Стерилизация на восък

[Mateev]

Водната риза не толкова ограничава температурата, колкото разпределя равномерно топлината и вместо да се получава прегряване на дъното където е нагревателят, се загрява равномерно целият обем.

Напротив - една от основните функции на водата е да гарантира, че температурата няма да надвиши 100 градуса. По време на фазовия преход от вода към пара температурата си остава 100 градуса до момента, до който и последната капка вода не се превърне в пара. Но това отнема много време и много енергия. Ако на дъното на съда с восък сложим и вода, то тогава температурата на цялата смес ще достигне до 100 градуса и там ЩЕ СПРЕ. Водата ще започне да ври и ще създаде впечатление, че целия восък ври, и така ще даде време на пчеларя да направи каквото ще прави.

Ако я няма водата, восъка ще се прегрее до бог знае каква температура (със сигурност над 120 градуса), без да даде видими признаци, че това се случва. В същото време в него все още ще има нестопени (и недезинфекцирани) парчета от восък.

Ролята на водната (пропилен-гликоловата) риза е да разпредели отдаването на енергия на голяма площ, като това ще намали температурния градиент и ще предпази восъка от локално прегаряне. В тази водна риза трябва да има терморегулатор на 80 градуса, който ще даде шанс да се изчака достатъчно дълго време, докато се стопи и последното твърдо парче восък. Ако го няма този терморегулатор или ако е калпав (печки, фритюрници, газови горелки и т.н.), то тогава ЗАДЪЛЖИТЕЛНО на дъното се слага вода, и нейната роля е ДА ОГРАНИЧИ ТЕМПЕРАТУРАТА НА 100 градуса часове наред, докато се стопят твърдите парчета. Естествено след като заври водата трябва да спрете подаването на енергия, защото иначе тя ще се изпари. Трябва да стоите до котлона (фурната, фритюрника) и на ръка да подавате и спирате енергия часове наред. Нима не го разбирате всичко това?

[Mateev]

Още веднъж повтарям технологията и когато започнете да си правите някакви измислени самоделки, първо проверете дали те отговарят на всяка една точка:

ПЪРВИ ЕТАП:
1. За да се стопи восъка, трябва да се нагрява с някакъв нагревател, който трябва да гарантира, че нито една негова точка на контакт с восъка не превишава 100 градуса.
2. Температурата на восъка трябва да се поддържа константна на ниво 80 градуса НЯКОЛКО ЧАСА ПОДРЕД. Това изчакване е необходимо за да се стопи всяко едно плуващо парче пита в него.

ВТОРИ ЕТАП:
3. Можете да си позволите навлизане във втори етап чак когато восъка вече е преминал на 100% в течна фаза. Чак тогава (не по-рано) можете да си позволите допълнително подаване на енергия и чак тогава тя ще се разпространява в целия обем сравнително бързо и сравнително равномерно.
4. Процеса по т.3 е критичен и човек трябва да стои до съда с восък и да измерва температурата с прецизен термометър (или да я регулира с прецизен терморегулатор).
5. На ниво 120 градуса подаването на енергия СЕ ПРЕКРАТЯВА.
6. Изчаква се 5-10 минути, без да се подава нова енергия.
7. Восъка се прелива в друг съд с цел БЪРЗО ОХЛАЖДАНЕ (бързо сваляне на температурата до нива 80 градуса и надолу).

Запомнете го това и не правете глупости, защото ще си повредите восъка и после ще се чудите как да го пробутате на някой изкупвач.

Фритюрниците и фурните не отговарят на условията по точки от 2 до 5. Техните терморегулатори са биметални пластини с хистерезис 20-30 градуса. Дори и да успеете да ги настроите на 80 градуса, те ще клатят температурата между 50 и 110 градуса. Ако ги настроите на 120 градуса, температурата всъщност ще се клати между 90 и 150 градуса.

Тъй като температурите по технологията са КРИТИЧНИ, те трябва да се регулират и поддържат от ПРЕЦИЗЕН ЕЛЕКТРОНЕН ТЕРМОРЕГУЛАТОР !!! Допустимата грешка е максимум 1-2 градуса - не повече, иначе рискувате да си повредите восъка.

[Mateev]

Наличието на достатъчно вода на дъното на съда с восък може да ви помогне лесно да реализирате ПЪРВИ ЕТАП, защото тази вода няма да позволи температурата на восъка да надхвърли 100 градуса поне до момента, до който не се изпари на 100%. Тоест има ли вода на дъното, можете да нагрявате с всякакви ДЪННИ НАГРЕВАТЕЛИ - огън, газова горелка, котлон, фритюрник и т.н. Не е необходим терморегулатор, защото самата вода играе тази роля. За да е безопасен процеса обаче е необходимо на дъното на восъка да има достатъчно вода за часове наред, докато се стопи всяко едно твърдо парче восък. Ако случайно водата свърши (изпари се), буквално за минути течната фаза на восъка ще се прегрее и ще нагори.

Та тази концепция с вода на дъното и с някакъв неконтролируем нагревател е подходяща само и единствено за ПЪРВИ ЕТАП - стопяването на восъка на 100%. За втория етап водата ВЕЧЕ ПРЕЧИ. Тя трябва да бъде премахната по някакъв начин, за да може восъка контролируемо да се нагрее до 120 градуса. Единият от начините е да изчакате да се изпари, но това ще отнеме много излишна енергия и много време, през което ще стоите до съда и ще дебнете кога мехурчетата пара спрат да изплуват на повърхността. Не съм го правил това и дори не знам дали това е възможно на практика.

Другият проблем със 120-те градуса е в тяхното измерване (или контролиране). Ако ще се мери на ръка, трябва да е с ПРЕЦИЗЕН ЕЛЕКТРОНЕН ТЕРМОМЕТЪР. Ако ще се контролира с терморегулатор, то той също трябва да е ПРЕЦИЗЕН и ЕЛЕКТРОНЕН.

Има един единствен начин да се заобиколи изискването за прецизни електронни термометри или терморегулатори, и той е използването на АВТОКЛАВ или ТЕНДЖЕРА ПОД НАЛЯГАНЕ. При тях се използва свойството на водата (задължително трябва да има вода във восъка) че при по-високо налягане температурата на кипене нараства на повече от 100 градуса и лесно може да достигне до 120 градуса. Използването на автоклав обаче изисква ПРЕЦИЗНО РЕГУЛИРАНЕ НА НАЛЯГАНЕТО, което е доста по-сложно от регулирането на температурата, и освен това има опасност от взрив при некомпетентно боравене с него. Така че това с автоклава въобще не ви го препоръчвам ........ Не правете това у дома, освен ако не искате да попаднете в предаването по Discovery за най-глупава смърт.

[tsc1]

В подкрепа на казаното по-горе - фритюрника е крайно неподходящ за процеса на стерилизация на восък. Директното нагряване от нагревателя, потопен даже и в разтопен вече восък води до преграване на слоя, който контактува пряко с нагревателя. Поддържането на температура на повърхността на нагревателя е сложен процес и той не е заложен в битовите уреди. Във всеки случай, когато имаме прегряване, процеса на разлагане води до отделяне на дим и вредни и опасни понякога вещества, включително и канцерогенни такива. Същото между другото се случва и с олиото в домашния фритюрник, ако регулатора е неизправен или неправилно нагласен. Може би най-добре ще се онагледи процеса температури/време ако се свали с един прецизен електронен термометър и дейта логер целия процес и се покаже графично (нещо като графиката за запояване на SMD ИС в пеща, Матеев ще ме разбере какво имам в предвид).

[Дамян Дамянов]

Сондата на фритюрника е възможно най-далече от нагревателя. За восъка това означава разлика 5-10 градуса дори и повече.
За стерилизация няма да стане, но може да си разтопиш един килиграм за чашки или нещо дребно.
Не само, че лесно загаря восъка, а дори температура над точката му на топене го скапва. В пчелния восък има един куп съставки, които се изпаряват при под 100 градуса.
След всяко заграване восъка става все по-твърд и чуплив. Затова ако ще е за лични нужди по-добре да не се стерилизира, а само да се разтопи колкото да отпаднат едрите частици.
Всякакви киселини и алкохоли премахват точно тези вещества които дават на восъка качествата му. После почват да се добавят церезин и парафин и става една...

Парафина и церезина разслояват восъка и се вижда много ясно каква е разликата. Ако вземете проба от различни дълбочини в съда, то восъка е различен. Парафина(предполагам) изглежда като гранули и не се мачка като пчелния восък, а е трошлив(прави кристали като сол). Прилича малко на картофено пюре.
Вижте на снимката тъмните линии приличащи на корени.



Восъкът не трябва да стига изобщо 100 градуса, около 90 градуса е идеалната температура. А стерилизацията се прави много трудно и не е за нас работа.

[зуница]

На твоя линк пише, че над 120 градуса във восъка започва ТЕРМИЧНА ДЕСТРУКЦИЯ на отделни негови компоненти. С по-прости думи - разграждане, изгаряне, промяна на химичния състав на някои от съставките на восъка. Тоест това, което остане, вече НЕ Е ИСТИНСКИ ЧИСТ ВОСЪК, а някаква смес от нагорели и несвойствени за пчелите съставки.

Въпрос на тълкование на понятието деструкция.Добавеното от тебе смислово съдържание "изгаряне" към значението на " деструкция" , явно не е в смисъла употребен от автора.
Иначе не би написал изрично "Гореть воск начинает при 300 °C."
А иначе си прав ,че въздействие с температури над 120 градуса върху восъка го прави на нещо по различно от това, което е бил първоначално. Въпроса е в големината на разликата и дали тя е приемлива за потребителя на продукта.
Обобщенията и хиперболизациите са литературни похвати и малко не си пасват с научните термини.
Може би е заради изказа, но съм склонен да вярвам на Wiki-то.Направо казано не вярвам нещо във восъка да гори при 120 градуса.

[evgeni.filimonov]

А аз се чудех защо при отваряне на капака на пресата , основата е вече нацепена.... Явно след 4-5 претопляния, структурата на восъка се променя. Но все пак не ми миришеше на прегоряло и основите, които направих са с нормален цвят и мирис. Изхвърлям фритюрника. Убедихте ме. Благодаря.

[Mateev]

Въпрос на тълкование на понятието деструкция.Добавеното от тебе смислово съдържание "изгаряне" към значението на " деструкция" , явно не е в смисъла употребен от автора.
Иначе не би написал изрично "[COLOR=#252525][FONT=sans-serif]Гореть воск начинает при 300 °C."......

Прекалено буквално разбираш думичката ГОРЕНЕ, като си представяш огън и пламък. Истинския смисъл на тази дума, който масово се употребява в научните среди, е ОКИСЛЯВАНЕ. В общия случай горенето е химическа реакция между въглеводоводи, които реагират с окисляващ елемент - например кислород или флуор. Получава се съвсем друго химическо съединение и съвсем не е задължително да се отделят големи количества енергия, които да доведат до появата на огън и пламък.

Например - за кратко допри едно парче дърво до котлона. То ще почернее, но няма да се запали. Допри си пръста до котлона - кожата ще се зачерви и дори повърхностния слой ще изгори, но няма да се запали. Или пък прегорялата супа на жена ти - мирише на гадно и дъното на тенджерата е нагоряло, но не е горяла с огън.

Та под нагаряне или изгаряне на восъка аз разбирам ПРОМЯНА В ХИМИЧЕСКИЯ МУ СЪСТАВ, предизвикана от висока температура, която е изгорила (окислила) някои от неговите съставки. Ако нагарянето е много, восъка си променя цвета и миризмата, и човек може да ги види и надуши тези ефекти. Ако е малко, човек не ги забелязва (надушва), но пчелите с тяхното 1000 пъти по-силно обоняние със сигурност разбират, че има проблем във восъка.

[зуница]

Става въпрос за "деструкция", а не за "горене".Горенето е друго понятие и не е предмет на написаното от мене.Новост е да се добавя неговото значение в тълкуването на думата "деструкция". На това обърнах внимание.Доколко правилно е разбран замисъла на писалия във Wiki-то?
Приемам на доверие написаното там дотолкова, че не разполагам с изследвания на конкретния продукт и в конкретните условия , че да го подложа на съмнение и отхвърляне.Ти може би имаш нещо с което да обогатим и българската част на Wiki-то, по тоя въпрос?

[jorors]

Хора направо не мога да ви разбера. Толкова труд и време да отделяте а и крайният резултат даже и на вас не ви харесва, за една основа която стува 0,13лв при положение, че имате восък. А и качеството е гарантирано.