, както се изисква в член 27, параграф 9, буква г) от Регламент (ЕО) № 834/2007“

От своя страна, чл. 45, ал. 7 от сега действащата Наредба 1 от 2013 г., гласи:
Съгласно чл. 22, ал. 3 ЗПООПЗПЕС министърът на земеделието и храните отнема със заповед разрешението, когато:
1. се установи, че при подаване на заявлението и документите са представени неверни данни;
2. контролиращото лице не отговаря на изискванията на чл. 19 или 20 ЗПООПЗПЕС;
3. въз основа на извършения надзор е установено, че контролът не е обективен или ефективен;
4. се установи, че контролиращото лице системно не спазва условията и реда за контрол;
5. контролиращото лице не изпълнява задълженията по чл. 23 ЗПООПЗПЕС.

Считаме, че отнемане на разрешението за дейност пчеларство при доказани системни нарушения на виновните Контролиращи лица ще спомогне за бързото решаване на гореизложените проблеми. Производителите, сертифицирани от контролиращи лица с отнето разрешение, ще трябва да изберат друго КЛ за продължаване на дейността по биологично производство. Контролиращите лица, към които пчеларите биха се обърнали за продължаване на сертификацията, ще бъдат респектирани от взетите строги мерки и внимателно ще проверяват дали наистина операторите, които приемат, отговарят на законовите изисквания. Считаме, че по този начин в максимално кратък срок всички оператори и подизпълнители ще преминат през проверки и в системата ще останат само изрядните производители, които наистина ще имат законовото право да получават публично финансиране.

Надяваме се, че коментарите и препоръките ни относно новия текст на обсъжданата наредба ще бъдат взети под внимание. Настояваме Компетентните органи в МЗХГ и Европейските институции да извършат задълбочени проверки съгласно законовите разпоредби на цитираните в настоящия документ нарушения. Вярваме, че Българската държава и Европейските институции разполагат с необходимия капацитет и решимост да прекратят хаоса в българското биологично производство и да спрат злоупотребата с публични средства, които години наред се получават неправомерно от производители, които не изпълняват изискванията за биологично производство в ЕС.

[kuline]

До сега го четох оттатък - изтекоха ми очите. Абе тия Месии де бяха до сега? Брей да му се невиди, как тъй изведнъж прозряха нещата? ААА пак казвам, тук има нещо гнило. Имало проблеми от 201.. г., чак сега ли стана ясно това, след 4-5 години. Да се надяваме, че след още 4-5 години и друг ще прозре нещо и така след няколко още такива периода, ще се случи нещо, ама дали ще сме живи незнам. Тогава май и пчелари в България няма да останат.

[Трендафил Дончев]

До сега го четох оттатък - изтекоха ми очите. Абе тия Месии де бяха до сега? Брей да му се невиди, как тъй изведнъж прозряха нещата? ААА пак казвам, тук има нещо гнило. Имало проблеми от 201.. г., чак сега ли стана ясно това, след 4-5 години. Да се надяваме, че след още 4-5 години и друг ще прозре нещо и така след няколко още такива периода, ще се случи нещо, ама дали ще сме живи незнам. Тогава май и пчелари в България няма да останат.

От едно време я карат на петилетки, но както винаги ефекта от тях е плачевен, че и тук. Сега на обратен ход в петорен размер.

[kuline]

От едно време я карат на петилетки, но както винаги ефекта от тях е плачевен, че и тук. Сега на обратен ход в петорен размер.

Че сме от надупената страна - ясно, тогаз вече ще преценяваме и размера.

[kando]

хахахахах 50кг. добив - биологично пчеларство хахахахахаха майко мила

[ch.atanasov]

"Прилагам сертификационно писмо No. BG-BIO-05-5670-2017-2-EU на биологичен производител Веселин Димитров Драев, издадено от КЛ Лакон ООД (Приложение 8), и протокол No. 12458430003-2 / 23.07.2018 (Приложение 9) за извършен анализ за наличие на неоникотиноиди на партида от 1725 кг биологичен пчелен мед, произведен от г-н Драев в качеството му на подизпълнител. В произведения от г-н Драев биологичен пчелен мед се открива концентрация на Acetamiprid 22 μg/kg и на Thiacloprid - 15μg/kg. Прилагам протокол No. 12458430002-2 / 23.07.2018 (Приложение 10) за извършен анализ на същата партида за замърсяване с активни вещества на препарати за борба с вароатозата, изрично забранени за употреба в биологичното пчеларство. Открива се концентрация от 13 μg/kg Coumaphos. "


Я, това нашия уважаван съфорумец ли е ? Брях, много кумафос дало това третиране с био методи и нула акари.

[tarty]

До сега го четох оттатък - изтекоха ми очите. Абе тия Месии де бяха до сега? Брей да му се невиди, как тъй изведнъж прозряха нещата? ААА пак казвам, тук има нещо гнило. Имало проблеми от 201.. г., чак сега ли стана ясно това, след 4-5 години. Да се надяваме, че след още 4-5 години и друг ще прозре нещо и така след няколко още такива периода, ще се случи нещо, ама дали ще сме живи незнам. Тогава май и пчелари в България няма да останат.

Тъпото е, че прекупвача направи нещо по въпроса, защото пчеларите нещат да си плюят един в друг купичката.