Нуклеус от фибран за 5 рамки

[Mateev]

Отварям тази тема, защото няколко колеги в ЛС се заинтересуваха как ги правя тези нуклеуси.

За първи път такъв нуклеус видях в един колега-пчелар преди няколко дена на курса за изкуствено осеменяване на пчелни майки. Не беше важен самия нуклеус - сигурно всеки един от вас е виждал хиляди такива. Важното беше, че аз видях КАК ИЗГЛЕЖДА ТАКЪВ НУКЛЕУС след 5-6 години експлоатация. Да, беше малко поогрухан, поочукан и пчелите бяха прояли отвътре тук-там малки трапчинки, но като цяло беше в МНОГО ДОБРО СЪСТОЯНИЕ и със сигурност щеше да живее без ремонт поне още 5 години. Тогава всъщност си направих сметката, че ако един нуклеус за 10 лева живее 10 години, то тогава годишната амортизация е само 1 лев. Това си е много изгодно предвид възможностите, които предлага.

Отдавна знам за системата с двойни кошери, която някои пчелари прилагат. Става въпрос за второ малко кошерче или нуклеус, сложен до големия кошер. Второто кошерче (нуклеус) се използва като ДОНОР на рамки с пило и пчели за основния кошер. В него живее втора майка, включая и през зимата, и тази майка се явява резервна на основната. Много ми харесва тази идея, защото гарантира 100% оцеляване на основните семейства през зимата, както и гарантира подсилване на основните семейства с пило или пчели В ТОЧНИЯ МОМЕНТ ОТ ВРЕМЕ, когато това е необходимо. За да я реализирам тази система досега ме е възпирала именно СУМАТА НА ИНВЕСТИЦИЯТА - прекалено е голяма, ако трябва да закупя 2000 броя стандартни фабрични нуклеуси. Сега обаче осъзнах, че идеята може да се реализира само с лев на година на кошер, в резултат на което ВЗЕХ РЕШЕНИЕ да започна да работя по нейната реализация.

Отделно от това се нуждаех и от няколко стотин ПРЕНОСНИ САНДЪЧЕТА, тъй като имам намерение да стана ПРОИЗВОДИТЕЛ НА ОТВОДКИ. Това допълнително ме амбицира и сега в тази тема ще опиша докъде съм стигнал.

[Mateev]

Нуклеуса си го разработих сам, защото трябваше да отговаря на редица изисквания, на които не отговаряше образеца, който бях видял. Накратко изискванията са следните:

1. Трябва да може да изпълнява ролята на НУКЛЕУС, в който ЦЕЛОГОДИШНО да може да живее малко семейство.
- Пролетно време трябва да им е топло на пчелите - следователно материала за изработка трябва да е топлоизолационен.
- Нуклеуса трябва да е изпълнен от водонепропусклив материал, който не пропуска дъжд и сняг. Стиропора не става, но фибрана идеално става за тази цел.
- Трябва да има подсилена прелка, защото именно там пчелите обичат да прогризват, когато са затворени по време на пръскане или транспорт.
- Трябва да има колкото се може по голямо мрежесто дъно от хромникелова мрежа - все пак очакваме 10 години живот.
- Трябва да има място за вътрешна пластмасова хоризонтална хранилка. Постига се посредством оставяне на 6 сантиметра разстояние от горния ръб на рамките до капака.
- Трябва да има стабилна дървена основа, на която да лягат рамките. Директно върху фибрана не става, заради заклейването.
- Трябва да издържа на UV радиация. Това означава или използване на специален UV стабилизиран фибран, който е скъп, или да бъде боядисано с боя на водна основа.

2. Трябва да може да изпълнява ролята на ПРЕНОСНО САНДЪЧЕ за направа и транспортиране на отводки на големи разстояния.
- Следователно по външните габарити трябва да НЯМА стърчащи детайли, които да пречат на доброто подреждане на сандъчетата в камиона.
- Да може по време на транспорт да се осигурява добро проветряване - това се постига посредством широката мрежа на дъното и подвижната прелка отпред, сложена в режим проветряване. Между двете се създава течение, което подобрява въздухообмена.
- Дъното трябва да е ДЪЛБОКО. Между долния ръб на рамките и дъното трябва да има поне 3 сантиметра разстояние, и в този обем трябва да могат да се събират ВСИЧКИ ПЧЕЛИ на семейството. Те се натрупват там по време на стръскване или по време на арестуване (затваряне на прелката). Ако го няма това разстояние, при вадене и слагане на рамка може да се смачка майката.
- Рамките по време на транспорта трябва да могат да се фиксират неподвижно, за да не се смачка майката или други пчели. Постига се посредством допълнителни дървени транспортни летвички, които се завиват над рамките и на практика пристягат всички рамки между два слоя дървени летвички.

Има и други изисквания, но ще ги опиша когато разказвам за избраната от мене конструкция.

[Mateev]

Ето го как изглежда НУКЛЕУСА / ТРАНСПОРТНОТО САНДЪЧЕ в сглобен вид:



Както виждате, няма никакви стърчащи детайли. По външни габарити представлява идеален паралелепипед, който лесно може да се подрежда в каросерията на камион по време на транспорт. Единствения стърчащ детайл е подвижното кръгче на прелката, но то стърчи само 2-3 мм, което е едно нищо. Така или иначе при подреждане в камиона тази прелка трябва да остане отпред и да не се запушва с други сандъчета. Това се постига посредством поставянето на дистанционери - например дървени летвички или греди между два реда с нуклеуси. Въобще при подреждането в камион най-важното изискване е така да редите сандъчетата, щото до всяко едно от тях ВИНАГИ ДА ИМА ДОСТЪП на пресен въздух както отдолу (под сандъчето за мрежестото дъно), така и отпред за прелката, която се поставя в режим на проветрение.

[Mateev]

Ето поглед на прелката отблизо:





Забележете сглобката - челната стена на сандъчето се спуска до долу, а не да свършва на дънната дъска и дънната дъска да стърчи, за да се оформи площадка за кацане. Отказах се от площадката за кацане и въобще го направих така, за да може водата при стичането си по стената да не попада на хоризонтална цепнатина, през която да може да влезе вътре.

Забележете и как съм направил самия отвор на прелката - той е подсилен с дебела полипропиленова тръба. Това е направено така, защото именно около прелката пчелите най-много обичат да прогризват. Пропиленовата тръба е залепена за фибрана с лепило C-200.

Забравих да кажа - с C-200 са залепени и всички останали детайли на нуклеуса. Навсякъде, където има допиране на детайл до детайл, предварително има нанесен и тънък слой C-200. Ако лепилото е течно и гъсто, нанася се с шпатула. Другия вариант е да го разредите малко повече и да го пръскате със спрей. Пробвах и двата варианта - получава се великолепно. Важното е само слоя да е тънък, иначе лепилото излиза извън цепнатините, разширява се и става голяма цапаница и грозотия.

Разните му видии, с които допълнително съм пристягал детайлите, са сложени защото не ми се чакаше лепилото да засъхне. Иначе след засъхване основната здравина ще се осигурява от лепилото, а не от видиите. Нещо повече - тези видии много бързо ръждясват, и само след година по нуклеуса ще има ръждиви чучурки. За да се избегне това вариантите са два - ХРОМНИКЕЛОВИ ВИДИИ, но цената им е много висока и не си заслужва, и втори вариант - защита на главичките на видиите от достъп на атмосферна влага. Това все още не съм измислил как да го направя. Може би ще ги пръскам с някакъв защитен лак - знам ли. Или пък да нарежа и да слагам малки алуминиеви лепенки върху всяка главичка на видия. Ако имате други идеи - кажете ги. Така или иначе боядисването на нуклеуса ще боядиса и главичките на видиите, но не знам дали това ще е достатъчно за защита от корозия.

[Mateev]

Ето как изглежда нуклеуса с отворен капак:







Виждате как съм оставил достатъчно място над рамките, за да има къде да се сложи хоризонтална хранилка. По принцип хранилките, които имам, са с височина 55 mm. Още 10 mm за вътрешната част на капака и още 5mm резерва - общо 70 mm между горния ръб на рамките и горния ръб на стените. Ако вашите хранилки са с друга височина - трябва да го отчетете този факт при конструирането.

Самия капак виждате, че съм го направил от два слоя - външен слой с дебелина 20 mm и вътрешен слой с дебелина 10 mm. Този вътрешен слой е много важен за механичното заздравяване и стабилизиране на нуклеуса, особенно когато в камион се товари на няколко етажа. Вътрешния слой плътно прилепва към стените на нуклеуса и създава съпротивление, което е достатъчно да държи капака на мястото си дори и без да се слага камък върху него. Предполагам че за в бъдеще ще се разхлопа, така че някакъв камък все пак мисля да слагам.

Тука му е мястото да ви кажа, че за региона на България максималната подемна сила, която могат да създадат българските ветрове, по строителни нормативи е не повече от 90 kg/кв.м. Аз лично си слагам малък запас и всички мои конструкции, които проектирам, ги смятам за 120 kg/кв.м. Та ако искате вятъра да не повдига капаците на кошерите и на нуклеусите ви, изчислявайте теглото на камъните от позицията на поне 100 kg/кв.м. Капака на този нуклеус е с размери 51х22 см или това прави 0.11 кв.м. Следователно за да си гарантираме оцеляване на нуклеуса и в най-жестоката буря, на капака му трябва да има камък с тегло 9-10 кг.

Двата слоя на капака са залепени с лепило C200 и допълнително са подсилени с видии. Нуждаем се от такава здравина, защото ако пчелите започнат да го заклейват този капак, ще ни се наложи да подпъхваме повдигача, за да го отворим.

[ogan]

Колега, покажи нуклеуса и отвътре, а и размери...

[Mateev]

Колега, покажи нуклеуса и отвътре, а и размери...

Това и правя, просто изчакай да завърша описанието до края, и тогава ще коментираме. Ето поглед отвътре:







На снимките не си личи много добре, но на тесните странични стени освен двусантиметровия фибран, от вътрешната страна на нуклеуса има сложен и още един слой от едносантиметров фибран. Това е за да се гарантира разстояние от порядъка на 7-9 mm между страничните стени на рамките и стената на нуклеуса. Както предполагам всички знаете, по-малки разстояния пчелите ги заклейват с прополис, а по-големи ги градят с восък. Зоната около 8 mm +/- 2 mm е единствената зона, която пчелите са склонни да оставят свободна.

В горния си край този едносантиметров слой фибран преминава в летвичка с дебелина 1 сантиметър. Няма как - дървените рамки трябва да лягат на дървена летвичка, защото именно тука е зоната, която пчелите заклейват с най-голям кеф, и именно тука най-често ще се налага да използваме рамкоповдигач. Тази дървена летвичка изпълнява още една, много важна роля. Нямам снимки, но опитайте се да си го представите. Отдолу дървена летвичка и на нея са легнали краищата на дървени рамки. Ако отгоре сложим още една горна дървена летвичка и с видии я пристегнем към долната, тогава рамките ще останат плътно пристегнати между двете летвички, и при транспорт НЯМА ДА СЕ КЛАТЯТ. Това е всъщност системата, която съм измислил за БЕЗОПАСЕН ТРАНСПОРТ - втора транспортна летвичка, завита с 2 видии за първата, и притискаща рамките между двете.

На снимките в този постинг се вижда и къде точно се намира позицията на отвора на прелката - той е най-отдолу, почти на нивото на дъното. Долния ръб на рамките е на 3 сантиметра над дъното, така че отвора на прелката всъщност е отвор към празното пространство, и не се запушва от нито една рамка.

[Mateev]

А ето и пълен поглед отвътре:



Тука много се колебаех колко точно да бъде размера на отвора на мрежестото дъно. Ако отвора се направи много голям, нуклеуса започва да губи от механичната си здравина. Освен това ще отиде и много хромникелова мрежа, а тя е един от скъпите компоненти в този нуклеус. Ако отвора се направи много малък, няма да има достатъчно проветряване. Избрах един разумен според мене компромис, базирайки се на наблюденията на други фабрични кошери и нуклеуси, които съм виждал у дома или из интернет. Избрах отвор с размери 70х170mm, над който се слага хромникелова мрежа с размери 100х200mm. Мрежата се пристяга само с видии. Лепило не се слага, защото се замацва и става много грозно.

В тази снимка нарочно съм сложил и една рамка вътре в нуклеуса. Идеята беше да се види, че долния ръб на рамката е на височина 30mm над дъното. Е не се вижда много добре, затова и ви го казвам. Тези 30mm са много важни. Те трябва да са в състояние да поберат в обема си абсолютно всички пчели, които стръсквате по време на правене на отводката, и после когато слагате рамките, да няма никаква опасност да убиете майката или някоя друга пчела.

[Mateev]

Ето и поглед отдолу:





Тука няма нищо особенно, освен факта, че широките странични стени съм ги направил с 30mm по-дълги, за да могат да служат като крака. Тези крака повдигат дъното на нуклеуса над пода на камиона при транспорт, и благодарение на това повдигане през дънната мрежа може да влиза пресен въздух за проветрение. По принцип транспортирането на нуклеуси и кошери е най-критичната пчеларска операция, която подлага семейството на възможно най-голямата опасност за неговото загиване. От непрекъснатото тръскане пчелите се дразнят и започват да отделят по-голямо количество топлина от нормалното. Освен това имат склонност да се скупчват на дъното и така без да искат да запушват отворите за проветряване. На мене са ми умирали семейства по време на транспорт и именно поради тази причина с колегите вече отделяме ОГРОМНО ВНИМАНИЕ на начина на редене на кошерите/нуклеусите в камиона. Докато ги редим си представяме за всеки един кошер откъде ще минава неговия въздушен поток и дали няма случайно да го запушим с друг кошер. Също така по време на транспорта на всеки 30 минути спираме камиона и отваряме широко вратите, за да влезе пресен въздух и да се поохладят малко прегрелите кошери.

[Mateev]

Ами в общия случай това е всичко. Забравих само да кажа за подбора на фибрана. На пазара има всякакви видове фибран с най-различни цени и плътност. За направата на нуклеуса търсех възможно НАЙ-ЕВТИНИЯ фибран, който обаче трябваше да е за ПОДОВИ ПОКРИТИЯ и задължително трябваше да има ГОЛЯМА ПЛЪТНОСТ. Фибрана за подови покрития е по-твърд от стенния, и именно такъв фибран ни трябва на нас. Освен това от производителите на стиропорени кошери знаем, че колкото е по-голяма ПЛЪТНОСТТА на фибрана (стиропора), толкова по-малка вероятност има пчелите да го нагризат.

По принцип както поляците, така и финландците, използват стиропор с плътност над 100 kg/куб.м. Аз набързо направих проучване сред българските производители и установих, че максималната плътност, с която могат да работят техните машини, е 35-38 kg/куб.м. Няма как - примирих се с това число и горещо се надявам пчелите да го гризат по-малко. При всички случаи 5-годишното сандъче, което видях при моя колега, беше много малко нагризано - две-три трапчинки с дълбочина по няколко милиметра. На фона на тази информация си мисля, че и българските подови фибрани с плътност около 35-38 kg/куб.м. са подходящи за нуклеуси и преносни сандъчета. Дори и за в бъдеще тук или там да има някакво дребно прегризване, лесно ще може да бъде запушено с алуминиева лепенка.

Как направих подбор на фибрана?
Ами пратих един пчелар да обиколи всички магазини в Габрово и да ми купи по 1 лист фибран с дебелина 2 см от различните модели. След това претеглихме всеки един лист и с калкулатор изчислихме каква е неговата плътност. Подбрахме само тези листи, които са с плътност над 35kg/куб.м. и от тях избрахме тези с най-ниската цена. Продаваха се в три магазина и аз избрах магазин, който ми даде най-голямата отстъпка. Все пак обещах му да купя поне 20 куб.м. фибран. Тази процедура я повторихме и за фибрана с дебелина 1 сантиметър, като при него по-изгоден се оказа друг магазин.

Като цяло грубата калкулация на вложените материали в един нуклеус показва цена някъде между 4.50 и 5.00 лв. в зависимост от начина на разкрояване. По груби сметки труда по изработката ще хвърли още около 4-5 лева и слагам още 1 лев за боя и труд по боядисването. Крайната себестойност на готовото изделие очаквам да излезе някъде около 10-11 лева.

Сега ще взема една линийка да меря и в следващия постинг ще ви дам и размерите, и с това всъщност ще приключа моето изложение.