СЪВРЕМЕННА ПЧЕЛА
Съвременната пчела е тази, която срещаме навсякъде около нас. Позната е в пчеларските среди, като пчела работничка (Apis mellifera), която човек е сложил в едни дървени сандъци и се опитва да ги дои както кравите в кравефермите с доилни апарати (центрофуги). Човек отглежда пчелите единствено и само заради меда и е подчинил всички свои усилия именно за това. Но все още не може да я подчини на своите желания, тъй като тя е взаимосвързана с цъфтящата растителност. Природата е създала пчелата единствено и само за да опрашва цъфтящата растителност. Тя е продукт на цветния прашец и живее и служи за опрашване, а от там и за размножаване и възпроизводство на тази растителност.
В средната юра се е развила групата на първичните бенетитови растения, считани от повечето автори за естествена връзка между семенните папрати и съвременните покритосеменни разтения. Появяването на цветните растения, които отделяли цветен прашец се свързва по досегашни палеоботанически данни с края на юрския период. През кредата цветните растения се развиват интензивно благодарение появата на нектара и завладяват огромни пространства. Ландшафтът на планетата ни коренно се изменя. В условията на повсеместен влажен и топъл климат те са расли и образували постепенно разрастващи се „петна”, покривайки огромни територии. Еволюциония прогрес на покритосеменните растения се е извършвал в тесен контакт с насекомите опрашители и се е осъществявал на базата на храненето им. Именно храненето на пчелите през ларвния период с цветен прашец довело до морфологични изменения, с което се обеснява и появата на съвременната пчела, различаваща се от своите предшественици (пчелната майка и търтея). За да става това цветния прашец трябва да е с необходимата жизнеспособност и с по-голямо разнообразие. Зрънцата цветен прашец са обвити с несмилаеми целулозни обвивки, ето защо съвременната пчела отделя слюнка за разграждането им.
В нашите ширини цъфтежът на многогодишните растения започва на различна възраст. Продължителността на цъфтене е различна. Освободеният цветен прашец е богат на хранителни вещества, витамини и растежни хормони. Неговата жизненост му позволява да понася температури, по-ниски от -20 градуса. Охлаждането до известна степен даже стимулира проникването, без да намалява оплождащата способност. Обратно, високите температури бързо намаляват неговата свежест. Дължината на периода, през който прашеца запазва оплождащата си способност, е различна за различните видове. Прашецът на житните има понижена жизнеспособност. Изключителната жизнеспособност на прашеца прави възможно неговото пренасяне на огромни разстояния, без това да е задължително за всички растителни видове. При ентомофилните растения е биологически потребно във фазата на цъфтежа им максимално число техни цветове да бъдат нееднократно посетени от насекомите, които пренасят пресен прашец от голям брой растения. Събрания от много растения, намиращи се при различни условия смесен прашец обикновено притежава повишена оплождаща сила в сравнение с прашеца от едно растение.
След появата на цветните растения настъпили съществени промени в живота на пчелите. Нектара и прашеца станали тяхна основна храна. От единично живеещи индивиди те се обособили в едно семейство със сложни взаимоотношения. В процеса на еволюцията на цветните растения и пчелите се оформя взаимно корелиращата двойка „пчели – цвят”. Тъкмо в появата на нектар се състои огромният еволюционен прогрес, който са направили покритосеменните растения. Ентомофилните цветове, които отделят нектар произвеждат много малко прашец.Цъвтежа на растенията обаче е краткотраен процес и след прекратяването му съвременните пчели са принудени да търсят нови и нови растения. Така се е породила миграцията (роенето) сред съвременните пчели. Която се е подчинявала на инстинкта за самосъхранение и възпроизводство и се определяла от различни причини; липса на храна. промени в температурата. необходимост на възпроизвеждането. Ежегодното мигриране на пчелите от едно местообитание на друго създало условията на семейното общуване и изграждане на съвременото пчелно семейство.
Хранейки се с цветен прашец в съвременните пчели настъпили съществени морфологични промени отличавайки ги от дотогава живеещите пчели. Така например насоновата, глътачната и восъчната жлези, петите на задните им крачета се приспособили да пренасят цветния прашец и извличат восъчните пластинки. Посещавайки цветовете във власинките им се натрупва статично електричество, което спомага за полепване на прашеца по тялото им, от където те го събират в кошничките на задните си крачета. Като женски индивиди те живеели няколко години, но не можели да се възпроизвеждат. Първоначално изграждали восъчни пити в които пчелните майки снасяли яйцата, а съвременните пчели следвайки майчиния си инстинкт участвали в отглеждането на младото поколение. Те се хранели с цветен прашец, пренасяли и хранели с него и ларвите. Така започнало да се излюпват само съвременни пчели, които се хранят с цветен прашец и растителен сок.