Напротив, студеното повишава консумацията на мед.Първоначално публикувано от Ангел Йосифов
Напротив, студеното повишава консумацията на мед.Първоначално публикувано от Ангел Йосифов
"It's so simple to be wise. Just think of something stupid to say and then don't say it."
Sam Levenson
Ако кошера е обвит и затоплен при първа възможност пчелите залагат пило и температурата се покачва на 35градуса.С вдигането на температурата се появява и влагата и консумацията на мед се увеличава.Докато ако дъното е мрежесто или с по голям отвор пчелите не залагат отрано пило и подържат около 20градуса.Сам можеш да си направиш сметка,кога консумацията на мед е по-голяма.
Според мен е обратното - първо трябва да се вдигнат температурата и влагата едновременно, пък тогава да тръгне пилото.
Допускам, че при т. нар. “Финско зимуване”, което изглежда прилагаш, им е малко влагата и затова пилото се бави, а не че на пчелите им е студено. Ако им е студено, веднага ще вдигнат температурата в центъра на кълбото. Пък и студеният въздух от дъното трудно ще измести топлия от горната част на кошера, освен ако не е оставен отворен горният вход. Поне така си мисля.
Но това като че ли е малко изместване на въпроса...
"It's so simple to be wise. Just think of something stupid to say and then don't say it."
Sam Levenson
Много ме заинтригува предложението да затоплим кошерите и те да почнат да се развиват през зимата.Ако затоплим ,омотаем с топлоизолация един кошер и дадем на пчелите мед и прашец колкото душа им иска, от 9 рамки пчели през октомври ,ще получим ли 11 рамки пчели през февруари?(преди затопляне на времето)
Ако някой го направи ,аз ще го почерпя!
Не казвай " Хоп! " , преди да си скочил!
Ако въпросният мед и прашец не са предварително складирани в пити, а им се дадат като външна храна (тесто), предполагам, че ще получим 11 рамки, но не с пчели, а с диария... :DПървоначално публикувано от зуница
"It's so simple to be wise. Just think of something stupid to say and then don't say it."
Sam Levenson
Някой да е чул кукумявка да пръцка?!?
Да,именно липсата на пило спестява мед,но тръгнели(обикновенно към март) в началото на април са със магазин с во.Първоначално публикувано от FVCVS CAESAR
Долните прелки ги стеснявам,а горните пчелите ги регулират с прополис или с телата си.
Искам да споделя моя опит относно зазимяването и прелките на семействата.Миналата година зимата в добруджа беше много тежка.ДБ семейства бяха зазимени на горен и долен вход 8-10 сантиментра.Не използвам мишипредпазител(не знам защо,тази година ще ми е трета и нямам поражения от мишки).Долния кръгъл отвор капачето беше отворено.Януари месец установих,че горния вход и отвора на дъното не са пипани от пчелите,а долната прелка беше изпълнена с прополис като имаше отвор колкото за една пчела.
ЛР семейства бяха зазимени система Венер,като на 3см от долна прелка на дъното има мрежест отвор 15 на 15 см,които целогодишно е отворен.Горен вход 8см,а долния вход 15см.Като на 15 февруари поставям велпапе между магазина и плодника със отвор 5см на 10см предния край.
„Добрата вентилация – е едно от първите и важни условия за благополучно зимуване на пчелите”, така е определил ролята на обмена на въздуха в кошера академик А.М.Бутлеров. Това е едно от основните правила в пчеларството.
Трябва да се подчертае в потвърждение на казаното, че всички класици на руското и задграничното пчеларство са единни. Научните изследвания, практическите резултати са показали, че от вентилацията зависи продължителността на живота, енергията и работоспособността на презимувалите пчели. Пресният, богат на кислород въздух им е нужен в достатъчно количество. Знае се, че в нормално, добро семейство има 30 000 насекоми и даже повече. По данни на академик Бутлеров, на тях в течение на денонощие им са нужни за дишане около 230 л въздух. „Пресният въздух и спокойствието, казвал Витвицкий, е необходим за това насекомо още повече през зимата в сравнение с друго време на годината.”. Л.Лангстрот смята, че през зимата „на пчелите им трябва същото голямо количество въздух, както и през лятото”.
В гнездото с лош обмен на въздух пчелите се държат неспокойно, усилено вентилират. Шумът, идващ от кошера, който не се прекратява нито през деня, нито през нощта, независимо от това на открито или в помещение протича зимуването, не е нищо друго, а представлява замяната в гнездото на отработения въздух с чист, богат на кислород, а не е реакцията на студа и не е способ за сгряване на „измръзналите” насекоми, както мислят много пчелари. Иначе казано, на пчелите им е нужен въздух, въздух и въздух.
На всеки пчелар му е известно, че изяждайки по килограм мед, пчелното семейство отделя приблизително толкова вода. Ако крайните продукти на разпадането на въглехидратите – водните пари и въглеродният двуокис – не се отделят своевременно или се отделят твърде бавно, то влажността в кошера постепенно нараства и в крайна сметка достига критичната си точка – от въздуха падат капки вода, които се утаяват на стените на кошера и питите. А това вече е беда. Откритият мед, тъй като е хигроскопичен, попива влага в себе си и се разводнява. Тъй като медът се намира в топлината, излизаща от кълбото, то дрождевите гъбички, които се съдържат в него започват да се размножават; намокря се и се вкисва пергата. Храненето на пчелата с развалена храна нарушава в нея обменните процеси. Пчелите се разболяват.Излишъкът на вода в храната – това е първопричината за диарията.
По данни на задгранични изследвания, при относителна влажност на въздуха 97%, продължителността на живота на пчелите се съкращава с една четвърт. Установено е, че при по – голяма влажност пчелите изяждат повече храна. Излишно голямата влажност благоприятства за развитието на кърлежа вароа, способства за възникването и разпространението на аскосферозата. Аспергилите се размножават в намокрената перга. При влага, незаетите пити с пчели се покриват със плесен. Това са много големи загуби за семейството и за пчелина.
Влажните гнезда са студени. В зимовниците влажния и застоял въздух обрича пчелите на хроническо отравяне. Пчелите, обезсилени от задухата и тежестта на изпаренията, физиологически се износват. Както показва практиката, през пролетта такива семейства значително изостават в развитието си, изравнявайки се с нивото на другите едва в края на главната паша. За съжаление, учебните пособия по пчеларство главно говорят за необходимостта от запазване на топлината в гнездото, затоплянето му с възглавници и увиването му, нещо, което става причина и за високата влажност. Пчелите сами и без особени трудности се справят със студа. Механизмът на топлообразуване и съхраняване на топлината при тях е отработен до съвършенство.
При добра вентилация, крайните продукти на обмена на веществата се отделят по хода на образуването им, а вместо тях постъпва външен чист въздух, пчелите стоят спокойно, те почти не се чуват, гнездата са сухи, семействата съхраняват енергията си до пролетта и добре се развиват.
Главна роля в обмена на въздуха в кошера играят прилетните отвори. Само долните не могат да се справят с този процес, затова държат отворени и добавъчни – горните отвори, някои от тях кръгли. Напълно справедливо тях ги наричат зимни. Това не е ново. Старите пчелари, които отглеждат пчели и в кошери – хралупи тип „колоди” пробивали в тях отвор под самия таван и го отваряли през зимата. Влажният въздух преминавал през тези отдушници, и в колодата е било сухо. В кошерите – хралупи от типа „борти” пчеларите също оставяли процеп в горната част до должеята, макар, че от пролетта до есента должеята плътно затваря гнездото. Финландските пчелари използват горните междукорпусни прилетни отвори, които са като процепи.
Практиката от последните години е показала, че при широки долни прилетни отвори зимуването преминава по – добре, отколкото при отворени само на 2-3 или на 5 см. Неголемият прилетен отвор крие в себе си опасност. Той почти винаги се запълва с подмор.
Големината на прилетния отвор не оказва влияние на температурата в кошера. Малкият отвор по същия начин безпрепятствено пропуска студа, както и големият, само може би въздухът в кошера изстива по – бавно, но затова при затоплянето при неголям прилетен отвор и по – бавно се загрява. При отворени долни и горни прилетни отвори не става течение. Идващият отдолу въздух , на пътя на който се намират питите, само слабо и бавно обтича седящото на тях кълбо, не пронизвайки го и не предизвиквайки някаква противоположна реакция от пчелите. Кората на кълбото надеждно го защитава от проникването на студа вътре. Обаче отворените долни и горни прилетни входове могат да не осигурят своевременното отделяне на влажния въздух от гнездото. Поради това, в частност, в кошерите, оставени на открито, при силни студове питите и стените на кошера се покриват със скреж. „За благополучното зимуване на пчелите, е писал Лангстрот, - е необходимо да се спазва едно от важните условия, а именно: трябва да се поставя на питите отгоре нещо такова, което да поглъща влагата, произлизаща от дишането на пчелите. Ако не се постави на питите нещо, което поглъща влагата, то не е възможно да се осигури на пчелите благополучно зимуване и да се защитят питите от влага и плесен”.
За гаранция включват допълнителна вентилация нагоре. Тя е по – надеждна и ефективна, отколкото през горния прилетен отвор, който при много големи студове се запълва с „пробка” от скреж и лед.
Утвърдило се е едно мнение, че въглеродният двуокис, отделян от пчелите, поради своята тежест се спуска на дъното на кошера и излиза през долния прилетен отвор. Обаче пчелите издишат въздух, в който само 7% е въглеродния двуокис. Смесен с въздуха на кошера, той не се спуска на пода. Ако има горен прилетен отвор или отвор в тавана, той преминава през тях и излиза. Горната вентилация през тавана е особено важна. През горните затоплящи материали гнездото трябва да диша.
При естествена, възходяща вентилация, когато влагата се отнася достатъчно бързо, кошера не се овлажнява. Вертикалният, многокорпусен кошер в голяма степен е приспособен за това.
Притокът на студен външен въздух в кошера е единственият способ за отделянето на влагата. Студеният въздух е стотици пъти по – добър в дадения случай от топлия. Колкото и странно да изглежда в кошера с добра вентилация на пчелите им е по – топло, отколкото в кошера със застоял въздух.
Отделянето на влажния въздух и въглеродния двуокис от кошерите, които се намират в зимовници, изцяло зависи от вентилацията на помещенията. В случайно избраните и неприспособени за зимуване помещения, погреби, складове в които се съдържа влага и е задушно, пчелите изпитват големи претоварвания и зимуват неудовлетворително.
Влажността и температурата на въздуха в типичните зимовници се регулират с усилването на действащата вентилационна система. Много е важно това да се направи в средата на зимата и когато наближи пролетта, когато в семействата вече има много пило и необходимостта от кислород нараства. Навременното отделяне от кошерите на въглеродния двуокис и водните пари, снабдяването на пчелите с кислород са възможни само при десетократно обновяване на въздуха в зимовника в течение на едно денонощие, както експериментално е установил и научно е обосновал академик Н.М. Кулагин.
Добрата вентилация на кошерите през зимата не е по – маловажен фактор от колкото обилието на доброкачествен мед в тях.
"Колкото повече,толкова повече". - Мечо Пух
Ами, аз предлагам повечето колеги няколко пъти да го прочетат това и да се спре с постоянните въпроси, КОЯ прелка да оставя за зимата и как да затопля кошера, че...пчелите да не умрат.
Всяко живо същество, което диша, ИМА НУЖДА ОТ КИСЛОРОД.
Пчеларството не е професия - Пчеларството е призвание.
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))