След много експерименти стигнах до извода, че питата трябва да може свободно да "диша" във всички посоки. Това е заради температурните разширения, както каза колегата по-горе. От горната страна е желателно да е твърдо свързана към рамката (ако е свободна, пчелите ще я свържат), а от останалите 3 страни задължително трябва да има минимум 1-2 мм разстояние за "дишане". Толкова са температурните разширения.
Има два начина за оставяне на този минимум от 2 мм:
1. По-малка восъчна основа, която не се допира да стените и обикновенно оставеното разстояние е около 5-8 mm
2. По-голяма восъчна основа, която влиза в канали от трите страни, но канала е с дълбочина 5мм, а основата влиза в него само 2-3мм. Аз в момента работя по този метод.
Ако по някаква причина основата бъде твърдо свързана или запъната в някоя от страничните стени или в долната рамка, то тогава тя се измята и заприличва на развълнувано море.
Телта не спасява от издуване на основата, защото и тя си има температурни разширения. При запънати стени има издуване дори и със телта. По-важното е трите стени да са освободени, за да си се движат свободно в пространството, и чак тогава се намесва телта, като нейната цел е да държи периферията на освободените стени близко до центъра на рамката.