Първоначално публикувано от
Mateev
От 2-3 дена правя подготовка за инвертиране на около 2 по 5 тона захар с две машини - декристализатори на Lyson. Едната е в Габрово, а другата - в Ловеч. Идеята беше да започнем да работим денонощно и в растояние на 15-20 дена да успеем да инвертираме общо 10 тона захар на партиди по около 200 литра (толкова е капацитета на един декристализатор). Подготовката включваше закупуването на 12 еднотонни цистерни (от тези белите от Емпикол и Сорбитол), струговането на специални детайли за изхода им, за да направим преход от PVC към метални кранове, защото оригиналните PVC кранове се разбиват много бързо. Също така стойки, контакти, ел-инсталации, помпи, маркучи, водопроводни истории и т.н. - абе една олелия, продължила няколко дена. Също така и доставката на инвертаза - направо купих една оригинална запечатана кутия с тегло 500g и цена малко над 500лв.
Първата информация, която мога да ви подам е, че тези еднотонни цистерни от цена 80 лева миналата година, сега са поскъпнали и под 180 лева не могат да се намерят никъде. Освен това го няма изобилието, което го имаше миналата година. Сега вече се намират много по-трудно и само в единични бройки. Моите ги събрах от 2 места на 3 цени - респективно на 180, 200 и 240 лева бройката. Тези най-евтините са от Емпикол, малко по-скъпите - от Сорбитол, а най-скъпите - от Кока Кола. Тези от Емпикол се мият трудно с тонове вода. Тези от Сорбитол се мият бързо и лесно, а тези от Кока-Кола са готови измити и буквално изглеждат като новички. Имат известни различия във външния си вид, но резбата на изходящия кран отдолу е една и съща и преходника, който го струговам от полипропиленова тръба Фи 63х10.5, е един и същи.
Бидоните ги монтирахме на стойки от дървени греди така, щото да са повдигнати от земята на една кофа височина. Това с цел ако се наложи източването да е с кофи.
Преди 3 часа започнахме експерименталното правене на първата варка. Последователно сипвахме във въртящата се машина кофи с вода и кофи със захар. Явно захарта веднага започна да се разтваря, защото при 200 литров казан успяхме да сложим 150 кг захар и 75 л вода и дори остана място за още 30-40л. Веднага след като заредихме машината измерихмe захарността с рефрактометър и тя беше на ниво около 60 по Brix. След пълното разтваряне трябва да стане 66-67 по Brix. Това че 60 го постигнахме само за 10 минути говори, че 90% от разтварянето се извършва много бързо. Останалите 10% отнеха почти 3 часа (допреди малко). Разтвора стана мътен с леко жълтеникав цвят. Консистенцията - като на рядък сопол. Видимо сиропа се е сгъстил и се точи, а при пъхане на пръста го обвива в сравнително дебел слой. И е сладък - ха-ха - това го знаете.
Какво стана с PH - това е интересно да го знаете. Аз измервам PH с лентички, които не са много точни, но все пак дискретата е 0.5. Вода наливах директно от чешмата и веднага след зареждането на машината премерих какво е PH. Оказа се, че е 6.0. Невероятно, но факт - добавянето на захар към водата намалява нейното PH, правейки разтвора леко киселинен. След 3 часа бъркане отново измерих PH и се оказа, че то е паднало до 5.5. Това вече при напълно разтворена захар. Тъй като в инструкцията на инвертазата пише, че максимален ефект има при PH 4.5, позволих си да долея малко домашен ябълков оцет с PH 3.0, измерено с лентичка. Долях около 700 грама и това свали PH на целия казан до PH 5.0. Явно трябваше да излея цялото шише, но се отказах, защото казана замириса на кисело. След това разредих 12 грама инвертаза в малко вода, и я излях в казана. И остана само да чакам какво ще се случи.
По температурата - ами и там нещата се пообъркаха. Водопроводната вода беше с температура 19 градуса. Включих нагревателя на казана и го настроих на температура 50 градуса. Това пак по препоръка от листовката, която получих с инвертазата. За съжаление обаче за 3 часа нагревателя едвам успя да загрее казана от 19 на 24 градуса. Явно е с много ниска мощност. С тези темпове 50 градуса има да ги нагрява цяло едно денонощие.
Това е засега като информация. Мисля да оставя тази варка да се върти 48 часа, като на всеки 12 часа ще вземам проби от сиропа, и след това ще ги дам за изследване на захароза, глюкоза, фруктоза и ХМФ. Идеята е да преценя при тези дадености, които съм ги постигнал, колко време трябва да въртя варката, и може ли това време да бъде сведено до 24 часа. Освен това се надявам инвертирането като процес да продължи дори и когато преточа сиропа в еднотонните бидони и го оставя на съхранение за 15-20 дена преди да го използвам.
Ясно осъзнавам, че наруших много от изискванията, обсъждани в тази тема - температура, киселинност, качества на водата и т.н., но все пак даденостите са си дадености. Ако трябва да се съобразя с всичко, нямам шанс да се сдобия с необходимите ми количества сироп в един разумен срок до 15-20 септември. Просто разчитам, че генерираното от мене ХМФ ще е в сравнително малки количества, и за по-сигурно ще го изследвам в акредитирана лаборатория.