ПОРОДИ /РАСИ/ ПЧЕЛИ

[valaz]

Здравеите колеги!Като става дума за породи да Ви попитам има ли начин в България да се закупи Карника с съответния сертификат?

Според д-р Ангел Грънчаров, местната пчела у нас е била карниката. Вследствие на вноса на чужди породи пчели е настъпила метизация и местната порода пчели се е загубила. Според доц. Петров, местната порода пчели са неговите Апис Мелифера Родопика. По-склонен съм да вярвам на д-р А. Грънчаров.
http://www.queen-carnica.com/en/
http://apis-mellifera-carnica.eu/Api...LOVE%20IT.html

[Mateev]

Според мнението на повече от половината пчеларски учени в България местната пчела също е Карника. Понятието Македоника трябва да се счита за синоним на Карниката. Според гръцките учени пък е точно обратното - както Македониката, така и Карниката са все една и съща раса, но тя се казва Македоника. И в сертификатите те пишат само Македоника и за двете раси.

Едно е общото обаче между Българските и Гръцките учени - Карника и Македоника са една и съща раса. Има дребни различия в екотиповете, но това не са различни раси.

Колкото до доц. (проф.) Пламен Петров - той ЕВОЛЮИРА през годините. Някога на младини е хранел болни амбиции, че е открил НОВА РАСА ПЧЕЛИ. С напредването на възраста започва в трудовете си да пише Родопика (Македоника). На следващия етап вече пише Македоника (Родопика). В последните си трудове обаче и при него започва да се прокрадва думичката Карника, споменавана "скромно" тук и там .....

[Triballi]

Бр. Адам посещава Гърция и Югославия.България е спомената косвено.
http://www.pedigreeapis.org/biblio/b...2voy/2en.shtml
"Местната медоносна пчела на крайната югоизточна Европа досега, по някаква необяснима причина, никога не привлече някакво внимание. Вярно е, че не е надарена с някаква привлекателност, че да привлече внимание - тя не е с ярък цвят и еднородност на външния вид, които са често толкова високо ценени. Но като една работна(бизнес) пчела, може би няма равна. Тя прилича на Кавказката в много от неините характеристики - склонност към запрополисване, както и изграждането на мостове м/у питите. Тези два дефекти са по-малко силно развити в гръцката пчела, а в някои щамове(strains) те са пренебрежимо малко. Неините най-забележителните качества са кроткост,плодовитост, и нежелание за роене. Не попаднах на лоши по нрав колонии, с изключение на остров Крит. Гръцките пчелари едва ли някога прибягват до пушек; една малка част от димящи гъби обикновено се поставя върху рамките, докато трае прегледа. Пчелите са толкова добри и кротки, при манипулация като Карниката. Тяхната плодовитост е на истина феноменална: Аз съм склонен да вярвам, че няма друга раса която по числения състав да се мери с гръцките, или особено на гръцка майка кръстоска с италиански или карникови търтеи. Но за разлика от италианските или източните раси, размножаване е строго ограничено - твърде много, така, да че да обслужва нашите цели - след средата на юли. Плодника може да се намери блокиран в края на юли. Пилото е компактно и безупречно във всяко отношение, и нашият опит показва, че гръцката пчелата е по-малко склонен да рои от всяка друга раса или щам тествани в нашите пчелини. Но тя определено е склонна да запрополисва и да се изгражда мостове обилно, и запечатката на мед е по-скоро мокра на външен вид. Нашите предварителни тестове и наблюдения показват, че гръцката пчела въплъщава качествата, необходими за отлично събиране на мед.

Аристотел отбелязва, че пчелите на Гърция не са еднакви на цвят; по негово време пчелите с жълтo, били считани за най-добрите. Гръцките пчелите от днес са кафяви, с жълти пръстенчета появяващи се тук там. Въпреки това на запад от границите Пинд, от Месолонги до Янина, те са униформено черни. Бяхме сигурни в Янина, че в близост до Коница, на албанската граница, чиста жълта разновидност може да бъде намерена, но нашето търсене разкри само много малко жълти, която често се наблюдава на изток от границите на Пинд като и в сърцето на тези планини. В тези региони едно цяло изключение е намирането на колония абсолютно еднаква по цвят; една малка и варираща част от пчелите са с един или два светлокафяви(жълтокафяви) сегменти. Както може да се очаква, майките показват широк спектър от оцветяване; търтеите, от друга страна никаква."
http://www.pedigreeapis.org/biblio/b.../4voy/en.shtml
"Като цяло се признава, че най-типичните форми на A. mellifera var. carnica са открити в горна Словения и двете съседни провинции Каринтия и Щирия. В англоговорящите страни тази раса е по-известно като Carniolan(Карника), за първия внос - наистина повечето от внос до 1940 - идва от горна Словения. Въпреки това, географското разпространение на расата се простира далеч отвъд трите провинциални наименования. Доколкото знаем в момента, тя се простира до цяла Югославия, Унгария, Румъния, България и по-голямата част на Австрия. Но точни подробности липсват. Гръцката пчела, A. Mellifera Var. cecropia, е без съмнение един суб-разновидност на Карника. По външен вид двете раси не се различават, но има ясни и беспорни различия в техните физиологични характеристики. Доколкото ми е бе в състояние да установя, пчелите на северна Гърция, особено тези на полуостров Халкидики и тясната ивица на страната между границите на Егейският регион и Родопите, включително гръцка и турска Тракия, дължат тяхното стопанско превъзходство на влиянието произлизащо от Анадолската пчела. Колко далеч Анадолското влияние се простира в България, в равнината на Марица, ние не знаем. Има несъмнено значителни различия по-нататък като се отдалечим от основните центрове на местообитанието на Карника. Всъщност дори в пределите на Югославия значителна разлика се открива - макар и външно пчелите да се различават малко или изобщо не от Карника като общоприето."

[Triballi]

Анадолската пчела
"Тя е малка, наподобяваща Кипърската по размер, но не притежава нищо от
блясъка или равномерността на цвета на това създание. Цветът на
Анадолската пчела най-добре може да бъде описана като мръсно оранжево,
преминавайки към кафяво на задните гръбни и коремни сегменти(posterior
dorsal and ventral segments).Склутелума( scutellum)обикновено е тъмно
оранжев. Майките имат тъмен с форма на полумесец пръстен на всеки
гръбен сегмент - характерна черта на всички източни раси - но тук те са
светло кестеняво черни(browny-black), и на мястото на жълтото или
светло оранжевото имаме тъмно оранжево.Но под този мрачен екстериор са
скрити качества на несравнима икономическа стойност."
She is small, resembling the Cyprian in size, but has none of the
glamour or uniformity in colour of that race. The colour of the
Anatolian bee can best be described as a smudgy orange, turning to
brown on the posterior dorsal and ventral segments. The scutellum is
usually dark orange. The queens have a dark crescent-shaped rim on
each dorsal segment — a characteristic of all Eastern races — but here
they are browny-black, and in place of the yellow or light orange we
have a dark orange. But beneath this sombre exterior are hidden
qualities of incomparable economic value.
http://www.pedigreeapis.org/biblio/b.../4voy/en.shtml

[Triballi]

Хибриден произход на пчелите от Италия (Apis Mellifera ligustica) и Сицилия (А. м. Sicula).
Franck P1, Garnery L, Celebrano G, Solignac M, Cornuet JM.
Автор информация
абстракт

Генетичната променливост на пчелните популации Apis Mellifera ligustica, в континентална Италия, и на А. м. sicula, в Сицилия, е изследвана с помощта на ядрени (микросателитни) и митохондриални маркери. Шест популации (236 отделни пчели) и 17 популации(664 семейства) са били, съответно, анализирани с помощта на осем микросателитни локуси и DraI restriction fragment length polymorphism (RFLP) на цитохром оксидаза I (COI) -цитохром оксидаза II (COII) регион. Микросателитният локуси глобално потвърди югоизточното Европейско наследство на двата подвида (еволюционен клон C). Въпреки това, A. m. ligustica - митохондриалната ДНК (мтДНК) се явява да бъде съставен от двете Европейски линии(М и С) в по-голямата част на италианския полуостров, и са открити митохондриални типове от Африканската линия(А) в A. m. sicula пробите. Това показва хибриден произход на двата подвида. За A. m. ligustica, най-широко изнaсяният подвид, този хибриден произход дълго е бил потулен от факта, че в основната област на производство на майки (от които повечето от предишните проби на пчели ligustica произхождат) митохондриалната линията M отсъства, докато тя се намира почти навсякъде другаде в Италия. Това представя нов поглед на еволюционната история на европейските пчели. Така например, Иберийския полуостров се счита за уникално убежище за клон M по време на кватернерните ледникови периоди. Нашите резултати показват, че Апенинския полуостров играе подобна роля. Характерното разпределение на ядрени и митохондриални маркери, наблюдавани в Италия изглежда е обща черта на интрогресивните пчелни популации. Предполага се, че това се дължи на социалния характер на видовете, в който и двете геномни отделения са диференцирано засегнати от двете (индивидуално и семейно) нива на репродукция.
Hybrid origins of honeybees from italy (Apis mellifera ligustica) and sicily (A. m. sicula).

Franck P¹, Garnery L, Celebrano G, Solignac M, Cornuet JM.
Author information


Abstract

The genetic variability of honeybee populations Apis mellifera ligustica, in continental Italy, and of A. m. sicula, in Sicily, was investigated using nuclear (microsatellite) and mitochondrial markers. Six populations (236 individual bees) and 17 populations (664 colonies) were, respectively, analysed using eight microsatellite loci and DraI restriction fragment length polymorphism (RFLP) of the cytochrome oxidase I (COI)-cytochrome oxidase II (COII) region. Microsatellite loci globally confirmed the southeastern European heritage of both subspecies (evolutionary branch C). However, A. m. ligustica mitochondrial DNA (mtDNA) appeared to be a composite of the two European (M and C) lineages over most of the Italian peninsula, and only mitotypes from the African (A) lineage were found in A. m. sicula samples. This demonstrates a hybrid origin for both subspecies. For A. m. ligustica, the most widely exported subspecies, this hybrid origin has long been obscured by the fact that in the main area of queen production (from which most of the previous ligustica bee samples originated) the M mitochondrial lineage is absent, whereas it is present almost everywhere else in Italy. This presents a new view of the evolutionary history of European honeybees. For instance, the Iberian peninsula was considered as the unique refuge for the M branch during the quaternary ice periods. Our results show that the Apennine peninsula played a similar role. The differential distribution of nuclear and mitochondrial markers observed in Italy seems to be a general feature of introgressed honeybee populations. Presumably, it stems from the social nature of the species in which both genome compartments are differentially affected by the two (individual and colonial) reproduction levels.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10886654

[Triballi]

https://books.google.bg/books?id=d1r...20nova&f=false

Фридрих Рутнер
Биогеография и Таксономия на медоносните пчели

14.2.4 Apis mellifera macedonica ssp. nova

Въвеждането на македонската пчела като отделна географска раса е
логична последица на дълъг процес на проучвания.От друга страна още
екзотични средиземноморски раси от Палестина,Кипър,Египет, пчелите на
Гърция отдавна са пренебрегнати, въпреки силното развитие в областта на
пчеларството от древността. Бр. Адам направи едно от пчеларските си
изследователски пътувания до тази страна през 1952 г.,в събиране на
проби и извършване на наблюдения от Пелопонес до Македония (Br.Adam
1952 г.,1983). Ифантидис публикува биометрични проучване през 1979 г.
по отношение на пчелите работнички и търтеи от цяла Гърция. И двамата
изследователи заявиха, че тези пчели принадлежат на "семейния кръг на
Карниките", и че двете популации могат да бъдат разграничени,едни на
север (Македония, Тракия) и едни на юг. Накрая,многовариантен анализ на
проби от целия Балкански полуостров, проведено от автора, даде резултат
за същото разделяне на северна и южна популация в Гърция. Северната
популация, обаче, е установено, да се разпростира като далеч на север и
североизток в Югославия, България, Румъния и СССР (фиг. 14.1).
Следователно, прерогативите за таксономична единица са дадени - ясно
морфометрично и географско определение. A. m. Macedonica, кръстена на
царството на Александър Велики (сега разделено между Югославия, Гърция
и България) е истински понтийско-средиземнонорски елемент, както е A.
m. anatoliaca по-нататък на изток.
249

Номенклатурата на пчелите на Гърция беше досега доста неясна.
Обичайното име "cecropia" се използва като единственото наименование
което е на разположение,но описани пчелите през 1860 г. от Kiesenwetter
несъмнено произхождат от Hymettos, като по този начин се отнасят
към раса от Южна Гърция.Всички 13 проби от България, които бяха
анализирани принадлежат към Macedonica,показваща сравнително малка
вариация. В Румъния, Фоти и др. (1965) описват втори автохтонен щам
(освен Карпатите), на "степната пчела", срещаща се в равнините на
долното течение на река Дунав и на изток от Карпатите(Провинция
Молдова).Морфометричните данни публикувани от тези автори съответстват
добре с Macedonica. Четири проби от колекцията Oberursel от Констанца и
Тулча бяха анализирани със стандартен метод: съгласуването на всички
три използвани фактора, пасват точно в група macedonica. Шест проби на
"Украински пчели ", извлечени от майки, любезно предоставени на
Института в Oberursel от Изследователска Станция Рибное (СССР) също се
намират в рамките на клъстер macedonica.
Така а. м. Macedonica се простира отвъд границите на пет страни.
Политическите граници са без значение, с едно странно изключение: в
Европейска Турция типичната anatoliaca е намерена с доста различни
характеристики. В България, в близост до Турската граница (Свиленград,
Асеновград, Пловдив) и в Гръцка Тракия не хибридизирани македонски са
намерени. Обяснение за това наблюдение е много трудно да се
даде.Морфометричните данни на Macedonica се различават в много
характеристики, най-вече само малко, когато се сравняват със съседните
пчели Карника от Югославия(Table14.2): по-малко тяло и крила, но
сравнително по-дълги крака; по-дълго хоботче;широк метатарзус
(ориенталско влияние!); по-тънка, отколкото всяка друга европейска
раса(St6 1 = 86.7); по-къса козинка, малко по-тясна томента; CI
по-висока, както и множество(8 of11) малки разлики в жилките по
крилото. Macedonica е също такатъмна пчела, но с повече жълто на
тергитите и скутелума. Търтеите (две проби от крайбрежието на Черно
Море в Румъния) също са по-малки от търтеите на Карниката и CI е
по-висока (X = 2,15 vs.1.93). Поведението на Macedonica (с произход от
Солун и Халкидики) е описано от Бр. Адам: много кротка, не е склонна
към роене въпреки голямата сила на колониите, намаляване пилото в края
на лятото, силни зимни семейства , мокра запечатка на меда, обилно
използване на прополис. няколко от тези черти са в ясна разлика с
Карниката, вижте p.257). Добри резултати за зимуването са докладвани от
Англия, но в Германия и Австрия временният ентусиазъм за гръцките
македоники бързо изчезна след загуби в резултат на нозематоза.
Румънската "степна пчела", също е описан като много кротка и малко
склонна към роене. Броят на роевите маточници, обаче, е по-голяма,
отколкото в Карпатите(76-195 маточници; Фоти et aI.1965). Както и в
Гърция, развитието на пилото е установено, че е с 10 дни по-късно от
Карниката.Гърция като цяло, и особено Македония, е страна с
проспериращо пчеларството.Основен източник на мед, освен местната флора
и засадени дървета като Robinia и Castanea, е маната от coccid
(Marschallina hellenica), живеещи на боровете.На малкия остров Тасос
невероятния брой от 60000 колонии се концентрира в тясна крайбрежна
ивица (дълъг 10 км и на 5 км в дълбочина) в края на лятото.
На полуостров Халкидики 125,000 постоянни колонии бяха открити (39
колонии на км2), което представлява може би най-високата плътност на
пчели в света.За много жители пчеларството е единственият начин да
изкарват прехраната си(Topalidis 1956 г.).Подвижното пчеларство в
Гърция се практикува предимно регионално: от западна до източна
Македония или от Атика до Пелопонес. Това обяснява защо macedonica и
cecropia са все още добре отделени (Ifantidis 1979).

[Triballi]

14.2.5 Apis Mellifera carnica Pollmann (1879): 45 "Крайнска пчела"

В долините северно и южно от планинската верига Karawanken, от двете
страни на австрийската и югославската граница, традиционните методи на
пчеларство се различават значително от тези на Централна и Северна
Европа, основани на плетения кошер и вертикални кошери дънери.Кошерите,
използвани в тази област са хоризонтални кутии около 70 см на дължина и
15 х 30 см в диаметър, отворени отпред. Тези кутии са скупчени в голяма
група 30-100 кошери. По този начин колониите взаимно се топлят по време
на студени зими, развиват се бързо през пролетта и са готови да се роят
рано и често.Тази тенденция се засилва и от малкия обем на кутията.Тъй
като "Каринтски фермерскикошер(Краински) "лесно се е транспортирал,преместване� �о нагоре и надолу по планинските склонове се насърчавало. Първите сведения за миграции на дълги разстояния с краински семеиства се датира още през 1765 г., когато бъдещият известен
пчелен биолог и пчелар Антон Яница пътувал от неговия дома в Словения
до Виена, вземайки със себе си 40 пчелни кошери превозвани с конска
каруца. През втората част на 19-ти век жп линията се използва за транспортиране и
търговците на пчели се заселили в тази област, така че всеки, който е
имал нужда от пчелни рояци във всяка част на Европа е бил в състояние
да си поръча "Каринтски фермерски кутии", които са били изпращани
с хиляди всяка година. Ето защо, Краинската пчела скоро става добре
известно на всички на континента (Pollmann 1889).Научното
наименование,произлиза от района Карниа, южно от
австрииско-италианската граница и от планинската верига в същата област
( "Каринтски Алпи"),бе дадено на тази пчела от А. Pollmann в 1879.1)
Само 50 години по-късно стана ясно,че този район на характерно
"Краинско пчеларство" е само най-западният ъгъл на много по-голяма площ
на разпространение на тази раса.Разпространение. От визуална гледна
точка както и от поведението и биометричният анализ, пчелите от
северната част на югоизточна Европа показват характеристиките на A. m.
carnica: долината на река Дунав от Виена до Карпатите, Австрия на юг от
Алпите и цялата Югославия, включително крайбрежието на Далмация (фиг.
14.1).Това беше същият резултат от предишни изследвания от Goetze
(1930, 1964) и Ruttner(1965), както и на по-точен мултивариантен анализ
описан по-късно. На север и изток пчелите от Словакия, Южна Полша и
Карпатите ясно показват характеристиките на A. m. carnica.На запад, А.
м. carnica граничи с ареала на А. m.liguslica, на северозапад и север с
този на A. m. Mellifera и на ( to the Sand SE on that of A. m.
macedonica.) югоизток с този на A. m. Macedonica.На северозапад,
главната верига на Алпите формира ясна граница между A.m. carnica и A.
m. Mellifera, от източен Тирол към хълмовете на запад от Виена (Ruttner
1950).Това показва, че дори хълмове на умерена височина могат да бъдат
изолиращ фактор за пчелните раси.През последните няколко десетилетия
тази граница изчезва все повече и повече защото карниката заменя
тъмната северно Европейска пчела. На изток (ЧССР,южна Полша, Украйна)
постепенен преход е установено, към А. м. Mellifera. Всички селектирани
щамове Карника разпространени през последните години, обаче, са с
произход от историческия "Carnica" регион в югоизточна Австрия и в
Словения, и в по-малка степен от Румъния.A. m. carnica е безспорно
характеризирана (фиг 14.3, Таблица 14.1.): заедно с други Балкански
раси, A. m. Mellifera и caucasica едни от най - големите раси; тъмен
цвят на тялото;широка и дебела томента ; къса козинка; високо CI и
други характеристики на жилки по крилото.Жилките по крилото дават много
ясно разграничение от caucasica(Кавказката)която често е обект на
смесване поради сходство в размер, цвят и окосмяване (виж фиг. 14.3,
11.6).За разграничаване от близко родствените раси на Балканите е
необходим много подробен анализ: Сикропеанската cecropia има
изключително дълъг хобот и високо CI, Macedonica е по-тънка с по-ниска
CI (таблица 14.1). в цялостната морфометрична структура на тези видове,
A. m. carnica заема по-голямата част в C-клона на "Y" (Fig.l0.7).
Търтеите са големи и тъмни, със сива козинка на гръдния кош и CI между
1.80 до 2.00. (Таблица 11.4) Ареала на Карника като цяло се състои от
множество орографски местоположения и климатични условия, места по
крайбрежието, както и на 1600 м надморска височина, в сухи, полу степни
равнини и във влажни гори. Един фактор, обаче, е преобладаващ: изразен
континентален тип климат, с дълги, студени зими, бързо преминаващи в
горещ и сух лета (Ruttner 1954b).Местна вариация в рамките на apis
mellifera carnica. Следващата стъпка след определянето на
A. m. carnica морфометрично и географски,е разглеждането на
хомогенноста в рамките на расата. Много разновидности са описани в
ареала на карника, разположени предимно в периферните популации
1. Освен оригиналната Карника в Каринтия и северна Словения "Долно
Австрийската пчела ", от една област на изток от Виена е описана
(Berlepsch 1873),по-късно известна като "линия Sklenar".Тя се
характеризира с ниска тенденция към роене и често срещани кафяви ивици по тергит 2.
2. "Банатската пчела",бе описан от Grozdanic, (виж Goetze 1964) от
равнините в близост до Тимишоара в граничния ъгъла на три държави
Румъния - Югославия -Унгария. "Banatica" показва по-висока честота на
ярки жълти пръстени (подобно да италианките), но от друга страна,
наподобява точно типичната карника. Бр. Адам (1983),който е изследвал
тази пчела в своя пчелин, не открива никаква специална черта на този вид.
3. Далматинската пчелата ( "krasce pcela" от Мостар и Адриатическото
крайбрежие; Таблица 14.2)показва тясна томента и по-висока
раздразнителност (Goetze 1964).
4. "Карпатска пчелата" е описан подробно и записана като географска
раса за себе си от Foti и др. (1963) и Barac (1977). Тези пчели са
селектирани и широко разпространени между пчеларите в много страни,
особено в СССР(Awetisjan и др. 1969) и поради това са добре известни в
пчеларският света.Морфологично тази група се характеризира с малко
по-къси крила и задни крака и по-висока CI, в сравнение с алпииската
карника, с която е почти идентичен в други измервания (Таблица
14.2,Foti и сътр 1963;. Awetisjan et al.1969).

https://books.google.bg/books?id=d1r...g=PA251&dq=Fri
edrich+Ruttner+Biogeography+and+Taxonomy+of+Honeyb ees+a.m.carnica&sourc
e=bl&ots=QmDVNvItpZ&sig=hTOKdHpNPsPA1sQsgw4E_rfiNZ Y&hl=bg&sa=X&ved=0ahU
KEwjbk_bGgYPQAhVEvRQKHZs_AMwQ6AEIMDAC#v=onepage&q= Friedrich%20Ruttner%2
0Biogeography%20and%20Taxonomy%20of%20Honeybees%20 a.m.carnica&f=false

[Triballi]

Тези автори подчертават кротък темперамент и ниска склонност към роене
на тази пчела. През пролетта, развитието на семействата се казва,че е
10 дни по-рано от колониите в източно румънската степна част. Други
щамове carnica са известни, както и, например,щама "Troiseck" от Щирия,
Австрия (Ruttner 1952 в)и един местен щам в изолираните високи места на
Пестар в Сърбия (Vlatkovic 1956 г.). Следващата стъпка, следователно,
трябва да бъде за изследване на вътре расовите разновидности.Деветдесет
и четири проби са използвани за анализи от всички страни с
разпространение на Карника между Алпите и Адриатическо и Черно море,
включително и България, но с изключение на Гърция. Държави или региони
са били използвани като разграничители за групите.
Резултатите са показани на фиг. 14.4 и 14.5. Поетапно разграничителен
анализ дава почти разнородна картина пъзел само с две повече или
по-малко разпознаваеми групи,България (B) наляво и Австрия (0) надясно.
Изчисляването на елипсите за сигурност (75%) показва същото: добре отделена
групата "България",почти пълно припокриване на групите в центъра (
"Унгария","Сърбия") и група "Австрия" частично пресечен от "Словения" и
"Румъния" (Fig.14.4). Ето защо, пробите бяха повторно групирани в
по-голям мащаб, според зоогеографски зони (фиг 14.5; Таблица 14.2.):
1. Алпииска (Австрия и северната планинска част на Словения)
2. Панонска (Унгария, Румъния до Карпатите, по-голяма част от Югославия)
3. Понтийска (България)
Тази класификация дава три отделни групи с леко припокриване O / R.
Докато групата "България" остава ясно отделена от другите във всички
извършени анализи, но е напълно пресечена с клъстера "Северна Гърция",
тези две групи са класифицирани като географска раса а. м. Macedonica
(p.249). Тази раса включва и румънската "степна пчела" (Фоти et
a1.1965) от равнините западно от Черно море, украинската пчела, както и
на пчелите от !гославската Македония (Валандово).Всички други популации
от региона показват индикации за различие твърде неясно, за да
оправдаят разделянето им на няколко раси. Само две субединици са
разпознаваеми,въпреки че се припокриват при 75% сигурност: алпийската и
панонската карника(Включително Карпатската пчела). А. m. carnica е
морфологично доста еднообразна пчела, по същество ограничена в зона
между Алпите, Карпатите и Динарите. Тази еднаквост може да се обясни от
неотдавнашното населване на тази област
след последното заледяване: климатичните условия изключват всяко
съществуване на пчелите по-рано от Atlanticum, това е преди около 8000
години. Този период от време може да бъде твърде кратък, за да се
развият значителни морфологични различия.В Австрия, граничната зона
carnica-melltfera е проучена в детайли, чрез изследване на169 семейства
с 14,000 пчели и 5900 търтей (Fig.14.6; Ruttner 1969).
Не беше открит никакъв регионален облик на характеристиките, въпреки
големите екологични различия. Избраният щам "Troiseck" не се различава
морфометрично от не селектираната популация на страната.Разделяне,
по-силно отколкото по външни характеристики е открито в биологичните
черти. Щамове от равнините в Австрия и Унгария се различават от
алпийските щамове в годишния цикъл, роевата тенденция, и
зимоустоичивоста, както се вижда от повторни изпитания (Ruttner 1957;
Goetze 1964 души непубл данни..). Може да се окаже,че щам от
Далматинското крайбрежие показва средиземноморски тип развитие на
пилото. Тези биологични характеристики на местните екотипове са от
особена важност за пчеларството.Годишният цикъл на колониите карника е
добре адаптиран към климатичните условия(Ruttner 1954b). Тези пчели
оцелява през дълги и студени зими в сравнително малко зимно кълбо. В
повечето региони и години период на ограничаване на пилото продължава
от края на септември до края на февруари-март.Пролетното развитие
настъпва много бързо,правейки camica "пролетен производител на мед виша
степен" (фиг 10.4;.. Br Adam 1983). През лятото, карника адаптира
производството на пило разумно според наличността на нектар и прашец.
Що се отнася до защитното поведение , camica може да се смята за един
от най-кротките раси. Тези пчели остава спокойно върх питите когато са
обезпокоявани; използва много малко прополис.Тенденцията към роене може
да бъде значителна в сравнение със сродни раси,като а. m.ligustica,
въпреки че тази черта (както са описани всички други) показва голяма
вариабилност и лесно се влияе от селекцията (Ruttner 1982).
Впечатляваща е способноста за ориентация: пчелите събирачки нямат
проблем с намирането на входа на техния кошер, дори ако кошерите са
разположени близо един до друг. В един експеримент с осем нуклеуса
camica и осем mellifera , подредени в четири насложени редове
алтернативно подредени,отклонението на мellifera към camica колониите е
повече от четири пъти от колкото обратното (13,7 срещу 2,9%; Ruttner
1954a).Цялата изследователска стратегия е фокусиран върху състоянието
на обект, от колкото по цвят (Лауер и Lindauer 1973). ритъма на танца
по време на комуникацията е различна от,например, а.m.ligustica:
поклащащия се танц започва в по-голямо разстояние (100 м), а броят на
поклащанията в пробег за единица време намалява по-бавно с увеличаване
на разстоянието (Fig.4.9), което показва,чести дълги на разстояния
полети. Така а. м. camica, като особено добре изследвана, е различна от
сравнимите раси в доста голям брой от поведенческите
характеристики.Въпреки, че ареал на оригиналната карника се простира
по-далеч на север от 50° северна географска ширина., Тази раса (заедно
с а. м. Mellifera) е с едни от най-добрите възможности за зимуване,
което е показано от много сравнителни тестове. Това може да се обясни с
дълги и много студени зими (континентален тип) в Алпите, Балканите и
Карпатските планини.Дори и в низините на Дунавската равнина температури
под - 30 ° Cне са редки (Ruttner 1954b). За това щамовете на карника са
добре установени в Норвегия, в СССР, и в Канада. От средата на 1930 г.,
пчелите на Централна Европа, която първоначално е принадлежала към
"Европейската кафява пчела",А. m. Mellifera, са непрекъснато заменяни
със щамове на Карника от Австрия и Югославия.
257

[Triballi]

Фридрих Рутнер
Биогеография и Таксономия на медоносните пчели

14.2.3 Apis Mellifera cecropia Kiesenwetter (1860): 315

Две колонии от пчели бяха донесени от манастира Кесария в планината Химетос до Дрезден през 1860. Пчелите са описани и наименовани в същата година от ентомолога E. Kiesenwetter. Името "сикропеанка пчела" е било използвано от Вергилий в своята поема "Georgics" (Pollmann 1889). За кратко време cecropia беше прославена от видни пчелари заради известния "Химетоски мед", но веднага след това бе установено, че неините обикновени ръждиво-кафяви тергитни пръстени са неблагоприятни за сравнение с "красивото" ярко жълто на италианските и египетските. Cecropia се предполагаше, че може да бъде хибрид между една от жълтите раси и тъмните северни европейски пчели и Buttel-Reepen (1906) ги елиминира като таксон от списъка си. Maa (1953) запазва Cecropia като "нация" на а.м.mellifera . Валидността на таксона в момента е потвърдена от многовариантен анализ (фиг. 10.5, 14.2).Северната граница на Cecropia бе установено по линията Яанина - Мецово -Каламбака. По-далеч на север, в Гревена - Kосани - Яница, се среща само мacedonica.Никакви проби не са анализирани от източната част на полуострова (Тесалия) от където подобни пчели като на север са били описани (Br.Adam 1983; Ifantidis 1979 г., б). Cecropia покрива цялата южна част на Гърция, включително и Пелопонес. Изненадващо е, че популацията на пчелите от Йонийските острови, разположени в непосредствена близост до гръцкото западно крайбрежие, изглежда морфометрично като субпопулация на carnica (Донякъде подобна на щама на Далмация), а не Cecropia. Сикропеанската е по-голям от Macedonica, съответстваща общо по размер (корем,предно крило) на carnica, но тя е с по-дълги задни крака и хобот. Това е друг пример за разлика от така нареченото правило, че южните раси са по-малки. Един от най-забележителните черти на тази пчела е кубиталният индекс средната стойност от 3.13 е най-високата от всички раси на mellifera, в близост до някои проби от Cerana . Единична проби на cecropia дори са измерени като 3.45 (Йоанина, Епир) и 3.60 (Дафни, Атика).Други характеристики са дадени в Таблица 14.1. Няма информация за специфичните поведенчески черти на медоносните пчели от Южна Гърция.

[Triballi]

Friedrich Ruttner
Biogeography and
Taxonomy of
Honeybees

11.3.6 Apis Mellifera caucasica Gorbachev (1916): 39

"Сивата кавказка планинска пчела" е една от четирите пчелни раси
познати на всички по цял свят и е била използвана в пчеларството за
повече от 100 години (Pollmann 1889). Общите морфологични, поведенчески
и икономически характеристики са всеобщо признати. Тази пчела бе
подробно изследвани от съветските автори, но при преглед на
библиографията на научната класификация е установено, че е далеч от
яснотата. Това се дължи на много объркващата история на терминологията.
Да започнем дискусията от безспорна точка: има единодушие, че
"кавказката планинска пчела "се среща само в главната верига и в южните
долини на Кавказ и в по-горните краища на Мали Кавказ (Малък Кавказ).
Това включва източното крайбрежие на Черно море, цяла ССР Грузия, както
и части от Азербайджан (Alpatov 1948; Bilash et a1.1976; Avetisyan
1978). Първо медоносната пчела от района на Кавказ е описана (но никога
не е публикувано, стр.145) като Apis remipes от Pallas през
1773,най-вероятно с произход от Моздок на север от Кавказ (Skorikov
1929). Името "remipes" се запазва като подвид (или дори вид) от
Gerstacker (1862); Buttel-Reepen (1906); Skorikov
(1929 а); Maa 1953 Pollmann (1889) описва пчелни семейства, внасяни от
Кавказ в Германия като "A. m. caucasia", но точния произход на тези
пчели не е известен и името "caucasia" никога не е било използвано
по-късно. През 1916 г., най-накрая, "Сивата планинска пчела" е научно
описана от Gorbachev като "А. м. сaucasica" и това име е почти изцяло
прието в пчеларството. За да направи ситуацията още по-объркана,
Alpatov (1929, 1948), представя карта, показваща разпространението
на сивата планинска пчела ( "А. м. caucasica Gorb.") в Кавказ и
"жълтата задкавказка пчела, А. м. remipes Gerstacker" в Армения. Това
име се използва също и от Bodenheimer (1941) за жълтите пчели на
източна Анадола и Иран. От друга страна, всички пчели от Кавказ
получиха името "Apis remipes" от Skorikov (1929), с подвидове
transcaucasica (задкавказка ) и armeniaca (арменика). От този кратък
преглед и от морфометричният анализ по-долу става ясно, че името А. м.
caucasica Gorbachev е най-подходящо за "сивата кавказка планинска пчела"
и че жълтата арменска пчела трябва да бъде А. м. armeniaca Skorikov
(1929), тъй като нито един вид "Apis remipes" не се признава. Досега не
решеният въпрос за класификацията на пчелите от Кавказ най-накрая се
доближава до разрешаване.

Разпространение
Биометрични данни за западната и югозападната част на Кавказ са на
разположение от Abchazia и Grusinia. Карта, публикувана от Gorbachev
(1916), която е посочена също от Skorikov (1929) и Alpatov (1929),
показва района на caucasica доколкото това е в източния край на планината,това е от другата страна
на разстояние от около 900 lan. На югозапад, подобни на caucasica
пчели се намират на брега на Черно море в Анадола, до Самсун, на около
600 км от билата на Кавказ. В низините се намират, очевидно, предимно
хибриди между caucasica и armeniaca. Климатът на Кавказкия регион е
влажно-субтропичен на морското равнище и топло-умерен или хладно-умерен
в планинските и високопланинските зони. Буйните гори са в изобилие,
особено на запад, с много диви пчелни семейства, които се кръстосват с
домашни семейства, за да образуват една единствена популация (Skorikov
1929).Тъй като климатът е подобен в дългият и тесен кавкзи дял по протежение
на черноморските брегове на Мала Азия, района на caucasica изглежда се
ограничава главно от климата.