НОЗЕМАТОЗА

[kubio]

Здравейте колеги, имам един въпрос, тук се говори за витамин С към захарен сироп, може ли да се добавя към инвертиран сироп?

Може, внимателно прочети всичко, което е писал Дамянов по въпроса (цяла дисертация си е).

п.с. Опа, малко недогледах въпроса ти, ако ще го добавяш към вече инвертиран купешки сироп... може и да не е много добра идея... най-малкото ще стане твърде киселинно рН-то, ако не друго (направи измервания).

[Дамян Дамянов]

Не знам кой какво чете, но от 2 дни има някаква офанзива от въпроси на тема Нозема Ц (конкретно "Ц") и другия най-популярен въпрос е продължителност на живота на пчелата.
Мисля, че най-точен отговор ще дам ако пусна едно изследване.

Кратко ясно и точно - Пчелите които хапват повече протеин(прашец), имат ПОВЕЧЕ спори на Нозема Ц, НО живеят ПО-ДЪЛГО и имат ПО-МАЛКО смъртност. Пчелите хранени само със захарен сироп имат по-малко спори, но по-висока смъртност!
Следва въпроса какво значи много спори, малко спори и в нормата.
Това не е първото изследване на този проблем, но е последното. Мисля, че това не е официалната статия, но другия месец ще я има в Journal of Insect Physiology.

SagiliRameshHorticultureEffectsPollenDilution.pdf

[Gavazov]

Не знам кой какво чете, но от 2 дни има някаква офанзива от въпроси на тема Нозема Ц (конкретно "Ц") и другия най-популярен въпрос е продължителност на живота на пчелата.
Мисля, че най-точен отговор ще дам ако пусна едно изследване.

Кратко ясно и точно - Пчелите които хапват повече протеин(прашец), имат ПОВЕЧЕ спори на Нозема Ц, НО живеят ПО-ДЪЛГО и имат ПО-МАЛКО смъртност. Пчелите хранени само със захарен сироп имат по-малко спори, но по-висока смъртност!
Следва въпроса какво значи много спори, малко спори и в нормата.
Това не е първото изследване на този проблем, но е последното. Мисля, че това не е официалната статия, но другия месец ще я има в Journal of Insect Physiology.

SagiliRameshHorticultureEffectsPollenDilution.pdf

Не съм чел изследването, но според мен в гнездото има всякакъв вид спори не само на Нозема Ц , а пчелите които имат нагон за събиране на много прашец ,вероятно и имат по добра имунна система и именно това удължава техния живот, а патогените,вирусите и т.н. се възползват от отслабената ИС на организма.

[Дамян Дамянов]

Не съм чел изследването, но според мен в гнездото има всякакъв вид спори не само на Нозема Ц , а пчелите които имат нагон за събиране на много прашец ,вероятно и имат по добра имунна система и именно това удължава техния живот, а патогените,вирусите и т.н. се възползват от отслабената ИС на организма.

Да, достъпа до качествена храна определя силата на семейството във всяко едно отношение.

[ves]

Зачетох изследването, но последните няколко страници ги превъртях набързо, нещо не ме грабна. Това което са изследвали изобщо не се доближава до пчелна колония. Запечатано пило излюпено в инкубатор, общо 250 ЕДНОВЪЗРАСТОВИ ПЧЕЛИ, затворени в клетка, без майка, хранени със захар и някакъв прашец. От прашец до прашец има разлика, даже не са споменали какъв е. Отделно прашеца е краткотраен продукт. Пчелите се хранят с пресно събран прашец, обработен с мед. Ако правят запас в кошера, той е като перга, а не просто прашец. Даже не разбрах имали ли са пчелите шанс да се облитат? Изобщо на пчелната колония трябва да се гледа като на един супер организъм, а не като на купчина пчели.

Като са искали да изследват значението на прашеца в-у Н. Церане са могли просто да разделят две групи кошери, на едните да им сложат прашецоуловители, другите да ги оставят да събират прашец на воля, да ги заразят със спори и да гледат какво става.

[Дамян Дамянов]

Зачетох изследването, но последните няколко страници ги превъртях набързо, нещо не ме грабна. Това което са изследвали изобщо не се доближава до пчелна колония. Запечатано пило излюпено в инкубатор, общо 250 ЕДНОВЪЗРАСТОВИ ПЧЕЛИ, затворени в клетка, без майка, хранени със захар и някакъв прашец. От прашец до прашец има разлика, даже не са споменали какъв е. Отделно прашеца е краткотраен продукт. Пчелите се хранят с пресно събран прашец, обработен с мед. Ако правят запас в кошера, той е като перга, а не просто прашец. Даже не разбрах имали ли са пчелите шанс да се облитат? Изобщо на пчелната колония трябва да се гледа като на един супер организъм, а не като на купчина пчели.

Като са искали да изследват значението на прашеца в-у Н. Церане са могли просто да разделят две групи кошери, на едните да им сложат прашецоуловители, другите да ги оставят да събират прашец на воля, да ги заразят със спори и да гледат какво става.

Най-вероятно не съм се изразил достатъчно ясно.
На книга изглежда много лесно да се направи едно подобно изследване. Слагаш 100 кошера с прешецоуловители, 100 без, заразяваш и говото - ДА ама НЕ! Проблемите и възможните грешки са много повече. Това се прави с мрежа, като семействата могат да се облитат, но не могат да събират прашец. Представи си 200 семейства на едно място и всяко индивидуално завито с мрежа. Ако са в един голям парник от мрежа, започват да се крадат и се изкривява информацията, затова трябва всяко да бъде отделно.
Пчелите отглеждат пило(ново поколение), това означава да се отнема пилото и всякакви манипулации като поне 1-2 пъти дневно трябва да се ровят всички кошери. После трябва да се маркират пчелите, който ще изследват и се водят огромен обем от записки.
Знаеш ли при какви условия се правят изследванията в България и с колко пчелни семейства? Няма пари за наука в България, а от пръдня - боя не става!
Затова, не е ли по-добре да се повтори опита, отколкото да се използват много на брой и ограничени семейства? Не е ли по-добре да се направи проверка? Затова се използват математически модели, иначе е почти невъзможно да се стигне дори до минимална сигурност в изследването.
Да, авторите не са изследвали какъв е прашеца, но и да го бяха изследвали, каква щеше да е ползата? Използвали са целулоза за разреждане на диетата, но ако ще търсим под вола теле...Затова горе написах хранени само със сироп, все пак, който има желание ще си прочете цялото изследване. Може да чоплим и защо не са използвали изкуствено осеменена майка, но колко телета ще търсим?!?!
Загубил си смисъла на изследването и затова виждаш тези проблеми. Прочети изследването отново.
Here we hypothesize that N.ceranae intensity and prevalence will be low in bees receiving high pollen diets, and that honey bees on high pollen diets will have higher survival and/or increased longevity.
Много коректно са написали следното:
Significantly higher hypopharyngeal gland protein content was observed in the control (29.29 l g/bee) followed by 1:0 pollen:cellulose treatment (23.34 l g/bee). All other remaining treatments had significantly lower concentrations of hypopharyngeal gland protein in the range of 5.9–9.0 l g/bee and were not significantly different from each other.
Тоест, пчелите от контролната група(полен, сироп и без спори на нозема) са се представили най-добре.(Нормално)
Пчелите от група "Е"(без прашец и заразени) са се представили по този показател най-зле.(очаквано)

Това което е важно за нас - Заразените пчели, хранени с най-малко и без прашец имат и най-малко спори на нозема, но умират. Заразените пчели, хранени с прашец имат най-много спори, но и живеят най-дълго.
Significantly higher spore intensities were observed in the 1:0 and 1:1 pollen:cellulose treatments when compared to the remaining treatments. Treatments 1:3 and 0:1 pollen:cellulose showed the lowest Nosema spore intensities.

Ето затова проблем имат недохранените семейства, а спори и вируси има навсякъде!

[ves]

Най-вероятно не съм се изразил достатъчно ясно.
На книга изглежда много лесно да се направи едно подобно изследване. Слагаш 100 кошера с прешецоуловители, 100 без, заразяваш и говото - ДА ама НЕ! Проблемите и възможните грешки са много повече. Това се прави с мрежа, като семействата могат да се облитат, но не могат да събират прашец. Представи си 200 семейства на едно място и всяко индивидуално завито с мрежа. Ако са в един голям парник от мрежа, започват да се крадат и се изкривява информацията, затова трябва всяко да бъде отделно.
Пчелите отглеждат пило(ново поколение), това означава да се отнема пилото и всякакви манипулации като поне 1-2 пъти дневно трябва да се ровят всички кошери. После трябва да се маркират пчелите, който ще изследват и се водят огромен обем от записки.
Знаеш ли при какви условия се правят изследванията в България и с колко пчелни семейства? Няма пари за наука в България, а от пръдня - боя не става!
Затова, не е ли по-добре да се повтори опита, отколкото да се използват много на брой и ограничени семейства? Не е ли по-добре да се направи проверка? Затова се използват математически модели, иначе е почти невъзможно да се стигне дори до минимална сигурност в изследването.
Да, авторите не са изследвали какъв е прашеца, но и да го бяха изследвали, каква щеше да е ползата? Използвали са целулоза за разреждане на диетата, но ако ще търсим под вола теле...Затова горе написах хранени само със сироп, все пак, който има желание ще си прочете цялото изследване. Може да чоплим и защо не са използвали изкуствено осеменена майка, но колко телета ще търсим?!?!
Загубил си смисъла на изследването и затова виждаш тези проблеми. Прочети изследването отново.
Here we hypothesize that N.ceranae intensity and prevalence will be low in bees receiving high pollen diets, and that honey bees on high pollen diets will have higher survival and/or increased longevity.
Много коректно са написали следното:
Significantly higher hypopharyngeal gland protein content was observed in the control (29.29 l g/bee) followed by 1:0 pollen:cellulose treatment (23.34 l g/bee). All other remaining treatments had significantly lower concentrations of hypopharyngeal gland protein in the range of 5.9–9.0 l g/bee and were not significantly different from each other.
Тоест, пчелите от контролната група(полен, сироп и без спори на нозема) са се представили най-добре.(Нормално)
Пчелите от група "Е"(без прашец и заразени) са се представили по този показател най-зле.(очаквано)

Това което е важно за нас - Заразените пчели, хранени с най-малко и без прашец имат и най-малко спори на нозема, но умират. Заразените пчели, хранени с прашец имат най-много спори, но и живеят най-дълго.
Significantly higher spore intensities were observed in the 1:0 and 1:1 pollen:cellulose treatments when compared to the remaining treatments. Treatments 1:3 and 0:1 pollen:cellulose showed the lowest Nosema spore intensities.

Ето затова проблем имат недохранените семейства, а спори и вируси има навсякъде!

Не съм търсил под вола теле, но съм на мнение (то не е мое мнение а е базов принцип в науката), че ако искаме да изследваме някакъв процес или нещо си, ние със самото изследване влияем в-у нормалното протичане на явлението. Затова целта е да направим така изследването, че колкото се може по-малко да му въздействаме. Да обаче тези хора не просто са повлияли на изследването, те направо са поставили пчелите под супер неестествени условия. Явно на принципа - защо да е просто като може да е сложно.

1. Нормално в кошера възрастните пчели не ядът прашец. Прашец ядът кърмачките (3-7 дневна възраст), синтезират пчелно млечице с което хранят ларвите, старите пчели и новоизлюпените пчели. А дали ако една новоизлюпена пчела вместо веднага да получи млечице, както е в кошера, бъде принудена да яде суров прашец това няма да окаже влияние за по нататъшното и развитие? Същото важи и за една по-възрастна пчела. Ако тя вместо да е принудена да яде прашец, получава протеини под формата на пчелно млечице дали това не оказва въздействие в-у имунната система и живота на пчелата?

2. Прашеца от различните растения има различен състав. Затова пчелите при възможност, когато има повече от един източник на прашец, избират този който им е най-нужен. Примерно прашеца от житни растения има много малко протеин. Затова си мисля, че това какъв прашец е даван на пчелите има огромно значение за резултатите от изследването.

[Дамян Дамянов]

Не съм търсил под вола теле, но съм на мнение (то не е мое мнение а е базов принцип в науката), че ако искаме да изследваме някакъв процес или нещо си, ние със самото изследване влияем в-у нормалното протичане на явлението. Затова целта е да направим така изследването, че колкото се може по-малко да му въздействаме. Да обаче тези хора не просто са повлияли на изследването, те направо са поставили пчелите под супер неестествени условия. Явно на принципа - защо да е просто като може да е сложно.

1. Нормално в кошера възрастните пчели не ядът прашец. Прашец ядът кърмачките (3-7 дневна възраст), синтезират пчелно млечице с което хранят ларвите, старите пчели и новоизлюпените пчели. А дали ако една новоизлюпена пчела вместо веднага да получи млечице, както е в кошера, бъде принудена да яде суров прашец това няма да окаже влияние за по нататъшното и развитие? Същото важи и за една по-възрастна пчела. Ако тя вместо да е принудена да яде прашец, получава протеини под формата на пчелно млечице дали това не оказва въздействие в-у имунната система и живота на пчелата?

2. Прашеца от различните растения има различен състав. Затова пчелите при възможност, когато има повече от един източник на прашец, избират този който им е най-нужен. Примерно прашеца от житни растения има много малко протеин. Затова си мисля, че това какъв прашец е даван на пчелите има огромно значение за резултатите от изследването.

Пак нещо не се разбрахме. Казах под вола теле, защото грешки ВИНАГИ могат да се намерят, но въпроса е дали те оказват влияние върху предмета на изследването. Хипотезате е "Пчелите заразени с Нозема Ц. които получават диета с повече прашец, имат по-дълъг живот". Можем цяла седмица да обсъждаме как се е извършило изследването и дали е значимо. Намери друго изследване което да се противопоставя на тези резултати и тогава наистина ще има смисъл да обсъдим проблема. Иначе теоритично, самото осъзнаване на проблема, вече е повлияло върху изхода от изследването, но тук не обсъждаме квантова физика, а пчели. Няма да е интересно за голяма част от колегите.
Това изследване няма как да е "просто". Първо имаме Нозема, второ имаме прашец, трето имаме различна концентрация на прашеца и четвърто контролна група. Мислиш, че ще стане с прашецоуловители, но какво естествено има в тях? - Разбираш ли, че винаги можем да търсим телето, затова няма смисъл. Да, ако храненето на пчелата не е същото каквото при нормално семейство, ще намерим грешка, но тази грешка ще бъде при всички групи и няма да изкриви изследването. Също така пчелата храни пило, а в изследването това не се случва, но е при всички групи. Тук отново напомням, че не говорим за дни живот в естествени и изкуствени условия, а за това дали пчелата живее по-дълго, ако се храни с прашец и е заразена с Нозема Ц. Няма да сравняваме ябълки с лимони нали?!?! ДА, храненето оказва МНОГО голямо влияние върху имунната система на пчелата и точно това е включено в изследването. Как се отразява различното хранене върху пчелата - Нали така?!?!
Точно с това изследване се показва как различна концентрация на прашец, оказва влияние върху живота на пчелата. Симулира се качествен и некачествен прашец - нали така?!?!
В предния пост, обясних колко е трудно това да се направи със семейства. Да, вероятно ще има разлика, но тя няма да казва обратното, а само ще има промяна на цифрите. Възможната грешка ще бъде доста по-голяма, но е много малко вероятно да покаже различен резултат. Резултата е че пчелите които консумират повече/по-качествен прашец(концентрация в случая) имат повече спори, но и издържат повече. Точно ниското качество на прашеца е показано с различно съотношение прашец : целулоза и как това се отразява върху продължителността на живота на пчела заразена с Нозема Ц.

Успяхме ли да се разберем?

[Георги 1974]

Официално: Всички пчели в България са заразени с вируси
Публикувано на: 01.04.2015
Бяха установени 303 пчелни колонии инвазирани с нозема Намерено бе че почти една трета от изследваната популация е инфектирана главно с N.ceranae

http://agronet.bg/agro-news/13436-1775c5596f242234cae45a1a0103dbac.html

[Георги 1974]

Това е стара информация но тази Nosema ceranae си е за притеснение