РАЗПЕЧАТВАЩА МАШИНА НА LYSON

[Недялко Атанасов]

Ето ти тема за размисъл,всъщност много не му мисли а лично се увери.

Западняка знае, че информацията струва пари, за да стигне до нея е платил разходи за специалисти,експерименти, несполуки и т.н. докато намери вярното техническо решение.Поклон на хората, които споделят информация, за която често са платили скъпо, това е вид форма на алтруизъм.Информацията до голяма степен довежда до това един проект,бизнес да бъде печеливш.Споделянето на ценна информация в условията на конкуретност граничи с глупост.Но света се развива именно заради споделената информация, която се развива и надгражда.

Аз лично предпочитам да купя качествен български продукт отколкото парите ми да отиват в джоба на западняците, които в чисто исторически аспект до ден днешен не са допринесли до нищо добро за България.Виждам на пазара сърби,поляци,финландци,ита� �иянци,турци, но къде са българските специалисти и продукти?

Аз останах впечатлен от машините на Николов от Добрич. Мой приятел ползва стария вариант на разпечатващата му машина а от скоро си е взел подобрената версия заедно с шнека за отпечатките...

П.п за инфо на лични.

[keser]

Последния път когато се видях с Николов от Добрич, сподели, че пчелар е донесъл ножове с молба да ги направи като неговите. Човека каза, ча машината е технологично сгрешена и само с промяна на ножовете няма да стане. Човек със средна техническа грамотност, при обстоен преглед може да види предимствата на машината на Николов. Дори финландците са копирали от него механизма за разтваряне на ножовете. Ножовете на Николов са лазерно затокани. А шнека му е с капацитет около 200 кг/час. Респект към такива скромни и кадърни хора.

[Mateev]

Аз също си мисля, че с ножовете няма толкова лесно да се разреши проблема. Може би наистина самият механизъм е една конструктивна безсмислица.

При съществуващия механизъм самото разтваряне на ножовете се извършва от плъзгане по питата на тези ламаринки, които държат върха на острието. Ако заточим ножовете повече, те започват да режат парчета дърво от долната и горната напречна летва на рамките, което е тъпо. Ако удебелим или преместим назад ламаринките, то тогава ножовете въобще не достигат до питата, за да я разпечатат.

Ние всъщност се нуждаем от механизъм, който да опипва рамката по друг начин, и да води ножовете далеко от напречните летвички на рамката, а когато те преминат, да приближи ножовете и да ги забие на контролирана дълбочина в питата. Ей такъв механизъм няма в машината на Lyson, така че според мене цялата конструкция е сбъркана. Просто машината трябва да се измисли и направи отново.

Много ми е любопитно как са го направили Paradise Honey и защо Lyson не са копирали едно към едно, а са си измислии някакви неработещи самоделки.

Да не говоря за другият проблем - нагряването на ножовете. Там не е разрешен най-важният проблем - прегряване на ножа, когато не реже и силното му преохлаждане, когато реже. От техническото решение на Lyson лъха на силна некомпетентност, особенно когато започнаха да окомплектоват машините си с електрически ножове. После се усетиха за гафа и се върнаха на парните ножове, а по-късно и на водните, но пак си личи, че не са отчели най-важното изискване - малко топлинна енергия при нерязане и ударна доза топлинна енергия в процеса на рязане.

[tsc1]

Аз също си мисля, че с ножовете няма толкова лесно да се разреши проблема. Може би наистина самият механизъм е една конструктивна безсмислица.
.................
Да не говоря за другият проблем - нагряването на ножовете. Там не е разрешен най-важният проблем - прегряване на ножа, когато не реже и силното му преохлаждане, когато реже. От техническото решение на Lyson лъха на силна некомпетентност, особенно когато започнаха да окомплектоват машините си с електрически ножове. После се усетиха за гафа и се върнаха на парните ножове, а по-късно и на водните, но пак си личи, че не са отчели най-важното изискване - малко топлинна енергия при нерязане и ударна доза топлинна енергия в процеса на рязане.

Това с ударната доза топлинна енергия трудно се постига. По чисто физически закони процеса винаги е инертен. Решението е другаде - дебел топлопроводим и топлоемък носач (примерно меден), който да задържа в себе си достатъчно енергия за рязане от край до край без голяма промяна на температурата и закрепено за него много тънко, от твърда стомана и добре заточено режещо острие. Острието след захабяване просто се сваля и сменя с ново. Най-близкото, за което се сещам са старите самобръсначки със сменяемите ножчета. Извади от "музея" някоя такава и я разгледай как е направена. Включително радиуса на закръгление на повърхността, която се плъзга по лицето ти. Трябва да се измисли нещо подобно, което да се плъзга или търкаля по рамките.
Като процес разпечатването не се различава много от бръсненето.

[Mateev]

Точно така. Ножът трябва да има ГОЛЯМА МАСА, за да може в нея да се акумулира достатъчно топлинна енергия за едно рязане. Тази енергия трябва да се доставя от флуид с ГОЛЯМ ДЕБИТ и НИСКА ТЕМПЕРАТУРНА РАЗЛИКА спрямо желаната температура. Това е пък за да няма прегряване в режим на празен ход. Тези изисквания не са спазени при ножовете на Lyson. Явно "конструкторите" на Lyson не ги знаят тези неща, затова и се пилтявят като пиле в кълчища и пускат различни версии на ножа, една от друга по калпави и по неработоспособни.

Както каза Tsc1 на тази основа с голяма маса и течащ през нея флуид трябва да се закрепи тънко добре подострено острие. Наистина е най-добре това острие да е сменяемо, не не знам как конструктивно ще го направят това така, щото закрепващите болтове да не стърчат, а да са наравно със стената на острието.

И последно - трябва някакъв усъвършенстван външен механизъм, който да отдалечава ножа от хоризонталните летви на рамката, за да не ги реже на трески, и обратно да ги приближава и да потъват на ФИКСИРАНА ДЪЛБОЧИНА, когато под тях преминава восъка на питата.

И тука знаете ли в какъв парадокс изпадаме?
Ако някой реши да направи такава съвършенна разпечатваща машина, тя НЯМА ДА СЕ ПРОДАВА, защото ще е ПО-СКЪПА от Lyson-ската. Всъщност има такива западни машини - немски, италиански, на Paradise Honey и др. Пчеларите (и аз в това число) обаче продължават да купуват ЕВТИНИЯТА, а после им белеят косите и се жалват по форумите. И това не е само с разпечатващите машини, а и с много други неща. Неслучайно китайците завладяха света, продавайки НЕКАЧЕСТВЕНИ, но ЕВТИНИ БОКЛУЦИ. Така че Lyson много добре са се ориентирали що за машина да произвеждат, щото да има достатъчно нейни продажби.

[tsc1]

Не се шегувам за старите самобръсначки! Там е и идеята за закрепването на остриетата и за регулиране ъгъла на рязане чрез натягането. А защо въобще острието трябва да ходи по рамката? Не може ли да има острие там, където само е питата?

[Mateev]

Не се шегувам за старите самобръсначки! Там е и идеята за закрепването на остриетата и за регулиране ъгъла на рязане чрез натягането. А защо въобще острието трябва да ходи по рамката? Не може ли да има острие там, където само е питата?

Защото питата се спуска отгоре надолу, а ножовете стоят на една позиция. И през тях първо преминава долната напречна летва. След това идва восъка на питата и след това идва горната напречна летва.

При това движение на питата надолу покрай ножовете, те първо трябва да са отворени, за да премине долната летва. След това трябва да се затворят, за да започнат да разпечатват, и най-накрая пак трябва да се отворят, за да премине горната летва. Хей това отваряне и затваряне е най-голямото техническо предизвикателство, което Lyson не са успели да разрешат по правилния начин.

Човек лесно може да се досети, че ако се сложат прецизни странични водачи на рамката това ще намали проблемите, но такива водачи няма как да се сложат, защото повечето рамки имат хофманови уширители (тоест страничните летви са с променяща се ширина). При това положение на практика питата "виси" в нищото, и вкарването и между двата ножа се извършва от едни опипвачи с натегнати пружини, което е конструктивна недомислица. Това е и причината за заклинването, особенно когато питата е неравномерно изградена и от едната страна е по-надградена отколкото от другата.

Самият натиск надолу пък се извършва от едни отвори в една двойна верига, която в областа на отворите е единична. Тука пак няма никакви ограничители и доста често ръба на рамката не попада в тези отвори или пък потъва повече, отколкото трябва. Случва се така, че от едната страна попада в отвора, а от другата - не. Питата се изкривява, заклинва и ако не си достатъчно бърз да спреш машината, питата става на кайма с трески в нея, или се изплъзва странично и заклинва, а веригата я мачка в единия край.

Всичко това няма как да бъде описано с думи. Просто трябва да се види.

[tsc1]

Защото питата се спуска отгоре надолу, а ножовете стоят на една позиция. И през тях първо преминава долната напречна летва. След това идва восъка на питата и след това идва горната напречна летва.

При това движение на питата надолу покрай ножовете, те първо трябва да са отворени, за да премине долната летва. След това трябва да се затворят, за да започнат да разпечатват, и най-накрая пак трябва да се отворят, за да премине горната летва. Хей това отваряне и затваряне е най-голямото техническо предизвикателство, което Lyson не са успели да разрешат по правилния начин.

Човек лесно може да се досети, че ако се сложат прецизни странични водачи на рамката това ще намали проблемите, но такива водачи няма как да се сложат, защото повечето рамки имат хофманови уширители (тоест страничните летви са с променяща се ширина). При това положение на практика питата "виси" в нищото, и вкарването и между двата ножа се извършва от едни опипвачи с натегнати пружини, което е конструктивна недомислица. Това е и причината за заклинването, особенно когато питата е неравномерно изградена и от едната страна е по-надградена отколкото от другата.

Самият натиск надолу пък се извършва от едни отвори в една двойна верига, която в областа на отворите е единична. Тука пак няма никакви ограничители и доста често ръба на рамката не попада в тези отвори или пък потъва повече, отколкото трябва. Случва се така, че от едната страна попада в отвора, а от другата - не. Питата се изкривява, заклинва и ако не си достатъчно бърз да спреш машината, питата става на кайма с трески в нея, или се изплъзва странично и заклинва, а веригата я мачка в единия край.

Всичко това няма как да бъде описано с думи. Просто трябва да се види.

Явно трябва да се смени цялата идея на рязане и да се измисли надеждна и проста конструкция.

[Mateev]

Явно трябва да се смени цялата идея на рязане и да се измисли надеждна и проста конструкция.

Ами сериозните предизвикателства са 2:

1. Хофмановите уширители, които пречат рамката да се води по страничните летви.
2. Някои пити не са надградени от пчелите. Тоест нивото на запечатките е под нивото на напречните летви на рамката. Това означава, че има нужда от потъване на ножа в зоната на запечатаните килийки и издигането му в зоната на напречните летви.

Ако точка 2 се пренебрегне (не се измисли конструктивно решение), то тогава част от питите ще имат недоразпечатани участъци. Слагането на такива пити в центрофугата и завъртането им с голяма скорост може да предизвика тяхното разкъсване от центробежните сили. Откъснатите парчета разкъсват и съседни пити, а на дъното на центрофугата става манджа с грозде, която после изисква много усилия за филтриране и отделяне на меда от големите парчета восък.

При тази ситуация не е проблем начина на заостряне на ножа (приемаме, че периодично ще го заточваме). Проблем е самото конструктивно оформление на ножа в контекста на съществуващия метод за подаване и самонапасване на питите в машшината на Lyson. Ако системата за подаване и центриране беше друга, контрукцията, извивките и заточването щеше да е друго. Така че говорим не за какъв да е нож, а за нож, максимално отстраняващ недостатъчците на конструктивното решение на Lyson.

Най-старите ножове имаха едно минимално вдлъбване под режещия ръб, направено с щанца, и то по всичко изглежда, че то вършеше много добра работа. В следващите версии на ножовете това отпадна, и проблемите се задълбочиха.

[Трендафил Дончев]

Ами сериозните предизвикателства са 2:

1. Хофмановите уширители, които пречат рамката да се води по страничните летви.
2. Някои пити не са надградени от пчелите. Тоест нивото на запечатките е под нивото на напречните летви на рамката. Това означава, че има нуждаа от потъване на ножа в зоната на запечатаните килийки и издигането му в зоната на напречните летви.

Ако точка 2 се пренебрегне (не се измисли конструктивно решение), то тогава част от питите ще имат недоразпечатани участъци. Слагането на такива пити в центрофугата и завъртането им с голяма скорост може да предизвика тяхното разкъсване от центробежните сили. Откъснатите парчета пазкъсват и съседни пити, а на дъното на центрофугата става манджа с грозде, която после изисква много усилия за филтриране и отделяне на меда от големите парчета восък.

Забелязвам, че където показват работа на такава машина уширители няма. Восъка където е много надграден ще го сваля ножа, а където е много ниско ще го подминава, но там меда няма да е в такова голямо количество за да окаже все пак някакво влияние при въртенето на голяма скорост. А и все пак колко ще е голяма тя?
Болтовете за които питаш могат да се направят с двойно фрезенковане.