Няма баланс. Или третираме, и така създаваме резистентност на вредителите по пчелите, или нищо не правим, и така измират 90% от пчелните семейства. И след има-няма 100-200 години ще се сдобием с РЕЗИСТЕНТНИ ПЧЕЛИ към дадения вредител.
Междинен път няма, освен може би непрекъснатото сменяне на средствата и методите, с които третираме. Пак ще се появи резистентност, но много по-бавно. Така ще имаме отсрочка във времето и ще дадем шанс на науката да измисли по-добри и по-силни методи и средства за третиране. Крайният резултат обаче е ясен - рано или късно ще загубим войната с вредителите и пак ще ни се наложи да селекционираме РЕЗИСТЕНТНИ ПЧЕЛИ, но това е много бавен процес.
С човека и антибиотиците е същото. Първият антибиотик (пенецилина) спокойно е избивал 99% от всички видове тогавашни бактерии. В наше време имаме един милион пъти по-силни антибиотици, но селекционираните от нас болестотворни агенти са 2 милиона пъти по-силни (по-устойчиви и по-резистентни). Крайният резултат - по-много на брой болести и по-устойчиви на въздействие с антибиотици. Медицината се задъхва в отчаяните си опити да измисля все по-нови и все по-ефективни антибиотици. Доколкото знам - вече са 5-то или 6-то поколение, но въпреки това крайната победа изглежда все по-невъзможна и все по-отдалечена в бъдещето. Много по-вероятен сценарий е поредният резистентен щам да унищожи 90% от населението на земята и така да се пресъздаде вторият сценарий - РЕЗИСТЕНТНИ ХОРА (поколението на тези, които ще оцелеят). Това се е случвало и друг път в човешката историята (напр. чумата в средновековието).
Тези неща сме ги коментрирали и преди. Интересно колко кратко трае дългосрочната памет при хората.
Към момента всички използвани синтетични акарициди са невротоксини и действието им се базира на разстройване на само един механизъм от нервната система на акара (т.е. преодоляването на действието на препарата е много лесно)
За повече информация може да попиташ Клиф ван Ийтън.
Специално за резистентноста към пиретроиди, популация от близо 100% устойчиви акари регресира до близо 50 % само за 9 месеца (устойчивите акари се размножават по-бавно)
И на другия въпрос - третиране с препарат, който убива 99,999% от акарите в едно семейство, само след няколко третирания ще стане неефективен. От друга страна, ако всеки път ефективността е само 40%, дори и да се ползва на всеки 30 дни, може да се ползва неограничени години напред, без промяна в неговата ефективност.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Колкото е по-прост един организъм, толкова по-лесно ЕВОЛЮИРА, МУТИРА, АДАПТИРА и т.н.
Колкото повече индивиди от един вид има на едно място, толкова по-жестока е конкуренцията между тях. Остават само най-силните, най-бързите, най-приспособимите, че дори и най-умните.
Ако убиеш всички акари в кошера с изключение на един мъжки и един женски и това го направиш на 1000 кошера на един пчелин, то следващата година ще се учудя ако акарите не са се адаптирали да дъвчат кошера и да те хапят.(това в кръга на шегата)
За Амитраза и Флуметрина -> ЛИНК (Нещо качването не ми работи)
Матеев, ти се обиждаш като те изкарат по-млад , а аз какво да кажа на тоя -> ЛИНК
Всичко, което е далече от морето, е провинция.
Ърнест Хемингуей
Всъщност на практика в кошера всички акари са само женски. Мъжките се излюпват, оплождат сестрите си ( от генетична гледна точка майката създава вои клонинги) в килийката и умират при излюпването на пчелата.
Между другото предлагам ако има някаква дискусия още , да я прехвърлим във темата за вароатоза, където й е мястото.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Колега ,пълна объркация е при мен.Един ти казва "баланс" друг- "няма баланс".Ха иди разбери.
Нещата с резистентноста наистина са по-сложни, но за да бъдат разбрани напълно, са необходими задълбочени познания в механизмите на ниско ниво. Аз и повечето пчелари ги нямаме тези познания, и затова се опитваме по прост начин да си обясним сложни процеси. В действителност наистина съществуват начини на унищожение, които предизвикват много слаба резистентност или дори никаква резистентност. Мога да го онагледя с примери при хората.
Пример 1
Избухва атомна бомба в Хирошима. Унищожава много хора, но НА СЛУЧАЕН ПРИНЦИП. Това не води до усъвършенстване на поколението, защото оцелелите също са на случаен принцип.
Пример 2
Световни наводнения в резултат на топене на ледовете. Много хора ще се издавят, но това ще са предимно тези, които не могат да плуват. Създава се впечатление, че има усъвършенствуване, защото оцеляват само тези, които могат да плуват. Да, ама знанието как се плува НЕ СЕ ПРЕДВА ПО ГЕНЕТИЧЕН ПЪТ, така че поколението на оцелелите няма да е по-добро от родителите си.
Могат да се дадат още много примери. В общия случай ако се прави унищожение на случаен принцип, или ако оцелелите са на базата на способност, която не се предава по генетичен път, то тогава няма да има по-добро поколение, което означава че няма да има и резистентност към въздействието.
А сега един пример и от пчеларството. Създава ли се резистентност на акарите при използване на строителна рамка?
Твърдо да - създава се резистентност. Акарите, които предпочитат търтеевите килийки, попадат в капан и умират. Кои акари оцеляват - ами акарите, които се размножават в работническите килийки. Те дават поколение, в което инстинкта към търтеевите килийки е притъпен. Ако дълги години използвате само строителна рамка, вие ще си селекционирате РАБОТНИЧЕСКИ АКАРИ, които дори и няма да поглеждат търтеевите килийки. И строителната ви рамка ще стане безполезна.
Друг пример - например избиваме акарите вътре в кошера с някакъв отровен газ, от който акарите умират за 1 секунда, но не се зясягат пчелите. Кои акари остават живи? Ами тези на гърба на пчелите, които в този момент са извън кошера. Тоест живите акари са НА СЛУЧАЕН ПРИНЦИП и тяхното поколение няма да е адаптирано към използваната отрова (няма да е резистентно).
Същият пример с отровния газ, но ако той се прилага в ниски дози, защото пчеларя е решил да икономиса пари. Тогава в кошера няма да бъдат избити 100% от акарите, а да кажем само 90%. Останалите 10% ще дадат поколение, което вече ще е по-резистентно към прилагания отровен газ. И ако пчеларя продължава да икономисва дозите, след няколко поколения ще се сдобие с акари, които ще са резистентни към използвания от него газ.
Забележете - един и същи отровен газ в едни случаи не предизвиква резистентност, а в други предизвиква. Тоест резистентноста зависи не от средството, с което третираме, а от НАЧИНА ПО КОЙТО ГО ПРАВИМ. Тука вече вината е на пчеларя - той сам предизвиква резистентност, защото от криворазбрана икономия не спазва препоръчваните дози.
От тука можем да си извадим извода че или трябва да постигнем 100% унищожение, или по-добре въобще да не се захващаме. Или най-добрата алтернатива е да намерим средство за третиране, което дори и да не е 100% ефективно, поне да избива акарите на случаен принцип, използвайки механизъм, който не се предава по генетичен път. Тука вече трябва да се намеси Scutellator-а и да каже има ли такова средство или не.
В момента има 3 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 3 гост (и))