Селектирането на устоичиви на вароатозата пчели

[vasilevsa]

Нарича се Синдром на празната хралупа.

нема такъв синдром ако е празна скоро се запълва в природата празни пространства няма ма виж при ората дал Господ.

[Triballi]

Проблемът не е да намериш устойчиви пчели, проблема е да ги запазиш, като в същото време внасяш нови гени, защото след няколко поколения затворен ген басейн ще започнат да събират мед от бетон и до светят в тъмното (в кръга на шегата).

Така е има го и тоя проблем.

[Георги 1974]

Ачка здрасти как се радвам че пак възроди темата
А защо толкова бързо се запълва защото на друго семейство му е дало зор а защо му е дало зор защото му се е видело тясно а защо му се е видяло тясно ами от Вароатозата.

[Георги 1974]

А и откъде е дошъл рояка от някой съботно неделен пчелар като мен а ако са диви (според разни мозъци има разлика от диви и подивели) това едва ли може да се установи само зрително.

[srg]

Епидурална блокада.

Ако ми кажеш и съчетанието от билки ще ти пратя покана за приятел във фейса.

[vasilevsa]

Много ми е интересно,как се справят с акара пчелите в природата.

Хубав въпрос и отговорите ако някой отговори ще са следните: в природата се рои и акара се разрежда, или мрат като се зарязят и толкоз. Дето вика моя многоуважаван приятел Бат Тянко - "Синдром на празната хралупа". А въпроса си е добър и то много.

[Triballi]

Не би било лошо ако се покани в България лектор практик по темата.Ще е интересно за доста пчелари дори и само заради това че е нещо различно от познатото.

[vasilevsa]

Ачка здрасти как се радвам че пак възроди темата
А защо толкова бързо се запълва защото на друго семейство му е дало зор а защо му е дало зор защото му се е видело тясно а защо му се е видяло тясно ами от Вароатозата.

Здравей, Жорка. Сега ще изложа на кратко какво става в природата. Рояк се заселва в хралупа ,приемаме средно статистическа хралупа, и първата година отстроява около 50 см с пити и се подготвя за зимата. идната пролет се развива пуска рояк може и повече и реализира медосбор и така до пълното отстрояване на хралупата, като се отстрои обема на самата хралупа, пчелите почват да пускат рой след рой и я напускат, на коя година ще стане зависи от големината на хралупата. Като я напуснат меда се изяжда от оси стършели животни а питите от восъчни молци и се изчиства самата хралупа и пак става годна за заселване с нов рояк. Мисълта ми е следната, казваш и не само ти, че пчелата бяга от акара, ми тя като е заразена го пренася със себе си, където и да иде, то ест в новата хралупа ще со пренесе сама акар, който ще се натътри в пилото и нова песен. освен това съм чел, че в хралупите нивата на акар които са забелязвани са били на санитарния минимум от 3 процента.
Забравих да добавя, че в природата в такова време сушаво и безпашие есенно, когато трябва да се запасят с мед а няма нектар, се започва нападения на други хралупи и по-силните семейства оцеляват за сметка на по-слабите и така също се освобождават хралупи и си е естествен подбор - война за ресурси.
П.С.
Аз май правилно си се бях тропосал из руските форуми ма пусто любопитство ме накара да погледна и тук що се мъдри.

[Георги 1974]

Той акара е на 3 % щот се е ройл а пчеларите (добрите) не допускат роене.
Как е при руснаците дай инфо те какви ги вършат

[vasilevsa]

Той акара е на 3 % щот се е ройл а пчеларите (добрите) не допускат роене.
Как е при руснаците дай инфо те какви ги вършат

Бе допускат ама не си признават, че се губи имиджа, не допускат роене правейки отводки, нали чрез тях пак би следвало по тази логика ра се разреди акара. Първия рояк дето излиза със старата майка още на следващия ден има пило какво му пречи на акареско да избухне?
хората експериментират, имат добри идеи а аз мъдря как да доизкусуря новия ми хибриден кошер и чета опитите им.
Незнам колко процента от роевете са акарни, сиреч причинени от акара но надали са повече от 4-5 процента от роевете, дето е нищожна работа.