Пчелояд
Представлява красива и ярко оперена птица със зеленосив корем и златистожълта шия. Голям е колкото скорец. Живее край реките, като във Високите брегове изравя дълбоки до 2—3 м дупки, които завършват с разширение. Тук пчелоядът устройва гнездото си. Женската снася до осем бели яйца. Малките излитат през юни и юли.
Пчелоядът се храни главно с жилещи насекоми — пчели, оси, стършели и др., — които лови във въздуха. Напролет, когато пчелоядите пристигат от юг, и наесен, когато отлитат за там. или през дъждовно време те прелитат на ята, обикалят пчелините и нападат и унищожават големи количества пчели. В стомаха на пчелояди са намирани по няколко десетки пчели. Когато повече пчелояди се съберат около един пчелин, те съвсем обезсилват семействата. Особено голяма вреда пчелоядите нанасят па майкопроизводните пчелини, като изяждат излитащите на брачен полет млади майки. У нас пчелоядът се среща край Дунав и притоците му, край Марица и Струма.
Като неприятели на пчелите са известни още и следните птици: лястовицата, врабчето, сивата, червеногърбата и червеноглавата сврачка, синигерът, кълвачът.
Пчелният вълк
Насекомо, което по своя вид твърде много наподобява обикновената оса. То, има несъразмерно мощни челюсти и глава.
По припечните и пясъчни почви пчелният вълк прави ходове и там снася яйца, които прикрепва върху уловените и убити пчели. Освен това той лови пчели и за получаване на мед от техните гушки. При благоприятни условия този хищник се размножава в големи количества. Всяка женска прави в земята до 30 дупки, в които снася яйца н отглежда личинки. Във връзка с това пчелният вълк може да причини големи вреди на пчелините.
Борбата с този враг на пчелите се свежда до унищожаване на неговите гнезда по слънчевите пясъчни и припечни места в съседство с пчелина.
Стършел
Той е всекиму познато едро, прилично на оса хищно насекомо. Стършелите живеят на семейства. Всяко семейство се състои от една майка и стършели-работници. Презимуват само единични оплодени майки. Напролет всяка майка самостоятелно строи гнездо в хралупи, тавани, под капаците на изоставени кошери и др. Като материал за строеж на гнездото се използват стърготини от кората на дърветата, които стършелите сдъвкват и обработват със слюнка в маса, подобна на кашата, от която се изработва хартията. От тая маса те градят хоризонталните си пити; отвън ги облепват с отделна покривка, която ги пази.
Стършелът изхранва личинките си с храна от животински произход: улавя насекоми, между които и пчели, сдъвква ги и ги отнася в гнездото си. През есента, когато пчелите се съберат на кълбо, стършелите, летейки и при по-ниска температура, се добират до вътрешността на кошера, където не само грабят мед, но убиват и пчели.
Борбата със стършелите се свежда главно до унищожаване на гнездата им. Понеже презимуват само отделни оплодени женски стършели, унищожаването на една майка през пролетта е равностойно на унищожаването на цялото й бъдещо поколение. Унищожаването на стършеловите гнезда се извършва вечер, когато стършелите са се прибрали. Трябва да се има предвид, че разоряването на такова гнездо съвсем не е безопасно: ужилване на човек от десетина стършела може да бъде смъртоносно, Ето защо при това унищожаване трябва да се вземат всички предпазни мерки.
За излавянето на стършелите в пчелина се очакват широко гърлени бутилки, напълнени до '1/3 с винен оцет или с натрошени стари пити, залети с вода. Оцетът и миризмата на питите ги привличат, те навлизат и се давят в бутилките.
Осата
Това пъргаво и смело насекомо. Напада по-слабите семейства и ограбва меда им. И тя лови пчели за храна на личинките си. Срещу нея се действа както със стършелите.
Унищожаването на осите се налага и по други съображения. Пилото на осите боледува от американски гнилец и могат да го предават на нападаните от тях пчелни семейства.
Пчелната въшкa
Представлява малко (11/а мм дълго), червеникаво кафяво насекомо със силно окосмен заден край. Паразитира върху пчелите и особено върху майката. Този паразит по пчелите е доста широко разпространен у нас. Пчелната въшка безпокои пчелите, изтощава ги. Това води до снижаване на продуктивността им и до намаляване на яйцеснасянето на. майката. Опаразитените пчелни семейства отслабват.
Някои пчелари за борба с въшките прибягват до опушване на пчелите с тютюнев дим. В разпалена пушалка се поставя тютюн и през прелката се пускат 2—3 кълба тютюнев дим. Това опушване се прави още един-два пъти през няколко дни. Въшките, които са се оронили върху застланото с хартия дъно на кошера, се унищожават незабавно.
По-важни са предпазните мерки срещу пчелната въшка: в пчелина трябва да се държат само силни семейства, да не се оставят в кошерите стари пити и да се поддържа идеална чистота. Системното разпечатване на площите с мед през пролетта и събирането на получените отпечатки също така допринасят за предпазване на семейството от въшки, тъй като с това се унищожават техните личинки, които се развиват по долната повърхност на медовите похлупачета.
Мравки
От значение за пчеларството като неприятел на пчелите е горската мравка, която прави из горите големи мравуняци. Тя напада не само слабите, но и силните семейства и ограбва медовите им запаси. Градинската мравка също пакости па пчелите. Тя напада слабите пчелни семейства, ограбва запасите им, отвлича и изяжда яйцата и младото пило. Жълтата домашна мравка , може дори да се посели в горните части на кошера, където си устройва гнездо.