Набирам заявки за покупка на майки през 2015-та година

[kapanec]

Напротив тема е много хубава и това е бъдещето на съвременното пчеларство да се работи със качествени елитни майки за постигане на отлични резултати.Всички сте съгласни с мнението ,че пчеларството преди 50г ,25г и сега със всяка изминала година се променя. Факторите са много които налагат тия промени и ние ако искаме да го пребъдем в пчеларския занаят трябва да се научим да ги възприемаме и приемаме тия промени. На някой колеги им е необходимо повечко време да го осъзнаят а на други въобще няма да им стигне времето да го проумеят "НО" то си е за тях .Подозирам ,че във всички явни и скрити критики стой фактора (Завист) .Повечето разсъждават на принципа "Не е важно аз да съм добре важно е Вуте да е зле"
Ако не можете да помогнете по не пречете.

[Vmitev]

Темата се превърна в бит пазар. Мисля, че това което се опитва да направи Матеев - по -добър продукт на пазара е нещо хубаво и мисля, че ще се оцени с времето. Аз също не съм доволен от настоящите предлагани майки и лично ще ми е интересно да видя изкуствено осеменени такива. Така че дерзайте!

[nikola.vladov]

Хайде да спрем да пишем в темата. Нека оставим Матеев да пише сам. АЗ ЗАПОЧНАХ ТЕЗИ ЦАПАНИЦИ в пост номер 13. Не очаквах така да се извъртят нещата. Отплесна се работата съвсем, но по-добре да спрем, отколкото да продължи бръщолевенето. Смятайте, ЧЕ АЗ СЪМ ВИНОВЕН и бийте мене. Поне на бой държа още :-)

[Ivan_vd]

Чета и немога да се начудя на някои хора,да погледнем друг сектор във животновъдството може ли да сравните един Холнщаин и наще черно-шарени крави просто няма база за сравнение едната порода дава 16-18 тона мляко за лактационен период а другата 6-8 тона дори и да ги скъсаш от хранене и гледане е правете си изводите сами.

[kapanec]

Чета и немога да се начудя на някои хора,да погледнем друг сектор във животновъдството може ли да сравните един Холнщаин и наще черно-шарени крави просто няма база за сравнение едната порода дава 16-18 тона мляко за лактационен период а другата 6-8 тона дори и да ги скъсаш от хранене и гледане е правете си изводите сами.

Супер пример за сравнение.Много ясно и точно казано 6+

[scutellator]

Всъщност спорът е с колко една елитна майка-шампион се различава от една посредствена майка куча марка. Тука може да ни осветли Scutellator-a, но аз като профан в тази област си мисля (пък и съм попрочел това-онова), че постигането на 50-60% превъзходство по всеки един контролиран/селекциониран параметър си е съвсем в реда на нещата.

Според брат Адам кръстоската F1 Сахариенсис х Бъкфаст в добри години дава средно 300% увеличение в добива сравнено със средния добив от Бъкфаст от същия сезон. Кръстоската F1 Анатолика х Бъкфаст дава средно 200% над средния добив на Бъкфаст и е еднакво подходяща както за силни години, така и в години когато пашата е оскъдна ( съотношението се запазва)
Той споменава също, че 300% увеличение базирано на 40 кг среден добив е много по-важно, отколкото 30% увеличение върху добив от 15 кг ( по онова време в Германия са правили паралелни тестове на различните междупородни и междулинейни кръстоски на Карника и на база тези тестове, учените заключават че повишение в добива повече от 30% не е възможно)
Тези неща ги има записани в неговите книги ( по памет поне в 2 от 3-те) и всеки който иска може да провери.
Чувствам се обаче длъжен да развенчая всеобщото схващане, че брат Адам е бил "добър пчелар", напротив - спрямо българските разбирания той е бил ЛОШ пчелар, или поне в първите си 50 години.

Според Величков, кръстоска Кавказка + местна ( трябва да проверя каква беше точната кръстоска) дава 70 % увеличение сравнено със местните.
Кръстоска (Лигустика х Кавказка) х (френската) мелифера мелифера дава 110% увеличение в добива спрямо френската мелифера мелифера. (в момента не мога да дам позоваване)

Разплодните майки, обикновенно имат по-слаба производителност, отколкото техните свободно оплодени дъщери. Разплодните майки са със обеднено генетично разнообразие, което ги прави по-малко приспособими към различна среда от тази за която са селектирани ( освен това им липсва и хетерозисен ефект). Затова, обикновено майки предназначени за производство на F1 свободно оплодени майки се използват разплодни майки, оплодени със търтеи от друга линия ( междулинейна кръстоска), след което техните дъщери се оплождат свободно. Така се извлича максимална полза от хетерозисния ефект, като в същото време генетичното разнообразие прави семействата по-малко чувствителни към болести, например.



Матеев, аз се чудя, къде си тръгнал да пращаш пчеларите с над 100-200 кошера да си купуват апарат за инстументално, като ей ги на- ГЛЕДАЙ ГИ. На тях им е по-приятно да си работят с двумайчините кошери и с помощните семейства и да си вадят меда с трирамковата центрофуга. Дори, ако трябва да съм откровен, те са даже по-напред от тези на които подражават. Забележи че почти всичките руски майстори на пчеларството в Ютюб работят с двурамкови центофуги , при това центрофугата се върти от двама човека!!!!!

[scutellator]

Чета и немога да се начудя на някои хора,да погледнем друг сектор във животновъдството може ли да сравните един Холнщаин и наще черно-шарени крави просто няма база за сравнение едната порода дава 16-18 тона мляко за лактационен период а другата 6-8 тона дори и да ги скъсаш от хранене и гледане е правете си изводите сами.

Ти не знаеш ли че пчелата не е податлива на селекция? На добрия пчелар, и калпави майки да му дадеш, пак ще извади по 110кг от рапицата от семейство. Ако никой от вас не е сънувал подобен добив, то вината не е в пчелите (или майките), а в пчеларите.

[Mateev]

Рамките в клипчето са подбрани и може би са направени няколко клипа, докато се сглоби един истински, който да показва идеалистичната ситуация. Какво скриха от нас:

1. При разбалансирани рамки центрофугата има склонност да изпада в резонанс, да се тресе неудържимо и ако не е стегната здраво към пода, започва да се разхожда из помещението.
2. При скъсване на една единствена рамка парчетата от нея излитат и разкъсват и съседните рамки. На дъното на центрофугата вместо мед се получава манджа с грозде.

Рамките за такива радиални центрофуги се обтелват по СПЕЦИАЛЕН НАЧИН, който е различен от начина на обтелване на рамките за хордиалните центрофуги. При хордиалните центрофуги най-големите сили са в централната част на рамката, и там трябва да има тел, докато при радиалните най-слабото място е долната част на рамката заради отворите, които пробиват пчелите. Именно поради тази причина аз правя W обтелване, но слагам върху него и два хоризонтални тела на 2 сантиметра разстояние от горната и от долната рамка.

Още нещо - при радиалните центрофуги убийствени се явяват недобре разпечатаните пити. Един малък участък от една единствена пита да остане неразпечатан, и този участък при големите скорости се скъсва и разкъсва съседните пити.

[Дамян Дамянов]

Рамките в клипчето са подбрани и може би са направени няколко клипа, докато се сглоби един истински, който да показва идеалистичната ситуация. Какво скриха от нас:

1. При разбалансирани рамки центрофугата има склонност да изпада в резонанс, да се тресе неудържимо и ако не е стегната здраво към пода, започва да се разхожда из помещението.
2. При скъсване на една единствена рамка парчетата от нея излитат и разкъсват и съседните рамки. На дъното на центрофугата вместо мед се получава манджа с грозде.

Рамките за такива радиални центрофуги се обтелват по СПЕЦИАЛЕН НАЧИН, който е различен от начина на обтелване на рамките за хордиалните центрофуги. При хордиалните центрофуги най-големите сили са в централната част на рамката, и там трябва да има тел, докато при радиалните най-слабото място е долната част на рамката заради отворите, които пробиват пчелите. Именно поради тази причина аз правя W обтелване, но слагам върху него и два хоризонтални тела на 2 сантиметра разстояние от горната и от долната рамка.

Още нещо - при радиалните центрофуги убийствени се явяват недобре разпечатаните пити. Един малък участък от една единствена пита да остане неразпечатан, и този участък при големите скорости се скъсва и разкъсва съседните пити.

На мен не ми хареса усукването на центрофугата
Е теста е по-истински от сухите тестове на LYSON

[scutellator]

Искам да обясня как една елитна майка може да струва както 30 лева, така и 300, и в същото време и двете да са с напълно еднакви качества и еднакъв начин на производство. Нека да приемем, че купуваме една или повече елитни майки от Западна Европа за много пари - по 200-300 EUR парчето. С треперещи ръце ги настаняваме в осиротени семейства и ако всичко мине благополучно, след една седмица започваме да вземаме яйца от тях. Започваме да правим маточници и след това изкуствено да оплождаме родилите се дъщери с търтеи от същата порода. В рамките на сезона получаваме хиляди яйца и можем да си позволим лукса да произведем хиляди изкуствено оплодени дъщери. Тези дъщери също ще са ЕЛИТНИ МАЙКИ, защото им КОНТРОЛИРАМЕ родословието както по майчина, така и по бащина линия. Труда по тези дъщери обаче ще е малко, и затова те ще струват само по 30 лева.

Терминологията нещо ти куца.
На свободния пазар могат да се намерят следните майки:
-(не тествани ) свободно оплодени - престой в нуклеуса обикновенно 10,14 или 17 дни
-тествани свободно оплодени майки - престой в нуклеуса поне 4 седмици
- оплодени на оплоден пункт ( неизолиран) ( не изцяло чистопородно оплодени)
- оплодени на изолиран оплоден пункт (чистопородно оплодени, плюс минус някакъв процент за грешка, според това доколко е надеждно изолиран)
- оплодени на островен изолиран оплоден пункт (чистопородно оплодени)
- инструментално оплодени (чистопородно оплодени)
- разплодни майки произведени същия сезон ( не тествани по поколение)
- разплодни майки произведени същия сезон тествани по поколение ( нужни са общо 60 дни)
- разплодни майки произведени предходния сезон/едногодишни ( имат презимували дъщери ) - това са тези от по 300 евро и нагоре
- разплодни майки двугодишни ( тествани по поколение два сезона или 1 като продуктивно семейство + 1 за разплод)

Естествено, може да добавим и презимували майки (без значение по какъв метод са оплодени).

Терминът "елитна майка" се използва в България, наместо общоприетия в другите страни "разплодна майка" (Breeder queen)
Качеството на една майка да речем от по 300 евро , предлагани от различните пчеловъди на свободния пазар, може да варира в много широки граници. Просто както и при всяка една друга дейност, хората не се справят еднакво добре в извършването й.
Дори и когато няколко пчеловъда стартират с идентичен генетичен материал, след време качеството на предлаганата от тях стока се различава. Във селекцията напредъкът се постига трудно, но е лесно да бъде загубен.