ПРЕЛКАТА ПРЕЗ ЗИМАТА

[FVCVS CAESAR]

а студеното спестява мед.

Напротив, студеното повишава консумацията на мед.

[Ангел Йосифов]

Ако кошера е обвит и затоплен при първа възможност пчелите залагат пило и температурата се покачва на 35градуса.С вдигането на температурата се появява и влагата и консумацията на мед се увеличава.Докато ако дъното е мрежесто или с по голям отвор пчелите не залагат отрано пило и подържат около 20градуса.Сам можеш да си направиш сметка,кога консумацията на мед е по-голяма.

[FVCVS CAESAR]

Според мен е обратното - първо трябва да се вдигнат температурата и влагата едновременно, пък тогава да тръгне пилото.
Допускам, че при т. нар. “Финско зимуване”, което изглежда прилагаш, им е малко влагата и затова пилото се бави, а не че на пчелите им е студено. Ако им е студено, веднага ще вдигнат температурата в центъра на кълбото. Пък и студеният въздух от дъното трудно ще измести топлия от горната част на кошера, освен ако не е оставен отворен горният вход. Поне така си мисля.
Но това като че ли е малко изместване на въпроса...

[зуница]

Много ме заинтригува предложението да затоплим кошерите и те да почнат да се развиват през зимата.Ако затоплим ,омотаем с топлоизолация един кошер и дадем на пчелите мед и прашец колкото душа им иска, от 9 рамки пчели през октомври ,ще получим ли 11 рамки пчели през февруари?(преди затопляне на времето)
Ако някой го направи ,аз ще го почерпя!

[FVCVS CAESAR]

Ако затоплим ,омотаем с топлоизолация един кошер и дадем на пчелите мед и прашец колкото душа им иска, от 9 рамки пчели през октомври ,ще получим ли 11 рамки пчели през февруари?

Ако въпросният мед и прашец не са предварително складирани в пити, а им се дадат като външна храна (тесто), предполагам, че ще получим 11 рамки, но не с пчели, а с диария... :D

[ivandespotov]

Някой да е чул кукумявка да пръцка?!?

[Ангел Йосифов]

Допускам, че при т. нар. “Финско зимуване”, което изглежда прилагаш, им е малко влагата и затова пилото се бави,

Да,именно липсата на пило спестява мед,но тръгнели(обикновенно към март) в началото на април са със магазин с во.
Долните прелки ги стеснявам,а горните пчелите ги регулират с прополис или с телата си.

[Георги Кючуков]

Искам да споделя моя опит относно зазимяването и прелките на семействата.Миналата година зимата в добруджа беше много тежка.ДБ семейства бяха зазимени на горен и долен вход 8-10 сантиментра.Не използвам мишипредпазител(не знам защо,тази година ще ми е трета и нямам поражения от мишки).Долния кръгъл отвор капачето беше отворено.Януари месец установих,че горния вход и отвора на дъното не са пипани от пчелите,а долната прелка беше изпълнена с прополис като имаше отвор колкото за една пчела.



ЛР семейства бяха зазимени система Венер,като на 3см от долна прелка на дъното има мрежест отвор 15 на 15 см,които целогодишно е отворен.Горен вход 8см,а долния вход 15см.Като на 15 февруари поставям велпапе между магазина и плодника със отвор 5см на 10см предния край.

[Лежаков]

„Добрата вентилация – е едно от първите и важни условия за благополучно зимуване на пчелите”, така е определил ролята на обмена на въздуха в кошера академик А.М.Бутлеров. Това е едно от основните правила в пчеларството.
Трябва да се подчертае в потвърждение на казаното, че всички класици на руското и задграничното пчеларство са единни. Научните изследвания, практическите резултати са показали, че от вентилацията зависи продължителността на живота, енергията и работоспособността на презимувалите пчели. Пресният, богат на кислород въздух им е нужен в достатъчно количество. Знае се, че в нормално, добро семейство има 30 000 насекоми и даже повече. По данни на академик Бутлеров, на тях в течение на денонощие им са нужни за дишане около 230 л въздух. „Пресният въздух и спокойствието, казвал Витвицкий, е необходим за това насекомо още повече през зимата в сравнение с друго време на годината.”. Л.Лангстрот смята, че през зимата „на пчелите им трябва същото голямо количество въздух, както и през лятото”.
В гнездото с лош обмен на въздух пчелите се държат неспокойно, усилено вентилират. Шумът, идващ от кошера, който не се прекратява нито през деня, нито през нощта, независимо от това на открито или в помещение протича зимуването, не е нищо друго, а представлява замяната в гнездото на отработения въздух с чист, богат на кислород, а не е реакцията на студа и не е способ за сгряване на „измръзналите” насекоми, както мислят много пчелари. Иначе казано, на пчелите им е нужен въздух, въздух и въздух.
На всеки пчелар му е известно, че изяждайки по килограм мед, пчелното семейство отделя приблизително толкова вода. Ако крайните продукти на разпадането на въглехидратите – водните пари и въглеродният двуокис – не се отделят своевременно или се отделят твърде бавно, то влажността в кошера постепенно нараства и в крайна сметка достига критичната си точка – от въздуха падат капки вода, които се утаяват на стените на кошера и питите. А това вече е беда. Откритият мед, тъй като е хигроскопичен, попива влага в себе си и се разводнява. Тъй като медът се намира в топлината, излизаща от кълбото, то дрождевите гъбички, които се съдържат в него започват да се размножават; намокря се и се вкисва пергата. Храненето на пчелата с развалена храна нарушава в нея обменните процеси. Пчелите се разболяват.Излишъкът на вода в храната – това е първопричината за диарията.
По данни на задгранични изследвания, при относителна влажност на въздуха 97%, продължителността на живота на пчелите се съкращава с една четвърт. Установено е, че при по – голяма влажност пчелите изяждат повече храна. Излишно голямата влажност благоприятства за развитието на кърлежа вароа, способства за възникването и разпространението на аскосферозата. Аспергилите се размножават в намокрената перга. При влага, незаетите пити с пчели се покриват със плесен. Това са много големи загуби за семейството и за пчелина.
Влажните гнезда са студени. В зимовниците влажния и застоял въздух обрича пчелите на хроническо отравяне. Пчелите, обезсилени от задухата и тежестта на изпаренията, физиологически се износват. Както показва практиката, през пролетта такива семейства значително изостават в развитието си, изравнявайки се с нивото на другите едва в края на главната паша. За съжаление, учебните пособия по пчеларство главно говорят за необходимостта от запазване на топлината в гнездото, затоплянето му с възглавници и увиването му, нещо, което става причина и за високата влажност. Пчелите сами и без особени трудности се справят със студа. Механизмът на топлообразуване и съхраняване на топлината при тях е отработен до съвършенство.
При добра вентилация, крайните продукти на обмена на веществата се отделят по хода на образуването им, а вместо тях постъпва външен чист въздух, пчелите стоят спокойно, те почти не се чуват, гнездата са сухи, семействата съхраняват енергията си до пролетта и добре се развиват.
Главна роля в обмена на въздуха в кошера играят прилетните отвори. Само долните не могат да се справят с този процес, затова държат отворени и добавъчни – горните отвори, някои от тях кръгли. Напълно справедливо тях ги наричат зимни. Това не е ново. Старите пчелари, които отглеждат пчели и в кошери – хралупи тип „колоди” пробивали в тях отвор под самия таван и го отваряли през зимата. Влажният въздух преминавал през тези отдушници, и в колодата е било сухо. В кошерите – хралупи от типа „борти” пчеларите също оставяли процеп в горната част до должеята, макар, че от пролетта до есента должеята плътно затваря гнездото. Финландските пчелари използват горните междукорпусни прилетни отвори, които са като процепи.
Практиката от последните години е показала, че при широки долни прилетни отвори зимуването преминава по – добре, отколкото при отворени само на 2-3 или на 5 см. Неголемият прилетен отвор крие в себе си опасност. Той почти винаги се запълва с подмор.
Големината на прилетния отвор не оказва влияние на температурата в кошера. Малкият отвор по същия начин безпрепятствено пропуска студа, както и големият, само може би въздухът в кошера изстива по – бавно, но затова при затоплянето при неголям прилетен отвор и по – бавно се загрява. При отворени долни и горни прилетни отвори не става течение. Идващият отдолу въздух , на пътя на който се намират питите, само слабо и бавно обтича седящото на тях кълбо, не пронизвайки го и не предизвиквайки някаква противоположна реакция от пчелите. Кората на кълбото надеждно го защитава от проникването на студа вътре. Обаче отворените долни и горни прилетни входове могат да не осигурят своевременното отделяне на влажния въздух от гнездото. Поради това, в частност, в кошерите, оставени на открито, при силни студове питите и стените на кошера се покриват със скреж. „За благополучното зимуване на пчелите, е писал Лангстрот, - е необходимо да се спазва едно от важните условия, а именно: трябва да се поставя на питите отгоре нещо такова, което да поглъща влагата, произлизаща от дишането на пчелите. Ако не се постави на питите нещо, което поглъща влагата, то не е възможно да се осигури на пчелите благополучно зимуване и да се защитят питите от влага и плесен”.
За гаранция включват допълнителна вентилация нагоре. Тя е по – надеждна и ефективна, отколкото през горния прилетен отвор, който при много големи студове се запълва с „пробка” от скреж и лед.
Утвърдило се е едно мнение, че въглеродният двуокис, отделян от пчелите, поради своята тежест се спуска на дъното на кошера и излиза през долния прилетен отвор. Обаче пчелите издишат въздух, в който само 7% е въглеродния двуокис. Смесен с въздуха на кошера, той не се спуска на пода. Ако има горен прилетен отвор или отвор в тавана, той преминава през тях и излиза. Горната вентилация през тавана е особено важна. През горните затоплящи материали гнездото трябва да диша.
При естествена, възходяща вентилация, когато влагата се отнася достатъчно бързо, кошера не се овлажнява. Вертикалният, многокорпусен кошер в голяма степен е приспособен за това.
Притокът на студен външен въздух в кошера е единственият способ за отделянето на влагата. Студеният въздух е стотици пъти по – добър в дадения случай от топлия. Колкото и странно да изглежда в кошера с добра вентилация на пчелите им е по – топло, отколкото в кошера със застоял въздух.
Отделянето на влажния въздух и въглеродния двуокис от кошерите, които се намират в зимовници, изцяло зависи от вентилацията на помещенията. В случайно избраните и неприспособени за зимуване помещения, погреби, складове в които се съдържа влага и е задушно, пчелите изпитват големи претоварвания и зимуват неудовлетворително.
Влажността и температурата на въздуха в типичните зимовници се регулират с усилването на действащата вентилационна система. Много е важно това да се направи в средата на зимата и когато наближи пролетта, когато в семействата вече има много пило и необходимостта от кислород нараства. Навременното отделяне от кошерите на въглеродния двуокис и водните пари, снабдяването на пчелите с кислород са възможни само при десетократно обновяване на въздуха в зимовника в течение на едно денонощие, както експериментално е установил и научно е обосновал академик Н.М. Кулагин.
Добрата вентилация на кошерите през зимата не е по – маловажен фактор от колкото обилието на доброкачествен мед в тях.

[evgeni.filimonov]

Ами, аз предлагам повечето колеги няколко пъти да го прочетат това и да се спре с постоянните въпроси, КОЯ прелка да оставя за зимата и как да затопля кошера, че...пчелите да не умрат.
Всяко живо същество, което диша, ИМА НУЖДА ОТ КИСЛОРОД.