То се получи от само-себе си, бях притиснат от обстоятелствата и не съм го планирал. Колкото до феромоните, не знам но предполагам че е като при многомайчните семейства. Syzi имаше подобен експеримент с десеттина майки в един кошер и резултатите са публикувани в нейният сайт/блог. Тука има линк към него:
http://pchelari.com/forum/showthread.php?t=1189&page=2
Най-добрия вариант е след излюпването на майките ( в моя случай, тъй като аз си оставям само най-тежките и подбрани по външни признаци майки, както и премахвам майките закъсняващи с излюпването) да ги придадеш заедно с клетката (номерирана!!!) по нуклеусите. За предпочитане между 6 и 14 ден събираш клетките с майките в тях и ги носиш за 7 минутно третиране с СО2. На следващия ден осеменяваш и ги освобождаваш директно
Другия вариант е след като майките се изюпят в клетките да ги оставиш във същото семейство отглеждач за 7-10 дни ( вместо в нуклеус). В случая вече върши функцията и на Банка. Това не му пречи да си одглежда маточниците. Обгазяваш майките, на следващия ден осеменяваш и ги раздаваш по нуклеусите със канди за запушалка или клетка похлупак (push-in cage). Недостатъка е че по това време на годината придаването е малко по-рисковано, както и че затворените майки съхраняват по-малко сперматозоиди ( тъй като движенията й са ограниени, както и достъпа на пчели). Има и варинант след осеменяването, майките пак да се връщат в банката. Никога не съм го пробвал.
Нуклеусите трябва да са по-големи. Ако микро, бейби и мининуклеусите вършат работа за свободно оплождане на майки, тук те - не. Нужни са повече пчели, които да се грижат/почистват майката преди и след осеменяването й.
Когато се банкират майки (независимо оплодени или неплодни) е добре да са от същата линия (сестри). В противен случай пчелите не обръщат внимание на майките със по-малко феромони от останалите и те умират от глад.
Между другото, може да се ползват и бутилки СО2 използвани от заварчиците (аргон например). Единственото съображение е бутилката да не е прекалено голяма - 3-5 кг в повечето случаи е предостатъчна (или да не се пълни догоре), тъй като газът явно си има срок на годност.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Метеев,извинявам се с молбата си! Главата ти "пуши", но аз да си напомня с молбата за снимки на майките!
Във фотото са, изчакай малко де да проявят лентата.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Нямам снимки, а се разпоредих преди около седмица (когато пак ме подсети). Ще има мъмрене, защото най-много мразя да кажа нещо, и то да не се изпълни. Нали знаете - думата на шефа е закон. В пазарната икономика всяка една фирма може да се оприличи на състезателна кола. Колата е състезателна, защото има конкуренция. За съжаление обаче в България състезателните коли са построени от некачествени части (човешкия фактор). Предната лява гума идва спихнала на работа - младеж, който цяла нощ е чукал някаква мацка и идва на работа заспал. С предната дясна гума положението е подобно - цяла нощ пил, идва клатейки се и не може да върже две приказки на кръст. Задните две гуми имат някакъв конфликт помежду си и си правят мръсно една на друга, но страда работата. Бензиновата помпа сърдита на двигателя, и не иска да му дава гориво. Самият двигател пък е мързелив - работи само когато шефа е наблизо, иначе се скатава. Бензиновия филтър е крадлив, масления филтър пък е болен, турбокомпресора е с кофти настроение, защото жена му го е изхвърлила от къщи. Бордовия компютър се е захласнал в някакъв частпром, а пилота на колата закъснява за работа вече половин час. Бобината на колата е бременна и палене е възможно само с тикане. Светлините уж са си на място, но светят и мигат когато те си поискат, я не когато шефа поиска.
Накратко - това са състезателните коли, с които Българските бизнесмени се състезават. Моята е нещо подобно. Добре че и на конкурентите са такива, иначе отдавна да са ме задминали по завоите. На западните фирми обаче колите не са такива. Летят на пълна мощност и ни изпреварват като малки гари. Тъжно, но факт. Това е Българската действителност.
ПС: Този постинг е в лек шеговит тон, но всъщност много точно отразява горчивата Българска действителност............ Този постинг дава отговор и на въпроса "Защо България продължава да е на дъното на световните класации по БЕДНОСТ и по Брутен Вътрешен Продукт.".
А кога някой български шев ще се замисли,че колата му не върви защото не е вложил достатъчно средства в нея и иска да изпреварва западни коли,ама потдръжката да е като на трабанче.Кога в България работодателите ще започнат да гледат да си наемат качествени работници за по добри заплати,а не да се казва "ами и да не иска да работи за тия пари ще намеря друг дето ще иска" и за това колите неискат да палят камо ли да тръгнат.И вместо когато шефа каже нещо и да знае,че ще се свърши качествено,той хем трябва да напомня,хем да проверява качеството на изпълнение.
Дааа,свършиха готово обучените кадри,работещи за малко.Сега за да ти се свърши работа, се налага да си обучиш кадър, но и за да го задържиш само с договор не става,трябват и парички.
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))