Широко разпрострнено в пчеларската практика, този вид подхранване има както последователи, така и хора, които го заклеймяват категорично. Важното е да се знае КОГА, КАК И ЗАЩО се подхранва със захарен сироп и какво влияние оказва този вид подхранване върху развитието и жизнеността на пчелното семейство и влиянието му върху качеството на стоковата продукция.
Ето какво споделя за подхранването със захарен сироп един от големите руски пчелари, наши съвременници - Иван Сергеевич Лонин.
.................................................. .................................................. .......
ПОДХРАНВАНЕ НА ПЧЕЛИТЕ СЪС ЗАХАРЕН СИРОП
ВЪПРОС: Какво влияние оказва подхранването на пчелите със захарен сироп върху тяхното износване, презимуване и пролетно развитие.
ИВАН СЕРГЕЕВИЧ ЛОНИН: при преработката на захарния сироп в захарен мед пчелите се износват не повече, отколкото при преработката на нектара в мед, НО САМО В СЛУЧАЙ, ЧЕ ПРЕРАБОТКАТА СЕ ИЗВЪРШВА ПРИ ЕДНАКВИ УСЛОВИЯ. При преработката на нектара и захарния сироп пчелите преработват само захарозата. ЗАХАРОЗАТА В НЕКТАРА И В ЗАХАРТА Е ЕДНА И СЪЩА. Тя има една и съща формула(С12Н22О11) и се изработва от сока на растенията. Намиращите се в нектара фруктоза и глюкоза не се преработват от пчелите – това са готови съставки на меда, усвоявани от организма на пчелите без участието на храносмилателните им органи. Микроелементите, намиращи се в нектара в малко количество (в хилядни части от процента) не представляват интерес за пчелите. В тялото на пчелата се съдържат от 6% до 7% минерални вещества (калций, магнезий, желязо, фосфор, хлор и др.). Всички тези (както и другите) необходими вещества пчелите получават от прашеца (пергата). Недостигащите микроелементи те събират понякога във вид на соли, разтворени в течността на помийни ями, течности от торове, отпадни води и от други места. Медът не е богат на минерални вещества и той не може да удовлетвори потребностите на пчелите (в меда минералните вещества са от 0.1% до 0.2%).
В пчеларската литература нееднократно е съобщавано, че пчелното семейство не може да живее, ако не произвежда мед. А то произвежда меда от захар. Следователно ЗАХАРТА НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА НЕЩО НОВО ЗА ПЧЕЛИТЕ, макар в пресата да съобщават, че “нашите дядовци не са хранели пчелите със захар” и че “захарта е бялата смърт за пчелите”.
Установено е: КОЛКОТО ПОВЕЧЕ Е ЗАХАРОЗАТА В НЕКТАРА, ТОЛКОВА ПО-ОХОТНО ПЧЕЛИТЕ ПОСЕЩАВАТ ЦВЕТОВЕТЕ С ТАКЪВ НЕКТАР, КАТО С ТОВА ПОТВЪРЖДАВАТ, ЧЕ ПРЕДПОЧИТАТ ЗАХАРТА ПРЕД МЕДА (в меда глюкозата и фруктозата са около 80%, а захарозата в захарта е 99.97%). Установена е също така и пряка зависимост между напълването на меденото стомахче на пчелата и концентрацията на захарозата в нектара. Така при 17%-ова концентрация на захарозата пчелите набирали в стомахчето си средно 42 мг. храна, при 34%-ова концентрация – 55 мг., а при 68%-ова концентрация – 61 мг. храна. Концентрацията на захарозата в нектара влияе на скоростта на неговото вземане от пчелите, определя продължителността на преработката му и енергопотреблението за тази преработка.
При подхранването на пчелите за зимата ОПРЕДЕЛЯЩ ФАКТОР Е ВРЕМЕТО НА ПОДХРАНВАНЕТО. Зимуват пчели, излюпени през втората половина на август и по-късно. Ако подхранването на пчелите за зимата се извършва в края на юли, в първата половина на август или се подготвят запасите по време на липса на паша (когато е топло и в природата има още прашец, в пчелното гнездо има още много пило и пчели кърмачки), ТО НЯМА ДА СЕ ПОЛУЧИ НИКАКВО ИЗТОЩАВАНЕ НА ЗИМУВАЩИТЕ ПЧЕЛИ.
Пчелите, които са подготвили зимните запаси, ще загинат есента. КЪСНОТО ПОДХРАНВАНЕ НА ПЧЕЛИТЕ СЪС ЗАХАРЕН СИРОП ПРЕЗ ЕСЕНТА Е КРАЙНО НЕЖЕЛАТЕЛНО, ТЪЙ КАТО В ТАЗИ ПРЕРАБОТКА ЩЕ СЕ ЗАДЕЙСТВАТ И ПЧЕЛИТЕ, КОИТО ЩЕ ЗИМУВАТ – те ще трябва да се разделят с живота си заради небрежния пчелар.
ОТ КАКВО СЕ ИЗНОСВАТ ПЧЕЛИТЕ? – От поддържането на високата температура в гнездото и от подгряването на захарния сироп и нектара. Захарозата се инвертира в глюкоза и фруктоза най-добре при температура 34-35 градуса С.
При 25 гр.С инвертирането практически се прекратява. Затова при късното подхранване със захарен сироп пчелите действително се износват и това оказва влияние на тяхното презимуване.
СЪЩОТО СЕ СЛУЧВА И С ПЧЕЛИТЕ, РАБОТЕЩИ НА КЪСНА ПАША. Пчелите по време на главната паша живеят не повече от 20 дни.
Решавайки да се подхранват или да не се подхранват пчелите със захарен сироп за зимата, трябва да се има предвид, че захарния мед, приготвен от тях през лятото, когато в природата има прашец, съоветства на стандарта на ГОСТ (руския държавен стандарт) за меда по всички проверяеми в лаборатория показатели. В този мед има достатъчно белтъчини, той притежава антимикробни качества и неговата бактерицидност нараства с времето.
Потвърдено е още, че на своевременно приготвен захарен мед пчелите зимуват по-добре, отколкото на нектарен мед. Установено е, че положителното влияние на обилните запаси от въглехидратна храна, в която влиза и преработената захар, не предизвиква никакви съмнения в интензивността на пролетното развитие на пчелните семейства.
Да сравним вероятността за успешно презимуване на пчелите, подхранвани със своевременно приготвен захарен мед и с нектарен мед:
• Натоварването на пчелите, зимуващи на нектарен мед с хранителни отпадъци (изпражнения) е значително по-голямо, отколкото при пчелите, зимуващи на захарен мед (а това може да доведе до диария и заболяване от нозематоза);
• В нектарния мед могат да попаднат мана, пестициди, отровни химикали, водещи до масово загиване на пчелните семейства. В индустриалните страни отравянето на пчелите с промишлени отпадъци стои на второ място след отравянето им от пестициди;
• Токсините, попаднали в нектарния мед, усложняват протичането на болести като гнилеца, нозематозата, вароатозата, аскосферозата и др.;
• Нектарът на някои растения (а те не са малко) е отровен за пчелите. При умерена токсичност на нектара пчелите, връщайки се от паша, го внасят в кошера. Отровата се натрупва в храната, от която пчелите страдат и през зимата;
• Своевременно приготвения захарен мед е лишен от всички гореспоменати недостатъци.
Аз бих нарекъл захарния мед диетична храна за зимуващите пчели. Затова той е по-подходящ за зимна храна на пчелите в периода, когато не се отглежда пило.
ВЪПРОС:
Няма ли подхранването по време на периоди без паша да окаже влияние на стоковия мед? Няма ли да обявят моя мед за фалшифициран след проверка в лаборатория?
ИВАН СЕРГЕЕВИЧ ЛОНИН:
Тази тема често вълнува пчеларите. Отговор на поставения въпрос е даден частично в предните страници на книгата. Тук ще кажа само, че ПРЕПОРЪЧВАНОТО КОЛИЧЕСТВО ЗА ПОДХРАНВАНЕ ЩЕ БЪДЕ ИЗПОЛЗВАНО ОТ ПЧЕЛИТЕ САМО ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ЯЙЦЕСНАСЯНЕТО НА МАЙКАТА И НЯМА ДА ПОПАДНЕ КАТО ЗАПАС ЗА ЗИМАТА В ПИТИТЕ.
По-добре е по това време пчелите да се подхранват с твърда храна (канди), която те използват само в необходимото количество и не я внасят като запас.
Някои недобросъвестни журналисти, без да са наясно кое какво е, често обвиняват във фалшификация пчеларите, които подхранват пчелите със захарен сироп. Това доведе до явлението, че много пчелари, особено начинаещите започнаха да се боят да подхранват пчелите със захарен сироп през трудното за тях време без паша. Резултатът е системна гибел на пчелните семейства през есента и зимата. Това загиване се обяснява в пчеларската преса с най-различни причини, само не и с последствията на гладуването в периодите без паша.
Под “фалшификация” на меда разбират въобще добавянето в пчелния мед на различни примеси или подмяната му с други медоподобни продукти. Медът действително се фалшифицира и то в големи мащаби. Пчеларите обаче тук нямат никаква вина. На тях пчеларската съвест не им позволява да правят това – в болшинството си пчеларите са порядъчни хора. Постоянният брой клиенти представлява най-добрата визитна картичка за всеки пчелар. Освен това храненето на пчелите със захарен сироп с цел изработване от тях на захарен мед за следваща реализация не е икономически изгодно за пчеларя и отнема много време.
С фалшифицирането на меда се занимават най-често някои средни и крупни прекупвачи на мед, преработвателни предприятия и търговци.
В повечето случаи фалшификацията на меда се извършва с вещества, които по химичен състав и органолептични показатели не се отличава от съставките на нектарния мед. Сиропи за фалшификация на меда се получават при производството на нишесте от царевица, пшеница или картофи с кисела хидролиза на захарозата или с ензимното и разграждане. Методите за идентификация на такива фалшификати са твърде сложни. Хранителна (обикновена) захар за такива цели се използва значително по-рядко. Простото примесване към меда на гъст захарен сироп се открива лесно при проверка на меда в лаборатория.
Фалшифицирането на меда се превърна в проблем, отнасящ се за много страни по света. Постоянно разширяващата се фалшификация на меда причинява вреда не само на консуматорите, но влияе и върху развитието на целия отрасъл на пчеларството. Ако на пазара се появи евтин фалшифициран мед, от това следва и намаляване на пчелните семейства в страната (за пчеларите ще стане неизгодно да се занимават с такова производство), намалява се опрашването на растенията, което ще нанесе голямо поражение и на селското стопанство