Сравнение на различните видове майки

[Triballi]

What is the difference between Italian and Carniolan Honey Bees?
http://mountainsweethoney.com/2014/1...an-honey-bees/

Каква е разликата между Италианските и Крайнските пчели?

Тази статия се фокусира на обща характеристика за всяка от пчелите. Както всички знаем, майките в крайна сметка определят характеристиките на кошера. Така че всеки кошер в крайна сметка ще има свои собствени характеристики. Поддържаме съотношение 50% италиански и 50% Карники в нашите пчелини. Ние нямаме фаворит, но ние желаем пчеларите да знаят какви са разликите между тези две раси.

С това казваме, нека да разгледаме по-долу характеристиките: популярност на пчелите, пролетно развитие на пило, есенно производство на пило, тенденции в роенето, темперамент, производството на пчелен мед, и зимуване.

Популярност:

До момента, Италианската пчела е най-популярната пчела за пчеларите в САЩ. Италианските пчели са толкова популярни и управляеми, че те са лесни за работа от нови и опитни пчелари.

Карниката е малцинство в САЩ.

Пролетно развитие на пилото:

Италианските майки започват много рано с увеличаване производството на пило. Те са склонни да започнат увеличаване на пилото веднага щом прашеца започне да влиза в кошера. В Джорджия, можем да видим това да се случва веднъж явора започне ли да цъфти.
Карниката има по-бавно увеличение на пило и изисква повече цветен прашец и малко нектар да постъпи в кошера. Видяхме, около 45-дневно задържане на производството на пило.

Есенно пило:

Италианските са склонни да намалят пилото веднага след като източниците на нектар свършват. В североизточна Джорджия , това може да се види през август. Това ще означава, че ще имате средно по сила семейство навлизайки в зимата.

Карниката са склонни да подържат много пило в края на септември. Това означава, че ще имате по-силни кошери при навлизане в зимата.

Роене:

Първо, всички пчели имат склонност да се роят при определени обстоятелства. Това е начина, по който са създадени да се възпроизвеждат.

Италианските пчели ще бъдат склонни да се роят по време на втората си година в кошера. Това ще се случи по време на пролетния сезон и в лятото. Като цяло, италианките имат средни тенденции към роене.

Карниката има по-висока склонност за роене нарастващо през първата година . Това не трябва да бъде подценявано. Причината, поради която роенето е с по-висок риск се дължи на следните причини: 1. Увеличаването на пилото е експлозивно. Веднъж майката започнала да снася максимално яйца кошера може да стане с не достатъчно пространство в рамките на 60 дни. 2. Липса на пространство може да се преодолее чрез добавяне на допълнителни надставки за осигуряване повече пространство в кошера. 3. Карниката просто има генетична предразположеност към роене.

Темперамент:

Италианските пчели са по-спокойни пчели. Те са много популярни, защото са най-лесните пчели за работи. Ние открихме, че италианските пчели са пасивни и би трябвало регулатора на входа на кошера да се ползва целогодишно. Това може да доведе до проблеми, когато става въпрос за малкия кошерен бръмбари, европейския стършел и др ...

Карниката агресивно защитава кошера. Въпреки това, те са управляеми. Карниката се нуждае от малко дим да успокои пчелите в кошера, когато трябва да се работи с тях. След като димът влязе в кошера пчелите се успокояват наистина добре.

Продукция на мед:

Италианските пчели отново са еталон за медодобив. Италианките имат склонност да не събират нектар през хладните и облачни дни. Така че, ако имате хладни и облачни пролетни сезони вашето производството на мед ще бъде по-ниско.

Карниката е склонни да събират нектар по-добре поради това че събира нектар в по-хладните и облачни дни. Нашия опит е, че Карниката произвеждат около 15% повече мед от италианката поради тяхната способност да летят при хладно и облачно време.

Зимуване:

Италиански пчели ще навлязът в зимата обикновено със средно натрупване на пчели. Зимното кълбо трябва да е толкова голямо, колкото е възможно, за да помогне генерирането на топлина в кошера през зимните месеци. Ниската температура в кошера е равнозначно на загуба на пчели.

Карниката обикновено навлиза в зимата с голямо натрупване на пчели. Това е положително, в едно отношение, и също така с негативен характер. Положителното е, че кълбото ще запази топлината през целия зимен сезон. Основният негатив е, че голямото пчелно кълбо трябва да яде и по този начин ще изразходва запасите от меда много по-бързо. Това означава, че ще трябва да храните кошер със сироп в началото или към средата на февруари.

[Triballi]

Comparison of parasitic mites in Russian-hybrid and Italian honey bee (Hymenoptera: Apidae) colonies across three different locations in North Carolina.
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17461045

Сравнение нивата на паразитните кърлежи при Руските-хибридни и Италиански пчелни (Hymenoptera: Apidae) колонии в рамките на три различни места в Северна Каролина.
Aбстракт

Най-важните от икономическа гледна точка паразити по медоносните пчели, Apis Mellifera L. (Hymenoptera: Apidae), са паразитите Varroa деструктор Anderson & Trueman и Acarapis woodi (Рени). Изследванията показват, че устойчивите към кърлежа колоний са ефективно средство за намаляването му, но не е ясно дали наличните пчели за комерсиална търговия са надеждни за контрол на кърлежа, защото те могат да бъдат генетични хибриди. Ние сравнихме колонии от стандартната търговска наличност ( "Италиански") със такива устойчиви на акара ( "Руски") от търговската мрежа за техните нива на Varroa и "трахеен" акар (A. woodi) в течение на 2 год при три различни географски местоположения. Ние не бяхме в състояние да открием значителни нашествия на трахеиният акар; По този начин, ние не бяхме в състояние адекватно да сравни тези семейства за тяхната устойчивост. За разлика от тях, ние открихме значителни разлики в нивата на акара Вароа във и между колониите, разположени в трите различни учебни обекти и за двете години. До края на първата година, ние открихме статистически значими разлики между семействата в интензивността на Varroa (бр. акари на възрастна пчела), така, че Руските-хибридни колонии са склонни да имат значително по-нисък процент опаразитяване на възрастните пчели, отколкото Италианските колонии. През втората година, ние открихме статистически значими разлики между количествата Varroa (ежедневно паднали кърлежи), така, че Руските-хибридни колонии са склонни да имат по-нисък общ брой на акари от Италианските колонии. Тези резултати показват, че пчеларите могат да имат полза, като включат закупени в търговската мрежа устойчиви на акара пчели в своите програми за справяне с акара.

[IVO 80]

Като съвсем новак ми "изплува" въпроса /а предполагам и не само на мен/ коя от расите пчели би била най-подходяща за "максимален" медодобив-аналогично прашец, за нашата страна! Нито Скутелатор, нито Матеев заемат някаква позиция по този въпрос!!! Знам, че със сигурност ще кажете, че всичко зависи от областта /със своя специфичен климат/, от системата, с която се пчеларства, от опитността на пчеларя да приложи всички възможни "трикове" в дадения момент, и т.н. ...и въпреки всичко...възможно ли е да се даде "еднозначен" отговор!?!

[solaris60]

Като съвсем новак ми "изплува" въпроса /а предполагам и не само на мен/ коя от расите пчели би била най-подходяща за "максимален" медодобив-аналогично прашец, за нашата страна! Нито Скутелатор, нито Матеев заемат някаква позиция по този въпрос!!! Знам, че със сигурност ще кажете, че всичко зависи от областта /със своя специфичен климат/, от системата, с която се пчеларства, от опитността на пчеларя да приложи всички възможни "трикове" в дадения момент, и т.н. ...и въпреки всичко...възможно ли е да се даде "еднозначен" отговор!?!

Както добре си си задал въпроса, така и добре си си отговорил.

[Искрен Мутафов]

Като съвсем новак ми "изплува" въпроса /а предполагам и не само на мен/ коя от расите пчели би била най-подходяща за "максимален" медодобив-аналогично прашец, за нашата страна!

...възможно ли е да се даде "еднозначен" отговор!?!

БМП(Българската Медоносна Пчела) или както е по-правилно да се нарича - Местна Медоносна Пчела.

[Mateev]

Да си кажа и аз мнението за най-добрата пчела за региона на България - ами това е тази пчела, която хиляди години се е адаптирала (аклиматизирала) към климата на нашия регион (България). Защо това е така?

Ами природата прави селекция на пчелите (нарича се натурална селекция), но тя не знае в каква посока трябва да движи тази селекция. И единтвеният метод е методът на ПРОБА-ГРЕШКА. Природата е окомплектовала пчелите с около 10 000 двойни гена, като всеки един ген отговаря за някакво качество или количество от строежа на пчелното тяло и от неговата реакция на външните условия на средата. След това природата започва да атакува пчелния организъм с различни ИЗПИТАНИЯ - студ, горещина, безпашие, силни ветрове, бури, дъждове, гръмотевици, ледникови периоди, периоди на глобални засушавания, различни видове паша по различно време от годината и т.н. Тоест природата създава различни противоположни гени за всяко едно качество и след това по случаен начин комбинира тези гени, подлага поколението с тези гени на изпитание, и който оцелее - има шанс да даде ново поколение С ВЕЧЕ НАСТРОЕНИ ГЕНИ към даденото изпитание. Който умре - ами той не дава поколение и неговата неправилна генетична комбинация загива.

Та това е природната (натуралната) селекция - МАКСИМАЛНО ДОБРА НАСТРОЙКА НА ГЕНИТЕ към МЕСТНИТЕ КЛИМАТИЧНИ, БИОЛОГИЧНИ И ЕПИЗООТИЧНИ УСЛОВИЯ (към климат, паша, болести, неприятели и т.н.). Та на въпроса коя е най-добрата пчела за региона на България отговора е ясен - това е МЕСТНАТА медоносна пчела.

Проблемът с природата обаче е в това, че тя извършва селекция, която е максимално настроена към нуждите на пчелното семейство. Тази селекция обаче не ни устройва нас хората (пчеларите). Ние искаме ПОДОБРЯВАНЕ на някои качества на пчелното семейство така, щото да ни е ПО-УДОБНО и ПО-ЛЕСНО да работим с тази пчела, пък и да имаме ПО-ГОЛЕМИ ДОХОДИ от по-голяма продуктивност. Ясно е, че селектирайки по-удобна за нас пчела, ние всъщност НАНАСЯМЕ ЩЕТИ НА НЕЙНИЯ ГЕНОТИП. Прунуждаваме пчелата да прави НЕСВОЙСТВЕНИ ЗА НЕЯ ДЕЙНОСТИ - напр. да носи повече мед и прашец, отколкото е необходимо за семейството, да има по-ниска агресивност, по-ниска ройливост и т.н. Подобрявайки тези промишлени качества на пчелите ние всъщност РАЗСТРОЙВАМЕ ПРЕЦИЗНИЯ БАЛАНС, НАЛОЖЕН ОТ ПРИРОДАТА. Например по-кротка пчела означава и пчела, която няма да си защитава входа на прелката при нападения, няма да се бори с агресорите в кошера (мравки, бръмбари, молци, стършели и т.н.). По-нискоройлива пчела означава, че силно подтискаме нейния инстинкт за размножаване. По-високопродуктивна пчела означава пчела, която ще живее по-малко, защото се износва по-бързо и т.н.

С две думи - можем посредством селекция да получим по-продуктивна пчела, но трябва да заплатим ЦЕНАТА НА ТАЗИ НАША НАМЕСА в генетичния код. Заплащането се изразява в повече грижи за семейството, в редовно третиране против паразити и агресори, в подпомагане на различните видове дейности на семейството, в хранене в периодите на безпашие, в подпомагане при зазимяване и по време на зимата и т.н.

И сега на въпроса коя е най-добрата пчела за максимален медосбор?
Отговорът е: Най-добра е МЕСТНАТА ПЧЕЛА, но само ако е селекционирана в посока подобряване на най-значимите продуктивни и биологични качества.

И едно по-просто обяснение защо това е така:
Местната пчела има 10 000 гена, които са ПРЕЦИЗНО НАСТРОЕНИ от природата към местната действителност. За селекционера остава само да донастрои около 10-20 или най-много 50 от тези гени (качества) и готово. Ако обаче се всеме чужда раса пчели (не местна), при нея най-вероятно подходящи за средата ще са само 6 или 7 хиляди. Останалите 3000 са НЕОПТИМАЛНИ или дори направо ПОГРЕШНИ. Работата на селекционера при това положение става БЕЗНАДЕЖДНА или дори НЕВЪЗМОЖНА. Кое от всичките качества да измерваш и да контролираш, когато броя на кофти качествата е ОГРОМЕН? Едно оправяш, други се развалят и така 1000 години подред - кой може да си го позволи това?

Извод:
Най-добре е да работим с МЕСТНАТА ПЧЕЛА, тъй като по нея природата вече е свършила 99.9% от всичката работа, а за пчеларя (селекционера) остава много малка част за ФИННА ДОНАСТРОЙКА само на няколко от всичките 10 000 качества (гена).

[Валентин.]

Защо тогава казваме, че е метизирана (каквото и да означава това, и както и да си го тълкува някой). И едва ли не за нищо не става............

[s3s3s3]

От извода на Матеев следва и въпрос. Има ли местна пчела в България?

[iliew]

Аз пък си мисля, колко време ще е нужно на местната пчела и еволюцията да отреагират на климатичните промени.
И дали само фината донастройка ще е достатъчна, или.......?

[Валентин.]

От извода на Матеев следва и въпрос. Има ли местна пчела в България?

Защо да няма? И ако някой се съмнява, че има местна....да каже каква има. Чужда може би.......