МАСОВ ПОДМОР ПОД ЗИМНИТЕ КЪЛБА?

[rosty_sz]

Чудесно знаете, че различните пчели правят нещата по различен начин за да оцеляват. Нашите пчели си издържат на нашия студ, италианките на италиаския. Обеден съм че зимуването на нашите пчели в Сибир ще е тотал щета. Нашата пчела прави малки кълба и зимува много икономично от към мед. Пуснете си клипове за кълбата в Сибир. Едва се хващат в плодника, огромни. Някои "колеги" не могат да развият толкова пчели през лятото.
На въпроса дали сме виждали отворени хралупи от долу, да виждал съм и къде ли не съм виждал да зимуват рояци, само че голяма част не успяват да изпролетят. А мрежестото дъно е едно от най-добрите открития в последните години според мен.

[Кънев]

Пчелите с кошерите в Сибир се съхраняват през зимата в зимовник (омшанник). Без да претендирам за точност – някъде в средата на ноември, когато температурите навън станат непоносими, кошерите се отнасят в подземно или надземно помещение, без отопление, в което най вече посредством вентилация се поддържа температура около -5 градуса, за да бъдат пчелите в покой. Примерно през март кошерите се изнасят навън, за да се облетят пчелите при хубаво време. Такова е пчеларството в Сибир. Мисля че твърденията за издръжливостта на сибирската раса пчели са необосновани.

Ако на някой му е интересно да погледне руския пчеларски форум:

http://www.pchelovod.info/index.php?showtopic=8745&st=0

[gonzo79]

интересно видео
https://www.youtube.com/watch?v=tAa_1j1xpr0

[Nik_m]

Чудесно знаете, че различните пчели правят нещата по различен начин за да оцеляват. Нашите пчели си издържат на нашия студ, италианките на италиаския. Обеден съм че зимуването на нашите пчели в Сибир ще е тотал щета. Нашата пчела прави малки кълба и зимува много икономично от към мед. Пуснете си клипове за кълбата в Сибир. Едва се хващат в плодника, огромни. Някои "колеги" не могат да развият толкова пчели през лятото.
На въпроса дали сме виждали отворени хралупи от долу, да виждал съм и къде ли не съм виждал да зимуват рояци, само че голяма част не успяват да изпролетят. А мрежестото дъно е едно от най-добрите открития в последните години според мен.

За мен това е най-доброто което може да направиш за семейството. Лятото помага за вентилацията, зимата помага за намаляването на влагата, помага също за намаляването на акара, а дребните боклуци падат на земята и не се налага да ги почистват. От където и да го погледнеше е голямо предимство. До сега ги затварях пролетта за по бързо развитие, но забелязах че тези които не ги затворя стартират по бавно но после настигат и за акацията задминават затворените, за това от тази година 12 месеца на отворено дъно!

[rosty_sz]

Споделял съм и преди. Имам няколко развалени дъна които не мога да затварям. Там от години са най-добрите семейства.

[smsi-h]

Споделял съм и преди. Имам няколко развалени дъна които не мога да затварям. Там от години са най-добрите семейства.

Поне кажи тези дъна какви са, дълбоки, или от на стария тип дадани, плъзгащи се табли?

[rosty_sz]

Поне кажи тези дъна какви са, дълбоки, или от на стария тип дадани, плъзгащи се табли?

Цяла мрежа, нали за това говорим.

[Георги 1974]

Пчелите с кошерите в Сибир се съхраняват през зимата в зимовник (омшанник). Без да претендирам за точност – някъде в средата на ноември, когато температурите навън станат непоносими, кошерите се отнасят в подземно или надземно помещение, без отопление, в което най вече посредством вентилация се поддържа температура около -5 градуса, за да бъдат пчелите в покой. Примерно през март кошерите се изнасят навън, за да се облетят пчелите при хубаво време. Такова е пчеларството в Сибир. Мисля че твърденията за издръжливостта на сибирската раса пчели са необосновани.

Ако на някой му е интересно да погледне руския пчеларски форум:

http://www.pchelovod.info/index.php?showtopic=8745&st=0

През 60-те години Г. Билаш, директор на Научно-изследователския институт за научни изследвания и разработки, започва да разработва план за размножаване на пчелите. За тази цел чрез Министерството на земеделието. По заповед на СССР и РСФСР всички пчеларски научни институции, образователни институции и дори пчелари бяха задължени да провеждат тестове на различни породи пчели, за да заменят местните пчели с друга порода.

................. и т.н.
Катедра "Пчеларство" на Държавната администрация "Кемерово" С.-х. Експерименталната станция също беше принудена да тества тези породи. Всички внесени породи пчели са се доказали в условията на Сибир само от най-лошата страна. След приключване на теста изгаряхме всички пчели от въведените породи. По време на експеримента, за да няма хибриди, взехме мерки, така че във въздуха да няма чужди търтей.

Ако човек се интересува:
Источник:
http://pchela-i-uley.ru/izbrannye-publikacii/53/

[Георги 1974]

Многогодишната ни работа показа, че най-ценните пчели за Сибир са средноруските. Те представляват богатството на нашата страна, така че е необходимо да се предприемат спешни мерки за тяхната защита и чистопородни развъждане. Тази работа е трудна, но изпълнима.
........................................
За запознанство, предлагам да прочетете статията на В. Г. Кашковски, който се занимава с този въпрос, и след това да направите заключение за себе си от кои пчели имате нужда. ,
За 200-годишния период на живот и развитие в Сибир, средноруските пчели са се адаптирали добре към местните условия: дълъго сурово зимуване и кратък активен летен сезон. Това се дължи на факта, че техните ректални жлези (според М. Жеребкин) дават 2.5 пъти повече каталаза от тази на сивите кавказки планински пчели. Нашите наблюдения показват, че след края на пашата средноруските пчели бързо спират полагането на яйца, което позволява на пчелните колонии да се подготвят за зимуване - всички родени пчели имат време да се облетят наоколо.
................
Источник:

Сравнение пчел среднерусской и других пород в условиях Сибири

http://ylejbees.com/index.php/porody-pchel/srednerusskaya-poroda-pchel/208-sravnenie-pchel-srednerusskoj-i-drugikh-porod-v-usloviyakh-sibiri

[Георги 1974]

В Сибир местни пчели е нямало. Те бяха занесени от полковник Н. Ф. Аршеневски през 1792-1793. от Башкирия. Оттогава те започват да се заселват в Сибир. В продължение на почти 200 години от отглеждането на средноруски пчели в Сибир те не са претърпели големи промени.
Средноруската порода пчели е най-продуктивната порода у нас. В района на Новосибирск е получена рекордна колекция мед от едно семейство - 325 кг, в Красноярската територия - 430 кг. Тази порода е добре приспособена към дълги и сурови зими и кратък активен сезон.
................................
http://ylejbees.com/index.php/porody...oviyakh-sibiri
Ценна икономическа характеристика насредноруските пчели е бързото развитие през пролетта. Така, в Кемеровска област, една седмица след изложбата, производството на яйца на царицата е било 1181-1486 яйца на ден, две седмици по-късно, на фона на паша от върба-бредини, той нараснал до 1905-2057 броя и в началото на юли достигнал най-високите показатели - 3500 броя. Високото производство на яйца на майките, големият размер на работещите индивиди говорят за големите потенциални възможности на пчелите от тази порода,
что подтверждается высокой медопродуктивностью: в Кемеровской области зафиксирован медосбор 200 кг от семьи, в Новосибирской – 325 кг, в Красноярском крае – 430 кг. Известный пчеловод Д. И. Иванов дважды получал по 190 кг меда в среднем от семьи, а пчеловод колхоза “За коммунизм» Боготольского района Красноярского края А. И. Демко в 1965 г. от 165 пчелиных семей собрал по 180 кг валового меда.
В Западную Сибирь, кроме среднерусских пчел, неоднократно завозили пчел кубанской породы -в 1924 г., но чаще всего серых горных кавказских (1926-1928 гг., 1937, 1942, 1950 гг.) – в Кемеровскую область, а с 1942 до начала 1980 г. и в Новосибирскую.