СЪВРЕМЕННА ПЧЕЛА

[ivan1947]

СЪВРЕМЕННА ПЧЕЛА
Съвременната пчела е тази, която срещаме навсякъде около нас. Позната е в пчеларските среди, като пчела работничка (Apis mellifera), която човек е сложил в едни дървени сандъци и се опитва да ги дои както кравите в кравефермите с доилни апарати (центрофуги). Човек отглежда пчелите единствено и само заради меда и е подчинил всички свои усилия именно за това. Но все още не може да я подчини на своите желания, тъй като тя е взаимосвързана с цъфтящата растителност. Природата е създала пчелата единствено и само за да опрашва цъфтящата растителност. Тя е продукт на цветния прашец и живее и служи за опрашване, а от там и за размножаване и възпроизводство на тази растителност.
В средната юра се е развила групата на първичните бенетитови растения, считани от повечето автори за естествена връзка между семенните папрати и съвременните покритосеменни разтения. Появяването на цветните растения, които отделяли цветен прашец се свързва по досегашни палеоботанически данни с края на юрския период. През кредата цветните растения се развиват интензивно благодарение появата на нектара и завладяват огромни пространства. Ландшафтът на планетата ни коренно се изменя. В условията на повсеместен влажен и топъл климат те са расли и образували постепенно разрастващи се „петна”, покривайки огромни територии. Еволюциония прогрес на покритосеменните растения се е извършвал в тесен контакт с насекомите опрашители и се е осъществявал на базата на храненето им. Именно храненето на пчелите през ларвния период с цветен прашец довело до морфологични изменения, с което се обеснява и появата на съвременната пчела, различаваща се от своите предшественици (пчелната майка и търтея). За да става това цветния прашец трябва да е с необходимата жизнеспособност и с по-голямо разнообразие. Зрънцата цветен прашец са обвити с несмилаеми целулозни обвивки, ето защо съвременната пчела отделя слюнка за разграждането им.
В нашите ширини цъфтежът на многогодишните растения започва на различна възраст. Продължителността на цъфтене е различна. Освободеният цветен прашец е богат на хранителни вещества, витамини и растежни хормони. Неговата жизненост му позволява да понася температури, по-ниски от -20 градуса. Охлаждането до известна степен даже стимулира проникването, без да намалява оплождащата способност. Обратно, високите температури бързо намаляват неговата свежест. Дължината на периода, през който прашеца запазва оплождащата си способност, е различна за различните видове. Прашецът на житните има понижена жизнеспособност. Изключителната жизнеспособност на прашеца прави възможно неговото пренасяне на огромни разстояния, без това да е задължително за всички растителни видове. При ентомофилните растения е биологически потребно във фазата на цъфтежа им максимално число техни цветове да бъдат нееднократно посетени от насекомите, които пренасят пресен прашец от голям брой растения. Събрания от много растения, намиращи се при различни условия смесен прашец обикновено притежава повишена оплождаща сила в сравнение с прашеца от едно растение.
След появата на цветните растения настъпили съществени промени в живота на пчелите. Нектара и прашеца станали тяхна основна храна. От единично живеещи индивиди те се обособили в едно семейство със сложни взаимоотношения. В процеса на еволюцията на цветните растения и пчелите се оформя взаимно корелиращата двойка „пчели – цвят”. Тъкмо в появата на нектар се състои огромният еволюционен прогрес, който са направили покритосеменните растения. Ентомофилните цветове, които отделят нектар произвеждат много малко прашец.Цъвтежа на растенията обаче е краткотраен процес и след прекратяването му съвременните пчели са принудени да търсят нови и нови растения. Така се е породила миграцията (роенето) сред съвременните пчели. Която се е подчинявала на инстинкта за самосъхранение и възпроизводство и се определяла от различни причини; липса на храна. промени в температурата. необходимост на възпроизвеждането. Ежегодното мигриране на пчелите от едно местообитание на друго създало условията на семейното общуване и изграждане на съвременото пчелно семейство.
Хранейки се с цветен прашец в съвременните пчели настъпили съществени морфологични промени отличавайки ги от дотогава живеещите пчели. Така например насоновата, глътачната и восъчната жлези, петите на задните им крачета се приспособили да пренасят цветния прашец и извличат восъчните пластинки. Посещавайки цветовете във власинките им се натрупва статично електричество, което спомага за полепване на прашеца по тялото им, от където те го събират в кошничките на задните си крачета. Като женски индивиди те живеели няколко години, но не можели да се възпроизвеждат. Първоначално изграждали восъчни пити в които пчелните майки снасяли яйцата, а съвременните пчели следвайки майчиния си инстинкт участвали в отглеждането на младото поколение. Те се хранели с цветен прашец, пренасяли и хранели с него и ларвите. Така започнало да се излюпват само съвременни пчели, които се хранят с цветен прашец и растителен сок.

[ivan1947]

При хранене на съвремените пчели с цветен прашец по време на ларвното им развитие в организма им настъпват съществени физиологични промени. Това показва, че цветния прашец, трябва да е с необходимата жизнеспособност и с по-голямо разнообразие за да става това. От тук и извода, че събрания и консервиран от пчелите прашец се използва от възрастните индивиди за храна, а за възпроизводство се използва прясно събран с оплождаща способност. Зрънцата цветен прашец са обвити с несмилаеми целулозни обвивки, ето защо пчелите добавят слюнка за разграждането им. При липсата му в природата пчелите мигрират (роят се) за намиране на нови ареали с цъфтяща растителност. По време на миграцията в пчелното гнездо има неизлюпено пило, което кара част от пчелите да мигрират, а не цялото семейство.
Ентомофилното (насекомното) опрашване често се изразява и с други видове взаимовръзки. За да се посещават цветовете, насекомите трябва да бъдат привличани от нещо. Разбира се, на първо място стои самият прашец, представляващ ценна храна с богатото си съдържание на протеини (16-30%) и захари (0-15%). Пращецът се изяжда още на място от бръмбари или примитивни пеперуди или по индиректен път, както например го използват пчелите и земните пчели за изхранване на ларвите си. Ако за дадено растение прашецът е привличаш елемент, той бива произвеждан в голямо количество. Насекомите, които събират прашец имат специални приспособления – множество власинки или специално устройство на крачетата, наречено „кошничка” при съвременната пчела.
През втората половина на кредата с появата на нектара настъпва бурен разцвет и огромен еволюционен прогрес на покритосеменните растения.
Тази еволюция се е извършвала в тесен контакт с насекомите опрашители, и се е осъществявала на базата на храненето им. Нектара, който е растителен сок изтичащ през нектарниците, разположени на дъното на цвета, станал заедно с прашеца основна храна за съвременните пчели. Именно в цвета те намирали прашец и свободно изстичащ растителен сок. Нектарът обикновенно е в малки количества, така че пчелите са принудени да обходят галям брой цветове.
Взаимовръзката между съвременната медоносна пчела и цъфтящата растителност се е засилвала и е свързана с еволюцията протичаща и при двете страни. Особено големи промени са настъпили по време на промените в климата и появата на различните климатични пояси През втората половина на кредата с появата на нектара настъпва бурен разцвет и огромен еволюционен прогрес на покритосеменните растения. Тази еволюция се е извършвала в тесен контакт с насекомите опрашители, и се е осъществявала на базата на храненето им. Нектара, който е растителен сок изтичащ през нектарниците, разположени на дъното на цвета, станал заедно с прашеца основна храна за съвременните пчели (пчели работнички). Именно в цвета те намирали прашец и свободно изстичащ растителен сок. Тъкмо в появата на нектар се състои огромният еволюционен прогрес, който са направили покритосеменните растения. Ентомофилните цветове, които отделят нектар произвеждат много малко прашец. Продължителната еволюция на своеобразната симбиоза между насекоми и цветя започва
Нектарът обикновенно е в малки количества, така че пчелите са принудени да обходят галям брой цветове. Цъфтежа на растенията обаче е краткотраен процес, който се влияе и от климатичните особеностти на местообитанието им. През този период са възникнали и климатичните зони със своите особености по земното кълбо. Растителния и животински свят са били принудени да се съобразяват с тези зони. Така възниква необходимостта от складиране на прашеца и нектара в част от килийките, а при по продължителната им липса пчелите се принуждавали да мигрират. Миграцията засилила инстинкта им за самосъхранение на вида и спомогнала за изграждане и утвърждаване на семейния начин на живот със сложни взаимоотношения.
След появата на цветните растения настъпили съществени промени в живота на пчелите. Нектара и прашеца станали тяхна основна храна. От единично живеещи индивиди те се обособили в едно семейство със сложни взаимоотношения. В процеса на еволюцията на цветните растения и пчелите се оформя взаимно корелиращата двойка „пчели – цвят”. Тъкмо в появата на нектар се състои огромният еволюционен прогрес, който са направили покритосеменните растения. Ентомофилните цветове, които отделят нектар произвеждат много малко прашец.Цъвтежа на растенията обаче е краткотраен процес и след прекратяването му съвременните пчели са принудени да търсят нови и нови растения. Така се е породила миграцията (роенето) сред съвременните пчели. Която се е подчинявала на инстинкта за самосъхранение и възпроизводство и се определяла от различни причини; липса на храна. промени в температурата. необходимост на възпроизвеждането. Ежегодното мигриране на пчелите от едно местообитание на друго създало условията на семейното общуване и изграждане на съвременото пчелно семейство.
позната, като пчелта apis mellifera, или пчела работничка. Това е
Хранейки се с цветен прашец в съвременните пчели настъпили съществени морфологични промени отличавайки ги от дотогава живеещите пчели. Така например насоновата, глътачната и восъчната жлези, петите на задните им крачета се приспособили да пренасят цветния прашец и извличат восъчните пластинки. Посещавайки цветовете във власинките им се натрупва статично електричество, което спомага за полепване на прашеца по тялото им, от където те го събират в кошничките на задните си крачета. Като женски индивиди те живеели няколко години, но не можели да се възпроизвеждат. Първоначално изграждали восъчни пити в които пчелните майки снасяли яйцата, а съвременните пчели следвайкимайчиния си инстинкт участвали в отглеждането на младото поколение. Те се хранели с цветен прашец, пренасяли и хранели с него и ларвите. Така започнало да се излюпват само съвременни пчели, които се хранят с цветен прашец и растителен сок.

[licho76]

Как ти се пише толкоз бе

[Юрий Цветков]

Как ти се пише толкоз бе

Явно не си го чел цялото. Копи пейста е играл повече от необходимото.

[Георги 1974]

Че е много много е 2-3 пъти го подминах заради големината но после помислих щом човека е вложил толкова труд значи не е случайно така че го прочетох и научих неща който не ги знаех.

[Георги 1974]

Не искам да се натрапвам но тия дни четах интересна статия с някой любопитни факти за пчелното семейство разбира се за който не ги знае така че ще я копна:
Добро пчелно семейство за една година отглежда 150-200 хиляди пчели.
За отглеждането на тези пчели и ежедневните хранителни разходи са необходими над 100 кг. храна.





На съвременния етап на развитие на пчеларството, пчеларя е ограничил свойте действия основно върху размножителните процеси в пчелното семейство. Ранното пролетно размножаване и подържане на размножителния процес му носи много пчели,но и много разход на храна.Пчеларя получава само излишъците от храната на пчелите. От първото пролетно пило до достигане на биологичния максимум в зависимост от времето излишъци почти няма.Няма сведения, до колко тези размножителни процеси са икономически изгодни. Всички пчелни семейства в даден вид кошери, независимо в какъв район са разположени, се развиват в по-ранен или по-късен етап до еднакво ниво на развитие и разходите за развитие на пчелните семейства са едни. В зависимост от интензивността на пашата за различните райони, ще получим различни добиви за някои добри, за други може и нулеви. Управлението на пчелното семейство изисква от пчеларя познания върху хранително амортизациония му баланс (разходите за храна и износване). Биологичният закон – стремеж да запазят себе си чрез потомството е довело до висок размножителен процес при пчелите. През активния сезон в отделни периоди от време в пчелното семейство всекидневно се раждат от стотици до хиляди пчели и толкова умират, което се е оказало целесъобразно във връзка с историческото им развитие за оцеляване . Пчелите имат сравнително къс срок на живот, което се покрива от голямото възпроизводство.Изниква въпроса, икономически изгодно ли е това? Отговорът ще намерим, като разгледаме годишните разходни пера в едно пчелно семейство. Размножителните процеси са свързани с разход на много храна и голямо износване на пчелите. Добро пчелно семейство за една година отглежда 150-200 хиляди пчели. За отглеждането на тези пчели и ежедневните хранителни разходи са необходими над 100 кг. храна. Това са изключително високи разходи. Пчелите като много пестеливи, вероятно са си позволили тези разходи поради липса на конкуренти. За масовия цъфтеж на растенията, те развиват мощни семейства и при отсъствие на силни конкуренти събират достатъчно храна за покриване на големите размножителни разходи.Тук трябва да отчетем и разходите, износване на пчелите от кърмене. Доказано е, че пчели не кърмили живеят два пъти по-дълго от тези, които са кърмили. На второ място са разходите за транспорт. Изключително скъп транспорт. По данни на Р Бойтлер германия икономическата граница на пашата е 400м.При отдалеченост на пашата на повече от 2км медосбора се намалява с 37%.По данни на Рут пчелите събирачки никога не летят на растояние повече от 2.5км и няма да летят на повече от 800м.ако те могат да съберат достатъчно нектар в пределите на тези растояния. Не по-малки са транспортните разходи при безпашие, особено след главната паша,когато в кошера има най много пчелите.Летят на големи разстояния за търсене на храна,износват се и бързо намаляват.Пчелното семейство има зимни топлинни разходи. Горивото изразходвано за отопление на семейството през зимния период не е голямо, но е голямо износването на пчелите, които отделят и задържат топлината. В зимното кълбо старите пчели образуват кората на кълбото и задържат (съхраняват) топлината. Топлината произвеждат младите пчели, които се намират в центъра на кълбото и движейки се постоянно се топлят една-друга.Летенето на пчелите на големи растояния и движението им в кълбото за отделяне на топлина са съпроводени с големи физически натоварвания при което в тялото им протичат разрушителни и въстанвителни процеси на клетки и тъкани,които са за сметка на запасните телесни хранителни вещества. От тази работа, те се износват дотолкова, че пролетта вместо да изхранят по 4 личинки, те изхранват по една.Физиологичното износване на пчелите е тясно свързано с продължителноста живота им. То може да съкрати живота им до толкова, че да се изравни с периода на кърмене, което е присъщо на слабите семейства. В противовес на голямото физиологично износване и съкращаване на живота си в хода на еволюцията у пчелите се изработило много ценно качество – независимо от възрастта, бързо да се превключват от една работа на друга и удължават живота си. Това е изключително ценно биологично качество на медоносната пчела за оцеляване.Пчелното семейство ще стане икономически по-рентабилно,ако го приближим до пашата удължим живота на пчелите и създадем по-добри зимни условия.Постижимо с нови технологии. Горан Миленков

[zapstojan]

Че е много много е 2-3 пъти го подминах заради големината но после помислих щом човека е вложил толкова труд значи не е случайно така че го прочетох и научих неща който не ги знаех.

Е то хубаво, но защо ме накара да чета и аз?
По-хубаво да си беше мълчал.

[Георги 1974]

Е то хубаво, но защо ме накара да чета и аз?
По-хубаво да си беше мълчал.

Аз досега свързвах роенето само с размножаването мислех че слабите се роят от болести но тук има друга версия.

Цъвтежа на растенията обаче е краткотраен процес и след прекратяването му съвременните пчели са принудени да търсят нови и нови растения. Така се е породила миграцията (роенето) сред съвременните пчели. Която се е подчинявала на инстинкта за самосъхранение и възпроизводство и се определяла от различни причини; липса на храна. промени в температурата. необходимост на възпроизвеждането.

[zapstojan]

Аз досега свързвах роенето само с размножаването мислех че слабите се роят от болести но тук има друга версия.

Цъвтежа на растенията обаче е краткотраен процес и след прекратяването му съвременните пчели са принудени да търсят нови и нови растения. Така се е породила миграцията (роенето) сред съвременните пчели. Която се е подчинявала на инстинкта за самосъхранение и възпроизводство и се определяла от различни причини; липса на храна. промени в температурата. необходимост на възпроизвеждането.

Всичко това са човешки тълкувания.
Инстинкта на пчелите мисля, че не само аз не го познавам.
За мен миграция и роене са различни неща. А може би при пчелите е нещо по средата.
Интересно защо с първия рояк излита старата майка, а не млада - с по големи възможности, да подържа семейство по-дълго време.

[Георги 1974]

Може би защото младата е неоплодена не знам.