Когато мирогледа на един човек се свие толкова, че се превърне в точка, той казва:
"Това е моята гледна точка"
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Да, може би е по точно да се каже "трябва да са близки до pH на течностите, които участват в обмяната на веществата при пчелите или водят до баланс на pH".
Ето какво пишат за кръвта при човека:
http://diabetnews.bg/13539/index/itemId/1085Човешкото тяло разполага с pH на кръвта, отразяващо съотношението между киселини и основи. Стойностите на pH (десетичен логаритъм от концентрацията на водородните йони в един разтвор) варира между 0 и 14, като 0 означава изцяло кисело състояние, а 14 изцяло алкално. 7 е неутрално състояние. Кръвта е слабоалкална със стойност на pH между 7,35 и 7,45. Ако кръвта на човека падне до или под pH 7,00 той се намира в голяма опасност. Допустимият диапазон е много малък между 7,35 и 7,45 и лесно може да се прехвърли. Тогава се нарушава равновесието между киселинност и алкалност в кръвта, а от там и в организма.
Когато мирогледа на един човек се свие толкова, че се превърне в точка, той казва:
"Това е моята гледна точка"
Това означава ли че ако човек изпие един литър чешмяна вода от чешмата на Матеев (Ph 6.0) или пък ако изяде едно бурканче мед (според Wikipediа - средно е с Ph 3.9, но може да варира от 3.4 до 6.1) ще вземе да умре или ще се почувства зле?Кръвта е слабоалкална със стойност на pH между 7,35 и 7,45. Ако кръвта на човека падне до или под pH 7,00 той се намира в голяма опасност. Допустимият диапазон е много малък между 7,35 и 7,45 и лесно може да се прехвърли. Тогава се нарушава равновесието между киселинност и алкалност в кръвта, а от там и в организма.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Не, не значи, защото в кръвта има 3 различни независимо работещи буферни системи, които се грижат нейното PH да остане константно - бикарбонатна, фосфатна и протеинова. Тоест организма си има тройно презапасяване с цел осигуряване на висока надеждност на този тъй важен параметър.
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91...B2%D0%BE%D1%80
Само една от системите е достатъчна, но организма си има три - явно в процеса на еволюцията е имало случаи да отказва едната или другата система и затова организма с цел надеждност си е осигурил цели три различни и независими системи.
Според мен да се сравнява човешката кръв с това какво яде пчелата е малко пресилено и може да ни отведе в грешна посока. Да добавя, че киселинността в организъма може и да зависи от температурата, защото съм попадал на инфо, че при по-топъл климат на юг оксаловата киселина срещу акара се дава 4.5% за да има същия ефект на 3.5%-това на северен климат.
Винаги може по-добре.
Настана време да обърна цялата тема с краката нагоре......... ха-ха.......
Нямате си на представа колко пъти съм изчитал темата от край до край, търсейки зрънцето на истината и опитвайки се да филтрирам дезинформацията. Първо искам да ви информирам за една грешка, наложена от химика Sofiqnec, и повторена многократно от всички останали коментиращи в темата. Става въпрос за твърдението, че процента на захари в меда е 72%. Това не е вярно !!! Този процент е минимум 82% !!! Захарния сироп, който го правим в съотношение 2:1 (66.7%) или 7:3 (70%) не е близо до захарноста на меда, а е доста ДАЛЕКО от нея. Респективно гъстотата на нашия сироп е много по-малка. Влагата, която пчелите трябва да изпарят, не е 2-5%, а цели 12-15%. Работата, която трябва да свършат пчелите не е минимална, а си е доста сериозна. Нищо лично - просто всичко това го казвам в интерес на истината.
Да се върнем обаче на другата голяма заблуда, наложена ни от същия този химик Sofiqnec - получаването на висок процент на ХМФ, ако инвертираме на високи температури или пък ако използваме киселини, за да намалим PH до 4.5. Повярвахме му и изписахме повече от 10 страници с обсъждания какви други алтернативни методи да предприемем. Истината обаче най-накрая изплува, и тя говори че всичко това е СИЛНО ПРЕУВЕЛИЧЕНО. Аз използвах киселина, използвах и висока температура (50 градуса) и въпреки всичко ХМФ-то на моя сироп е цитирам "ХМФ < 0.2 mg/kg". Това е 15 пъти по-малко (по-добро) от идеалния мед (3-4mg/kg) и 150 пъти по-малко от максималната доза за пчелите (30 mg/kg).
Забележете, че в резултатите от изследванията е използван символа "по-малко (<)", а не някаква точна стойност. Това е защото методиката за изследване позволява откриване на ХМФ в диапазона от 1 до 60, а моя сироп е далече под най-долната граница на чувствителност на метода. Това е много по-малко отколкото метода може да детектира. Тоест нищо. Дето се казва, може да е 0.1 или 0,001 или дори чиста нула.
ИЗВОДИ:
1. Опасноста от генериране на ХМФ по време на инвертирането е СИЛНО ПРЕУВЕЛИЧЕНА !!!
2. Спокойно можете да слагате киселина, за да докарате PH до 4.5 с цел максимално ефективно действие на ензима ИНВЕРТАЗА, независимо дали е изкуствен (купешки) или естествен (с добавяне на мед).
3. Спокойно можете да повишавате температурата до препоръчваните нива (55 градуса по Целзий) с цел процеса на инвертирането да протече максимално бързо.
Следващата варка (утрешната) ще я направя точно при тези параметри и отново ще изследвам ХМФ-то. Това все пак за да имаме ПЪЛНА УВЕРЕНОСТ, че всичко ще е е наред. Иначе днес дадох 3 проби за изследване - една на сиропа преди слагането на киселина и инвертаза, една на сироп, въртял се 24 часа и една на сироп, отлежавал още 24 часа при температура 40 градуса.
Колкото до останалите параметри от изследването - съдържание на захароза, глюкоза и фруктоза - оказа се, че лабораторията не може да ги каже поотделно. По-точно не може да раздели глюкозата от фруктозата, но от химията ние знаем, че един атом захароза се разбива на един атом глюкоза и един атом фруктоза. Тоест при изкуствено инвертираните сиропи винаги съдържанието на глюкоза е равно на съдържанието на фруктоза. Сумата от двете вече може да се изследва, и химиците я наричат РЕДУЦИРАНИ ЗАХАРИ. При мене тези редуцирани захари са 32.6%, захарозата е 31.9%, а общата захарност - 66.2%. Нещо сумата от двете не дава третото, но не знам дали това не е нормално. Нека химиците да се изкажат по въпроса.
Важното е друго - при тази първа варка се е инвертирала около 50% от захарозата, като условията за инвертиране бяха следните:
1. Захар - 150 кг.
2. Вода - 75 л.
3. Домашен ябълков оцет - 700g
4. Инвертаза - 12g
5. Температура - плавно повишаваща се с темпо около 2 градуса на час, започвайки от 19 градуса и достигайки до 50 градуса
6. Време на третиране - от 17 часа на предния ден до около 9:00 часа на следващия, или това е около 16 часа
Определено параметрите не са такива, каквито се препоръчват, пък и времето е по-малко, така че напълно обяснимо е, че се е инвертирала само 50% от захарозата. Така направения сироп след вземането на пробата беше прехвърлен във втори съд с водна риза и терморегулатор, но без бъркалка, и в този съд изкара още 24 часа при температура 40 градуса. Тази сутрин взехме от него втора проба и я дадохме за изследване. Утре вечер ще имаме резултатите и пак ще ги публикувам във форума.
Не бързаш ли с заключенията само на база едно изследване?
Аз лично бих пуснал същия сироп в още поне две лаборатории, освен габровската. Да не си попаднал на някоя недоучила кака-лаборантка и да се окажат резултатите неверни.
И внимавай с разбиването на атомите - това е доста опасно занимание!
Когато мирогледа на един човек се свие толкова, че се превърне в точка, той казва:
"Това е моята гледна точка"
В момента има 4 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 4 гост (и))