Първоначално публикувано от
old_greyish
Пиявица , дървеница , бегач ( житни ) и хоботник - Април ако е първото пръскане ( при нас в Североизточна България ) , средата на Юни може да е последното . По-принцип , средностатистическият фермер , из моя край , слага инсектицид при всяко пръскане на пшеница . Средата на Май-средата на Юни , този инсектицид обикновено е системен - Хлорпирифос ( Нуреле , Хлорсирин , Агрия 1050 и т.н. органофосфорни ) или неоникотиноид Актара , Протеус , Биская , Моспилан . По разбраните , Април и Май , пръскат контактни инсектициди ( пиретроиди - циперметрин , ламбада , фюри , цитрин макс ) и могат само летяща пчела да бастисат . Най-лошо е , ако земеделеца е некадърен ( баба ми , бог да я прости , ползваше думата " писюрин " ) и не си е извел растителната защита като хората - тогава , във фаза изкласяване ( когато задължително се слага инсектицид при пръскане ) в посева , има цъфтящ хардал ( дива рапица ) , мак и прочие - и се посещава от пчели които могат да бъдат отровени . Рапицата и пшеницата , са най-пръсканите с инсектицид полски култури . Аз поне , където съм питал , казват - Ламбада / Фюри излиза 20-30 ст/дка , що да не си вържа гащите ? .
Апропо , два от препаратите , които сте постнал , са неоникотиноиди - Актара и Моспилан , и никога не са забранявани/ограничавани - нещо повече , в която и агро аптека да отидете , ще ви ги препоръчат горещо .
Гогол , който е постнал преди вас е прав . Всички пестициди са вредни , но , ние се фокусираме върху инсектицидите - а дали сме прави ? хербицидите и фунгицидите нямат репелентно действие - и пчелата ги вкарва в кошера ( отровена пчела не се връща ( уж )) , един хербицид има няколко химични съединения - за прилепител , за противоотрова и за активно вещество - никой не ги гледа щото са само за растения .
Разбира се , винаги го има вариантът , Господ да ви насее слънчоглед , рапица , кориандър или лавандула . И не го казвам да се заяждам , аз за да е ясно че в гората има мечки - сее се ама и се пръска - и човек трябва да е информиран . Твърде голяма част , от пчеларската общественост , може да ви обясни как се работи с Йентеров апарат ама няма хабер какво се случва на къра/окръжаващата среда даваща по-голямата част от добива на мед .