Рис. 1 Намаляване на теглото на семейството, състоящо се от 50 г. пчели, в течение на 2 часа при различни външни температури
Рис. 2. Намаляване на теглото на семейството, състоящо се от 500 г. пчели, в течение на 2 часа при различни външни температури.
И двете графики показват, че разходът на мед става по – бързо, а следователно, жизнената дейност е по – интензивна както при ниски, така и при по – високи температури. Лявата част на кривата е типична за животните с постоянна температура на тялото. По – големия разход на мед се обяснява с увеличеното количество образуване на топлина от пчелите. След това, кривата като се спуска достига температура при която се изразходва най – малко количество мед. За семейства с тегло 50 и 500 грама, тази температура се намира в границите 20 – 25 градуса (за по – силните семейства тя ще бъде по – ниска).
Повишаването на температуррата над 25 градуса отново довежда до изразходване на повече мед. Тук се проявява типичното за насекомите усилване на жизнената дейност с повишаване на температурата. Повишената жизнена дейност при високи температури довежда към още по по – голямо нарастване на температурата на гнездото, и пчелите се стремят да я понижат по пътя на изпарението на вода чрез дихателната система, вентилация с крила, разширяване на кълбото на семейството на питите и т.н.
От приведените данни се вижда, че при температура по – висока от 25 градуса, жизнената дейност на пчелите и консумирането на храна нараства също така, както и при ниски температури. При 35 градуса изразходването на храна в нашия опит нарастна 3 пъти, а при 40 градуса 8 – 9 пъти, в сравнение с изразходването и при 20 – 25 градуса.
При опита, който бе проведен през пролетта в 8 семейства на пчелина на Института по пчеларство, зад преградните дъски бяха поставени плоски железни кухини (нагреватели на Котогян), с вместимост от 3 литра всеки. Нагревателите имаха отдолу отвори с изходна тръба за източване на охладената вода и втори отвор – отгоре – за наливане на гореща вода.
Нагревателите ги поместваха в кълъфки от кече, обшити със зебло. Предварително след опити беше подбрана такава дебелина на затоплящия материал, че топлината на горещата вода се излъчваше равномерно и не по – рано, отколкото за 12 часа след запълването им с гореща вода (в условията на температутурата на кошера).
В опитните семейства температурата между нагревателя и преградната дъска вечерта беше средно 25,8 градуса (с колебания на отделните семейства от 29 до 23 градуса), като сутринта се спускаше до 23,5 градуса (с колебания от 15 до 28 градуса). В контролните кошери, но без нагреватели, температурата зад преградната дъска е била средно 19,5 градуса (с колебания от 15 до 26 градуса), като се спускаше сутринта до 17,4 градуса с колебания 15 до 23 градуса). По такъв начин, нагревателите повишаваха температурата вътре в кошера зад преградната дъска вечерта с 6,3 градуса и сутринта с 6,1 градуса.
Температурата в края на гнездото до задната стена на кошера беше:
Вечерта Сутринта B кошери с подгряване 22 C 18,7 C В контролни кошери без подгряване 14 C 11 C Разлика 8 C 7,7 C
От тези данни се вижда, че нагревателите повдигнаха температурата в края на гнездото с 6 – 8 градуса Целзий, но нито в един случай тя не превишаваше 29 градуса. Ето така протичаше развитието на семействата в нашия опит:
Количество семейства Количество на запечатаното пило средно на семейство (броя)
Дата 1/V 15/V 29/V 6/VI
С нагреватели 6 3700 4900 4800 3700 Без
нагреватели16 3620 3900 6230 6340
От приведените данни се вижда, че в семействата с нагреватели през май, количеството на отгледаното пило е било повече в сравнение с контролната група. Превишаването във втората група (15/V) съставляваше 25,6% процента.
Това е резултат от повишената жизнена дейност на пчелите под влиянието на по – високата температура. Но следващото отчитане (29/V) показва изоставане на семействата с нагреватели с 23% в сравнение с контролните семейства. По – нататък това изоставане ставаше още по – значително и към 6/VI достигна 41,7%. В резултат недостатъчното хранене на пилото, нагряваните семейства силно отслабнаха, и опитът беше прекратен.
Подобно изпитание с нагреватели беше проведено от И.П. Цветков на Никололския пчелин на Института по пчеларство. Получените резултати се оказаха еднакви с първите, което се вижда от следните данни по претегляне на пчелните семейства:
Средно тегло на пчелите в семействата (в кг)
Дата 16/V 29/V С нагреватели 1,5 1,32 Без нагреватели 1,32 1,75