Добре дошли в Българският форум за пчелари.
Страница 1 от 11 123 ... ПоследнаПоследна
Резултати от 1 до 10 от общо 107
  1. #1

    НАРЕДБА №26 ЗА ДИРЕКТНИ ДОСТАВКИ НА ХРАНИ ОТ ЖИВОТ. ПРОИЗХОД

    Наредба № 26 от 14 октомври 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход




    МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
    НАРЕДБА № 26 от 14 октомври 2010 г.
    за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход
    Раздел І
    Общи положения
    Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и реда за:
    1. директната доставка, извършена от производителя, до крайния потребител или до местни
    обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки на краен потребител, на малки количества:
    а) първични продукти – сурово мляко, пчелен мед, яйца от кокошки и пъдпъдъци и прясна и охладена морска и сладководна риба;
    б) прясно месо от птици и зайци, заклани във фермата;
    в) отстрелян едър и дребен дивеч или месо от едър и дребен дивеч;
    2. доставката на храни от животински произход, обработени и/или преработени в обект за търговия на дребно, до други обекти за търговия на дребно като странична, локална и ограничена дейност;
    3. вписването на лицата, извършващи директни доставки по т. 1, и регистрацията на обекти за търговия на дребно, от които се извършва доставка на храни по т. 2.
    Чл. 2. (1) При производството на първичните продукти по чл. 1, т. 1, буква „а“ се спазват изискванията на Приложение І, Част А на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (обн., OB, бр. L 139 от 30.04.2004 г.) (Регламент (ЕО) № 852/2004).
    (2) При производството на продуктите от животински произход, предназначени за директни доставки по чл. 1, т. 1, букви „б“ и „в“, и доставката на храни по чл. 1, т. 2 се прилагат изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 .
    Раздел ІІ
    Директни доставки
    Чл. 3. (1) Производството на сурово мляко, яйца от кокошки и пъдпъдъци, прясно месо от птици и зайци, предназначени за директна доставка, се извършва в животновъдни обекти, регистрирани по реда на Закона за ветеринарномедицинска дейност (ЗВД).
    (2) Първичното производство на пчелен мед, предназначен за директна доставка, се извършва в пчелини, регистрирани по реда на Наредба № 27 от 2002 г. за регистрация и идентификация на пчелните семейства (обн., ДВ, бр. 70 от 2002 г.; изм., бр. 46 от 2008 г.).
    (3) Директна доставка на риба могат да извършват лицата, на които е издадено разрешително за стопански риболов или са регистрирани по реда на чл. 25 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА).
    (4) Отстрел на едър и дребен дивеч за директни доставки се извършва само в ловно*стопанските райони, стопанисвани от лицата по чл. 34, ал. 1 и параграф 69 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД).
    Чл. 4. (1) При директни доставки по чл. 1, т. 1 до обект за търговия на дребно продуктите се придружават с декларация за съответствие съгласно приложение № 1.
    (2) При директни доставки на пчелен мед до обект за търговия на дребно се придружават с декларация за съответствие съгласно приложение № 2.
    Чл. 5. (1) Лицата, извършващи директни доставки с изключение на доставки на пчелен мед и отстрелян дивеч, водят дневник, който съдържа:
    1. вид на продукта;
    2. дневен добив/улов;
    3. количество на директната доставка;
    4. дата на производството и дата на доставката;
    5. място на доставката;
    6. име и подпис на производителя.
    (2) Всички продукти по чл. 1, т. 1 се поставят в подходящи опаковки, които не трябва да са източник на замърсяване, с етикет, съдържащ следната минимална информация:
    1. номер на удостоверението за вписване в списъка по чл. 39, ал. 1;
    2. име и адрес на производителя/пункта за обработка на дивеч;
    3. наименование на продукта;
    4. дата на производство;
    5. нето тегло;
    6. срок на трайност и условия на съхранение.
    (3) Когато в друг нормативен акт е определено да се води дневник, който отговаря на изискванията на ал. 1, същият може да бъде използван за целите на тази наредба.
    (4) Изискванията на ал. 2 не се прилагат в случаите, когато директната доставка се извършва в опаковка, предоставена от крайния потребител.
    Раздел ІІІ
    Директни доставки на първични продукти
    Чл. 6. (1) Директна доставка на малки количества сурово краве мляко е доставката от производител, който притежава индивидуална млечна квота за директни продажби в размер до 73 000 кг годишно, и не трябва да превишава размерът на разпределената индивидуална млечна квота за директни продажби.
    (2) Директна доставка на малки количества сурово овче или козе или биволско мляко е доставката, която се извършва от производител и не превишава:
    1. 35 % от месечния млеконадой – от ферми за производство на овче или козе или биволско мляко до 50 броя животни в период на лактация;
    2. 30 % от месечния млеконадой – от ферми за производство на овче или козе или биволско мляко от 50 до 100 броя животни в период на лактация;
    3. 20 % от месечния млеконадой – от ферми за производство на овче или козе или биволско мляко над 100 броя животни в период на лактация.
    Чл. 7. (1) Суровото мляко за директна доставка трябва да отговаря на следните изисквания:
    1. за сурово краве мляко – показатели за общ брой микроорганизми (ОБМ) до 100 000/мл и за общ брой соматични клетки (ОБСК) до 400 000/мл;
    2. за сурово мляко от други видове животни – по показател ОБМ до 1 500 000/мл;
    3. да не съдържа остатъчни количества инхибитори.
    (2) Показателят ОБМ се изчислява като средногеометрична стойност за период от два месеца при взети две проби на месец, а показателят ОБСК като средногеометрична стойност за период от три месеца при взета една проба на месец.
    (3) Резултатите от анализите, извършени от млекопреработвателното предприятие, се ползват и за суровото мляко за директни доставки.
    (4) Производителите са длъжни да съхраняват във фермата всички протоколи от анализите на показателите по ал. 1 и 2.
    Чл. 8. (1) Директна доставка на сурово мляко до краен потребител, охладено до 4 – 6 °С, се извършва до 24 часа от млеконадоя само от:
    1. фермата, където е добито;
    2. технологична инсталация (млекомат) за сурово краве мляко, собственост на фермера, чиято ферма е първа група, съгласно Наредба № 4 от 2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти (обн., ДВ, бр. 23 от 2008 г.; изм., бр. 9 от 2009 г. и бр. 27 от 2010 г.), когато инсталацията е регистрирана като временен обект по чл. 12 от Закона за храните и е разположена в същата административна област;
    3. технологична инсталация (млекомат) за сурово овче, козе и биволско мляко, която е собственост на фермера, регистрирана е като временен обект по чл. 12 от Закона за храните и е разположена в същата административна област.
    (2) Транспортирането на охладеното сурово мляко от фермата до млекомата се извършва в затворени, некорозивни съдове с двойни стени при температура до 6 °С.
    (3) Технологичната инсталация по ал. 1, т. 2 и 3 трябва да отговаря на следните изисквания:
    1. да се намира в помещения или в обособени зони, които са електрифицирани и е осигурена доставка на студена и топла питейна вода;
    2. да притежава автоматична промивна система за измиване на млечните пътища, както и на зареждащия съд при неговата смяна;
    3. повърхностите, предназначени да влизат в контакт с млякото, да бъдат изработени от материал, подходящ за контакт с храни;
    4. да осигурява температура на суровото мляко не повече от 4 до 6 °С и не по-малко от 0 °C;
    5. инсталацията до контейнерите за съхранение, включително отварящият кран, да бъде конструирана така, че да се предотврати замърсяването на млякото, да бъде лесно подвижна за почистване и дезинфекция;
    6. да има записи от термометъра с външен дисплей, които да се съхраняват от производителя най-малко една година;
    7. да има изключващо устройство в случай на намаляване на захранването и последващо покачване на температурата над 6 °C;
    8. върху нея да е означена следната ясно видима и четлива информация, която се актуализира:
    а) описание на продукта (сурово непастьоризирано мляко – по видове);
    б) номер на животновъдния обект, име на производителя, адрес и телефон за връзка;
    в) номер на инсталацията, регистрирана като временен обект по чл. 12 от Закона за храните;
    г) дата на доене;
    д) дата на зареждане на инсталацията.
    (4) При зареждане на технологичната инсталация по ал. 1, т. 2 и 3 суровото мляко, което е останало от предходното зареждане, трябва да бъде отстранено и пренасочено за термична обработка съгласно чл. 37.
    (5) Производителят е длъжен да документира информацията по предходните алинеи и да я съхранява за период от една година за осигуряване на пълна проследяемост.
    Чл. 9. Малки количества технологично непреработен пчелен мед са количества, които не надвишават 40 % от годишния добив на пчелина, но не повече от 2000 кг.
    Чл. 10. (1) Пчелният мед трябва да е обособен в отделни партиди по видове с ясно разграничено етикетиране и маркировка.
    (2) Пчелният мед се съхранява в сухи чисти помещения при температура до 25 °С и влажност на въздуха до 80 %, без достъп на пряка слънчева светлина и в отсъствие на всякакви други странични продукти или материали, с изключение на оборудването за добив.
    (3) Стойностите за показателите диастазна активност, захари (инвертна захар и захароза или процентно съдържание на фруктоза и глюкоза), поленов анализ и хидроксиметилфурфурол (ХМФ) трябва да съответстват на посочените в приложение № 1 от Наредба № 9 от 2005 г. за условията и реда за одобряване и регистрация на предприятията за преработка на восък и производство на восъчни основи, както и на предприятията за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти (ДВ, бр. 54 от 2005 г.). За всяка партида се извършват лабораторни изследвания на показателите по видове мед.
    (4) Пчелният мед не трябва да съдържа:
    1. механични примеси;
    2. остатъци от ветеринарномедицински продукти и препарати за растителна защита, изкуствени подсладители, примеси, забранени с чл. 22 и 24 от Закона за пчеларството, както и други препарати и примеси, влошаващи качеството и застрашаващи безопасността на продукта;
    3. патогенни микроорганизми – причинители на заболявания по човека, пчелите и пчелното пило.
    Чл. 11. Лицата, извършващи директни доставки на пчелен мед, водят дневник, който съдържа:
    1. добитото количество пчелен мед по партиди;
    2. реализираното за директна доставка количество мед по партиди и място на доставката;
    3. предаденото количество пчелен мед по партиди на преработвателно предприятие чрез приемно-предавателния протокол;
    4. количество пчелен мед, използвано за подхранване на пчелните семейства.
    Чл. 12. Директните доставки на малки количества пчелен мед могат да се извършват:
    1. от пчелина;
    2. до базари, тържища, пазари и обекти за търговия на дребно с изключение на търговските вериги, които извършват директна доставка на крайни потребители.
    Чл. 13. Директна доставка на малки количества яйца от кокошки и пъдпъдъци е доставката, която се извършва от производител и не превишава 40 % от дневното количество добити яйца за всяка ферма, но не повече от 500 броя седмично.
    Чл. 14. (1) Яйцата, предназначени за директна доставка, трябва:
    1. да се съхраняват в помещения при температура над 5 °С и под 18 °С;
    2. да бъдат доставени на потребителя най-късно до 28 дни, след като са снесени.
    (2) Разпоредбите на Наредба № 1 от 2008 г. за изискванията за търговия с яйца за консумация (ДВ, бр. 7 от 2008 г.), които уреждат окачествяването, маркирането и опаковането на яйцата, не се прилагат за яйца, предназначени за директна доставка.
    (3) Забранява се директна доставка на яйца за люпене, счупени, пукнати яйца, яйца с не напълно развита черупка и инкубирани яйца.
    Чл. 15. (1) Яйца за директни доставки се добиват в животновъдни обекти, които са свободни от салмонелозни заболявания.
    (2) Производителят на яйца за директни доставки е длъжен да съхранява и предоставя на контролните органи документи от лабораторни анализи, издадени от акредитирана лаборатория, в които е отразено, че животновъдният обект по ал. 1 е свободен от салмонелозни заболявания.
    Чл. 16. Директните доставки на малки количества яйца могат да се извършват:
    1. до краен потребител или местен обект за търговия на дребно, разположен в същата административна област, на който е ползвател, наемател или собственик извършващият доставката първичен производител (фермер или сдружение на фермери);
    2. до местни обекти за обществено хранене, разположени в същата административна област;
    3. до общински пазари, разположени в същата административна област.
    Чл. 17. Малки количества прясна и охладена морска и сладководна риба са до 30 % от годишния улов, но не повече от 2000 кг годишно.
    Чл. 18. Директната доставка на малки количества риба може да бъде извършена, когато рибата:
    1. е уловена във водоемите, предназначени за стопански риболов, или е произведена в рибовъдно стопанство, регистрирано по чл. 25 ЗРА;
    2. е доставена до 6 часа от улова или до 2 часа от разтоварването;
    3. се съхранява при следните условия:
    а) за жива риба от сладководни водоеми – в живарници (басейни) за съхранение на количества до 1 тон жива риба в условия на водната среда, които са близки до естествените по отношение на разтворен кислород във водата (над 7 mg/l и температура 10 – 20 °C);
    б) за охладена риба – незабавно след улова рибата се умъртвява и измива с питейна вода, след което се охлажда и съхранява с лед до температура, близка до температурата на топящия се лед, в срок до 2 денонощия.
    Чл. 19. (1) Директни доставки на малки количества риба се извършват:
    1. от риболовния съд;
    2. на кейовите площадки – пристанища;
    3. на лодкостоянки;
    4. от рибовъдно стопанство.
    (2) Директни доставки на малки количества риба се извършват само до краен потребител или местен обект за търговия на дребно, разположен в същата административна област или в една най-близка съседна административна област в близост до местата по ал. 1, на който е ползвател, наемател или собственик извършващият доставката първичен производител (рибар или сдружение на рибари).
    (3) Директните доставки по ал. 1 се извършват:
    1. на специализирани наклонени маси (щандове, сергии), лесни за измиване и почистване;
    2. в клетки от мрежа, намиращи се във вод*ната среда или в оборудвани вани на сушата или върху платформи във водоема и специализирани складови басейни;
    3. от риболовния кораб.
    Раздел ІV
    Директни доставки на малко количество месо от птици и зайци, заклани във фермата
    Чл. 20. Малко количество месо от заклани във фермата домашни птици и зайци е до 40 % от всеки вид, предназначен за клане, но не повече от:
    1. 600 броя пилета бройлери на месец;
    2. 100 броя водоплаващи и пуйки на месец;
    3. 500 броя други видове птици на месец;
    4. 100 броя зайци на месец.
    Чл. 21. Клането, обезкървяването, оскубването, одирането и изкормването и разфасоването на птиците и зайците за директна доставка се извършва в обособено за тази цел помещение/я, в което/ито работните места за всяка операция са разделени по време или място.
    Чл. 22. (1) Месото от птици и зайци се охлажда веднага до температура от минус 2 до 4 °С, след което може да се съхранява за срок до 3 дни при тази температура.
    (2) Охладеното по ал. 1 месо от птици и зайци се превозва в специализирани транспортни средства, които могат лесно да се почистват и дезинфекцират.
    Чл. 23. Директни доставки на малки количества месо от птици и зайци се извършват:
    1. в обособено помещение във фермата, където е произведен продуктът;
    2. до местен обект за търговия на дребно, разположен в същата административна област, на който е ползвател, наемател или собственик извършващият доставката първичен производител (фермер или сдружение на фермери), които го доставят като прясно птиче и заешко месо до краен потребител.
    Раздел V
    Директна доставка на отстрелян дивеч и месо от дивеч
    Чл. 24. (1) Малки количества отстрелян дивеч са:
    1. до 10 броя едър дивеч на ловец годишно;
    2. до 50 броя дребен дивеч на ловец годишно.
    (2) Количествата по ал. 1 не трябва да превишават количествата, определени в утвърдения по реда на ЗЛОД план за ползване на дивеча от лицата по чл. 3, ал. 4.
    (3) Малки количества месо от отстрелян дивеч е месо, добито от количествата отстрелян дивеч по ал. 1.
    Чл. 25. Директна доставка на месо от отстрелян дивеч се извършва само от пунктовете за обработка на дивеч от лицата по чл. 3, ал. 4.
    Чл. 26. (1) Незабавно след отстрела дивечът подлежи на преглед от обучено лице, преминало обучение по план, одобрен със заповед на генералния директор на НВМС, на което е издадено удостоверение за завършен курс „Обучено лице“ от ръководителя на Изпълнителната агенция по горите.
    (2) Обученото лице възможно най-бързо след отстрела на едрия дивеч изважда от трупа стомаха и червата, оставя кръвта да се отцеди и извършва преглед на трупа и на всички извадени вътрешности, а при отстрел на дребен дивеч извършва преглед на трупа, за да установи има ли признаци, които показват, че месото може да изложи на риск здравето на хората.
    (3) В случай че обученото лице не констатира необичайни признаци по време на прегледа, не е забелязало необичайно поведение на животното, преди да бъде убито, и няма никакви съмнения за замърсяване на околната среда, попълва декларация по приложение № 3:
    1. при едър дивеч – индивидуално за всяко животно, като я прикрепва към тялото на животното;
    2. при дребен дивеч – за целия брой животни, отстреляни по време на лова от един животински вид.
    (4) В случай че обученото лице е констатирало обстоятелствата по ал. 3, уведомява РВМС, на чиято територия е извършен отстрела, и представя за преглед на официалния ветеринарен лекар трупа и всички вътрешности с изключение на стомаха и червата, като не допуска извършването на директната доставка.
    Чл. 27. (1) Възможно най-бързо след отстрела дивечът се доставя до пункт за обработка на дивеч.
    (2) Когато доставката отнема повече от два часа от момента на отстрела, трупът се охлажда, като температурата за цялото месо при едър дивеч не трябва да надвишава 7 °C, а при дребен дивеч 4 °C. Когато климатичните условия позволяват, не е необходимо активно охлаждане.
    Чл. 28. (1) Възможно най-бързо след доставянето на дивеча в пункта официалният ветеринарен лекар извършва преглед на трупа.
    (2) Официалният ветеринарен лекар отразява в дневник броя на отстреляния дивеч, резултатите от прегледа и следи за количеството на директните доставки, определени в чл. 24.
    (3) Изкормването на дребния дивеч трябва да се извърши или да приключи без забавяне след доставянето на дивеча в пункта за обработка на дивеч.
    (4) След одиране или оскубване на дивеча месото се обработва и съхранява при подходящи условия така, че температурата на цялото месо да не надвишава:
    1. 7°С за месо от едър дивеч – със срок на трайност до седем дни;
    2. 4°С за месо от дребен дивеч – със срок на трайност до десет дни.
    (5) Отстреляният дивеч не се замразява.
    (6) Дивечът, възприемчив към трихинела, задължително се изследва в акредитирана лаборатория и се доставя след получаване на протокол от анализ с отрицателен резултат.
    (7) До излизане на резултатите от изследването за трихинела всички части на дивеча трябва да могат до бъдат идентифицирани като принадлежащи към определен труп.
    (8) Трупът на едрия дивеч, както и всяка половина или третина, които ще бъдат реализирани неопаковани, се маркират по подходящ и хигиенен начин с етикет, съдържащ информацията по чл. 5, ал. 2, и партиден номер, който да го свързва с животното, от което е добито.
    (9) Пунктът за обработка на дивеча трябва да отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 и да е вписан в списъка по чл. 39, ал. 1.
    Чл. 29. В пункта за обработка на дивеч се води и съхранява в срок от 3 години следната документация:
    1. дневник за постъпилия в пункта отстрелян дивеч, съдържащ следната информация:
    а) дата на постъпване на отстреляния дивеч;
    б) вид на дивеча;
    в) партиден номер;
    г) номер на декларация от обучено лице;
    д) номер на протокол от лабораторно изследване за наличие на трихинела, когато е необходимо;
    2. дневник за обработка на месо от дивеч, съдържащ следната информация:
    а) дата на добива или обработката;
    б) вид дивеч;
    в) начин на обработка;
    г) количество (в килограми или бройки);
    д) номер на декларацията по приложение № 3;
    е) предназначение и място на доставка на месото от дивеч;
    ж) резултата от прегледа по чл. 28, ал. 1;
    3. протоколи от лабораторни анализи по чл. 28, ал. 6;
    4. записи от температурните режими, включени в контролна карта или в дневника по т. 2.
    Чл. 30. (1) Месото от дивеч се опакова непосредствено след обработката му.
    (2) Върху опаковките на месото от дивеч се поставя етикет, съдържащ информацията по чл. 5, ал. 2, и партиден номер, който да го свързва с животното или животните, от които е добито.
    Чл. 31. (1) Директна доставка на дивечово месо се извършва до 3 дни от датата на обработка.
    (2) Директна доставка на дивечово месо се извършва със специализирани транспортни средства или специално оборудвани контейнери така, че температурата на цялото месото да не надвишава 7 °С за месо от едър дивеч и 4 °С за месо от дребен дивеч.
    Чл. 32. Месото от дивеч може да се доставя директно до краен потребител или до обект за търговия на дребно в същата административна област или в две съседни административни области.
    Раздел VІ
    Доставка на храни от животински произход, обработени и/или преработени в обект за търговия на дребно, до други обекти за търговия на дребно като странична, локална и ограничена дейност
    Чл. 33. (1) Доставка на храни от обекти за търговия на дребно до друг обект за търговия на дребно като странична, локална и ограничена дейност може да се извършва само от обекти за търговия на дребно, на които са ползватели, наематели или собственици фермери или сдружение на фермери.
    (2) Обектите за търговия на дребно по ал. 1 могат да бъдат разположени на територията на животновъдния обект или в административната област по регистрация на животновъдния обект.
    (3) Храните, доставяни от обекта за търговия на дребно по ал. 1 до друг обект за търговия на дребно, трябва да бъдат произведени чрез обработка и/или преработка на:
    1. сурово мляко, произведено в собствената ферма, отговарящо на изискванията по чл. 7;
    2. охладено месо от домашни двукопитни животни, птици, зайци и щрауси, отгледани в собствената ферма, заклани в кланици.
    (4) Количествата сурово мляко и месо по ал. 3, доставени за обработка и/или преработка, и произведените от тях продукти трябва да бъдат съобразени с капацитета на обекта за търговия на дребно.
    Чл. 34. (1) Не повече от 40 % от храните по чл. 33, ал. 3 могат да се доставят до други обекти за търговия на дребно, които се намират в същата административна област и в една най-близка съседна административна област.
    (2) Доставените по ал. 1 храни се придружават с декларация по приложение № 1.
    Чл. 35. (1) В обекта за търговия на дребно по чл. 33, ал. 1 се води дневник, който съдържа:
    1. дата на приемане на суровото мляко или месото по чл. 33, ал. 2, партида/дата на производство, вид и количество;
    2. номер и дата на издаване на декларацията по приложение № 1, придружаваща суровото мляко, или търговския документ, придружаващ месото от кланицата;
    3. произход (име или фирма на производителя) и/или име и регистрационен номер на кланицата, номер и дата на търговския документ;
    4. дата и количество на вложените продукти;
    5. вид и количество на произведените храни и партиден номер/дата на производство;
    6. дата, място и количество на доставката по чл. 34.
    (2) Забранява се използването на входящи продукти, на чиито етикети е отбелязано, че съдържат или се състоят от генетично модифицирани организми.
    Чл. 36. (1) Преработката на храни в обекта за търговия на дребно по чл. 33, ал. 1 се извършва въз основа на технологична документация, която включва:
    1. суровини и входящи продукти;
    2. описание на технологичния процес, включително оборудването, съдовете, спомагателните материали и повърхности, разрешени за контакт с храни;
    3. срок на трайност, температура на съхранение на произведените храни;
    4. начин и условия на транспортиране на произведените продукти;
    5. вид на опаковката на храната – еднократна, предназначена за контакт с храни;
    6. етикет на храната, съдържащ следната информация:
    а) регистрационен номер на обекта съгласно чл. 40;
    б) наименование на храната;
    в) количество на храната;
    г) състав на храната;
    д) партиден номер и/или дата на обработка/преработка;
    е) производител, адрес на обекта и телефони за връзка;
    ж) срок на трайност или минимална трайност;
    з) условия на съхранение;
    и) начин на употреба.
    (2) Лицата, извършващи обработка и/или преработка на храни, са длъжни да извършват лабораторни изследвания за гарантиране на безопасността на храните и съхраняват копия от протоколите по чл. 7, ал. 4.
    Чл. 37. При преработката на сурово мляко и производството на млечни продукти се спазват следните специфични изисквания:
    1. при транспортирането на суровото мляко се поддържа студена верига, като температурата на млякото не трябва да бъде по-висока от 10°С;
    2. суровото мляко трябва да бъде термично обработено след добива в срок до:
    а) 2 часа, ако е неохладено;
    б) 24 часа при температура на съхранение до 6 – 8°С;
    в) 36 часа при температура на съхранение до 4 – 6°С;
    г) 48 часа при температура на съхранение до 2 – 4°С;
    3. термична обработка на мляко се извършва чрез:
    а) висока температура за кратко време (най-малко 72°C за 15 секунди);
    б) ниска температура за дълго време (най-малко 63°C за 30 минути);
    4. след термичната обработка млякото се охлажда до 2 часа;
    5. в млечните продукти мога да се влагат млечно-кисели закваски, сирищни маи, подправки и други входящи продукти без добавки по смисъла на Наредба № 8 от 2002 г.за изискванията към използване на добавки в храните (обн., ДВ, бр. 44 от 2002 г.; изм., бр. 3 от 2005 г.; бр. 70 от 2007 г., бр. 45 от 2008 г. и бр. 46 от 2010 г.) в съответствие с технологичната документация на продукта;
    6. за зреене и съхранение на млечни продукти се използват съоръжения и съдове, които са емайлирани, дървени или пластмасови; оборудването и контактните повърхности на съдовете трябва да бъдат изработени от материали, подходящи за работа с храни, които позволяват лесно почистване, измиване и дезинфекциране след всяко използване;
    7. съоръженията, използвани за термична обработка на суровото мляко, и тези за зреене и съхранение трябва да бъдат снабдени с измервателни уреди за отчитане и контролиране на температурата, съгласно технологичната документация по чл. 36, ал. 1; за отчетените температурни стойности се съхраняват записи на хартиен носител;
    8. млечните продукти се транспортират при температура от 2 до 6°С в специализирани транспортни средства, които могат лесно да се почистват и дезинфекцират.
    Чл. 38. При обработката и/или преработката на месо се спазват следните специфични изисквания:
    1. месото трябва да бъде обработено и/или преработено до 72 часа от датата на клане на животните;
    2. месото, предназначено за обработката и/или преработката, постъпва в производствените помещения постепенно в зависимост от нуждите на технологичния процес;
    3. при обработката и/или преработката на месото се поддържа температура 3°C за субпродуктите, 4°С за птиче месо и 7°C за другото месо чрез температура на околната среда, която не надвишава 12°C, или чрез алтернативна система, постигаща същия ефект;
    4. когато в помещенията се извършва обработка на месо от различни животински видове, се предприемат мерки за избягване на кръстосано замърсяване, при необходимост чрез отделяне на операциите, извършвани за различните видове животни по място или време;
    5. месото се съхранява и транспортира при подходящи условия така, че температурата на месото да не надвишава:
    а) 4°С за птиче месо;
    б) 3°С за субпродукти;
    в) 7°С за месо от домашни двукопитни;
    6. неопакованото месо трябва да се съхранява и транспортира отделно от опакованото месо, освен когато се съхранява и транспортира по различно време или по такъв начин, че опаковъчният материал и начинът на съхраняване и транспортиране не могат да бъдат източник за заразяване на месото;
    7. непосредствено след приготвянето мляното месо и месните заготовки трябва да бъдат охладени до вътрешна температура, която не надвишава 2° C за мляното месо и 4° C за месните заготовки, като тази температура трябва да бъде запазена по време на съхранение и транспорт;
    8. забранява се замразяването на месо, мляно месо и месни заготовки в обекта.
    Раздел VІІ
    Вписване на лицата, извършващи директна доставка, и регистрация на обекти за търговия на дребно като странична, локална и ограничена дейност
    Чл. 39. (1) Директни доставки на продукти по чл. 1, т. 1 могат да извършват лица, вписани в списък на регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС) по местонахождение на фермата или на ловностопанския район.
    (2) За вписване в списъка по ал.1 производителите на продуктите по чл. 1, т. 1, букви „а“ и „б“ подават до директора на РВМС заявление, което съдържа:
    1. име и адрес, съответно наименование, седалище, адрес на управление на заявителя и единен идентификационен код по Закона за търговския регистър или код по БУЛСТАТ;
    2. местонахождение и/или адрес на фермата;
    3. наименование на продуктите, които заявителят ще доставя.
    (3) За вписване в списъка по ал. 1 лицата по чл. 3, ал. 4 подават до директора на РВМС заявление, което съдържа:
    1. списъци на ловните дружини, съдържащи наименование на дружината, местонахождение и площ на ловностопанския район, имената на ловците, членуващи в тях;
    2. решение за избор на председател и ръководство на дружината;
    3. местонахождение и капацитет на пункта за обработка на дивеч;
    4. решение за избор на отговорни лица за хигиената и поддръжката на пункта за обработка на дивеч и правила за организацията на дейността в пункта;
    5. вида на дивеча, от който ще се добива месото;
    6. договор за наем или ползване на пункта.
    (4) Директорът на РВМС вписва лицата в списък и им издава удостоверение за вписване:
    1. в 7-дневен срок от подаване на заявлението при извършване на директни доставки на първични продукти по чл. 1, т. 1, буква „а“ с изключение на сурово мляко;
    2. в 10-дневен срок от подаване на заявлението и след проверка на място при извършване на директни доставки на сурово мляко и продуктите по чл. 1, т. 1, букви „б“ и „в“.
    (5) Списъкът по ал. 4 съдържа данните по ал. 2 и 3, както и номера и датата на издаденото удостоверение за вписване.
    (6) Въз основа на списъците на всички РВМС в Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) се създава база данни в електронен вид за лицата по ал.1 и се публикува на интернет страницата на НВМС.
    Чл. 40. (1) Обработка и/или преработка на храни по чл. 1, т. 2 се извършват в обекти за търговия на дребно, регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните.
    (2) Лицата, извършващи обработка/преработка на храни по чл. 1, т. 2, подават заявление за регистрация до директора на РВМС, което съдържа информацията по чл. 12, ал. 3 от Закона за храните, както и:
    1. копие на удостоверение за регистрация на животновъдния обект;
    2. копие от удостоверението за вписване по чл. 39, ал. 1;
    3. при преработка на сурово краве мляко – копие от удостоверение за разпределена индивидуална млечна квота за директни продажби;
    4. копие от протоколите от анализ на проби сурово мляко по чл. 7, ал. 4;
    5. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2 ЗВД.
    (3) При подаване на заявлението лицата по ал. 2 посочват съседната административна област, в която ще бъдат доставяни храните по чл. 34.
    Чл. 41. (1) Обектите за търговия на дребно, получили удостоверение за регистрация по реда на чл. 40, се вписват от РВМС в регистъра по чл. 14 от Закона за храните в самостоятелно обособена група.
    (2) Регистърът по ал. 1 съдържа информацията по чл. 40.
    Чл. 42. (1) При установяване на неизпълнение на изискванията на наредбата директорът на съответната РВМС налага административно наказание по чл. 44а от Закона за храните.
    (2) Заличаването на вписването на лицата по реда на чл. 39, извършващи директни доставки по чл. 1, т. 1, се извършва по реда на чл. 16 от Закона за храните.
    Чл. 43. Контролът по изпълнението на изискванията на тази наредба се извършва по реда на Закона за храните, Закона за ветеринарномедицинската дейност и Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните.
    Допълнителни разпоредби
    § 1. С тази наредба се създават национални правила, регулиращи дейностите и лицата за прилагане на изключенията, предвидени в чл. 1, параграф 3, букви „в“ – „д“ и параграф 5, букви „а“ и „б“ на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (обн., OB, бр. L 226 от 25.6.2004 г.).
    § 2. По смисъла на тази наредба: се прилагат определенията, предвидени в Регламент (ЕО) № 852/2004 и Регламент (ЕО) № 853/2004.
    1. „Търговия на дребно“ означава преработката и/или обработката на храни, тяхното съхранение при продажба или доставка до крайния потребител и включва заведения за обществено хранене и магазини.
    2. „Краен потребител“ означава последния потребител на даден хранителен продукт, който няма да използва храната като част от операция или дейност на предприятие за производство на храни.
    3. „Първично производство“ означава производството, отглеждането на първични продукти, включително събиране на реколта, доене и животновъдство на стопански начала преди клане. То включва също лов и риболов и събиране на диви растения.
    4. „Странична дейност“ означава доставката на не повече от 40 % от произведените храни от животински произход в обекта за търговия на дребно до други обекти за търговия на дребно.
    5. „Локална дейност“ означава доставка на храни от животински произход от обект за търговия на дребно до други обекти за търговия на дребно, разположени само в същата административна област или в една най-близка съседна административна област.
    6. „Ограничена дейност“ означава доставка на храни от животински произход до други обекти за търговия на дребно само от обект за търговия на дребно, на който са ползватели, наематели или собственици фермери, и получени само от обработка и/или преработка на сурово мляко, произведено в собствената ферма, или месо, добито от животни, отгледани в собствената ферма/и и заклани в кланици.
    7. „Животновъден обект“ е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.
    8. „Ферма“ е най-малката производствена единица за отглеждане на определен вид животни, в която се произвежда животинска продукция.
    9. „Пункт за обработка на отстрелян дивеч“ е помещение или помещения за обработка и съхранение на отстрелян дивеч, собственик, наемател или ползвател на който са лицата по чл.3, ал.4, с цел директна доставка на малки количества месо от дивеч до краен потребител или до обект за търговия на дребно.
    10. „Административна област“ е област по смисъла на Закона за административно-териториалното деление на Република България, като област София-град и Софийска област се приемат за една административна област.
    11. Директните доставки на краве мляко и млечните продукти от краве мляко са директни продажби за целите на квотната система за краве мляко и се извършват от производители, които притежават индивидуална млечна квота за директни продажби по смисъла на Наредба № 23 от 2007 г. за управление на националната млечна квота (обн., ДВ, бр. 108 от 2007 г.; изм., бр. 76 от 2008 г.) и Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти.
    12. „Рибовъдни стопанства“ са всички обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите.
    13. „Ловностопански район“ е определена територия, предоставена за стопанисване на дивеч на популационен принцип.
    Заключителни разпоредби
    § 3. Наредбата се издава на основание чл. 21б от Закона за храните.
    § 4. Наредбата е нотифицирана по реда на Директива 98/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (обн., ОВ, бр. L 204, 21.7.1998 г.).
    § 5. Изпълнението на тази наредба се възлага на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба.
    § 6. Наредбата влиза в сила от обнародването й в „Държавен вестник“.
    Министър: М. Найденов
    Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 и чл. 34, ал. 2
    ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ
    № по ред ............../ дата ..................
    Долуподписаният .................................................. ..............
    (трите имена)
    в качеството си на .................................................. ............
    (лице, извършващо директна
    доставка/собственик, наемател
    или ползвател на обект за
    търговия на дребно)
    Произход на доставката .................................................. ..
    .................................................. ..............................................
    (име по вписване/регистрация, адрес и номер на животновъдния обект, обекта за търговия на дребно или пункта за обработка на дивеч гр./с., община, област, ж.к./ул., №, бл., вх., ап., тел.)
    Вписан по чл. 39 от наредбата с удостоверение
    № .................................................. .........................................
    Регистриран по чл. 12 от Закона за храните с удостоверение №
    С документа гарантирам, че продуктите, които са описани, са добити, обработени и/или преработени при спазване на изискванията на Наредба № 26 от 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход и са предназначени за директна доставка до:
    1. краен потребител .................................................. ......... ;
    2. магазин (адрес, област) ................................................ ;
    3. заведение за обществено хранене (адрес, област)
    .................................................. ..............................................

    № Продукт Количество
    (kg) Партиден №/дата на производство Срок на трайност







    Продуктите са предназначени за:
    1. директна консумация;
    2. консумация след термична преработка;
    3. обработка и/или преработка.
    Дата/час и място на доставката: ..............................
    .................................................. ..............................................
    Известно ми е, че за деклариране на неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
    Доставчик: ..................... Приел
    (име и подпис) доставката: ..............
    (име и подпис)
    Приложение № 2 към чл. 4, ал. 2
    ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ
    при извършване на директни доставки на малки количества пчелен мед
    № ……../……… 20… г.
    Долуподписаният производител на пчелен мед ....... ,
    (собствено, бащино и фамилно име)
    с постоянен адрес:
    област ........................, община ......................................... ,
    гр./с. .................................................. .................................. ,
    ул. (кв.) .................................. №......................................... ,
    бл. ........, вх. ..........., етаж ......, ап. .................................. ,
    тел. ............................, моб. тел. ........................................ ,
    собственик на животновъден обект (пчелин) с рег. № ....................., находящ се на адрес:
    област ………………………………, община ................................. ,
    гр./с. ..........................., ул. .................., № ....................... ,
    местност…………………………… имот ..................................... ,
    ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ ПРЕЗ 20 …. г.:
    Добитият пчелен мед е произведен при следните условия:
    1) при отглеждането на пчелите и пчелното пило не са използвани антибиотици, сулфонамиди, нитрофурани и други забранени за употреба ветеринарномедицински продукти;
    2) не са влагани захар и други подсладители по време на медосбора, както и примеси, фалшифициращи и имитиращи вещества;
    3) не са използвани препарати и репеленти, които могат да повлияят на качеството на продуктите.
    Пчелният мед отговаря на изискванията на Наредба № 26 от 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.
    Известно ми е, че за деклариране на неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
    Дата/час и място на доставката ...............................
    .................................................. .......................................
    Доставчик: .................... Приел доставката: .........
    (име и подпис) (име и подпис)
    Приложение № 3 към чл. 26, ал. 3
    ДЕКЛАРАЦИЯ
    за извършен преглед на отстрелян дивеч
    № .... от ..... г.
    От .................................................. ........................................
    (име, презиме, фамилия)
    Обучено лице – удостоверение №.......................................
    Държавно ловно стопанство.............................. ................
    Декларирам, че отстреляният дивеч:
    .................................................. ..............................................
    (вид, възраст, пол)
    е отстрелян на .................................................. ...................
    (часа, дата, местност)
    е изкормен .................................................. ........................ ,
    (часа и дата)
    не е показал нарушения във външния вид, поведението и държанието преди отстрела. При следсмъртния преглед на трупа, кухините и органите не се установяват изменения и замърсявания, които могат да представляват риск за здравето на човека. Тази декларация се издава в два екземпляра, като оригиналът съпровожда трупа до съответния пункт за обработка на дивеч, а вторият екземпляр остава в обученото лице.
    Обучено лице: ................
    (подпис)
    Дата ................................
    Място ..............................

  2. #2
    Заслужил Автор
    Регистриран
    28.01.2011
    Мнения
    216
    Искам да попитам дяли тякой знае ако 60% от продукцията си можем да продаваме на преработващи предприятия в чужбина или сме задължени да продаваме само на БГ преработватели.

  3. #3
    Не съм запознат в детайли, но като член на ЕС няма проблем да го правиш, където намериш за добре. Никой не може да те спре.

  4. #4
    Заслужил Автор
    Регистриран
    28.01.2011
    Мнения
    216
    Нали, и аз така мисля, тогава защо БГ производителите на мед се жалват, че са задължени да продават меда си на БГ преработватели. Аз от тази година ще се занимавам с пчеларство и тепърва се срещам с нормативни документи.
    Защо Бг производителите според теб Юри не продават тогава на такива в чужбина?
    Мислиш ли, че езиковата бариера и интернет познанията са виновни за това?

  5. #5
    Мисля, че причината е, че повечето пчелари в Б-я са от третата възраст и са свикнали някой да дойде при тях и да ги помоли да си продадат меда. И търговците го правят отлично и затова им дават и такива цени. А после всички плачат, колко са ниски те, но никой не прави нищо съществено за да промени това. По-лесно е да се оплакваш, от колкото да свършиш някаква работа. Някой ще приемат това за доста крайно, но аз така виждам нещата.

  6. #6
    Почетен Автор
    Регистриран
    26.09.2010
    Мнения
    607
    Цитат Първоначално публикувано от yuri
    Мисля, че причината е, че повечето пчелари в Б-я са от третата възраст и са свикнали някой да дойде при тях и да ги помоли да си продадат меда. И търговците го правят отлично и затова им дават и такива цени. А после всички плачат, колко са ниски те, но никой не прави нищо съществено за да промени това. По-лесно е да се оплакваш, от колкото да свършиш някаква работа. Някой ще приемат това за доста крайно, но аз така виждам нещата.
    Юри е прав.Аз бих допълнил още нещо.Пчелари с по 500-600 кошери произвеждащи по 20 и повече тона мед вече се ориентират към директен износ за Европа, познавам вече един такъв, там се работи с варели не с тенекии, останалите с по 10-20-50 сем. ще разчитат на прекупвачи няма как, защото количествата са малки и няма как да се осъществи рентабилен износ всеки сам се оправя.Може, но трябва да се кооперират с единствената мисъл за взаимопомощ и сътрудничество.Така на времето са възникнали кооперациите, България преди 1944г е била доста напред в това отношение. Ако 20 пчелари от една област с по 50 сем. или общо 1000 сем. произвели 40т мед и др. пчелни продукти се кооперират с цел взаимопомощ и сътрудничество е вече нещо друго. Спокойно могат да осъществят износ и всеки ще получи своето, в кооперирането в истинския смисъл има правила.Но това при нас с този манталитет едва ли ще се получи.Пак ще се спасяваме по единично и прекупвачите ще ни определят цените и правилата.За жалост.
    Силата присъства там, където работи мисълта.

  7. #7
    Почетен Автор
    Регистриран
    26.09.2010
    Мнения
    607
    Проблема ни е, че не сме научени да живеем и спазваме определени правила да създаваме екипи, а станахме индивидуалисти.Основната цел на кооперирането е взаймопомощ и сътрудничество не печалба.Кооперират се дребни производители.Богатите и едри собственици кооперации не правят те създават Акционерни дружества.В АД правото ти на глас заваси от бр. на акциите, който имаш, при Коопер. не е така при нея всеки има един глас независимо от дяловата вноска, въпреки, че получава дял в зависимост от вноската си.Кооперирането на дребните производители е вид противодействие на едрите и минимизация на разходите. Една пчеларска кооперация с минимум 7 мисля по закон а още по добре 20 и повече членове обединени с Устав, ясни правила и структура е ефикасно средство за противодействие на прекупвачи и измамници.Разходите за закупуване на препарати, инвентар, и др. свързани с дейноста са в пъти по-малко от колкото ако се спасяваме по еденично.Едно е да купиш една професионална центруфуга за 8-10х.лв с голям капацитет др. е 20 аматьорски с ниска производителност да не говорим за пестенето на труд и други съпътстващи проблеми по отглеждането и реализацията на продукцията.Тогава и спазването на нормативната уредба в областа на пчеларството, участието и фининсирането по програми е по лесно изпълнимо.
    Така е приятелю проблема ни е в манталитета.Ние сме на принципа защо трябва да ни е просто и лесно щом може да е сложно и трудно. Сами си го правим и ще си носим последствията.Вината е в нас самите.Дано се осъзнаем на време.Райфайзен е кооперация с над 1000 000 членове и съществува от над 100г. значи австрийците могат, а ние не можем.В България бизнес няма всичко е далавера.
    Силата присъства там, където работи мисълта.

  8. #8
    Заслужил Автор
    Регистриран
    28.01.2011
    Мнения
    216
    смятам, че е кооперирането е нещо много важно и постижимо. Не е необходимо да си имат хората чак такова доверие относно антибиотици и така нататък. Така или иначе се правят проби на всяка партида и на всеки производител, като види Андрешко, че го хващат ддве години подред германците или който и да е в чужбина и ще спре да ползва антибиотици или други забранени неща. Така като има и партиди можеш и плобми да си слагаш на тенекиите катинари и каквото си пожелаеш....можеш да уговориш преработвателя да дойде да ги вдигне тенекиите или варелите от селото, така или иначе ще са в радиус на едно две села, а не пръснати из цялата страна.
    Идеята на кооперацията в такива случаи е както се каза по-горе да има отстъпки при покупката на инвентар и да се предизвика интерес в преработвателя от чужбина.
    Иначе и аз да съм преработвател в БГ сигурно и аз бих натискал за цената като гледам, че подават. Друг е въпросът дали така не унищожават ръката, която ги храни, защото ако много хора решат че този бизнес вече не им е рентабилен и се откажат - преработвателите също ще загинат и трябва да осъзнаят че живеят в симбиоза.....но това е до манталитет на БГ бизнесмените, затова да живее ЕС където човек може да продава ако ще и в Испания или Финландия...ще се радвам да сподели някой опит от продажбата си в чужбина.

  9. #9
    Наблюдател
    Регистриран
    01.02.2012
    Мнения
    40

    Наредба за директни доставки

    Здравейте! Попаднах на различни статии във връзка Наредба № 26 за директни продажби на МЗХ

    http://dnes.dir.bg/news/med-magazin-...dazhbi-8398749

    http://inews.bg/%D0%91%D0%B8%D0%B7%D..._i.107428.html

    http://news.expert.bg/n373360

    Четох и самата Наредба.
    Някой има ли повече информация за промени направени в нея в края на миналата година и началото на тази, които да са предизвикали последната положителна статия или всичко е пак един надут балон...

    И още нещо:

    http://inews.bg/%D0%91%D0%B8%D0%B7%D..._i.113397.html

  10. #10
    VIP Автор
    Регистриран
    27.09.2010
    Мнения
    1,424
    Пчеларски район
    Родопи
    Промени още няма. Делото, което заведоха от асоциацията на Котларски е спечелено и съдът е отменил като незаконосъобразни текстовете от втората статия. За сега МЗХ и министъра мълчат.

 

 
Страница 1 от 11 123 ... ПоследнаПоследна

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 2 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 2 гост (и))

Разрешения за писане

  • Вие не може да да публикувате нови теми
  • Вие не може да публикувате мнения
  • Вие не може да публикувате прикачени файлове
  • Вие не може да редактирате вашите мнения
  •