Първоначално публикувано от
Mateev
Ако се замислите, цялата човешка история всъщност е история на успехите или провалите на един или друг лидер. Няма история на народите - има ИСТОРИЯ НА ЛИДЕРИТЕ. Народите са само тези, които опират пешкира, когато техния "лидер" сбърка в преценката си.
Дори и към днешна дата историята на света зависи от това например дали Путин или Обама са се събудили накриво с главоболие и лоши мисли, или са доволни от вечерния секс и сутрешната свирка.
Помислете си и за войните - всички войни са прищявка на един или друг болен мозък на един или друг лидер.
Въобще всичко добро или лошо, което се случва в света, е в резултат на мислите и действията на един нищожно малък кръг от хора (един на милион), получили власт по честен или нечестен начин (това няма значение).
Та искам да ви кажа, че е илюзиия да си мислим, че с обединени усилия можем да постигнем нещо, каквото и да е то. Това е така защото дори и обединяването на усилията изискват на първо място да се намери ЛИДЕР, който вече ще реализира на практика (или ще провали) идеята на тези, които са го избрали. И тука идва един тънък момент - самите избиращи не са наясно какви качества трябва да притежава техния лидер, за да успее, в резултат на което в повечето случаи те си избират НЕКАДЪРНИ ЛИДЕРИ. От тука идват и масовите провали на различните начинания, при които лидера е избран "от долу нагоре". Специално в пчеларството тези случаи с некачествените "лидери" са масова практика.
Реални успехи (но и грандиозни провали) могат да се очакват само от лидери, КОИТО СА СЕ САМОИЗБРАЛИ, тоест които са завзели власта в БОРБА с други самоизбрали се лидери. Ключовата думичка тука е БОРБА. Лидера трябва да се пребори за позицията си, защото това е единственият начин да докаже, че е по-добър от другите кандидат-лидери. Пазарната икономика всъщност стимулира провеждането на тази борба, като така е организирала нещата, щото наистина най-добрите лидери да успеят да контролират икономиката, пък и политиката.
Това на теория. На практика в борбата за лидерство има и неписани (задкулисни) правила, които на практика превръщат законната борба в БОРБА БЕЗ ПРАВИЛА. Но дори и това да е така, пак не се променя основния извод, че именно лидерите са тези, които движат света, а не народните маси, който в общия случай служат само за ФОН НА СЪБИТИЯТА, планирани и предизвикани от лидерите (почтенни или не).