9 ПРИРОДНА СЕЛЕКЦИЯ. ЧИСТА РАСА? АДАПТИВНОСТ.

Природата като пчеловъд

Широко разпространено е мнението че пчела която е съществувала дълго време в даден регион и напълно се е адаптирала към преобладаващите условия, вследствие на природната селекция, би трябвало да е най-подходящата пчела за този регион, от гледна точка на успешно пчеларстване. Създава се представата за природната селекция едва ли не като изящно изкуство. Стремеж във по-нататъшната селекция да се ЗАПАЗИ този образец на изкуството, без да се променя нищо в пчелата, тъй като качествата които притежава са й помогнали и са й нужни за да оцелее при суровите климатични условия (напр. медения венец над пилото). „-НИМА ПРИРОДАТА МОЖЕ ДА СБЪРКА?”

Наистина такава напълно адаптирана пчела ще успее да оцелее и при най-лошата година. Но Природата никога не селектира за производителност, нито пък за кротост. Тя има две цели – запазване и разпространение на вида (не на дадената раса, а на пчелата като цяло). Разпространение – т.е. съответната предразположеност към роене ( компенсираща зимните загуби); запазване на вида - често това дори е точно обратното на производителност. В природата повече складиран мед значи по-привлекателна плячка ( за мечки, за хора…), а също така семейства складиращи повече мед означава предпоставка за по-слаба населеност на дадената площ ( създаване на конкуренция - колкото по-малко мед изразходва/събира едно семейство означава по-голям потенциален брой семейства които може да се изхранват от единица площ); освен това най-способните за оцеляване семейства са тези които не рискуват – задоволяват се с това което имат, не бързат с пролетното развитие, пестят хранителните си ресурси, изпускат няколко паши, но все пак събират предостатъчно за да оцелеят. Освен това по всичко личи че именно посредствените семейства в природата (дивите роеве) сякаш се справят по-успешно с вароатозата.

Както опитът убедително е показал , друга пчелна раса, донесена от напълно различна околна среда , може да събере стоков мед , който далеч надвишава този на местната пчела. Вижте страните със силно развито прогресивно пчеларство –Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия – никоя от тях няма местна раса пчели. Не казвам че трябва самоцелно да подменим местната пчела с някоя по-продуктивна , внесена от друга страна. Това би било точно толкова глупаво, колкото и обратното. Просто се опитвам да кажа, че качествата които са смятани че са способствали за оцеляването на дадена пчела при дадена околна среда, всъщност може да са реална пречка за продуктивно пчеларстване.

От самото начало на своето съществуване селекцията и оцеляването на пчелата са оставени на капризите на Природата. Тези които не са могли да се адаптират към дадена околна среда са били обречени на гибел , без изключения. „Адаптирай се или умри”- така повелява Природата. Единствената цел е била оцеляването на най-адаптивните и най-здравите. Въпреки че Природата ни е завещала само няколко различни вида пчели, Тя от друга страна, ни е предоставила огромен брой различни географски раси, екотипове с огромна развъдна стойност. Обаче, вярна на своите принципи, Природата никога не се стреми към „съвършена” пчела - такава която би отговорила на всички нужди на съвременното пчеларство. Осъществяването на тази цел Природата е оставила на човека.

Разбира се от всички екотипове, които бихме могли да използваме за развъдни цели, само някои са подходящи за целите на човека. Това не означава че всички останали трябва да бъдат заличени като непотребни. Често се случва безполезните до вчера неща да се окажат от изключителна важност утре. Обаче нашия „дълг за консервиране” (запазване) на дадена раса, обяснено по този начин просто се безсмисля. Природата се намира по средата на постоянна необратима еволюция и ние сме част от нея. Огледайте се. Можете ли да назовете едно единствено растение или животно, което да не е повлияно от човешката дейност?

Преди изобретяването на разборния кошер пчелното семейство е било мистерия и всичко се е извършвало от природата. Внедряването на подхранването със захарен сироп е дори още по-голяма крачка от природния модел. По този начин човек започва да въздейства върху Природната селекция. Човек се стреми да запази дори и най-слабите си семейства. Ако имат малко зимни запаси – те се допълват със сироп. Ако някое семейство не е достатъчно силно напролет – то се подхранва подбудително, добавя му се пило. Това са семействата с недостатъчна жизненост, тези които в природата биха загинали. Глупаво е да вярваме че търтеите от тях няма да участват в копулациите на майката. Глупаво е да вярваме че това няма да даде отражение. Тези негативни ефекти са се натрупвали в продължение на 100 години и последствията са на лице.

Нека пак ви запитам
„НИМА ПРИРОДАТА МОЖЕ ДА СБЪРКА?”