РАЗВЪЖДАНЕ И СЕЛЕКЦИЯ / BEE BREEDING

[FVCVS CAESAR]

От време на време е необходимо добавянето на "нов" генетичен материал (след като е преминал отсяване).

Благодаря за корекцията. Мисля че това се опитах да кажа и аз, но може би не подбрах правилните думички. wink;
Не съм специалист в тази област и затова предварително се извинявам, ако по-долу пак използвам некоректни термини или ако напиша някоя откровена глупост. Надявам се да бъда своевременно коригиран, ако това се случи.

В различните периоди от време "миксът" е раличен (заради непълната дифузия) и би могло да се каже че сперматозоидите от раличните търтеи излизат на "партиди" или "серии".

Това сигурно означава, че при една и съща майка в поведението и в качествата на семейството е нормално да има известни колебания през годините?

Щом си преценил че някои семейства не стават "за нищо", дори и те да са от "правилната" раса , то не би ги оставил за разплод нали? (това трябва да се отнася и за бащината, така както се отнася за майчината линия)

Това безспорно се отразява в някаква степен и върху подбора на търтеите. По-качествени майки би трябвало да означава и по-качествени търтеи, доколкото те са синове само на майките си, но имах предвид, че доста пчелари като че ли обръщат по-малко и дори никакво внимание на отглеждането на търтеи. Търтеите биват или унищожвани поголовно чрез изрязване на пилото, без оглед на раса и “религия” или са оставяни да бъдат безконтролно отглеждани, пак без оглед на раса и качества на семействата, вместо да се отглеждат само търтеи от добри майки.
В тази връзка ме човърка следният въпрос: Доколко правилна може да бъде преценката за наследствените качествата на търтеите, ако я правим въз основа на качествата, които притежават семействата, в които те са отгледани? Имам предвид, че качествата на техните полусестри трябва в някаква степен да са повлияни от качествата на бащите им, докато търтеите носят само гените на майките си. А това не е ли в някаква степен подвеждащо?
Та въпросът ми, формулиран по друг начин, е: Как на практика средностатистическият пчелар може да е напълно сигурен кои търтеи са добри и кои не?

Решението е инструментално оплождане. И после много стриктен подбор и отбор.

Един приятел преди години беше решил да премине към инструментално оплождане, но впоследствие се отказа, защото прецени, че по този начин се пречи на естествения подбор при търтеите, т. е. губел се принципът “Най-бързият печели”. В каква степен обаче бързината на търтеите е показател за комплекса от качества, които търсим в създаденото от него и майката поколение?
Иначе, жалко, че той се отказа, защото не можа да сподели личния си опит, който така и не натрупа.
А някой тук практикува ли го това и ако да, какви са му впечатленията?
Не че си падам по такива извращения, но просто ми е интересно.:D

[kando]

че по този начин се пречи на естествения подбор при търтеите, т. е. губел се принципът “Най-бързият печели”.
Не че си падам по такива извращения, но просто ми е интересно.:D

off//
Eстественото в естествения подбор не е само до бързината на търтеите - и аз съм с известна доза против инструменталното оплождане, верно си е малко тип "извращения", според мен трябва да има все пак и любов, без любов не може, не е хубаво .... това си е природно право на пчелите, все пак и то животинка, душа носи. (:

[Юрий Цветков]

За инструментално оплождане съм чел само. Никога не съм практикувал (нямам и необходимото оборудване) и на този етап нямам и намерение да го правя. При домашните животни, всички културни породи са създадени, след контролирано оплождане на женските индивиди. Това може и да бъде по естествен път. При пчелите, е почти невъзможно, оплождането да е хем естествено, хем контролирано. Така че, или си работим с мелезите (каквито и да са те) или се опитваме да създадем нещо различно и високо продуктивно в дадено направление, според нашите критерии, по контролиран от нас начин.

[FVCVS CAESAR]

Мисля, че за средностатистическия пчелар по-важно е селектираните семейства да притежават определен набор от качества, отколкото те да са чистопородни, въпреки че с инструменталното оплождане сигурно би могло да се постигне както едното, така и другото.
В литературата препоръчват щом пчелите жълтеят, независимо от добрите им качества, да се прекъсва генетичната им линия, но що жълта гад лети край моите сиво-черни добиченца от неизвестна порода (може би карника, а може би не), не е истина... Нищо, тъкмо да става... как го нарече Scutelator... "добавяне на "нов" генетичен материал". Пък колко този материал преди това е преминал през селекция, Божа работа.
Освен това, така по-лесно разпознавам чуждите пчели. wink;

[scutellator]

Това сигурно означава, че при една и съща майка в поведението и в качествата на семейството е нормално да има известни колебания през годините?

Дори и през сезона. От различните партиди (с разлика от 2 седмици до няколко дена) от една и съща разплодна майка се излюпват различни майки (при всяка партида определен шаблон или цветова особеност е по-често срещана), макар и като цяло да си приличат много по повечето други показатели.

Та въпросът ми, формулиран по друг начин, е: Как на практика средностатистическият пчелар може да е напълно сигурен кои търтеи са добри и кои не?

При пчелите никой не може да ти даде 100% гаранция (все още никой не може да чете ДНК -то на пчелите). Въпреки това най- сигурния начин е серия от разплодни майки и серия от техните дъщери. Майката чийто дъщери имат най-високи средни добиви (добивът от всички майки-дъщери на дадена разплодна майка разделен на техния брой) е редно да бъде оставена за бащина линия. Подбират се само най-добрите майки-дъщери от дадена майка (не-повече от6-8-12 майки) и се оставят за бащини семейства. Няма как да бъдеш сигурен коя майка ще дава "най-добрите" търтеи в най-голямо количество.

Ако избереш за бащино семейство просто най-добрата майка, няма гаранция че тя ще дава най-добрите търтеи, защото търтея не е представител на семейството, а само на своята майка. Затова ако искаш резултатът да се повтори, вместо да го правиш бащино семейство, отглеждаш от него майки-дъщери, които от своя страна да дават търтеи. Или с други думи предаваш на следващото пооление гените на семейството (защото пчелите са общност), а не на неговата майка (индивид).


В литературата препоръчват щом пчелите жълтеят, независимо от добрите им качества, да се прекъсва генетичната им линия,

Лигустика и Бъкфаст са с предимно жълти отенъци и въпреки това за статистически най-разпространените в световен мащаб към момента пчели.
Това по-горе се отнася за Карника (или по-скоро немската система за развъждане на Карника), въпреки че Гуидо Скленар винаги е отказвал да селектира пчелите си според външните белези ( предимно напролет и тук-там през останалото време се срещали пчели със тънко жълто-кафяво пръстенче на първия тергит). Доста вода е изтекла от тогава, но и до днес Скленар е ако не най-популярната линия на Карника.

[FVCVS CAESAR]

Подбират се само най-добрите майки-дъщери от дадена майка (не-повече от6-8-12 майки) и се оставят за бащини семейства...
Или с други думи предаваш на следващото пооление гените на семейството (защото пчелите са общност), а не на неговата майка (индивид).

Просто и логично, трябваше да се сетя, че това е начинът.

Това по-горе се отнася за Карника (или по-скоро немската система за развъждане на Карника)

Л. Радоев групира семействата според техните качества. В първата група слага най-продуктивните (ок. 20-25% от общия брой на семействата в пчелина), притежаващи и други ценни качества и ги използва за развъдно-подобрителна работа. Според него, “те трябва да са чистопородни от породата Сива местна пчела”. Във втората група поставя среднопродуктивните семейства, като причислява към тях “и нечистопородните семейства (с жълто оцветяване на коремните членчета), макар и да са високопродуктивни. Тези семейства не се използват за развъдно-подобрителна работа.” (Л. Радоев, 1986, стр. 53-54)
Не съм сигурен каква е идеята при този подбор? Може би запазване чистотата на породата, но не от чисто “расистки” подбуди, а защото се предполага, че местната порода е най-подходяща за местните климатични и природни условия, или греша?
А правени ли са опити за отглеждане на Бъкфаст и на италианки у нас, и ако да, какви са резултатите?
Опитите за отглеждане на италианки в Средноруските райони са се оказали пълен провал. Показали са слаба зимоустойчивост, през пролетта гнездата са били силно зацапани с диарични петна, а подморът е бил много голям. В крайна сметка са излезли от зимата много слаби и са се развивали бавно през пролетта. А 99,5% от семействата са заболели от нозематоза (Жеребкин, Зимовка пчел, 1979, стр. 10).
У нас зимите не са толкова сурови като в Русия, но пак си е студеничко, а според мен, въпреки че италианките са смятани за една от най-продуктивните породи, едно от големите предимства на карника е, че иззимува успешно в относително малки колонии, които през пролетта нарастват много бързо.

[Владимир Владимиров-Влад]

В литературата препоръчват щом пчелите жълтеят, независимо от добрите им качества, да се прекъсва генетичната им линия,

Това не го разбрах. Защо да се прекъсва след като са с добри качества ?

[FVCVS CAESAR]

Това не го разбрах. Защо да се прекъсва след като са с добри качества ?

Предполагам, че специално у нас идеята е да се спаси Сивата местна пчела, доколкото тя е оцеляла тук-там в що годе чист вид. Ето една статия (http://www.nrap-bg.org/main.php?module=content&cnt_id=3), в която са обяснени доста неща и от която е видно, че в България тази порода е била доведена до почти пълно изчезване през ХХ век дори в специално създадените за целта три резервата, а опитите да се възстанови нейната относителна чистота изглеждат "Мисията невъзможна".
Аз също съм фен на биологичното и етническо многообразие, но мотивите ми са чисто емоционални, а не прагматични. Просто разнообразието прави света да изглежда по-шарен и по-интересен. wink;

Между другото, сетих се за нещо чисто практично, което съм пропуснал да спомена и за което досега май не е ставало дума в темата: В семействата с добри качества, които ще бъдат донори на личинки или яйца за отглеждане на майки, не е добре да се отглеждат търтеи. Търтеи трябва да се отглеждат в семейства с добри майки от други генетични линии, за да се избегне възможността за близкородствено съешаване.
Не знам това нещо дали изобщо се контролира при често срещаното явление "самосмяна", което се случва на мнозина пчелари...

[scutellator]

....в която са обяснени доста неща и от която е видно, че в България тази порода е била доведена до почти пълно изчезване през ХХ век дори в специално създадените за целта три резервата

"Резерватите" са създадени след 2000- ната с пари от....

[Владимир Владимиров-Влад]

Пак не разбрах.