РАЗВЪЖДАНЕ И СЕЛЕКЦИЯ / BEE BREEDING

[scutellator]

Адаптивност

При всички форми на живот, околната среда играе определена роля в развитието на наследствените характеристики на индивида. Ако просто погледнете животинския и растителния свят , това ще бъде достатъчно да разберете че това е така. Колкото много и да си приличат външно, няма два индивида от едно семейство, които са напълно идентични. Дори при саморазмножаващите се растения или животни, които макар и да се възпроизвеждат чрез клетъчно деление и генетично са напълно идентични, околната среда има съществена роля върху техния растеж и развитие. Всякакви индивидуални различия , обаче, настъпват в рамките на определени граници, установени от техните наследствени черти.

Но как всъщност пчелата се вписва в този общ шаблон? Всички знаем че целия процес на развитие от яйце до възрастен индивид (независимо дали е работничка, майка или търтей) се извършва във среда, която е обект на минимални колебания на температура и влажност. Това важи и за хранителния режим, понеже пчелите имат способността да приспособяват по редица начини площта от пило и скоростта на консумация на храната спрямо наличното количеството запаси. Пълното отсъствие на храна означава смърт за цялото семейство.

Със света извън семейството, майката и търтеите , обикновено имат досег само по времето на съешаване, и то само когато времето е благоприятно. Единствено пчелата-работничка трябва да се бори понякога с неблагоприятна среда. Но тук и дума не може да става за придобиването и предаването на каквато и да е специфична черта. Поради кратката продължителност на живота при пчелата работничка , която се ражда и живее по различно време през годината, изключва всяка възможност за постоянна генетична адаптация към определена локална околна среда ( което е всъщност определението за аклиматизация).

Обаче, въпреки това че пчелата е толкова твърде изолирана и независима от околната среда, тя е способна да се адаптира ( не да се аклиматизира, както е при растенията) към дадените условия в смисъла на естествения подбор „ по-добрия оцелява”. Но този вид адаптивност се постига само след много продължителен период от време. Тя не може да се приспособи в рамките на кратък период от време към дадени нови условия. Ярък пример за това е изключително плодовита пчела (напр. светло-жълтата италианка като цяло ), която превръща всичките си медови запаси във пило и след това достига до състояние на глад при спиране на нектороотделянето през Август. В подобни на този случаи резултатът е евентуалното изчезване на линията, докато в случаите на не толкова фрапантни дефекти има наличие на непрекъснато отстраняване на неподходящите индивиди. Благодарение на тази естествена селекция, продължила в течение на хиляди години , Природата ни е предоставила ценни екотипове пчели за развъдни цели, които някога са се намирали в отдалечени долини и планински области (в Азия и Африка все още има такива места), в допълнение към географски отделните раси.

Често се среща схващането, че пчела която е живяла хиляди години в определен регион, се е „аклиматизирала” напълно (правилния термин адаприрана) към околната среда, и по необходимост би трябвало да е най-подходящата пчела за успешно пчеларстване за този регион, това не винаги е така.
Все пак не трябва да забравяме, че Природата никога не селектира за производителност. Има много примери взети от практиката, където пчела формирала се при напълно различна околна среда, може да се представи далеч по-добре от местните пчели. Например, Кипърската пчела въпреки че произхожда от суб-тропиците, където няма зима и климатът е сух през голяма част от годината, е известна с това че е по-зимоустойчива от която и да е друга пчела. Дори при полярните ширини, тя презимува много-по успешно от местните пчели.

Пчелите наистина се адаптират към тяхната околна среда след дълги периоди от време, но те не се аклиматизират, както често погрешно се предполага.

Някога са се възлагали големи надежди на Египетската пчела – Apis m. lamarckii (старото й име е A.m. fasciata), че ще успее да се аклиматизира към условията в централна Европа (Германия) и да бъде използвана от обикновения пчелар. Но тези предположения, както по-късно става ясно, очевидно са били грешни. Тъй като в родината й няма зима и климатът е мек, тя е оставена да се развива през цялата година, и очевидно с течение на времето е изгубила (или не е придобила) способността си да образува „зимно кълбо”. В продължение на десетилетия са се правели опити, тази раса някак си да бъде пригодена към европейския климат, но отглеждана в чисто състояние, зимните загуби били големи (при липса на зимно кълбо и продължаване на отглеждането на пило не можем и да очакваме друго), а презимуването й на открито – невъзможно. Кръстосани , обаче, Египетските пчели нямали такива трудности в презимуването и успешно формирали кълбо – при F1 майките оставали активни, но яйцата били изяждани и до отглеждане на пило не се стигало, а при F2 дори и този дефект липсвал.
При тези опити, обаче, едно нещо станало ясно – за успешно презимуване не било нужно ВСИЧКИ търтеи, с които Египетската майка е оплодена да бъдат от друга раса – дори наличието на ЕДИН търтей с различни гени измежду останалите чистокръвни египетски бил достатъчен за да може семейството да образува адекватно зимно кълбо. – В това всъщност се корени адаптивността на пчелите – в разнообразието. На колкото по-разнообразни задачи са способни отделните членове на едно пчелно общество (семейство), толкова е по-малка вероятността, то да срещне ситуация за която не е подготвено.

Адаптацията при пчелите има още едно измерение – постепенното проникване и обмен на гени между различните раси. Тъй като околната среда в която живее пчелата е в постоянна промяна – климат, флора, почва, то и пчелата постепенно се променя заедно с нея, постоянно се адаптира към нея – това е процес, който никога не приключва. „Човек не може да се изкъпе в една и съща река два пъти”- казвали гърците. С промяната на климата в даден регион (да речем с годините става по-топъл, както е при нас), семействата, по-пригодени към този климат ще имат по-голям шанс да предадат гените си по време на размножителния период (те са по-конкурентно способни, способни да отгледат повече и по-силни търтеи). По този начин, в нашия случай южните пчели (свикнали да се справят с по-горещ и сух климат) ще имат по-голямо въздействие към местната популация от северните (без значение дали са различни раси или не).

Пчела която няма възможност по някакъв начин да се промени – рано или късно ще загине, както застоялата вода губи блясъка си след време.
Един такъв пример е пчелата от о. Крит (Apis m. adami), която само допреди 30 г. все още е съществувала. Сблъсъка й с трахейния акар (acapis woodi) , довежда до нейното пълно изчезване, поради липсата на(или поне твърде ограничен) селекционен натиск /обмен на гени. Ако не е било водното препятствие, предотвратяващо всякакво общение с пчели от други раси/други популации, то пчелата би имала достатъчно време да вземе гените, нужни за нейното оцеляване.

Пчелата, както всичко останало е част от околната среда в която живее. И въпреки че тя не се „аклиматизира” така както го правят растенията, Природата все пак е предоставила своите начини, с които тя да „придобива” качествата нужни й за нейното оцеляване, в постоянно променящата се среда. Наистина трудно ще открием пчела, чийто качества/недостатъци не са отражение на средата в която се е формирала.

[scutellator]

Генетична ерозия

В природата развъждането на пчелата следва две основни направления – запазване и разпространение на вида, като второстепенна задача е развъждането на локално адаптирана пчела посредством постепенно отсяване на неподходящите индивиди. Благодарение на последното по този начин са се формирали многобройни екотипове.
В някои отношения целите на човека не съвпадат с тези на Природата (напр. ройливост, лесна манипулация, да не жилят). Основните цели на пчеловъда, обаче, трябва да са в съгласие с тези на Природата. Тъй като пчелите до голяма степен сами трябва да се грижат за собственото си благополучие (в контраст с другите домашни животни), виждаме някои приоритетни развъдни цели сходни с тези на Природата – зимоустойчивост; жизненост; по-голяма тяга (при летенето), по-силни пчели; и не на последно място резистентност към болести, често изискваща известна униформеност (хомозиготност), каквато природата се стреми да избегне. Следователно тя не е природна даденост, а трябва да се култивира.

Истинският проблем при развъждането на пчелите, обаче, остава инбридингът. Чистопородното развъждане не създава нищо ново, то просто интензифицира определени вече съществуващи качества. И точно когато опитвайки се да запазим вече постигнатото, проблемите започват.

Пчеловъдите се стремят да уеднаквят характеристиките на дадена популация, да я стандартизират. Тук не става въпрос само за външните показатели, но често и по поведенчески показатели, както и по времето необходимо за излюпване на пчелите. По правило за качеството на една раса (според човешките разбирания) се съди по хомогенността на приндалеждащата към нея линия (търси се минималното възможно отклонение от стандарта). С други думи изключване на възможните вариации на много качества. Липсата на разнообразие се компенсира от манипулациите на пчеларя. Главния пример за това е стремежът да се зазимяват само на силни семейства. По този начин се откриват множество възможности пред пчеларя, дори и когато по някаква причина ранната паша се отложи или дори ако целия сезон провали. Пчеларя е способен да компенсира това със своите коригиращи действия. В природата, обаче, вариацията е основата на оцеляването. И Природата всячески се стреми да го запази. Тук има два основни момента

- от една страна са различните етнически групи в едно семейство в комбинация с комуникативните умения на пчелите.
- а от друга – вариациите в самата пчелна популация (между различните семейства).


Но какво представлява генетичната ерозия?
Продължителното чистопородно развъждане (което означава затворена популация) в крайна сметка винаги води до задънена улица. Въпреки че при чистопородното развъждане, с подходяща селекция , имаме възможността да интензифицираме и затвърдим желаните качества, като в същото време намаляваме нежеланите черти. Според логиката, винаги и без изключение, това става за сметка на разнообразието. При чистопородното развъждане пътят е винаги един – генетично обедняване от гледна точка на разнообразието.
Факт е че продължителното чистопородно развъждане бавно, но сигурно води до генетична ерозия, което в крайна сметка довежда до края на дадената линия. Всеки използващ контролирано оплождане е запознат с този проблем.
Терминът „генетичната ерозия” много добре описва този проблем – понякога бавно, постепенно влошаване на качествата на развъдната популация, при продължаване на чистопородното развъдно направление.

За да обясня в какво се състои тя, за пореден път трябва да припомня следното – пчелите не са индивид, а общество.
Нека съпоставя понятията „порода” при домашните животни и „раса” при пчелите.
Когато кажем че еди-кой-си индивид принадлежи към някоя порода, ние си представяме онези общи черти, с които е свързана тя, онзи шаблон към който всички индивиди от дадената порода се придържат- еднакви белези (цвят, дължина на косъма, мускулатура, костна структура, пропорция на тялото; метаболизъм, характер…), разбира се с известни вариации.
При пчелите обаче икономическата единица е съставена от МНОГО индивиди, нещо повече- множество РАЗЛИЧНИ индивиди. И след както всички индивиди са различни, нормално е да очакваме те да са способни и на различни неща.
При пчелите, расата е съвкупност от отделните качества на индивидите в дадено семейство, взаимодопълващи се качества.

Вие сигурно си представяте понятието „раса” като „чист алкохол”, но всъщост тя прилича повече на генетичен коктейл.


Сега е може би момента да обясня истинското значение на думите, които стоят като подпис под всеки мой пост- „ в прекаления си стремеж към това пчелите ни да изглеждат по определен начин, има опасност да изгубим нещо много по-важно”. А външността е толкова незначителна особеност от икономическа гледна точка, и въпреки това продължава да има хора робуващи на НАЦИСТКИЯ идеал за „ чиста раса”. Чрез селекционния процес, и без това губим достатъчно много от генетичното разнообразие, че да можем да си позволим подобна „прищявка”.

Всяка загуба на гени може да означава загубата на определени групи пчели, които отговарят за съответните задачи (или инстинктът за извършването им). Това може да се види изключително ясно, когато бащината линия се формира САМО от ЕДНА майка (т.е. от нейните синове). В такива случаи, дори и да не е налице класическия симптом за инбридинг – поява на прошарено пило, депресията причинена от инбридинга е катастрофална.

Ето и различните последствия от инбридинга при пчелите:

Прошарено пило
Tук няма какво толкова да коментирам, всичко ви е до болка познато. В една пчелна популация има средно 10 -15 повтарящи се алела. Когато два еднакви алела се срещнат, се получава диплоиден търтей, който пчелите скоро след излюпването на яйцето изяждат, което води до „пропуски” в пилото. При най-екстремната форма на инбридинг (само 2 алела в семейството) прошареното пило достига най-много до 50% (всъщност между 75 и 50%).

Загуба на гени и съответните им качества. Загуба на етнически групи
С далеч по-опасни последствия за пчелното семейство са загубата на гени и качества в развъжданата популация (т.н. обедняване на генетичния басейн), вследствие на прекомерните усилия за стандартизация. Не случайно бях засегнал въпроса за комплексното разделение на труда в семейството( в подтема „пчелата като част от социално цяло”). В увода също се опитах да изтъкна значението на генетичното разнообразие и неговата съществена роля за „функционирането” на семейството.
Чистопородното развъждане, и най-вече инбридинга, се използва от пчеловъдите за да се интензифицират и стабилизират генетично определени желани черти от популацията.
Чистия материал е дори още по-хомогенен при инбридинг. При правилно провеждана селекция и правилно подбиране на търтеите това създава съответната хомозиготност в желаните качества. Но според логиката, намалява тяхното разнообразие със споменатите преди това известни последствия.

Ето едни от най-често срещаните смущения:

Невъзможност за изграждане на ефективна охрана на входа на кошера.
Може би се срещали онези семейства, които по някаква необяснима причина не успяват да се предпазват от нападенията на пчели-крадци. Въпреки силата си, тяхната защита е не по-голяма от тази на току-що формирана отводка. При появата на дори най-слабите условия за кражба те винаги падат в жертва. И бидейки неспособни да се защитават сами, се налага пчеларя да взема допълнителни мерки за да ги спаси от нападението.
Това поведение може да се срещне както при най-жилещите, така и при най-кротките семейства, но винаги и без изключения е свързано с инбридинг.

Подобно поведение често може да бъде забелязано и във връзка с ларвите на восъчния молец – наличие на „тръбесто” пило.

Загуба на хигиенност
Това е най-честата причина за наличие на варовито пило (аскосфероза) при липса на каквито и да било външни условия за това. При неблагоприятно време е нормално някои от най-слабите семейства да проявят това заболяване, но с оправяне на времето изчезва. Аскосвефозата е едно не толкова вирулентно заболяване и в най-лошия вариант засяга само част от пилото. Освен това тя има сравнително дълъг цикъл на развитие – 5 дни докато болната ларва умре, още 6 дни докато мицела се раздели на мъжки и женски, още 4 дни докато се извърши оплождането, и са нужни още 12 дни докато кистите узреят и допълнителни 3 дни до отварянето им– общо 30 дни преди цикълът да може да бъде повторен отново. Пчелите имат достатъчно време да изхвърлят болните ларви и да предотвратят развитието на болестта.
Наличието на варовито пило през цялата година е сигурен индикатор за липса на пълния капацитет за самолечение.

Летални рецесивни гени
Инбридингът има склонността да заменя хетерозиготността с хомозиготност (т.е. разнообразието с еднаквост). Колкото по-голяма е степента на инбридинг, толкова повече са хомозиготните гени в популацията. Хомозиготността е нож с две остриета. Докато тя ни е нужна за постигане на определени цели – стабилност в качествата през поколенията, резистентност към болести (когато тя се определя от рецесивни гени) и др., но и в същото време – причина за аномалии, тъй като има както „добри”, така и „лоши” рецесивни гени.
Най-крайния пример за „лош” генетичен белег е леталния – белег който убива.
Ако се появи в доминантна форма, индивидът който го носи умира, и следователно не може да бъде предаден. От друга страна, ресецивен летален може да бъде активиран (1/4 от поколението) само когато и двата родителя са носители на такъв ген.
Пример за такъв ген е причинителя на “atresia coli” (липса на анус) при прасетата.
Разбира се подобен смъртоносен ген при пчелите не може да се прояви – нужни са двама родители, от които той да бъде унаследен. Майката и пчелата работничка могат да наследят такъв ген от майка си, но не и другата половина от баща си. Защото търтея , бидейки хаплоиден, се нуждае само от едната половина от чифт гени за този ген за да бъде той ефективен. Търтей унаследил смъртоносен ген от майка си, би бил убит от него, няма да доживее да се съеши, няма как да го предаде.

Сигурно може би вече си мислите, че тъй като при пчелите няма ефективни смъртоносни белези, въобще няма има и „лоши”такива, причиняващи вреда. Помислете пак! Вредящи и „суб-летални” гени (такива, които убиват само част от засегнатите) има, и инбридингът ги изкарва на яве.

Тук трябва да спомена още един аспект- разликата в инбридинга на едно семейството – между този на майката и този на пчелите (тъй като са различни поколения). Накратко това може да бъде обяснено като нарушена хармония.

Домашните животни, по време на тяхната еволюция, сигурно са преминали през много инбридинг. И както може да се предполага, някои от вредните гени, притежавани от техните диви предшественици, вероятно са били загубени. Пчелите не са били развъждани по този начин, следователно може да има много повече вредни гени за изчистване. Ефектът от това е, че началните етапи на всеки развъден план с затворена популация ще бъдат много по-трудни, понеже в първите няколко поколения има повече вреден генетичен материал, който трябва да бъде премахнат.

Ефектът от инбридинга върху отделните индивиди в семейството.
В зависимост от степента на инбридинг на даден индивид, откриваме не само еднакви (или подобни) гени, но и цели участъци (хромозоми) с еднакъв произход. Това е една от целите на чистопородното развъждане (инбридинга), защото увеличава вероятността за хомозиготност на съответните качества. Следовалено, колкото е по-голям процентът на отделните идентични чифтове хромозоми във генома , толкова е по-голяма степента на инбридинг. И на практика се случва точно обратното на херетозиса, а именно- загуба на жизненост за индивида във всяко едно отношение – не само скъсена продължителност на живот, но и повишена заболеваемост. Такава майка произвежда яйца с все по-малко и по-малко жизненост, по-малко феромони. Пчелите отделят по-малко млечице, по-малко храна и т.н., и всичко това поради силно понижен, т.е. увреден метаболизъм на тези организми, и всичко това от самото начало на своето съществуване(от яйцето). Негативните ефекти се акумулират и последиците за семейството са фатални.


Нека обобщя
- пропуски в пилото вследствие на еднакви полови алели
- загуба на гени и качества
-загуба на жизненост в отделните индивиди, скъсен живот, проявяващи се в лошо презимуване/пролетно развитие.

В съответствие с по-горе изложените съображения, винаги трябва да сме наясно, че всяка стъпка която предприемаме в посока към безразсъдното чистопородно развъждане, трябва да бъде посрещната с природната наклонност на семейството към известно разнообразие, която да му противодейства.

При избора на майките си за разплод („елитните”), винаги трябва да взимаме в предвид взаимодействието на качествата от две поколения:

- Пчелната майка и търтеите с които се е оплодила, формиращи запаса й от сперма.
- Нейните дъщери- пчелите работнички. 8-10 групи от полу-сетри, съставящи необходимите качества семейството, представляващи неговия потенциал. Семейството е огледален образ, възникващ от взаимодействията между тези обстоятелства.

За правилно провеждане на развъждането и за да имаме добри семейства, винаги трябва да имаме в предвид следното:
- Всяка майка има само един единствен баща
- По този начин потенциалът на търсените качества никога не се разгръща напълно в лицето на тази единствена майка.
- Единствено чрез полиандрията и оплождането с търтеи със съответния разностранен материал, баланса може да бъде върнат отново.


Миналото е пълно с множество погубени линии вследствие на прекаления стремеж към еднаквост. Всеки такъв стремеж е обречен на провал още от самото начало, въпреки кратковременния успех.
Както Брат Адам е казал, инбридингът е „ахилесовата пета” при пчелите.

[scutellator]

10 ПОСЛЕСТВИЯ ОТ ПАРТЕНОГЕНЕЗИСА

Вероятно най-безполезното нещо, което може да бъде казано в този случай е че търтея има майка, но няма баща.

Но може би най-важния въпрос е – защо? Защо търтея е хаплоиден, след като почти всички други обитатели на животинското царство са диплоидни? Отговорът стои точно пред нас – при тази подредба, потомството би било разделено на равен брой мъжки и женски. При повечето същества това е полезно, но не и при пчелите, които трябва да могат да контролират броя на мъжките според условията и годишния сезон.

В този ред на мисли, защо им е било на пчелите въобще да внедряват подобна сложна система за да контролират числеността на търтеите, след като биха могли да избегнат необходимостта от подобно нещо, ако търтеите извършваха задачите които извършват и работничките (или поне някои от тях). Определено този вариант би бил по-лесен и за всеки пчеловъд, избягвайки нуждата да гадае какво точно търтея ще предаде на потомството. Как търтеят е успял да избяга от това да върши „мръсната работа”?, при това във едно доминиращо женско общество? Несъмнено би било по-лесно жените да прехвърлят всичката тежка работа на търтея, отколкото да възприемат подобна сложна хапло-диплоидна система. Някак си не мога да си представя как феминистките се наговарят, че от тук нататък само жените трябва да работят. Човек би имал безгрижен живот и смърт по време на екстаз. Защо им е било на пчелите да възприемат подобно нещо?

Може би им се е налагало да го направят. Ако търтея би трябвало да извършва същите задачи, които извършват работничките, предполагам той би трябвало да е и с техните размери (за да може да влезне в килийките). Може би е било много по-важно той да запази своя размер, за да може да намира по-лесно неоплодените майки, за да може да лети по-дълго и по-надалеч от пчелите, за да може да извършва по-ефективно своята работа – СЕКСА. Така е, търтеите има една задача – секс, ако по някаква причина те не успеят да я извършат, това би означавало изчезване на пчелите като вид.

Може би има и друга гледна точка – че при пчелите, осите, мравките и др., хаплоидността се е появила в полза на тяхната социална структура. Или е по-скоро точно обратното – хаплоидността при мъжките индивиди е била началната точка, направила възможна еволюцията на пчелите към социално общество.

Едно от последствията на партеногенезиса е че всъщност от генетична гледна точна при пчелите няма мъжки индивиди – търтеите в генетично отношение представляват майка си, а всеки сперматозоид е генетично копие на самия търтей, всички сперматозоиди от даден търтей са генетично идентични , за разлика от другите животни.

Последствията от тази еднаквост на гените в търтея е че при наследствеността при пчелите имаме много по-голяма стабилност, отколкото при другите форми на живот. Друго последствие от тази еднаквост е по-голямата чувствителност на пчелите към инбридинг. Наистина, полиандрията и многократното оплождане при пчелите служи като противовес, но само в частична степен.

При кръстосване получаваме сегрегация (прегрупиране на гените) в F1 само при женското потомство (пчелите), а при търтеите само при F2, но след това схемата не е същата, както при другите видове развъждане, където няма партеногенезис.
При своите експерименти в кръстосването Мендел е успял да получи класическата сегрегация при F2, от която произлизат нови комбинации от гени, които след това се предават по права линия. Подобни нови комбинации са възможни и при пчелите, но както вече посочих, по малко по-заобиколен начин, поради партеногенезиса.

Едно последно нещо да изясня тук. Всичките милиони сперматозоиди произвеждани от търтея са генетично идентични. Това обаче не означава че търтеите от една майка са също еднакви. При своето потомство от търтеи, майката проявява разнородната същност на своите собствени наследствени качества, както и тези на нейните родители, прародителите на търтея.

[scutellator]

11 РОДОСЛОВИЕ ПРИ ПЧЕЛИТЕ

Заради партеногенезиса родословието при пчелите е съществено различно от това на другите същества. Обикновено всяко животно има двама родители, четири прародители, осем пра-прародители и т.н. При пчелите , търтея има един родител- неговата майка, два прародителя, три пра-прародителя и пет пра-пра-прародителя. Майките и пчелите- двама родители, но само три прародителя, пет пра-пра родителя и осем пра-пра-прародителя – което е само половината от броя предшественици при другите животни. Търтея няма дори и половината от обичайния брой пра-пра-прародители. Търтея няма нито баща, нито синове, а само внуци и прародители. В допълнение родословието при пчелите е дори още по-сложно заради полиандрията. Но нека за момент оставя това настрана и покажа в следната таблица по какъв начин се различава родословието при пчелите от това на другите животни.


При търтеите последователността при родословието е същото, както при майка му само че започва с 1, вместо с 2.

Що се отнася до съотношението мъжки/женски в родословното дърво, пчелите са изключение от общото правило, където съотношението е 50:50. Тук мъжките са малцинство, както следната таблица показва.

Освен това, и при двата пола виждаме прогресивна загуба на броя предшественици. Сравнено с нормалното родословно дърво, при петото поколение майката е изгубила половината от броя прародители, а търтея – повече от 2/3.
И от по-горното логично идва въпроса – кой има по голяма развъдна стойност - търтея или майката? От това което казах по-горе човек е склонен да заключи, че на теория доминантната роля в развъждането трябва да бъде дадена на майката. Да обаче на практика ситуацията не стои така. При развъждането на домашните животни бащата играе по-голяма роля при развъждането. И има причини за това. Нека например вземем една крава. В най-добрия случай тя би могла да предаде гените си на потомство от дузина индивида, докато бика би могъл да има почти безбройно потомство. При пчелите обаче, търтя има твърде посредствена роля (или поне от развъдна гледна точка), която роля е дори допълнително минимизирана заради полиандрията, тъй като само няколко от неговото потомство някога ще се възпроизведат – тези които бъдат отгледани като майки и се оплодят. Дори и при най-благоприятните обстоятелства, тези майки ще представляват твърде малка част от неговото пряко потомство. Освен това, никога не можем да кажем че тази или онази майка е дъщеря на този или онзи търтей, както при домашните животни. След като веднъж търтея се чифтоса, той вече не може да играе никаква по-нататъшна роля в развъждането.
И въпреки това, никога не трябва да се подценява ролята на търтея при развъждането.

При пчелите, майката има доминантна роля върху всичките качества на нейното потомство. Някои тук веднага ще кажат точно обратното – че търтея дава 75 % от гените. Няма да споря. При линейното развъждане е без никакво практическо значение кой има по-голяма роля. Когато обаче заговорим за кръстосване и последващото го комбинативно развъждане, винаги майката играе по-голямата роля при предаването на качествата на потомството. Просто го имайте в предвид.

[ANIBAL]

Най-сетне да започне да се пише в тая тема!!!
Удоволствие!
Какво ще кажете за онези търтеи произлизащи от пчели търтовки?

[kando]

От край време се канех да прочета тази тема - това е крайно непозната за мен територия и не съм подемал да прочета някоя книга по въпроса,защото са написани със по-строг научен език,за който хем съм неграмотен хем поначало се характеризира със скучноста и сухоста си.Не че не чета книги,напротив - откърмен съм със художествена литература и си имам лична любов към книгите,но уви ..... дори пчеларски книги много малко съм чел и то по-скоро прелиствал.

Но колегата Скутелатор ни представя информацията,направо както сам каза в една друга тема "на смилаем език",разбираемо,простичко, достъпно,без излишности,хареса ми,определено се вижда,че знае .... за моженето не знам tongueout; ,но за знанията му завиждам.

Браво Скутелатор,браво бате - направо ми скри шапката,правиш нещо наистина полезно за всички нас.

Да не съм тотален оф - ще се постарая да уважа молбата ти да не пишем в темата,ще те питам каквото искам на лични,но от "Пчелата като част от социално цяло" и по-точно

Знаете много добре теорията за разпределението на труда според възрастта в пчелното семейство. Смятам за необходимо тук да спомена че тя не е съвсем вярна.
Разпределението на задачите е по-скоро сложно взаимодействие между:

- възраст

- генетична предразположеност на отделните групи пчели

- комуникационната система на пчелите, чрез която се предават знания за извършването на дадена задача от пчелите

- способността на отделните групи пчели да научават нови умения (показани им от други пчели от семейството, от единични блуждаещи пчели или напълно нови, които сами са придобили). Това прави трудно разграничаването на наследствените от ненаследствените качества, тъй като дори налитането на единични пчели от съседни кошери могат да повлияят върху представянето на семейството, по този начин проявявайки черти (добри или лоши) които то не притежава.

- контролът извършван от пчелите в разпределението на задачите според конкретните нужди на семейството

искам само да те питам нещо,за което може би други колеги знаят нещо и се чудя до колко е достоверно,става дума за това (от в-к Пчели) ... и възможно ли е и правилно да прибавим и това към факторите определящи разпределението на задачите (а е то пак не е в темата,ама едва ли има смисъл от друга тема)

Тайния живот на пчелите

Нови открития члез термичното излъчване в кошера на Ричард Грей.

Извадка от SYDNEY MORNING HERALD

Разкрита е една от тайните в живота на пчелите: някои пчели се държат като малки радиатори, затопляйки гнездото и по този начин контролирайки сложна социална структура на семейството. Доказано е, че “пчелите-радиатори” играят решаваща роля за оцеляване на семейството.
Използвайки една нова технология, която позволява на учените да визуализират температурата вътре в кошера, изследователите успяха да обяснят как “пчелите-радиатори” използват тялото си за подсигуряване на уникална форма на затопляне. Освен това са установили, че тези специализирани пчели, чиято температура на тялото е по-висока от тази на другите пчели, не само запазват температурата на кошера, но контролират социалния състав в рамките на семейството.
При пчелите, както и при други социални насекоми, като мравките, работата е разпределена м/ у отделните индивиди, като всеки е със специфична роля за благото на цялата общност. Именно това разпределянена работата е позволило на пчелите да бъдат така ефикасни и да се държат по-скоро като един “суперорганизъм” с определена организация, отколкото като група индивиди.
Пчелите-радиатори поддържат температурата в кошера, където младите пчелички, все още в стадий на развитието си “какавида” са затворени от всички страни във восъчните килийки – запечатано пило.
Учените са установили, че пчелите-радиатори променят селективно, с около 1 градус, температурата на килийките, където е запечатаното пило и именно товаопределя впоследствиекакъв тип пчела ще се излюпи. Там където поддържаната температура е 35 градуса С, излюпените пчели стават работливи работнички – събирачки на нектар и прашец. Тези, за които поддържаната температура е 34 градуса С, стават пазачки, които никога не напускат кошера.
Професор Юрген Тауц, ръководител на групата “Пчели” в Университета Вюрбцбург в Германия, заяви: “Пчелите, контролират средата, в която живеят, за да осигурят задоволяването на всички нужди на пчелното семейство. Всяка пчела в семейството упражнява еднаот следните професии: пчели-пазачки, пчели-строителки, пчели-кърмачки, пчели-придворни на царицата майка и пчели-работнички. Чрез точното регулиране на температурата на всяка запечатана килийка пчелите-радиатори променят начина на развитие на какавидата и определят ролята и след излюпването.”
Използвайки летателните си мускули, пчелите-радиатори повишават температурата на тялото си до 44 градуса С – с десет градуса повече от обикновено. Те се настаняват в празни килийки, разположени между пилото и предават топлина на околните килийки, където са какавидите. Досега пчеларите считаха тези празни килийки за нежелани и се стремяха да получат майки, които да не пропускат килийки при снасяне, но проф. Тауц твърди, че тези празни килийки са от съществена важност за доброто здраве на семейството.
Пчелите-радиатори, чийто брой би могъл да варира от няколко пчели до много стотици в зависимост от външната температура и от размерите на семейството, се опират на съседни килийки за регулиране на температурата на всяка какавида.
Проф. Тауц заяви: “Досега се считаше, че запечатаното пило създава температурата в кошера и че пчелите покриват с телата си, за да запазят топлината, но ние доказахме, че съществуват възрастни пчели, които са отговорни за създаването и съхранението на топлината. Като се разполагат в празните килийки, всяка една от пчелите-радиатори може да затопли до 70 броя килийки запечатано пило, разположени около нея. Наистина става дума за истинска система на централно отопление в кошера. Сега ние знаем, че празните килийки имат важна роля. По този начин стремежите на пчеларите да създадат майка, която не пропуска килийка се обезмисля.”
Президентът на комитета по техника и околна среда на Колумбийската пчеларска асоциация д-р Давид Астон изказа следното мнение: “Никога не сме имали добро обяснение за присъствието на празни килийки м/у пилото. Проф. Тауц. Го даде. Така пчеларите биха могли да оглеждат по-внимателно питите с пило и да се опитгват да наблюдават работата на “пчелите-радиатори”.

Превод от английски: Бойка Баталска

а за това:

за да може да извършва по-ефективно своята работа – СЕКСА. Така е, търтеите има една задача – секс, ако по някаква причина те не успеят да я извършат, това би означавало изчезване на пчелите като вид.

знаех си :D - факт е,че жените са по-креативната половинка на човечеството,не напразно според някои философии,митове и религии,вселената е със женски характер,дори самата природа е женска,а мъжкото влияние и присъствие всъщност е рядкост и за това всъщност то е по-ценното и трябва да бъде глезено :D

Тъй като околната среда в която живее пчелата е в постоянна промяна – климат, флора, почва, то и пчелата постепенно се променя заедно с нея, постоянно се адаптира към нея – това е процес, който никога не приключва. „Човек не може да се изкъпе в една и съща река два пъти”- казвали гърците.

Във индуизма има почти същата поговорка,само че е "човек не може да стъпи в една и съща река два пъти".Но в Китай се родил човек,който казал че това не е вярно,защото всъщност не може да се стъпи дори един път във тази река (Лао Дзъ) и е много прав,защото реката е "вечно течаща",а природата е постоянно променяща се.

Честно казано,оставам със впечатлението,че най-добрия начин,който ти е възможен при селективна дейност,е да се работи СЪС известен хаос :D (ай да не се оливам)

[scutellator]

Учените са установили, че пчелите-радиатори променят селективно, с около 1 градус, температурата на килийките, където е запечатаното пило и именно това определя впоследствие какъв тип пчела ще се излюпи.

Едно друго изследване което се противопоставя на горното твърдение. Per Kryger, Ute Kryger & Robin F. A. Moritz. 2000. Genotypical Variability for the Tasks of Water Collecting and Scenting in a Honey Bee Colony. Ethology 106 (2000)

Вероятно е по-скоро следствие, отколкото първопричина.
Според една теория, пчелите могат да "разпознават" отделните подгрупи в семейството и да третират ларвите на супер сестрите си по различен начин от останалите (в това число и на маточниците и да "решават" от коя подгрупа ще се излюпи следващата майка)

Дупките в пилото не че са нужни за нещо, а просто се случва да ги има. И след като ги има - те трябва да бъдат използвани по възможно най-добрия начин.
Имаше някъде в Youtube клипче в което бяха заснети с инфрч. камера именно пчелите отоплителки.


Случайността също е фактор - взависимост в каква среда попадне, бъдещата пчела може и да не развие напълно генетичните си заложби (и в последствие ще се наложи да работи нещо друго, от това което работят повечето от супер сестрите й).

[elinpelin]

http://www.dnes.bg/bulgaria/2011/07/...ot-glad.124093

[kando]

А точно това търсих и аз в момента - във филма на нешенъл споменаха за някакви опити със африкански пчели, а сега излизат тези канадските ..... интересно, някой да е чувал нещо в повече.

[Димитър Попов]

Всяко кръстосване на гени променя индивида.Да сте видели много гении-наследници в семействата на велики хора като Моцарт,Айнщайн,Чарли Чаплин и други?Науката познава два вида подбор-естествен и изкуствен.Естественият е в природата, без намесата на човека.Изкуственият е измислен от човека-така се подобряват породи и селекционират нови.По подбрани от човека качества могат да се селектират породи-така може да се вмъкнем и в селекцията на пчелите.Само,че доколко успешно е това?Чувам,че са внасяни майки италианки-така се кръстосва с нашата популация,ето ти кръстоска.Колко е успешна?Трябва наблюдение и опит.Трябва статистика а не само мнение.