ОТНОШЕНИЯ НАЧАЛНИК-РАБОТНИК

[delta.e]

Няма политикономика !
Всичко е икономика .
Аз , си гледам кошерите , ама и ги цедя .
Не им чета политология !!!!

[zapstojan]

Няма политикономика !
Всичко е икономика .
Аз , си гледам кошерите , ама и ги цедя .
Не им чета политология !!!!

Ако беше преподавател в АОНСУ, кой знае какви идиотщини щеше да им четеш.

[Mateev]

Матеев
А стига с тази дерибейщина - та началници, та подчинени: робски манталитет. Високите технологии се постигат от екипи, а не от сдуханяци обсебени от манията да контролират другите.........

Дори и в екипите пак има лидер (ръководител). Самият екип се създава от лидера. Екипът не може да се самоорганизира и да свърши полезна работа, ако няма лидер, който да задава насоките и да завръща всеки, който кривне от общата цел.

Ти колко екипа си създал в живота си, че си станал толкова голям специалист на идеологическо ниво?

А знаеш ли, че дори и животните инстинктивно са наясно, че трябва да си имат лидер (вожд или водач)? Наясно ли с с това? Още не са се научили да си говорят помежду си, или да разсъждават, но концепцията за лидера вече я знаят и я прилагат успешно.

Да, всички големи неща се постигат от много на брой хора, но без лидер те са с ранг на неориентирано стадо, в което всеки дърпа чергата към себе си, в резултат на което нищо сериозно не може да се постигне. Дай ми поне един пример за направено нещо голямо от много хора, при което да не е имало лидер (ръководител).

[kando]

...........

Не става дума за нямане на лидер, а за отношение на лидер - лидерите в ефективните екипи се отнасят с другите, като към съучастници. Сещаш ли се разликата - да се отнасяш с онези, които работиш, като към партньори (защото те СА твои партньори); и да се отнасяш с тях, като към подчинени. И тъкмо това е втория най- видим недъг на българския бизнесмен - след отчайващата професионална некомпетентност - че са държи, като мутра, всъщност защо "като", повечето са си мутри, но с вратовръзки.

Така, че сори, ала не си нито генерал в армията, нито надзирател в пандиза, че да говориш за подчинени. Никой не ти е подчинен - работника просто е твой партньор, съвсем същия, като партньорите ти, които са и работодатели/ бизнесмени. А не да се държиш унизително с хората, пък после да се чудиш, що ти го връщат по техен си начин.

[Lukarov]

Трудно се работи с хора, без значение дали си работник или работодател.
Всеки човек има права, има и задължения.
Трябва да се държим с хората така, както очакваме и те да се държат с нас. Трябва да даваме толкова, колкото очакваме да получим.
А дали работодателя спазва кодекса на труда на 100 процента? Не познавам такъв. Включително и Аз.

[Димитър Бонев]

Та тази част от пчеларите произвеждат по - голямата част от мед, восък, клей,... а нямат лидер. Сами заминават и се бъхтат по пчелините без никой да им е създал план или да ги организира. Всеки колкото може и каквото може. Това според теб малко ли е? Ако изправиш тенекиите с мед съм сигурен, че ще надминат любимата ти кула.

Не си съвсем прав. Да не би всеки пчелар абсолютно сам да се занимава с производството. Всеки на един етап ползва помощ от някого, било то семейството, било то работници. Дори и в този случай този пчелар е лидер под някаква форма. А до каква степен се справя то зависи от неговите умения да ръководи процеса. Та дори и в едно семейство колкото и да се пънем има лидер и обикновенно това е нежната половинка. колкото и да се пънем, че мъжете сме по и най, то накрая винаги става това, което иска нежната половина от семейството.

[npachovski]

Темата беше за отношението началник работник и там някъде назад Матеев както и напред в темата се чуди и се мае защо работника има такова отношение към началника си. Темата се развие към това да разберем какво е постигнал Матеев и какви способности има като например запретвайки си ръкавите би успял във всяка една ситуация или пък аз колко съм нагъл като работник. Виж аз никъде не споря за твоите възможности даже обратното много пъти съм го казвал имаш моето уважение като успял човек. Аз дали съм нагъл си е моя работа не е твоя и тук бъркаш, ако си мислиш че може да се занимаваш с това. Щом ме търпи робовладелеца 10 години значи ставам да се работи с мен. Аз като работник съм възможно най-коректен пример: ходя болен на работа със 38 градуса температура но съм там защото първо ще нагърбя свой колега да работи и моята работа второ ще си разваля отношението на началника към мен защото ще му създам главоболие което ест той ще помни цял живот тези 3 дена та както и да е. Когато е силния сезон на фирмата, а той е сега и дойде началника при мен и каже "виж тря да поемеш и още един къде ще го вкараш незнам ама тря няма го еди си кой ти си този който ще ми свърши работа" аз казвам добре нищо повече. И отивам да върша работа така я върша, че да не личи че го няма някой си там дето на него му е през тва и е решил, че днес не му се става за работа, но аз знам че накрая на деня началника ще мине и ще остане доволен от мен и след това ако го помоля за нещо той също казва добре. А на оня бай хой дето си е починал вкъщи няма да му отговори така. Колкото и да съм недоволен не коментирам заплата,работно време,отпуски и т.н. пред колеги не искам да наливам масло в огъня. Моето мнение за системата и робовладелците съм го споделил тук защото ти подхвана тази конфликтна тема. Моето мнение по въпроса не ми пречи да си върша задълженията на работното място даже напротив. Така съм възпитан да уважавам възрастните хора,началниците,жените,пр� �ятелите си. Последния ми болничен беше преди 3 години, а за 10 имам 3 болнични по 3 дена когато съм бил супер болен и не мога да стана от леглото. Та ти може да си мечтаеш за работник като мен, а аз за началник като теб не. Тук не говорим пак да ти кажа за теб като личност и можене и т.н защото съм видял какво имаш и то е една малка част от това и съм се убедил в това. Темата е съвсем различна темата е това че системата на управление в световен мащаб индустрията освен всичко което произвежда, произвежда и инвалиди,депресирани хора,бедни хора страдание мъка и всичката помия по целия свят. Да тя е издърпала човечеството много напред, но на каква цена кажи ми. С цената на човешки животи и души. Затова ако човек не е възпитан като мен на уважение и подчинение ще срещаш много такива работници от който се оплакваш. Аз мразя начина по който работи система, но аз работя в нея така както тя иска от мен.

[различен]

Не става дума за нямане на лидер, а за отношение на лидер - лидерите в ефективните екипи се отнасят с другите, като към съучастници. Сещаш ли се разликата - да се отнасяш с онези, които работиш, като към партньори (защото те СА твои партньори); и да се отнасяш с тях, като към подчинени. И тъкмо това е втория най- видим недъг на българския бизнесмен - след отчайващата професионална некомпетентност - че са държи, като мутра, всъщност защо "като", повечето са си мутри, но с вратовръзки.

Така, че сори, ала не си нито генерал в армията, нито надзирател в пандиза, че да говориш за подчинени. Никой не ти е подчинен - работника просто е твой партньор, съвсем същия, като партньорите ти, които са и работодатели/ бизнесмени. А не да се държиш унизително с хората, пък после да се чудиш, що ти го връщат по техен си начин.

Бъркате уважаеми господине, Лидер и Работодател!
И аз съм бил лидер в колективи и там отношението между всички нас бе като приятели. И това бе добро в онова ТАТОВО време, където парите се даваха от някъде си, шефовете бяха някъде си, но задачите трябваше да се изпълняват, а и не на последно място бяхме идеалисти!
Но се убедих, че не мога да бъда ПРИЯТЕЛс работниците си, въпреки огромното ми желание, защото те просто злоупотребяват с добрината ми, моята и на семейството ми участващо в съвместния бизнес. Просто ти се качват на главата. Затова трябва да има дистанция между работник и работодатели и ако е ВЪЗМОЖНО и взаимно уважение!

[Mateev]

Има си различни видове методи, които един лидер може да използва за сплотяване на колектива с цел постигане на дадена цел. Накратко те са следните:

1. Учтива молба
2. Различни видове мотивация (ако направиш това, ще получиш еди какво си)
3. Директна заповед със срок за изпълнение
4. Официално предупреждение за някакво дребно наказание, ако нещо не се направи
5. Изпълнение на наказанието, защото не се е съобразил с предупреждението
6. Предупреждение за уволнение
7. Уволнение

При манталитета на западните работници обикновенно имат ефект още точки 1 или 2, но при Българските доста често се случва първата ефективна точка да е точка 5 или дори 6.

Ще ви дам и пример:
При обявяване на пчеларските протести бяха използвани точки 1 и 2 (молба и мотивация). Тези две точки повлияха само на 100 човека от общо 20 000 или 0.5% от всички пчелари. Та сами си вадете изводи колко ефективни са точки 1 и 2 в Българската действителност.

Та за всички спорещи ще кажа само едно:
Станете лидери и използвайте само точки 1 и 2, за да видим какъв успех ще постигнете в изпълнението на възлаганите ви задачи. Докато не го направите това, престанете да теоретизирате, защото с това само показвате колко сте некомпетентни и как хал хабер си нямате каква е българската действителност.

Аман от специалисти по всичко, които хал хабер си нямат за какво става въпрос, но се правят на велики специалисти за неща, които само са ги сънували. Добре че не спорехме за футбол, че щяхме да открием колко много експерти по селекция на националния отбор има във форума.

ПС: Нищо лично. Просто искам да кажа, че аз не си позволявам да споря например в темата на готвачите, защото никога не съм готвил нищо друго, освен пържени яйца или тиквички. Ха сега си представете, че отида там и започна да давам акъли как се готви от позицията на капризен клиент с киселини в стомаха, разстройство, мразещ лимони, месо, краставици и домати, не обичащ пържено, кисело и люто, и повръщащ от разни деликатеси. И да напълня цялата тема с всякакви бисери и измишльотини как е правилно да се готви, за да се задоволи капризния ми вкус, корем и гъз. (примера е измислен )

[Димитър Бонев]

Основничт проблем в БГ е, че пазарна икономика няма. Има мутренско картелна икономика. Много е трудно да правиш прогнози за развитието на "пазара" за следващия месец, та да не говорим за година напред. В БГ е много трудно да се прави бизнес. Познавам много хора, които години наред работиха и създаваха и в един момент им писна, защото я държавните рекетьори ще ги притиснат за големи "спонсорства под масата", я накоя мутренска групировка ще започне да им диктува докъде могат да се простират с бизнеса, иначе ще ги копаят или пък ще станат подизпълнител, ще свършат работата и накрая ще останат с куп банкови кредити, защото групировката на този или онзи политик е усвоила парите, но "забравила" да се разплати с доставчици и подизпълнители. От години у нас тече доста масирано преструктуриране на капитала и бедата е, че се получава доста голяма концентрация на основния паричен поток към няколко основни групировки, които контролират цялата икономика в страната и този процес протича в разрез с всякаква икономическа логика. На прост език това се нарича мафия. Виждаме как престъпните босове вместо да са зад решетките, се превръщат в медийни герой. Всичко това се гледа и от подрастващото поколение и не е чудно защо престъпността в страната расте. Чувтвото за безнаказаност и корумпираните институции подхранват развитието на престъпния бизнес.
Виждаме че дребния семеен и средния бизнес, който в белите държави генерира 80% от БВП, у нас е поставен на колене. Не че в белите държави няма корупция, но там е в много по дребни мащаби, а хванат ли те с теб е свършено. Тук корупцията е държавна политика и като ги хванат , най-много съда да да ги оправдае и да ги превърне в жертви, че после държавата, т.е. раята, даже и обезщетение да им плати.
Матеев не е съвсем прав, като казва, че чуждите инвеститори ни заобикалят. Напротив. Те идват тук полакомени от евтината квалифицирана и почти безплатаната неквалифицирана работна ръка и фиксирания плосък данък. Да ама това си има и своите негативи. Напоследък около Пловдив доста мащабно се разрастват промишлените зони и това от своя страна доведе донедостиг на квалифицирани кадри. Чуждите инвеститори построиха доста предприятия и решиха че белите роби ще се радват на минималните доходи, които ще им предложат. Да ама останаха неприятно изненадани. Примерно един френски гигант отчаяно търси 200 квалифицирани специалиста, които да работят за 600лв възнаграждение. Познайте колко са намерили при положение, че други фирми предлагат 1800 стартова заплата и не могат да се снабдят с така нужните им кадри. В началото и по-старите инвеститори предоставяха малки възнаграждения, но голямото текучество и огромните средства, които хвърляха за обучение на персонал, който след месец си намери по-доходна работа и изчезне, ги принудиха да преразгледат политиката си. Друг пък нае 100 роми да работят минимална заплата ама сега не може да си намери специалисти по подръжката, защото там е страшна работа. И така опираме до въпроса за качествата на работната ръка. Смея да твърдя че в БГ има добре квалифицирани и съвестни работници и те са преобладаващата част, но когато виждат, че ги третират наравно със скатавките и не дотам съвестните, те рано или късно започват да им подражават. Тогава работодателя пък вика всички са маскари и се затваря порочния кръг. Изкуство е да бъдеш добър работодател и накараш дори и тези не дотам съвестните да спазват првилата на играта.От известно време и аз съм поставен между чука и наковалнята. Трябва да управлявам хора, които не аз съм назначил, и не аз мога да сменя, ако те не ми вършат работа, та на всичкото отгоре и съм най-младия в екипа. Остава ми единствено да извадя козовете от ръкава си, които също са доста ограничени, за да ги накарам съвестно да си вършат работата.Ако те не я свършат то все някой трябва да я свърши и обикновено това съм аз, а нали се сещате какво става, когато се налага шефът да ти свърши работата, защото теб или те е домързяло или си си направил оглушки. Доводи от типа това не се прави така или тази задача няма решение не приемам. Щом аз мога да го направя, значи всеки от тях също може иначе не е за тази работа. Е някой получиха грешки във фиша и то големи грешки, други, които вършеха тяхната работа получиха бонус и сега нещата си тръгнаха по нормалния път. Унас в общия случай работодателите най-напред се отървават от свестните работници, защото за тях те са голям разход. После реват, че останалите са маскари и нищо не вършат, а само искат. Е да ама нали си имал мерцедес, защо го прати в моргата, а си остави трабанта, че разходите за него са почти никакви. Качеството си има цена и много се дразня когато някой ми каже че не може да си намери качествени работници или служители. Качеството струва пари, а понякога много пари, но рано или късно тези пари се връщат.
Матеев е прав за това, че много трудно се работи с хора. много трудно се изгражда добър екип, аз самият съм имал възможността да съм и от двете страни на бариерата и да видя разликата. Реално сега съм принуден да работя много повече (дори и извън определеното работно време) да мисля за проблемите, да не мога да заспя, заото не съм намерил решение за някой проблем, да се ядосвам, затова, че някой не си е свършил работата и с това ми е създал допълнителни проблеми или е предизвикал авария. Много е трудно да се поставиш на мястото на дру човек за да разбереш защо е направил това или онова и да намериш точната причина за поведението му. Трудно е да накажеш някого и да го лишиш от доходи, а още по-трудно е да уволниш. Колкото и да си убеден, че в момента това е бил начина и си изчерпал всички други възможности, пак те гложди, дали не е имало и друг вариант. На главата ти са хора и съдби и не може с лека ръка да махнеш и да успокояваш съвестта си, че този е маскара и си го заслужава. За съжаление БГ работодателите гледат по съвсем друг начин на тези неща. За тях работника е единствено разход и колкото по-малък е този разход толкова по-добре. малко са тези, които гледат с различно око към работниците си. Скоро ми се наложи да ходя до една фирма във връзка с една рекламация. Направи ми много добро впечатление отношенията вътре в екипа и особено между работодател и работник. Естествено се заинтересувах и се оказа, че всеки един от работниците притежава малък пакет акции във фирмата. така той хем е работник, хем работодател и има интерес бизнеса да върви и да се развива. А да не говорим за отношението към мен, въпреки че дето се казва не идвах с добро. Все едно не съм отишъл да правя рекламация, а да купувам. Накрая ме засипаха с благодарности че съм им помогнал да открият бъг във веригата и подаръци(естествено рекламни материали за другите продукти, които предлагат).Ето ви един пример за много добър мениджмънт на фирма и достоверно доказателство, че не всички работници са маскари. На работника му трябва достатъчен стимул за да даде всичко от себе си. Почнеш ли да го мачкаш ти неволно го превръщаш в това, което най-малко искаш.