Първоначално публикувано от
Апитрейд Пловдив
Здравейте отново,
C4 захарите и Захарозата са две отделни неща и разликата правилно я е обяснил колегата FVCVS CAESAR. C4 са инвертирани захари от обичайно немедоносни растения в т.нар. C4 група, които се откриват чрез, доколкото знам, атакуване с въглеродни изотопи. Аз самият не съм химик и не мога да ви обясня в детайли самата методика на анализа. Захарозата от друга страна е неинвертираната (непреработена от пчелите) захар, която се изследва лесно и всяка една лаборатория в България може да определи. Тя е най-елементарният показател за т.нар. "захарен мед" и по-скоро съм на мнение, че пчеларят може да контролира стойността й. Ако не се храни със захарен сироп по време на медосбора, обикновено тя варира от 0. и нещо си до към 2.5, максимум 3. За полифлорния мед (букет) горната граница е 5, но правилно отбелязвате, че например за акацията по наредба допускът е 10.
По отношение на Starch - съдържанието на нишесте - процентната стойност, в случая 10%, не се измерва от общото тегло или обем, да не вземе някой изобретател да ръси в 1 килограм мед 100 грама нишесте. Методиката е друга и тук пак мога да кажа, че обичайно резултатите са под лимита на детекция, но имаме и случаи със завишени стойности - 30-40%. Това е един от показателите за вмешателство и умишлена фалшификация. Важно е обаче да отбележа и нещо за пчеларите, които използват пудра захар за подхранване - масово пудрата захар, която се продава на нашия пазар, е примесена с нишесте - най-вероятно го използват като пълнеж, за да свалят себестойността. Има случаи, когато пчеларят подхранва с пудра захар и после това нишесте от нея си остава в меда, тъй като пчелите не могат да го преработят.
Иначе Матеев съвсем коректно е превел изискванията - дано повече хора се интересуват и съобразяват с тях. Медът е подложен на строг контрол поради две причини: първо, че е един от малкото останали напълно натурални продукти, които потребителите свързват с природата и полезната храна и очакват да бъде такъв, и второ - скъпа стока, лесна и изгодна за фалшификации, които най-често не могат да бъдат хванати с просто око. Именно затова пчелният мед е една много, много изследвана и контролирана стока в развитите страни. Няколко лаборатории в Европа правят милиони евро оборот само от анализи на мед и съответно постоянно разработват нови и нови методики - къде с чисто научна цел, къде с комерсиална. Стриктните изисквания от страна на властите и на всички участници по веригата обаче не са нещо лошо - а напротив - предпазват името и търсенето на този продукт. Българина защо не яде мед - ами защото винаги търси конспирацията, винаги в акъла му е схемата и далаверата. Като отиде в магазина или на пазара може от пръв поглед да каже един домат хубав ли е или не, но с меда не е така. В главата му веднага тръгват мисли как ли пчеларят или преработвателят са го кръщавали тоя мед, какво ли са слагали вътре, какво ли са давали на пчелите, за да стане голямата печалба. Именно за това, след много години недостатъчен контрол от държавата и недобросъвестността на пчелари и преработватели, хората в България ядат малко мед и не са склонни да плащат за него висока цена - загубено е доверието в продукта и към рафта с меда малко хора посягат, а повечето гледат да купят от познат, на който вярват. В това няма нищо лошо, лошото е, че потреблението е малко. Тези неща разбира се са мои виждания и не ги налагам като безспорна истина на никого.
Иначе, най-големия потребител и вносител на мед в Европа е под носа ни. Търсене за този продукт винаги е имало и ще има, така че развивайте пчелините си, умножавайте семействата смело, но винаги се стремете към добро качество на продукцията, защото това се търси и купува - евтин мед колкото искате от Китай, Аржентина, Украйна и къде ли още не. Пчеларството е тънък, но доходоносен занаят и при една дай Боже добра воля от държавата в някакъв момент, има много потенциал за развитие в България и може да дава хляб на много хора.
Поздрави на всички и бъдете здрави.
Поздрави!