КАК СЕ ПРАВИ КОШЕР

[koragroup]

След доста мислене, най-накрая си реших "проблема" с плота точно както е описано по-горе.

[Дамян Дамянов]

Някой ме беше питал как правя дъната - ето така:
1. Редя дъските и ги цапам с лепило.
2. Стягам и пъхам краката с лепило под слепените дъски, като ги ограничавам на точно 50см външен размер.
3. Правя дупки в крайните дъски, слагам им по един винт и после вече дупча всички останали и им раздавам винтовете.
4. Вадя дъното от стягата, слагам му летвичките върху винтовете. Хващам с още 5 винта летвичките към дъното.
5. Ако е много зле дъното, лентовия шлайф и след 1 мин е готово. Все пак за дъна използвам каквито дъски останат.
6. Слагам последната дъска с пантите и изрязвам дъските които се показват повече от краката.(на различна дължина са)


Цялата операция отнема 10 мин на дъно и 5 мин изрязване на излишъка и монтиране на пантите.

Дъното има между 38 и 40 винта 3 х 50mm и лепило D4.

[Дамян Дамянов]

Ето две снимки от днес. Правих опити как да лепя малки дъски за страни на кошер. Целта е да не се измятат и цепят.
Сигурно ще има полза, но труда е МНОГО повече. Едно е да нелепиш и стягаш, а друго е всяка страна да има 2,5,7,10,15... летвички/дъски.
Като се свали до 25мм няма да се виждат разликите и вестника, но се хвърля доста талаш. Мацането с четка на лепилото е адски бавно и трябва да се прави на машина за лепило(бях показал снимки).
Вестника беше много лоша идея, но в 3 сутринта, къде да търся найлон



P.S Питаха ме защо се вижда лепилото и защо едни летвички са по-високи от други. Просто след като се слепят се минават на абрихт/щрайхмус докато цялата страница не стане идеално права и гладка. Всички страници на кошери изглеждат така преди да се свалят до нужната дебелина(25,35мм).

Има "дърводелци" които лепят дъските докато си сглобяват и тази операция липсва при тях. После при първия дъжд и са цъфнали с 5-10мм.

[marianski]

Леле колега как ти се занимава с тези тънки летвички като искаш да не се измята нещо по дебело поне на 5-6 см. иначе това си е едно голямо мъчение ама браво за упоритостта ти
п.с.-ти вечер не спиш ли?))))

[iliew]

Дамяне , повърхнината по която лепиш има ли някаква обработка, или просто се лепи челно без нищо ?

[Дамян Дамянов]

Дамяне , повърхнината по която лепиш има ли някаква обработка, или просто се лепи челно без нищо ?

Тези не съм ги изравнявал, но се получи задоволително. Иначе ако искам да са перфектни като за мебел - трябва задължително да се минават и да са идеално успоредни, равни и гладки.
Всичко е въпрос на време, пари и труд

Леле колега как ти се занимава с тези тънки летвички като искаш да не се измята нещо по дебело поне на 5-6 см. иначе това си е едно голямо мъчение ама браво за упоритостта ти
п.с.-ти вечер не спиш ли?))))

За пробата си заслужава
Спя и хъркам като абрихт, но като ми хрумне да правя нещо посред нощ - не ми дава мира докато не го свърша.

[Димитър Бонев]

Дамяне,
Така, както си направил таблата е почти сигурно, че след известно време(не веднага) ще цъфне. Повърхността на слепване не е добре изправена, а наличието на чепаци на неподходящи места ще създадат допълнително напрежения. Препоръчвам ти да се насочиш към по-широки летви. няма смисъл от такова дробене. Загуба на много време и прахосване на изключително много материал. Най-важното, което трябва да се знае и да се прави за да не се измятат и напукват корпусите е летвите, от които се сглобяват да нямат непрекъснати годишни кръгове. Имали такива, то неминуемо ще има допълнителни напрежения в летвата и след време там оло ще се изметне, или ще се получат пукнатини. Аз като купувам материал гледам да е или 3см широки талпи, които в зависимост от шарката на годишните кръгове раздичвам на по 5-6 см, които след това слепвам така, че евентуалните възникнали наптежения да се компенсират(т.е никога не се разполагат летвите така както са били преди да се нареже талпата), или купувам 6-7 см талпи и ги разбичвам по канта. По удобно ми е 3см, защото времето им за съхнене е по-кратко. За да се получи добра табла е необходимо повъргностите, които ще се слепват да си пасват идеално и да не се налага лошото пасване да се компенсира с натягане на стягите. Последното е гаранция че след време таблата ще напука на места(обикновено не на мястото на слепването, ако лепилото е качествено се цепи някъде по летвата). Как да се получи добра табла? Аз процедирам така. Подготвям талпата за обработка, като най-напред отмервам кое парче за каква табла ще използвам в зависимост от дължината. Опитвам се чеповете повъзможност да отидат в отпадъка. Тазиоперация е трудоемка, но труда си струва. После на абрихта зачиствам едната широка страна, за да дам добра основа за следващата операция, а тя е да мога да направя точно перпендикулярен кант пак на абрихта. След като извърша тази операция и по двата канта на летвата,проверявам летвите да нямат дъга по канта(това най лесно се прави на стъкло). Ако се е получила ги изправям. Така вече летвите са готови за слепване и самото лепене е песен. Вярно е, че с четката е малко трудоемко, но като се наредят летвите изправени една до друга намазването с лепило става много бързо. Освен това не е необходимо да се намазват и по двата канта. (има доста клипчета на тази тема в нета)След като сглобката изсъхне най-напред се минава на абрихта вече изгладената страна за да се оберат остатъците от лепило. Може да се пусне и втора тънка стружка, за да си сигурен, че детайла от тази му страна е добре изправен, а това е важно за следващите операции. Ако детайла не е добре изправен, то при следващата операция - задаване на дебелина, ще се получи изкривяване(усукване) на целия детайл, което ще се отрази много неблагоприятно при сглобяването-получения корпус ще "куца". При изработване на сглобките на предната и задната страница е важно те да се правят точно, както и и при окрайчването на страниците да се следи ъглите да са 90 градуса, защото иначе корпуса пак ще "куца". Понеже повечето работим с любителски машини и приспособления, то тази точност почти никога не се постига. За да се поправят щетите от тези "грешки" аз оставям по 2-3 мм резерв и след като корпуса вече е готов го припасвам върху плот на който съм залепил широк лист едра шкурка (примерно 40). За съжаление такова пасване е доста трудоемък процес и доста уморителен. Има възможност да се механизира, но е необходимо много време за проектиране и изработване на шлайф машината, което особено на последък просто ми липсва. И не на последно място. Дърводелските машини са много опасни. Трябва винаги да се има в предвид, че там гешката е окончателна и безвъзвратана. Трябва задължително да се ползват предпазни средства и приспособления, които да осигуряват защита на ръцете и тялото от допир до режещите части. !!! СПАЗВАНЕТО НА ПРАВИЛАТА ЗА БЕЗОПАСНОСТ БИ ВИ ПРЕДПАЗИЛО ОТ НЕВОЛНИ ГРЕШКИ И ОСАКАТЯВАНЕ!!! Аз лично веднъж пренебрегнах тези правила и цял живот ще си нося последствията.

[Дамян Дамянов]

Дамяне,
Така, както си направил таблата е почти сигурно, че след известно време(не веднага) ще цъфне. Повърхността на слепване не е добре изправена, а наличието на чепаци на неподходящи места ще създадат допълнително напрежения. Препоръчвам ти да се насочиш към по-широки летви. няма смисъл от такова дробене. Загуба на много време и прахосване на изключително много материал. Най-важното, което трябва да се знае и да се прави за да не се измятат и напукват корпусите е летвите, от които се сглобяват да нямат непрекъснати годишни кръгове. Имали такива, то неминуемо ще има допълнителни напрежения в летвата и след време там оло ще се изметне, или ще се получат пукнатини. Аз като купувам материал гледам да е или 3см широки талпи, които в зависимост от шарката на годишните кръгове раздичвам на по 5-6 см, които след това слепвам така, че евентуалните възникнали наптежения да се компенсират(т.е никога не се разполагат летвите така както са били преди да се нареже талпата), или купувам 6-7 см талпи и ги разбичвам по канта. По удобно ми е 3см, защото времето им за съхнене е по-кратко. За да се получи добра табла е необходимо повъргностите, които ще се слепват да си пасват идеално и да не се налага лошото пасване да се компенсира с натягане на стягите. Последното е гаранция че след време таблата ще напука на места(обикновено не на мястото на слепването, ако лепилото е качествено се цепи някъде по летвата). Как да се получи добра табла? Аз процедирам така. Подготвям талпата за обработка, като най-напред отмервам кое парче за каква табла ще използвам в зависимост от дължината. Опитвам се чеповете повъзможност да отидат в отпадъка. Тазиоперация е трудоемка, но труда си струва. После на абрихта зачиствам едната широка страна, за да дам добра основа за следващата операция, а тя е да мога да направя точно перпендикулярен кант пак на абрихта. След като извърша тази операция и по двата канта на летвата,проверявам летвите да нямат дъга по канта(това най лесно се прави на стъкло). Ако се е получила ги изправям. Така вече летвите са готови за слепване и самото лепене е песен. Вярно е, че с четката е малко трудоемко, но като се наредят летвите изправени една до друга намазването с лепило става много бързо. Освен това не е необходимо да се намазват и по двата канта. (има доста клипчета на тази тема в нета)След като сглобката изсъхне най-напред се минава на абрихта вече изгладената страна за да се оберат остатъците от лепило. Може да се пусне и втора тънка стружка, за да си сигурен, че детайла от тази му страна е добре изправен, а това е важно за следващите операции. Ако детайла не е добре изправен, то при следващата операция - задаване на дебелина, ще се получи изкривяване(усукване) на целия детайл, което ще се отрази много неблагоприятно при сглобяването-получения корпус ще "куца". При изработване на сглобките на предната и задната страница е важно те да се правят точно, както и и при окрайчването на страниците да се следи ъглите да са 90 градуса, защото иначе корпуса пак ще "куца". Понеже повечето работим с любителски машини и приспособления, то тази точност почти никога не се постига. За да се поправят щетите от тези "грешки" аз оставям по 2-3 мм резерв и след като корпуса вече е готов го припасвам върху плот на който съм залепил широк лист едра шкурка (примерно 40). За съжаление такова пасване е доста трудоемък процес и доста уморителен. Има възможност да се механизира, но е необходимо много време за проектиране и изработване на шлайф машината, което особено на последък просто ми липсва. И не на последно място. Дърводелските машини са много опасни. Трябва винаги да се има в предвид, че там гешката е окончателна и безвъзвратана. Трябва задължително да се ползват предпазни средства и приспособления, които да осигуряват защита на ръцете и тялото от допир до режещите части. !!! СПАЗВАНЕТО НА ПРАВИЛАТА ЗА БЕЗОПАСНОСТ БИ ВИ ПРЕДПАЗИЛО ОТ НЕВОЛНИ ГРЕШКИ И ОСАКАТЯВАНЕ!!! Аз лично веднъж пренебрегнах тези правила и цял живот ще си нося последствията.

Това е проба и използвах дървесина която не ми трябва. Въпроса беше да видя дали ще става или не и дали има полза от дробенето.
Иначе вземам 3см талпи и ги режа на нужната дължина и ширина. Оставям ги колкото е възможно повече време да седят така. НАРОЧНО ги оставям да се изметнат и да падне напрежението.След това минавам страните които ще се лепят.
Слепвам дъските като размерите винаги са с 2см по-големи. Нареждам слепените плоскости и чакам отново да се изметнат. Чак след това ги свалям на 25мм и тогава вече плоскостта е доста стабилна.

Другият вариант който пробвам сега е да слепя две дъски 20+15см и като се изметнат да се ги нарежа на малки (5-7см) и отново да ги залепя. След това вече да ги сваля до 25мм.

[Димитър Бонев]

Всичкото това чакане да се изметнат се избягва по посочения по-горе начин. Освен това, ако правилно са подредени летвите(шарките на годишните кръгове да не са в една посока) измятане няма да се получава. След катосе сглоби корпуса, той става стабилен и измятане ако са спазени правилата не трябва да се получава. За да не се пукат дъските при сглобяване и след това на дъската, която ще се захваща (обикновено предната и задната) се пробиват отвори и се прави фрезенк.

[Дамян Дамянов]

Всичкото това чакане да се изметнат се избягва по посочения по-горе начин. Освен това, ако правилно са подредени летвите(шарките на годишните кръгове да не са в една посока) измятане няма да се получава. След катосе сглоби корпуса, той става стабилен и измятане ако са спазени правилата не трябва да се получава. За да не се пукат дъските при сглобяване и след това на дъската, която ще се захваща (обикновено предната и задната) се пробиват отвори и се прави фрезенк.

С добър материал няма проблеми да се направи и дори като ми остане време имам да правя бюро. Тук говорим за кошери и няма нужда да са толкова идеални. Всичко струва пари и накрая кошерите стават мебели.
Правя компромис между качество и цена. Всеки си преценява колко пари да вложи в кошери и колко години иска да ги ползва.
Ако слизам до другия апартамент по-късно, ще направя няколко снимки на дървения материал, че от тези снимки изглежда все едно съм събрал всички чепове на гората