Марко Вачков - патриархът на българското пчеларство

[Искрен Мутафов]

Марко Вачков е роден на 11 ноември 1866 г. в Сухиндол. Завършва с отличие основното си образование, учи две години в Априловската гимназия, но поради липса на средства е принуден да я напусне.
През 1882 г. Вачков започва работа в общината в родното си село, а скоро след това - едва 16-годишен, става учител в близкото село Върбовка. През 1884 г. завършва педагогически курсове в Свищов. По време на Сръбско-българската война от 1885 г. участва като доброволец в сраженията при Драгоман и Пирот. След войната става учител в Сухиндол и работи на това поприще 25 години.
През 1896 г. Марко Вачков посещава организирания от Министерството на просвещението в Образцов чифлик край Русе "Първи курс по училищни градини". Тук получава първите системни знания по модерно пчеларство от немеца Карл Бец. През есента на същата година Вачков организира посещение на сухиндолските учители при колегите си в съседните селища - Димча, Върбовка, Павликени, Бяла черква и Михалци. В Михалци Марко Вачков и колегите му са силно впечатлени от постиженията в пчелина на учителя Недялко Дафинов.
Тогава у Вачков се оформя идеята да се заеме с внедряване на модерното пчеларство у нас.
За сравнително кратко време създава в двора си пчелин от около сто кошера. Въз основа на наблюденията върху влиянието на различни фактори за развитието на пчелните семейства Вачков прави много от своите практически и теоретически изводи, които споделя с пчеларската общественост у нас и в чужбина.
Първите си статии за пчеларското изкуство публикува в сп."Орало" през 1898 и 1899 г.
По негова инициатива от 19 до 21 август 1899 г. в София се провежда Първият пчеларски конгрес. Марко Вачков е избран за член на Управителния комитет. Две години по-късно започва и издаването на сп. "Пчела", в чийто редакционен комитет Вачков също участва. За четвърт век списанието публикува 171 негови статии с полезни съвети за отглеждането на медоносната пчела.
През първите две десетилетия на двайсети век Марко Вачков е най-популярният автор, преводач и издател на пчеларска литература у нас. Превежда, допълва и отпечатва ръководството на Т. Цеселски "Ползата от пчелите", издава поредица "Пчеларска библиотека", от която излизат 12 книжки, и книгата "Ново пчеларство", преведена и издадена и в Турция.
Между 1902 до 1908 г. той ръководи над 40 курса за пчелари в цялата страна, участва и в уреждането на пчеларски изложби у нас и в чужбина. Неговите експонати печелят 18 дипломи и медали.
Още като курсист в Образцов чифлик Вачков прегръща идеите на кооперативното дело. През 1909 г. по негова инициатива в Сухиндол се поставят основите на първата на Балканите лозаро-винарска кооперация "Гъмза". Пак по идея на Вачков през 1915 г. 13 души поставят началото на пчеларска кооперация "Нектар".
Марко Вачков умира на 25 май 1936 г. в Сухиндол.
Завещава 50 000 лв. от "Посмъртния фонд" и 3000 лв. застраховка от чиновническото застрахователно дружество на училищата и читалището в родния Сухиндол. Волята му е със средствата да се създадат Фонд "Марко и Виша Вачкови" за бедни деца при училищата, "Издателски фонд" при читалището, Фонд "Музика", Фонд "Боян М. Вачков" с цел, определена от учителството.

http://www.balgari.bg/istoriya/do-vt...-pchelarstvoto

[Искрен Мутафов]

Марко Вачков е роден на 11 ноември 1866 г. в Сухиндол. Завършва с отличие основното си образование, но поради липса на средства е принуден да прекрати учението си още след завършване на втори гимназиален клас на Априловската гимназия в Габрово. Самоподготовката и самообразованието съпътстват целия му по- нататъшен живот.

През 1882 г. М.Вачков започва работа в общината, а наскоро след това- едва 16 годишен, става учител в близкото село Върбовка. През 1884 г. завършва педагогически курсове в Свищов. По време на Сръбско-българската война/1885г/ участва като доброволец в сраженията при Драгоман и Пирот. Учебната 1886 /87 г. става редовен учител в Сухиндол и работи на това поприще 25 години.

В 1896 г. М. Вачков посещава организирания от Министерството на просвещението в Образцов чифлик край Русе "Първи курс по училищни градини" - първообраз на по-късните училищни полета. Тук получава първите системни знания по съвременно модерно пчеларство от известния учител -немеца Карл Бец. През есента на същата година в качеството си на главен учител сам организира посещение на сухиндолските учители при колегите си в съседните селища - Димча, Върбовка , Павликени, Бяла черква и Михалци. В Михалци Марко Вачков и колегите му са силно впечатлени от постиженията в пчелина на учителя Недялко Дафинов.

Така, през 1896 г у М.Вачков окончателно се оформя амбицията сериозно да се заеме с внедряване на модерното пчеларство у нас - въвеждане на новите системи разборни кошери, отглеждане на пчелните семейства, обработка на пчелния мед и т.н. За пчеларството той винаги говори с някаква вътрешна топлота "Потомък на стар пчеларски род , аз имам доста приятни спомени, още от детството си, за пчелите и техния дар - медът".

До 1896 г. обаче, подобно на преобладаващата част от практикуващите пчелари се чувства недостатъчно подготвен по проблемите на модерното пчеларство. Литературата по тези въпроси е главно преводна и крайно оскъдна. Затова през следващите години М.Вачков отделя много време за личното си запознаване с постиженията в тази област и повишаване на своята компетентност. Установява близки контакти с утвърдени дейци у нас и чужбина. Към проблемите на пчеларството подхожда не просто като стопанин, заинтересован само за личните си успехи, а в много по-голяма степен като общественик, който гори от желанието и амбицията да помогне за издигане равнището на пчеларския отрасъл в цялата страна.

За сравнително кратко време той създава в двора си образцов пчелин от около сто Дадан Блатови кошери. Пчелинът му в значителна степен играе ролята на първата частна опитна станция, където се провеждат ежедневни наблюдения върху влиянието на различни фактори за развитието на пчелните семейства. Въз основа на тези наблюдения, М.Вачков прави много от своите практически и теоретически изводи, които споделя с пчеларската общественост у нас и в чужбина. Пчелинът му в Сухиндол се превръща в школа за много млади пчелари, обект за екскурзии и обмяна на опит.

Воден от съзнанието за граждански дълг и отговорност, характерни за повечето от тогавашните народни учители, М.Вачков започва активно да пропагандира идеите за развитие на модерното пчеларство и за създаване и укрепване на пчеларското движение в страната. По тези проблеми той пише първите си статии в сп."Орало" от 1898 и 1899 г. и разменя кореспонденция с пчеларски дейци. В писмо до учителя Георги Гергов от 17 декември 1898 г., М.Вачков отправя няколко въпроси и предложения, между които четем:

…"Не е ли време да се почне вече и у нас специален вестник по пчеларство… Най-сетне,- не е ли време да се основе нещо като Български национален пчеларски съюз и пр. Мисля, че инициативата за тия работи да се вземе, както от Вас и други по напреднали пчелари у нас".

В дописка до сп."Орало", Г.Гергов довежда до знание на обществеността съдържанието на писмото на М.Вачков /бр.3 от 1.2.1899г. с.41 - 42 /, Г.Гергов не отхвърля предложението за вестник, но счита че за сега може да се използува сп."Орало"- орган на Българското земеделско дружество ."Въпросът за сдружение на пчеларите не е изучен всестранно. Та и в Швейцария пчеларите са сдружени от няколко години, но са се лутали до скоро като в мъгла. За да изучите по добре този въпрос, добре ще е да се снабдите с устава и правилника на пчеларското дружество в Швейцария"- пише Г.Гергов.

Според М.Вачков проблемите за пчеларска организация и вестник не бива повече да се отлагат. В обстойна статия "По пчеларството в България" /сп."Орало", бр.12, 25.VІ.1899 г. с.179 - 181/ подробно обосновава своите виждания и предложения."Аз съм на мнение и в това съм твърдо уверен, че за да се постигне желания успех, както в пропагандирането на новото пчеларство или въобще пчеларството, или за да може да се разпространи по-добре у нас идеята за сдружаване на пчеларите, трябва непременно и то още сега да започне издаването на един вестник, специално по пчеларство"…

Издаването на вестника "да се предшествува от един конгрес, съставен от по-интелигентни пчелари из България, които да положат основа и да дадат упътвание, както по организацията на дружеството и съюза , тъй и за други някои важни въпроси…Този конгрес да се свика през идващата /лятна/ ваканция. В него да вземат участие няколкото от по-напредналите ни и заинтересовани в делото пчелари , като напр.:г.г. Гергов, Ст.Димитров, Чепишев, Дафинов, учителите по пчеларството в държавните ни земеделски училища и всички други пчелари и любители по пчеларство…""Желателно ми е, почитаемата редакция на сп."Орало" да даде място на тия ми редове..."та ако Бог рече,...през м.юли в София или другаде да започне първия Български пчеларски конгрес заседанията си…"

Статията на М.Вачков намира широк отзвук сред водещите пчеларски дейци. В подкрепа на неговите предложения излиза със статия П.Чепишев и в частни писма много пчелари от страната, а Г.Гергов - прави конкретно предложение, конгресът да се открие на 19 август в София.

От 19 до 21 август 1899 г. в София се провежда Първият пчеларски конгрес. М.Вачков е избран за секретар на конгреса, един от най-активните участници е при обсъждането на проблемите на пчеларството. Избран е за член на Управителния комитет. Конгресът решава "Дружеството на българските пчелари в София в действията си, до идващия конгрес ще се ръководи от общите правила в проекта на г. М.К.Вачков " /сп."Орало" бр. 08/15.09.1899 - с.285 - 288 /.Така се осъществява една от мечтите на М.Вачков.

От 20 до 22 април 1901 г. пак в София се провежда Вторият пчеларски конгрес, който приема устава и взема тържествено решение да започне издаването на сп."Пчела". М.Вачков е избран отново за член на Управителния комитет на дружеството на българските пчелари в София и член на редакционния комитет на сп."Пчела".

Фактически, наред с официалния редактор Д.Йоцов, М.Вачков върши основната дейност при насочване характера на списанието, при писане и редактиране на основните материали. Негова е програмната статия в първия брой на списанието, озаглавена "Вместо програма", в която определя главната задача на списанието "да ратува за развитието на новото, рационалното пчеларство у нас... да стане ръководител на начинавшите пчелари."

"Списанието си поставя и втора главна здача - да съдействува за създаването на единна организация на пчеларите в страната, която е първа необходимост, тъй като "несдружени, разпокъсани, ние пчеларите едва ли бихме пристъпили крачка напред ".

В продължение на 25 години, той е сред най-активните сътрудници на списанието , постоянен член на редакционната колегия и редовен автор .През тези години сп. "Пчела" публикува 171 негови статии. Преди сп. "Пчела", М.Вачков сътрудничи с повече от 20 статии с пчеларска тематика в списанията : "Орало" и "Садово", вестник "Камбана" и др.

В статиите си М.Вачков ратува за модернизиране на родното пчеларство. Той поднася на пчеларите полезни съвети по отглеждането, размножаването и използуването на медоносната пчела като популяризира новостите в пчеларската наука и практика у нас и в чужбина. Разглежда въпроси, свързани с болестите и лекуването на пчелите, ползуването на подвижно пчеларство и опрашване на растенията. Друг кръг въпроси засяга организационните проблеми на пчеларските дружества и пчеларския съюз , развитието на кооперативното движение сред пчеларите. На М.Вачков принадлежат много обзорни , юбилейни и уводни статии, в които се поставят кардинални въпроси.

Статиите и рефератите на М.Вачков, посветени на проектозаконите за пчеларството /1902г. и 1911 г./ имат голямо обществено значение и въздействие за намиране на обществено признание и институционализиране на пчеларската професия и организация, за извоюване на преференции - получаване на захар без акциз и т.н. Образец на публицистичното майсторство на М.Вачков е неговата статия "Пчеларството у нас и неговата мащеха - държавата", в която настоява за необходимостта от инспектори - специалисти по пчеларство в Министерството на земеделието и в провинцията, за необходимостта от опитна станция по пчеларство и т.н.

По повод 10 годишния юбилей на Пчеларското дружество в България, през 1909 г. излиза Юбилеен сборник, в който основните материали и радакцията са дело на М.Вачков. С непреходна стойност са неговите статии в сборника:"Пчеларството у нас по рано и сега", "Ползата от пчелите и пчеларството", "Пчеларски мартиролог - 1899 - 1909 г. и "Малко нещо и за Америка"....

Следва продължение....

[Искрен Мутафов]

.....През първите две десетилетия на м.в. М.Вачков е най-активният популярен автор, преводач и издател на пчеларска литература. За повишаване на културата на пчеларите превежда, допълва и издава ръководството на Т. Цеселски "Ползата от пчелите". Издава поредица "Пчеларска библиотека", от която излизат 12 книжки, които се ползват с голям успех. През 1911 г. отпечатва книгата "Ново пчеларство", преведена и издадена и в Турция. С публикации по пчеларска тематика М.Вачков участвува в чуждестранни селскостопански издания.

Публицистичната дейност на М.Вачков по проблемите на пчеларството за своето време има изключително голяма стойност и съдействува за неговата широка известност. Гани Дачев , негов съвременник, пчеларски деец от национален мащаб, отбелязва :"…Книжките на Гертова и Марка К.Вачкова се явиха тъкмо навреме и опияниха и свестиха много пчелари и учители в новото пчеларство."

Приносът на М.Вачков за модернизиране на българското пчеларство и неговото организиране е свързан и с участието му в пряко обучение на пчеларите. Получил признание като добър теоретик и практик по искане на пчеларските дружества бива многократно командирован от Министерството на земеделието като лектор на пчеларски курсове из цялата страна. За времето от 1902 до 1908 г. той ръководи повече от 40 такива курсове.

Марко Вачков взема участие в уреждането на пчеларски изложби в страната -София, Велико Търново, Севлиево, Пловдив и извън границите- Москва, Киев, Лиеж, Милано, Сент Луи, Виена, Белград, Лондон и др. Неговите експонати в тези изложби донасят 18 дипломи и медали.

Той е сред най-активните радетели за развитие на връзките с чуждестранните пчелари. Името му е сред създателите на Всеславянския пчеларски съвет. С присъщия си идеализъм и оптимизъм той ревностно пропагандира успехите на българските пчелари на редица международни конгреси и изложби.На Първия конгрес на пчеларите от славянските страни в София през 1910 г. е зам.председател на бюрото. На Втория конгрес в Белград /1911г/ от името на българските пчелари изнася реферат за българския законопроект за пчеларството.На Третия конгрес в Москва /1912 г./ говори на тема "Пчеларството и обществото".М.Вачков кореспондира с много изтъкнати пчеларски дейци и учени от други страни, а чрез статиите си редовно информира обществеността за състоянието на пчеларството в чужбина.

Още като курсист в Образцов чифлик /1896г./ М.Вачков горещо прегръща идеите на кооперативното дело.През 1909 г. по негова инициатива в Сухиндол се поставят основите на първата на Балканите лозаро-винарска кооперация "Гъмза"

По идея на М.Вачков, през 1915 г., 13 души поставят началото на пчеларска кооперация, негово е авторството на приетия устав. Започналата наскоро след това Първа световна война задържа развитието на кооперацията. Едва през 1920 г. се възстановява отново пчеларската кооперация "Нектар".Опитът и авторитетът на Марко Вачков като утвърден кооперативен деец съдействат за успехите на кооперацията. Той пише програмната статия "Пчеларската кооперация "Нектар", нейните цели, средства и устройство", поместена в три броя на сп."Пчела". Дълги години М.Вачков е член на УС на кооперацията. Като израз на признание, още приживе тържествено е провъзгласен за почетен член и почетен председател на централа "Нектар".

Близо четири десетилетия от своя живот М.Вачков посвети всеотдейно на българското пчеларство.

Днес, 65 год. след неговата смърт, съвременно звучат възгледите му както за пчеларството като дейност, така и за пчеларското движение. Марко Вачков ратуваше за идеята пчеларството да се развива в съответствие с най-новите постижения на науката и практиката, а пчеларските редици да се укрепват чрез създаване на здрава пчеларска организация и действени пчеларски кооперации.

Приживе Марко Вачков се ползва с огромен авторитет и завидна популярност.Във всички негови начинания и действия доминира високо ерудираният общественик, загрижен за общия успех.Той никога не поставя себе си в центъра на събитията и не пропуска да посочи приноса на другите. Такъв остава в спомените на съвременниците, с това ще го запомнят и слледовниците.

М.Вачков умира на 25 май 1936 г. в Сухиндол. Освен огромното дело, той оставя и едно невероятно завещание, каквото само той може да сътвори, при това цели 25 години преди смъртта си.

Завещанието съдържа предсмъртно писмо, озаглавено "Моят живот" и три заявления,с които покойният оставя сумата 50 000 лв. от "Посмъртния фонд" и 3000 лв.- застраховка от чиновническото застрахователно дружество, на училищата и читалището. Волята му е да се образуват следните фондове: Фонд "Марко и Виша Вачкови" за бедни деца при училищата, "Издателски фонд" при читалището, Фонд "Музика", Фонд "Боян М.Вачков" с цел, определена от учителството.

http://suhindol.dir.bg/_wm/library/i...639913f50cda9d