ЛАНГСТРОТ-РУТ каква дебелина трябва да бъде ???

[Nik_m]

Аз вече минаха по този път преди години след избора на система дойде ред и на дебелината. Тогава нямах и представа как се гледат пчели но имах голям мерак. Та разговарях със стари пчелари и всички ме съветваха да са с дебелина 3,5см. но след това намерих изгодна оферта на 3см. и взех такива. След 1вата година разбрах че съм направил грешка, но вече беше късно, корпусите се оказаха доста тежки и се наложи да мина на друга система с 2 корпуса и 3 магазина. На 3см. са тежки а на 3.5см. не ми се мисли какво е. Другото голямо неудобство е че не са стандартни и трябва да си ги правя по поръчка а и на дърводелците този размер не им е удобен. Несгодна работа, но какво да се прави сега ги до окомплектовам и след това почвам със стандартен размер 2.5см. Единствения плюс според мен е през лятото, защото при тях е по хладно и пчелите по малко вентилират а имам оплодни сандъчета на 2см. като пчелите в жегите излизат от вън. Но този проблем се решава лесно с мрежестото дъно и стериопорения капак и на 2,5см. няма да им е толкова жега.

[Mateev]

Добре, ще ви кажа какъв експеримент направих преди около 2 месеца по един друг повод, но на базата на него можем да си вадим изводи за дебелината на стените.

Експеримента се състоеше в следното - взех един рутов полистиренен корпус, сложих го върху 5 сантиметров фибран (за изолация отдолу) и още един път 5 сантиметров фибран, за изолация отгоре. Идеята беше да се опитам да измеря топлинните загуби през стените на стиропорения корпус. Става въпрос за финландски корпус с дебелина на стените 4 сантиметра, но в областа на дръжките дебелината е само 2 сантиметра.

За да измеря колко енергия се губи сложих вътре в корпуса нагревателна плоча от алуминий, на която имаше като нагреватели мощни транзистори и обратна връзка с терморегулиране, настроено на температура 30 градуса. Температурата на стаята беше 20 градуса, така че тези 10 градуса температурна разлика предизвикваха загуба на енергия, която я мерех посредством един DC ватметър, който се използва в моделизма и който може да натрупва измерените показания, давайки ни много точна представа за преминалата през него енергия.

В основата на опита стоеше факта, че колкото енергия се загуби през стените на кошера, точно толкова енергия ще дръпне от захранващия източник терморегулираната плоча. Та направихме няколко опита при различни външни и вътрешни температури, и стигнахме до извода, че загубите, които преминават през стените на един 4-сантиметров финландски корпус са от порядъка на 1 W на градус Целзий температурна разлика. Грешката беше може би 10 или дори 20%, но това не е чак толкова важно. Получихме един сравнително точен ориентир, на базата на който можем да правим нашите си изводи.

И така - ако един кошер е с 2 корпуса и ако те са напълно херметични (което не е така), загубата на енергия при -10 градуса външна температура и +20 градуса температура на кълбото е 30*2=60 W, а пчелното кълбо е в състояние да генерира само 30W. От тука аз си правя всички последващи изводи, а именно:

Дори и финландските стиропорени кошери с 4 сантиметра дебелина на стената НЕ СА В СЪСТОЯНИЕ ДА ОСИГУРЯТ НЯКАКВА СЕРИОЗНА ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ, а какво остава за дървените корпуси, които като материал са с 10 пъти по-лоши топлинни параметри. Няма какво да говорим повече по този въпрос ....... Спора за 25 или 35 mm дървени стени е направо смешен от енергийна гледна точка. Ако започнем да говорим за 50 сантиметра стени или за 1 метър, тогава може би ....... но с тези смешни 25 или 35 милиметра по-добре да не се излагаме.

[vlado 9]

През останалото време ротацията е просто създаване на излишна работа за пчелите, със съответните негативни последствия от това.

Само една ротация полета или за цялата година?

[Totevski]

Дебелината на стените няма никъкво значение за пчелната колония . Дебелината се определя единствено от технологичните особенности при изработването на даден кошер . Нищо не пречи да са 20 мм , но например когато искаме отделните елементи на кошера да се срещат на фалц явно не може да е 20 мм . А в БДС е приет размера 25 мм по съвсем други причини също не късаещи пряко пчелите . Размера 25 мм има единствено за цел по висок рандеман при производството на кошери и рамки . Подчертавам и рамки Тоест дебелината според съвременните разбирания не е фактор . Към колегата ves . Аз не съм с финландски кошери както и други колеги пък пчелите ни си живеят целогодишно на отворени дъна (мрежести ).

Колегата го е казал точно и ясно - дебелината 25mm на стените на кошера е следствие от технологични и икономически съображения и най-малко от чисто пчеларски. За семейството е важно да е топло в края на зимата и началото на пролетта, когато започне да отглежда интензивно пило, а навън е все още доста студено. Тогава едно семейство в добре топлоизолиран кошер ще се справи с отглеждането на пилото с доста по-малкои ресурси, отколкото друго семейство в не добре топлоизолиран кошер.

[scutellator]

Само една ротация полета или за цялата година?

За цялата година разбира се. Въпреки че аз предпочитам без ротации въобще. Когато меда се превърне във пило прекалено рано - има силни семейства, но няма паша за тях и ако не се минава редовно с лейката до началото на пашата, нужни са само няколко дъждовни дни за да започнат да изпукват от глад. Дори и след това такива семейства да бъдат спасени, от тях стоков мед няма.


Във скандинавските страни фибранените кошери са вървежни защото:
1) са малко по-евтини от дървените
2) пролетното развитие на пчелите започва още докато са покрити със сняг. След това зимата бързо се сменя със пролет и още по-бързо със лято и време няма. Поради някакви причини (дали топлоизолация или топлопроводимост) фибранените кошери им позволяват по-разпуснато кълбо (съответно по-голяма площ за пило) през онзи период.

[valaz]

В Гърция всички кошери са дебели 20мм. Аз не виждам някакъв проблем за пчелите в това, пък празните корпуси са доста по-леки.



Ако това ти се получава, значи или избързваш със втория корпус (припомни ми защо зимуват на един?) - медената шапка, брат, тя пречи, или два корпуса за плодник на твоите пчели им са много. Не случайно, там където се ползват два корпуса за плодник, пчелите зимуват на толкова, дори и да покриват само един.

Моите пчели зимуват на два корпуса. При пролетния преглед, в долния корпус питите са напълно празни. Аз отстранявам празния корпус, бракувам старите празни пити и когато семейството изпълни оставения им корпус с пчели, пило и мед, им го поставям отгоре, зареден с качествени светли пити и допълнен с восъчни основи. При мен, в Северна България, през пролетта нощите са студени и такова рязко разширение спъва пролетното развитие на пчелното семейство.

[kaletoo]

Тогава това спъване дали означава че МК система не е по добра от ДБ

[valaz]

Тогава това спъване дали означава че МК система не е по добра от ДБ

При мен, при пролетното развитие на пчелните семейства, ДБ се представя по-добре от ЛР. Тази година успях да избягна този проблем, като поставих запечатаното пило в долния корпус и го допълних с празни пити, а откритото пило, празни пити и восъчни основи поставих в горния корпус. Още един или два пъти свалях горния корпус и прехвърлях запечатано пило долу, а качвах празни пити горе. Така, с доста повече труд успях с ЛР да постигна резултати, близки до ДБ. За първи път успях да извадя акациев мед от ЛР кошер. Друго неудобство при ЛР е боравенето със строителната рамка. Ако бъде поставена в горния корпус, в нея освен търтеево пило, пчелите ще сложат и мед. Ако бъде поставена в долния корпус, пчелите доста по-бавно я изграждат, а за нейното изваждане ще трябва да се сваля горния корпус, което прави процедурата по-трудоемка.
Едно от предимствата на ЛР е свързано с лесното отстраняване на старите пити. При ДБ това става след престой на тези пити зад преградната дъска, съпроводено с периодично разпечатване на меда до неговото пълно пренасяне от пчелите, което прави процедурата по-трудоемка.

[Илиев]

е нали уж предимството на ЛР технологията е, че се работи с цели корпуси, а не с отделни рамки - ако ще трябва да се ровичкам пак из корпусите, да преценявам коя рамка къде да я дяна, то по-добре да си остана с Дадан.Блат-а

[scutellator]

При мен, в Северна България, през пролетта нощите са студени и такова рязко разширение спъва пролетното развитие на пчелното семейство.

Както вече казах, проблема ти е в медената шапка, а не рязкото разширяване. В такъв случай, смействата трябва да зимуват на три корпуса (ако не им сваляш мазагинните корпуси - могат и на повече). Алтернативните варианти са:
1)от рано да поставяш празен корпус отдолу до слизането на майката в него, след което да ротираш
2) качването на пити с пило в горния корпус (прекъсване на медената шапка), което както вече сам си открил - работи, въпреки че гнездото е с двойно по-голям обем от преди.