Първоначално публикувано от
agro
Ето какво още се произвежда:
http://bg.toshev.eu/bbf-super-isuit-82-anticristal/
Чудя се само защо не му докарват ХМФ по-ниско, след като се оказва, че не е трудно. Предполагам, че този, антикристализиращия, е с много високо съдържание на фруктоза. По технологиите на преработка на нишесте има такива сиропи с 90% фруктоза, ама са си сериозна химия технологично. Горе-долу това търся, като заместител на питките, за да наливам пити и да ги поставям като хранителна надставка. За фруктозата пише, че още над 45% относителна влажност на въздуха започва да абсорбира влага. Това на мен ми говори, че незапечатаните пити със високофруктозен сироп ще поемат излишната влага от кошерния въздух, а няма да го овлажнят допълнително. Освен това, поетата влага ще овлажнява най-много повъхностния слой сироп в килийките, което ще благоприятства вземането му от пчелите, подобно напръскването с вода на разпечатаните пити с мед.
Ако разсъжденията ми дотук са верни, за мен правенето на сироп е по-лесна операция от месенето на питки. Наливането му в празни пити не мисля, че е трудно. Може, след центрофугиране, вместо да се дават празните пити на пчелите за почистване, директно да се наливат със сироп и да се складират в корпуси, готови за поставяне върху плодника след приключване на пашите. Поставянето на един такъв незапечатан корпус, пълен със сироп, върху плодника ще стимулира ли пчелите да хранят майката за есенното снасяне? Ако още носят прашец, както обикновено, може дори да го запечатат. Кълбото ще се захване за тези пити, така грижата за пролетно подхранване и разширяване ще отпадне. Преди първата паша, при прегледа, неизконсумираните пити сироп може да се отстранят за центрофугиране /трябва да са предварително белязани/, за да не се появят във меда нежелани съставки. Извадените пити със сироп може да се центрофугират, предполагам, сиропа ще е годен за повторна употреба за отводки и т.н.
Работа по този начин ще позволява по-пълно изземване на меда от семействата и гарантира зимуване върху храна с гарантирана стерилност и състав. Може в такава храна да се добавят вещества за лекуване или профилактика на разните пчелни болести, вместо да се слагат ленти, да се накапват или опушват.
Най-тежката операция при такава организация ще е разнасянето на пълни корпуси до пчелина за раздаването им по кошерите.
Това са мои умозрителни предположения, не съм пробвал. Засега търся подходящия състав на сиропа и като гледам,май съм го намерил. Остава да се отстрани проблема с ХМФ /да влезе в норма под 3/.
В модерните фабрики за производство на глюкозо-фруктозни сиропи ензимите вече не се наливат във разтвора, а са имобилизирани /закрепени/ върху твърд носител в реакционната колона. По този начин ензимите не остават в готовия сироп, та да излизат после на анализи. Така че високофруктозен сироп /90%/ за подобрител на пчеларския инвертиран сироп може да се купува готов и да се добавя в нужния процент.
Всичко това го мисля от гледната точка на оптимизиране разходите за труд при промишлено пчеларство. При положение, че вече има патентован и заявен за производство синтетичен /изкуствен/ мед, трудно различим от естествения, работата с пчелите за в бъдеще ще бъде поставена в още по-тежка конкуренция.