СЕЛЕКЦИЯ, която трябва да се извършва от ВСЕКИ ЕДИН ПЧЕЛАР

[Вълчан]

Много се разводни темата! Селекция вимаги се е правило и най -простата, която всеки пчелар може да прави е следната (това е предложение): Не ти харесва майката, премахваш я и пчелите отглеждат нова.Ако има запазване, на лошите и качества, тогава взимаш "семе" от друг кошер!
Винаги досега съм постъпвал така и резултата е отличен в 99%. Така се запазва и различния генетичен фон.

[Вълчан]

Ще напиша няколко примера от практиката, те са по лесни за разбиране и четене, за разлика от "сухата" академична материя.
Преди 5 години един кошер с хубава майка, вече 3-ти сезон я смени март месец. Поради времето или не знам, новата майка беше дребна, черна независимо от всичките ми опити; хранене, пренос на люпещо се пило, майката снасяше малко. Пилото и беше почти покриващо едната страна на ДБ рамка. Юли месец началото, я изнесах в сборна отводка, вкошера имаше яйца с диаметър 10см. Заложиха си само един маточник, надявах се на повече, за да сменя и нея в отводката. Излезна и се оплоди прекрасна майка. Имам няколко поколения вече от нея майки! Отводката доживя до февруари другата година и умря от липсата на пчели, бяха стотина броя изимувалите!
Друг пример; може и да има повече от 10г. Създадох отводка, но майката излезна с много жилещ ген, на пролет и есен когато, в природата храната е оскъдна ужас, викам му африкаския кошер, само където пчелите са си като карника на цвят. На акация дава винаги по два магазина- до три. Запаси за призимуване винаги има големи, няма празна пита (12р.ДБ).
Майка не съм му сменял никога, да сия сменя сам! Той така и прави, но кога не знам! Само на пролет изваждам 4-5 пити от плодника за смяна и слагам толков основи за градеж! Да ли се рои? Не съм видял защото винаги, на всяка паша вадя от него.
От преди 4г. след роене на един кошер, се пръкна една така майка-семейство.
От някъде се появиха едни жълти майки, приличащи на бъкфаст, много работни, кротки, но не оцеляващи, при дълга зима, не правят хубаво кълбо!

[валко]

Исках да кажа, че трябва с общи усилия взаимно да вдигаме летвата на информираност и образованост на пчеларската гилдия! Аз имам 4-ка по генетика. Ако бях по- умен щях да изкарам 6- ца. Развъдния процес е много по- сложен от няколко гръмки фрази. И той няма как да бъде разбран и управляван без съответната терминология. Това, дето му викаш сложно всеки може да го наизусти и научи. Но, ако не е достатъчно интелигентен- как ще разбере причинно следствената връзка между интрогресията и инбридинга?

Влязах във гугъл само да разбера какво значат последните две думи и сега съм много по образован и информиран но имам много да уча още ,бихте ли ми казали къде в България можете да изпълните тези условия за интрогресия и инбридинга ,просто няма село в което да няма по малко от 2000 кошера и как ще стане оплождането с вашете точно вашите търтеи , то на село една кучка като се разгони не можеш я опази камоли пчелна маика коята бяга много на далеко .

[Mateev]

Използват се апарати за ИНСТРУМЕНТАЛНО ОСЕМЕНЯВАНЕ.

[валко]

Използват се апарати за ИНСТРУМЕНТАЛНО ОСЕМЕНЯВАНЕ.

Къде се продават такива маики и колко струват на пазара всичко е свободно оплодени маики други няма.

[ves]

Ако имаш по-добра идея - кажи я. Трябва да ти кажа, че това не е измислено от мене, а се практикува от доста майкопроизводители. Вярно е, че е компромисен вариант, но какво друго може да се направи?
Иначе най-добрата идея е да имаш изолиран оплоден пункт, на който въобще да няма майчини семейства.

Първото си мисля че 99% от пчеларите (включително и аз) не знаем как се прави истинска професионална селекция на животни. Затова най-умно би било да се купуват елитни майки от селекционни центрове, от които да се произвеждат племенни майки за добив на мед, което обаче да става или в изолирани оплодни пунктове (каквито в БГ няма) или чрез изкуствено осеменяване. Неслучайно когато отвори темата за новата майкоразвъдна асоциация те попитах дали ще продавате изкуствено осеменени майки. Иначе осеменяване на майките в дивото е стрелба в тъмното. Понякога стават хубави майки понякога не. И проблема е, че когато стане лоша майка аз това го разбирам прекалено късно. Ако ми кажеш как да разбера коя майка ще е хубава веднага след като се оплоди ще ти бъда безкрайно благодарен.

Казваш да убиваме майките на кекавите семейства. Това добре ама проблема е, че като направя лятото отводка с нова майка, аз я разбирам, че е кекава чак пролетта на следващата година, когато кошера забуксува. Дотогава тя е създала стотици търтеи. Да спираш търтеите с ханеманова решетка на входа ти казах че няма начин да стане. За капани също. Освен това има толкова много "ако".

Примерно ако имаме майка с хубав ген, обаче се е оплодила от лош търтей? Ами тогава може работничките да са наследили лошите гени на бащата, но синовете на майката да си носят хубавите и гени. Обаче тогава ще унищожава хубавата майка и гените и, защото е негодна - ГРЕШКА!

Или ако се излюпи хубава майка и се оплоди с хубав търтей, но я сложим в кошер с посредствени работнички. Тази майка ще си развие потенциала чак като се смени поколението в кошера, което ще е след 50-60 дена. И ако пчелина ти е на такова място че пашата ти е общо 2 месеца, после като спре нектара и прашеца пак не можеш да определиш хубава ли е майката. И пак оставяш за следващата пролет. А дали ще чака пчеларя толкова време или ще я обяви за лоша и ще я унищожи.

Ти предлагаш базова елементарна селекция каквато хората са правели хиляди години и чрез която са създали питомни животни от диви прародители. Е да ама хората от хиляди години гледат и пчели и със сигурност са се опитвали да правят такава селекция и досега не са създадени "питомни" пчели. Дори хората да селектират "питомни" пчели за мед , природата също си селектира "диви" пчели. Пчеларите които не си гледат кошерите всъщност са на страната на природата и помагат за селекцията на "диви" пчели. И като си правят дивите и питомните пчели оргии в небето победители са дивите пчели.

[boris]

Контрола на търтеите може да става по два начина - чрез производство на ранни търтеи (Волохович , предполагам и други ) и чрез оплождане в по - късните часове (мисля ,че rosty беше споменал за това ) . Аз не съм го правил.(Между другото за тази година момента за ранни търтеи го изтървахме )

[boris]

Относно качеството на младите майки някои стари пчелари имат усет , още като отворят отводката могат да кажат дали майката е добра и познават на 90 процента.

[Mateev]

Първото си мисля че 99% от пчеларите (включително и аз) не знаем как се прави истинска професионална селекция на животни. Затова най-умно би било да се купуват елитни майки от селекционни центрове, от които да се произвеждат племенни майки за добив на мед, което обаче да става или в изолирани оплодни пунктове (каквито в БГ няма) или чрез изкуствено осеменяване. Неслучайно когато отвори темата за новата майкоразвъдна асоциация те попитах дали ще продавате изкуствено осеменени майки. Иначе осеменяване на майките в дивото е стрелба в тъмното. Понякога стават хубави майки понякога не. И проблема е, че когато стане лоша майка аз това го разбирам прекалено късно. Ако ми кажеш как да разбера коя майка ще е хубава веднага след като се оплоди ще ти бъда безкрайно благодарен.

Казваш да убиваме майките на кекавите семейства. Това добре ама проблема е, че като направя лятото отводка с нова майка, аз я разбирам, че е кекава чак пролетта на следващата година, когато кошера забуксува. Дотогава тя е създала стотици търтеи. Да спираш търтеите с ханеманова решетка на входа ти казах че няма начин да стане. За капани също. Освен това има толкова много "ако".

Примерно ако имаме майка с хубав ген, обаче се е оплодила от лош търтей? Ами тогава може работничките да са наследили лошите гени на бащата, но синовете на майката да си носят хубавите и гени. Обаче тогава ще унищожава хубавата майка и гените и, защото е негодна - ГРЕШКА!

Или ако се излюпи хубава майка и се оплоди с хубав търтей, но я сложим в кошер с посредствени работнички. Тази майка ще си развие потенциала чак като се смени поколението в кошера, което ще е след 50-60 дена. И ако пчелина ти е на такова място че пашата ти е общо 2 месеца, после като спре нектара и прашеца пак не можеш да определиш хубава ли е майката. И пак оставяш за следващата пролет. А дали ще чака пчеларя толкова време или ще я обяви за лоша и ще я унищожи.

Ти предлагаш базова елементарна селекция каквато хората са правели хиляди години и чрез която са създали питомни животни от диви прародители. Е да ама хората от хиляди години гледат и пчели и със сигурност са се опитвали да правят такава селекция и досега не са създадени "питомни" пчели. Дори хората да селектират "питомни" пчели за мед , природата също си селектира "диви" пчели. Пчеларите които не си гледат кошерите всъщност са на страната на природата и помагат за селекцията на "диви" пчели. И като си правят дивите и питомните пчели оргии в небето победители са дивите пчели.

Ти разсъждаваш с единични случаи, а трябва да се разсъждава в статистически план. Наследяването на генотипа се подчинява на теорията на вероятностите и от там нататък всичко е промяна на една или друга вероятност, а не на един или друг конкретен случай. При промяна на вероятностите посредством селекционен натиск конкретните случаи (добри или лоши) пак ще се случват, но по-рядко или по често спрямо първоначалните условия.

За да се прави някаква опростена селекция на пчеларя не му трябват никакви знания по генетика. Сам казваш, че хората са правили успешна селекция хиляди години, без да имат ни най-малка престава що е това ген и има ли той почва у нас. Как те са могли да го направят това, а ние да не можем?

Достатъчно е да се знае, че природата вече е създала някакъв МЕХАНИЗЪМ НА НАСЛЕДЯВАНЕ, който дори и да не го познаваме напълно, можем спокойно да се възползваме от него.

Как можем да се възползваме? Ами като правим същото, което го прави и природата.
А какво прави природата? Ами подлага организмите НА ИЗПИТАНИЯ !!!
Какви изпитания? Ами прегрява ги, преохлажда ги, духа ги силно, мокри ги с проливни дъждове, сменя околните температури извън диапазона на живот, променя състава на атмосферата, променя силата на слънчевата радиация, променя климата, пашата, храната, създава нови вредители или врагове, атакува с отровни газове от вулкани и т.н. - списъка е безкраен.

Едно е важно при всичките тези ИЗПИТАНИЯ - те трябва да са достатъчни силни, щото да предизвикат измиране на част от популацията, и достатъчно слаби, щото да не изтрепят цялата популация на 100%. Ако са изпълнени тези две условия, тогава автоматично започва да се променя генетичния състав на цялата популация в посока АДАПТИРАНЕ КЪМ ПОРЕДНОТО ИЗПИТАНИЕ. И ако няма някакви ограничаващи генетични фактори, то тогава тази природна селекция е УСПЕШНА.

Та аз не ви предлагам нищо друго, освен да създадете на вашите семейства ПОРЕДНОТО ИЗПИТАНИЕ, което можем да го наречем например НЕДОВОЛЕН ПЧЕЛАР. Дайте воля на недоволството си, убивайки някакъв процент от семействата по някакъв измислен от вас си признак, и бъдете сигурни, че генетичния механизъм на природата ще се опита да се справи с това поредно изпитание.

Не трябва да се забравят трите основни правила на това изпитание:
1. Изпитанието трябва да е със стабилни непроменящи се прараметри. Изберете си какви ще са тези параметри, и после ги поддържайте сравнително постоянни.
2. Изпитанието трябва да води до умиране на определен процент от популацията.
3. Изпитанието не трябва да избива цялата популация, защото тогава селекцията (адаптацията) ще се прекъсне.

Остава само да си изясним въпроса с ИНТЕНЗИТЕТА НА СЕЛЕКЦИЯТА. В общия случай правилото е само едно - колкото по-голям процент от популацията измира от всяко едно поколение, толкова по-интензивна ще е селекцията, и толкова по-бързо ще настъпи адаптация към параметрите на новото изпитание. Има обаче един съпътствуващ фактор - интензивната селекция води и до интензивна загуба на гени в цялата популация, тъй като тези гени се подменят от оптималните за изпитанието гени. Ние не го искаме това, защото в загубените гени се намира информацията за справяне с други, вече преминали изпитания от историята на организама. Ако искаме тези гени да ги запазим (гените от миналите изпитания), то ние трабва да правим сравнително слаба, нерестриктивна селекция. Нашата цел е да добавим нови гени, помагащи за справянето с текущото изпитание, но да не губим много гени от вече стари изпитания, тъй като за нас те са много полезни.

Та това е логиката, и в нея няма никаква нужда от познаване на МЕХАНИЗМА ЗА НАСЛЕДЯВАНЕ. Просто подлагаме нашите пчели на поредното НОВО ИЗПИТАНИЕ, като интензитета на нашата селекция (решения за смърт) е сравнително слаб - 10-20%. И това вече е достатъчно, за да принудим генетичната система на наследственоста да запоне ДА СЕ АДАПТИРА към новите условия, променяйки във вярната посока вероятноста за наследяване на всеки един необходим за целта ген, без да е необходимо ние да знаем за какво точно отговаря този ген.

[Mateev]

Относно качеството на младите майки някои стари пчелари имат усет , още като отворят отводката могат да кажат дали майката е добра и познават на 90 процента.

Това не знам дали е възможно. Отводката се състои от други пчели, родени от друга майка. Качествата на текущата майка модат да се преценят чак след 63 дена, когато с 90% вероятност пчелите в отводката вече ще са пчели на новата майка. Дотогава обаче отводката вече ще е станала СЕМЕЙСТВО, така че преценяването на етап отводка според мене е почти невъзможно.

Базов принцип в генетиката е, че КАЧЕСТВОТО НА ЕДНА МАЙКА СЕ ПРЕЦЕНЯВА ПО КАЧЕСТВОТО НА НЕЙНИТЕ ДЪЩЕРИ (пчели-работнички). Това е така защото едни гени отговарят за биохимията на самата майка (тука се намесва правилото за доминантност и маскиране на гените), и съвсем други гени в статистически план се предават на семейството (тука просто играе теорията на вероятностите).

Има един единствен признак, по който може би може да бъде преценена една майка само по нейното тяло, и това е диаметъра на нейната гръдна обиколка. Предполага се (има корелация), че колкото по-голяма е тази обиколка, толкова по-много на брой яйчни тръбички ще има в тази майка. Броя на тръбичките корелира с носливоста на майката (брой яйца в денонощие), но не винаги, защото има и други, прикрити външни или вътрешни фактори.